№ 582
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430201429 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Б. Б. ЕГН **********, от с.****ул
****“№8 против Наказателно постановление №22-0938-
001310/19.04.2022г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОД на
МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1 от
ЗДвП за нарушение на чл 139 ал1т2 от ЗДвП.
Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното НП. Жалбоподателят не се явява, явява се адв. Г.-АК –
гр.Плевен като твърди, че изложената в акта фактическа обстановка
не отговаря на действително случилото се на процесната дата.
По време на извършената от контролните органи проверка ,
жалбоподателя навежда доводи че към датата на проверката е
представено Разрешително за движение на извън габаритно или
тежко пътно превозно средство, а именно РИ – 251/11.01.22г издадено
от Агенция пътна инфраструктура за движение на извън габаритно
или тежко пътно превозно средство. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и се
представлява от адв.Г. АК гр.Плевен.
1
Ответната страна по жалбата – Началник Сектор ПП към ОД
МВР – Плевен не се представлява в проведеното по делото съдебно
заседание. С изпращане на административно-наказателната преписка
не изразява писмено становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва
наказателното постановление и е подадена в срок.. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 10.04.2022г в 14,42 часа в община Плевен,на път –1-
3км.89+000пътеин възел за гр.Плевен с посока на движение4 към
гр.София ,жалбоподателят , управлявал колесен трактор ДЖОН
ДИЪР, с рег.№**** ,с обща ширина от 2,55м съгласно чл 5 ,ал1т1от
Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г с обща ширина 3,90мизмерено
със стандартно измервателно средство в присъствието на водача,като
не представя валидно разрешително от собственика или
администрацията управляваща пътя за движение по републиканската
пътна мрежа или пътищата отворени за обществено ползване.
Свидетелите А. Й. и Ц. Х. забелязали движещия се колесен трактор,
с прикачена към него дискова брана и спрели същия за проверка. В
хода на проверката, чрез измерване с техническо средство – ролетка,
полицейските служители установили, че общата ширина на
превозното средство била 3,90 м. – над допустимата обща такава
от 2,55 м., съгласно чл5 от Наредба №1 за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя бил
съставен АУАН №616841 /10.04.2022г., за това, На 10.04.2022г в 14,42
часа в община Плевен,на път –1-3км.89+000пътеин възел за гр.Плевен
с посока на движение4 към гр.София ,жалбоподателят , управлявал
колесен трактор ДЖОН ДИЪР, с рег.№**** ,с обща ширина от 2,55м
съгласно чл 5 ,ал1т1от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г с обща
ширина 3,90мизмерено със стандартно измервателно средство в
присъствието на водача,като не представя валидно разрешително от
собственика или администрацията управляваща пътя за движение по
републиканската пътна мрежа или пътищата отворени за обществено
ползване.
2
Актът бил връчен лично на жалбоподателя, който го подписал, като
отбелязал, че няма възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение административно-наказващият орган издал обжалваното
наказателното постановление, с което приел, че е налице нарушение
на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП , поради което на основание чл.177, ал.3,
т.1 от ЗДВП на жалбоподателят било наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията
на свидетелите –полицейските служитители Й. и Х., които съдът
кредитира, като логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду
си, изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им
задължения, без наличието на каквито и да било данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото. В подкрепа на свидетелските
показания са приобщените по делото писмени доказателства,както и
Разрешително за движение на извън габаритно или тежко пътно
превозно средство, а именно РИ – 251/11.01.22г издадено от Агенция
пътна инфраструктура за движение на извън габаритно или тежко
пътно превозно средство които съдът възприе изцяло, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени
от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на което
същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от компетентни длъжностни
лица.
При извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът
констатира нарушение, което е съществено по своя характер и се
явява , самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване на административното
нарушение, така и наказателното постановление следва да съдържат
словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице
единство между словесното описание на нарушението и посочените
като нарушени законови норми,така и единство между посочените
3
като нарушени норми в АУАН и НП. Нарушението, описано в НП ,
не съответства на изписаното цифрово в акта. В АУАН е изписано че
е нарушен чл. чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. чл 5 ал1т1 б А от
Наредба №11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства., а в НП е изписано че е нарушен чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП .Актът за установяване на административно нарушение се явява
важна предпоставка за издаване на наказателното постановление.
Функциите и юридическият ефект на същия могат да се проявят, само
ако е редовен.
Разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.177, ал.3, т.1 от
ЗДвП са бланкетни, като същите препращат към норми, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Правилно
е определена от административно-наказващия орган конкретната
норма от съответния приложим подзаконов нормативен акт, запълващ
бланкетните такива от ЗДвП. Наредба №11 от 3 юли 2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, определя допустимите размери, маса и
натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните
ремаркета съгласно чл.139 от Закона за движението по пътищата,
които не представляват опасност за участниците в движението, както
и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване /чл.1/.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.”а” от цитираната наредба,
допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, са: широчина на всички ППС, с
изключение на превозните средства, посочени в буква "б" - 2,55 м.
Още повече в НП само бланкетно е посочено че според нормите
на наредба от МРРБ е нарушена без да се конкретизира кой член от
наредбата е нарушен, посочено е само нормите на Наредба на МРРБ
,които видно по-горе притежава членове,алиней и точки,които
административно наказващият орган не е конкретизирал,а е бил
длъжен да направи за да е законосъобразен издаденият от него
акт,което води до невъзможност нарушителят да се запознае пълно и
точно какво е нарушил и съставлява съществено процесуално
нарушение, водещо до нарушаване правото му на защита.
По време на проверката по твърдение на актосъставителят и
свидетелят не е представено от водача Разрешително за движение на
извън габаритно или тежко пътно превозно средство, но
жалбоподателят го е притежавал а именно РИ –251/11.01.22г
4
издадено от Агенция пътна инфраструктура за движение на извън
габаритно или тежко пътно превозно средство които съдът възприе
изцяло, като официални документи, издадени от компетентни
длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред, както и неоспорени от страните.
От приложеното разрешително се вижда ,че за процесният
трактор има разрешение за движение ,като извън габаритно
ППС.,което напълно опровергава вмененото нарушение на
жалбаподателят.Същият макар и да се се движи без горецитираният
документ,той е наказан от административно наказващият орган не за
това чене го е представил по време на проверката, а за това че е без
разрешително съгласно нормата въз основа на която е наказан на
чл177 ал3т2 от ЗДвП,а не че не е представил.
В предвид на всичко гореизложено съдът,счита че НП в частта в
която на жалбоподателят е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за
нарушение на чл 139 ал1 т2 от ЗДвП следва да се отмени като
Неправилно и Незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление Наказателно
постановление №22-0938-001310/19.04.2022г. на Началник Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР Плевен, с което на И. Б. Б. ЕГН
**********, от с.****ул ****“№8 е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1 от
ЗДвП за нарушение на чл 139 ал1т2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5