Решение по дело №359/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 237
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20201800500359
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          Р Е Ш Е Н И Е

                                            

                                  гр. София, 22.07.2020 г.

            

                В  И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гр. д. № 359 по описа за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на А.П.А., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.Б.К., срещу отказ да бъде извършена публична продан на недвижимо имущество, постановен на 30.01.2020 г. от ДСИ при СИС към РС – гр. Елин Пелин по изп. д. № 23/2016 година.

В жалбата се поддържа, че неправилно органът по принудително изпълнение e отказал да извърши посоченото изпълнително действие преди да даде указания до взискателя за представяне на документи, необходими за извършването му. Искането е за отмяна на посоченото действие на органа по принудително изпълнение.

Ответникът по жалба не изразява становище относно нейната допустимост и по същество.

Представени са обяснения на съдебния изпълнител по обжалваното  постановление на основание чл. 436, ал. 3 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, тъй като изхожда от лице с интерес от обжалването, и е насочена и срещу подлежащо на съдебен контрол действие на органа по принудително изпълнение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по изп. д. № 23/2016 г. по описа на СИС към РС– гр. Елин Пелин е образувано по молба на С.Б.К., действаща към този момент като майка и законен представител на малолетната А.П.А., срещу П.А.А., срещу когото е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 50 231/2014 г. по описа на СРС, 91 състав, за заплащане на взискателя на месечна издръжка в размер на 100.00 лева.

В молбата за образуване на делото взискателят е посочил, че желае принудителното изпълнение да бъде насочено срещу недвижим имот, собственост на длъжника – ½ ид. ч. от правото на собственост върху УПИ …. – …, кв. .., по плана на с. Г., община Е. П., ведно с ½ ид. ч. от построената в него вила; както и срещу лек автомобил, описан в молбата.

Видно от нотариален акт № /…. г.,    този имот е придобит чрез договор за покупко-продажба в условията на съпружеска имуществена общност от С.Б.К. и длъжника П.А.А., чийто граждански брак, сключен на 02.03.1997 г., е прекратен чрез развод с влязло в сила на 04.12.2014 г. съдебно решение, постановено по гр. д. № 50 231/2014 г. по описа на СРС, 91 състав.

По искане на органа по принудително изпълнение този имот е възбранен, а впоследствие с протокол 28.10.2016 – описан, а по-късно и оценен.

С молба вх. № 281/20.03.2018 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

 С молба от 11.07.2018 г. взискателят е поискал издръжката да бъде изплащана по реда на НОРИДПИ от община Е. П., независимо от безспорните данни за имуществото, което притежава длъжника.

С молба от 16.01.2020 г. взискателят отново е поискал извършване на публична продан на ½ ид. ч. от правото на собственост върху УПИ …. – …, кв. .., по плана на с. Г., община Е. П., ведно с ½ ид. ч. от построената в него вила.

За да постанови обжалаваният отказ, съдебният изпълнител е приел, че липсвали част от документите, въз основа на които да се оцени имотът.

 При тези факти съдът прие следното от правна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 442 ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Принадлежността на правото на собственост върху вещта, спрямо която е насочено принудително изпълнение, на длъжника представлява материалноправна предпоставка за законосъобразност на осъществените от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение спрямо нея. По отношение на недвижимите имоти в разпоредбата на чл. 483 ГПК е предвидено, че съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.

 В процесния случай по делото са събрани категорични доказателства, че ½ ид. ч. от процесния недвижим имот е собственост на длъжника и по отношение на същия е допустимо да бъде проведено принудително им изпълнение.

В случай, че съдебният изпълнител счете молбата на взискателя за нередовна, при условията на чл. 129, ал. 2 ГПК, приложим на основание чл. 426, ал. 3 ГПК, следва да даде указания на страната, изпълними в определен срок, а не да постанови отказ, както е сторено в настоящия случай.

 Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

 Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ действията на ДСИ при СИС към РС – гр. Елин Пелин, изразяващи се в отказ, обективиран в постановление от 30.01.2020 г.,  да бъде извършена публична продан на недвижимо имущество по изп. д. № 23/2016 година.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                 2.