№ 783 / 15.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря А.М.като разгледа административно дело № 1095 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на лишения от свобода А.Г.Г. против Заповед №
Л-4085/10.09.2019 г. на началника на отдел „СДВРП“ към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която е наредено същият да бъде преведен от
Затвор – Пловдив в Затвор – Пазарджик за доизтърпяване на наказанието му.
Жалбата се поддържа в проведените открити съдебни
заседания лично от ищеца, както и от процесуалния му представител. Излагат
съображения за нейната основателност и доказаност. Жалбоподателят претендира присъждане
на направените разноски.
Ответникът – началника на
отдел „СДВРП“ към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– оспорва жалбата чрез процесуалния
си представител в проведените съдебни заседания и в представена преди него
писмена защита. Счита обжалваната заповед за законосъобразна предвид
местоживеенето на лишения от свобода.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея. Разгледана
по същество същата е основателна.
Видно от обжалваната заповед
е, че е издадена при липса на фактически и правни основания. Като правно
основание е посочена разпоредбата на чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС, която е твърде обща
и сочи определен от главния директор на ГДИН ред за настаняване на осъдените с
първоначално определен строг режим в затвори или затворнически общежития от
закрит тип но съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. Като
основание е посочена и т. 4.7 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. главния директор
на ГДИН. Видно от същата е, че директорът е наредил осъдените лишени от свобода
от закрит тип от областите Пазарджик, Пловдив (без Пловдив - град) и Кърджали
да се настаняват в Затвор – Пазарджик. Следователно при липса на каквито и да
са фактически основания и неяснота на посочените в заповедта правни основания
би могло да се предположи, че обжалваната заповед е издадена единствено и само
в изпълнение на заповедта от 2017 г. на главния директор, с която той е
определил принципният ред лишените от свобода от закрит тип с местожителство ***
да бъдат настанявани в Затвор – Пазарджик.
Съдът намира, че
предположените по-горе основания за издаване на обжалваната заповед са изцяло
незаконосъобразни, като несъобразени с конкретните обстоятелства на изтъпяване
на присъдата на жалбоподателя.
По делото безспорно се
установи, че понастоящем в Затвор – Пазарджик едновременно с жалбоподателя изтърпява
присъдите си и лишения от свобода Г.С. Б.. Една от присъдите, която последният
изтърпява е за извършено на 23.11.2018 г. престъпление против жалбоподателя –
нанесен побой в сградата на Затвор – Пазарджик, което е наложило оперативно
лечение в спешен порядък, при което е отстранен далака на жалбоподателя, т.е. –
нанесъл му е тежка телесна повреда. Тъй като деянието на Б. е било при
условията на опасен рецидив за извършеното престъпление му е наложено наказание
6 години лишаване от свобода. Тези обстоятелства изобщо не са споменати в
обжалваната заповед.
В обясненията си
жалбоподателят посочва, че се страхува от ново посегателство от страна на Б.,
който му отправя заплахи. Потвърдиха се и твърденията на Г., че макар и
формално на Б. да е определен друг час за престой на открито, часовете на
двамата съвпадат доколкото Б. работи в определения му сутрешен час. Това
съвпадане на часовете на жалбоподателя
за престой на открито с тези на Б. кара Г. да не упражнява престоя си на
открито за да избегне срещите с лицето, упражнило насилие срещу него. При тези
установени факти липсва основание да не бъдат кредитирани обясненията на
жалбоподателя, че изпитва значителен страх от Б. и дори се отказва от правото
си на престой на открито, за да не бъде нападнат от своя насилник.
При така установената
фактическа обстановка не остава място за съмнение в основателността на жалбата.
Наличието на конфликти с
други лишен от свобода е основание за преместването на лицата в друг затвор,
съгласно чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. В случая, тази разпоредба е напълно
игнорирана, като с обжалваната заповед жалбоподателят е преместен от един
затвор, в който е бил в безопасност – в друг, където е създадена опасност за
здравето и живота му, предвид конфликта с лишения от свобода Б., за който
последният е наказан със значителното наказание от 6 години лишаване от свобода
и в който конфликт жалбоподателят има единствено и само качеството на жертва.
Не е отчетено и изискването
на чл. 58 от ЗИНЗС лишените от свобода да изтърпяват наказанието си най – близо
до постоянния си адрес. Адресът на жалбоподателя е в гр. Сопот, който очевидно
е по-близо до Затвор – Пловдив, отколкото до Затвор – Пазарджик. Близостта до
адреса му в случая е още по-важна, тъй като жалбоподателят има постоянна
партньорка, с която съжителства без брак.
Не на последно място,
издателят на обжалваната заповед изобщо не е отчел искането на жалбоподателя да
не бъде настаняван в Затвор – Пазарджик, с което ответникът е нарушил и
разпоредбата на чл. 62, т. 3 от ЗИНЗС.
Следователно, обжалваната
заповед следва да бъде отменена от съда. Тъй като съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС настоящото решение е окончателно и тъй като с него отпада основанието жалбоподателят
да престоява в Затвор – Пазарджик следва настоящото решение да бъде съобщено
освен по обичайния ред, също и незабавно по телефон, факс или електронна поща
на жалбоподателя, процесуалния му представител, на ответника и на процесуалния
му представител, както и на началника на Затвор – Пазарджик.
Искането за присъждане на
разноски е основателно само до размера на платената държавна такса от 10 лв. Не
следва на жалбоподателя да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение,
тъй като от представения договор за правна защита и съдействие се вижда, че
такова е договорено но липсват доказателства – да е заплатено.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отменя Заповед № Л-4085/10.09.2019 г. на
началника на отдел „СДВРП“ към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
която е наредено лишеният от свобода А.Г.Г. *** – Пловдив в Затвор – Пазарджик
за доизтърпяване на наказанието му.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати
на лишения
от свобода А.Г.Г. разноски по
делото в размер на 10 лв. /десет лева/.
Решението е
окончателно.
Съдия: /П/