Решение по дело №41969/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15005
Дата: 1 август 2024 г.
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20231110141969
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15005
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110141969 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно обективно
съединени установителни искове срещу Светлозар Г. Г. и Г. П. С., както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 7,20 лв. – представляваща 1/2 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“ бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 29, за периода от 01.05.2018г. –
31.07.2018г., ведно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,82 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 7,20 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ж.к. „Сердика“ бл. 3, вх. Б,
ет. 1, ап. 29, тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за процесния
период, съответно са легитимирани да отговаря за задължението да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответниците чрез особения им
представител адв. Р. Т., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е
доказано ответниците да са собственици/ползватели на процесния имот, съответно
потребители на топлинна енергия. Посочва, че титуляр на партидата и абонат на
дружеството е Георги Сивков Г.. Твърди, че от изтичане на двуседмичения срок, предвиден в
чл. 496, ал. 2 ГПК, от датата на осъществена публична продан – 20.03.2017г. имотът е бил
придобит от Тони Цветанов Цветков. Поддържа, че имотът не е топлоснабден, твърди, че в
1
него не са били монтирани отоплителни тела. Счита, че ответниците не са обвързани от ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД по подробно изложени съображения. Намира, че
ответниците не са били поставени в забава, поради което и не дължат лихви върху сумите.
Оспорва дължимостта на претендираните суми за предоставена услуга „дялово
разпределение“. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Съдът намира, че единствено ответникът Светлозар Г. Г. е притежавал качеството
„потребител“ на топлинна енергия за и то само за периода м.05.2018г.
От договор за продажба на недвижим имот- частна собственост от 17.10.2007г. е
видно, че процесният имот е придобит от Светлозар Г. Г. и Георги Сивков Г.. Няма данни по
делото към дата на придобиване на имота, а и към последващ момент, Светлозар Г. Г. да е
бил женен за Г. П. С., както вероятно счита ищеца.
2
С постановление за възлагане от 20.03.2017г., влязло в сила на 30.05.2018г.,
процесния имот с адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“ бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 29, е бил възложен
на Тони Цветанов Цветков. От датата на влизане в сила на постановлението - 30.05.2018г. за
собственик на имота, съответно потребител на топлинна енергия, следва да се счита Тони
Цветанов Цветков. Без значение е кога имотът е бил въведен във владение, както отново
вероятно намира ищеца.
Ето защо съдът счита, че Светлозар Г. Г. би бил задължен за ½ от потребената в
имота топлинна енергия единствено за м.05.2018г. Исковете срещу Светлозар Г. Г. за
остатъка от процения период и срещу Г. П. С. биха подлежали на отхвърляне.
Най-вече, съдът намира, по направено възражение, че сумите са били погасени
по давност изцяло.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на „Топлофикация София“ АД от 2016г., действащи през
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията стават изискуеми 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като от тази дата започва да тече и погасителната давност.
Следователно, за процесния период от 01.05.2018г. – 31.07.2018г. давността за
последния анюитет е започнала да тече от 14.09.2018г. и е изтекла на 14.09.2021г. Тъй като
заявлението е подадено на 13.05.2022г., след изтичане на давността /същото приема и
ССчЕ/, съдът намира вземанията и за погасени по давност и съответно следва да отхвърли
предявените искове.
Така мотивиран, Софийският районен съд,



РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
3
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че СВЕТЛОЗАР Г. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“ бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 29, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. №
25018/2022г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 7,20 лв. – представляваща 1/2 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“ бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 29, за периода от 01.05.2018г. –
31.07.2018г., ведно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,82 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 7,20 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г.;

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Г. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Сердика“ бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 29, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, с ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. № 25018/2022г. по описа на СРС, ІІ
г.о., 57- ми състав, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 7,20 лв. – представляваща 1/2 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“ бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 29, за периода от 01.05.2018г. –
31.07.2018г., ведно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,82 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 7,20 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г.;

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД - „МХ ЕЛВЕКО“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5