РЕШЕНИЕ
№
/ 15.10.2020 година гр.
С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.09. 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР:
Стойка Иванова
като
разгледа докладваното от съдия СИМИТЧИЕВ търг. дело № 211 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от Я.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.Р. – САК, с която е предявен (след допуснато изменение по
реда на чл.214, ал.1 ГПК) осъдителен иск за сумата от 200 000 лв срещу
„Е.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, представлявано
от с.д.к., дължима и неизплатена
главница по запис на заповед от 04.12.2008г., издаден от ответника и с поемател
– ищеца, с падеж 04.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се твърди, че по силата на
запис на заповед от 04.12.2008 г., ответното дружество „Е.” АД се е задължило
неотменимо и безусловно, без протест и без разноски, без никакви възражения и
без такси и удръжки от какъвто и да било характер, да плати на поемателя Я.Г.Я. (ищец в настоящото производство) сумата в
размер на 200 000 лв. на посочения в записа на заповед падеж - 04.12.2015 г. Посочва
се, че и
към настоящия момент, „Е.” АД не е платило на тази сума ищеца.
В
срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба то „Е.“ АД, с който ответникът оспорва предявения иск.
Поддържа,
че въпросният запис на заповед от 04.12.2008 г. е подписан "за
издател" от Е.К.К., като представител на „Е.” АД.
Посочва обаче, че с решение от заседание на Съвета на директорите на „Е.“ АД от
19.05.2008 година, е извършена промяна в представителството на дружеството,
като е взето решение „Е.“ АД да бъде представлявано от Изпълнителния директор
г-н С.Д.К.и Председателя на Съвета на директорите г-жа Е.К.К.
- само заедно. Това обстоятелството
е вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията на 21.07.2008 г.
регистрационен № 20080721172032 по партидата на дружеството "Е." АД с
ЕИК *** и като публично, на основание чл.23, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, не се нуждае от
самостоятелно доказване.
Във
връзка с горното, ответникът поддържа, че в хипотезата на колективно
представителство, представителната власт принадлежи на всички представители
заедно, но не и поотделно. Излага съображения, че по своята правна природа,
съвместното представителство е ограничение на представителната власт. Затова
сделката, сключена само от един от колективно действащите представители, е
извършена без представителната власт. Счита, че доколкото записът на заповед е
редовен от външна страна, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.
462 от ТЗ, съгласно която, който подпише менителница без представителна власт
или при превишаване на властта си, се задължава лично по менителницата
(приложим и за записа на заповед по аргумент на чл.537 ТЗ ). Следователно,
налице е запис на заповед, по който Е.К.К. се е
задължила лично. Предвид това, че записът на заповед не носи подписа на другият
представляващ в условията на задължително колективно представителство - С.Д.К.,
то въпросът относно автентичността на подписа на подписалата го "за
издател" г-жа Е.К.К. е нейно лично възражение,
което няма как да бъде въведено в настоящото производство, по което единствен
ответник е търговското дружество, което се представлява от различно от издателя
лице.
Предвид
изложените обстоятелства, ответникът прави възражение за наличие на порок на
волеизявлението при издаването на процесния запис на заповед, като твърди, че
Запис на заповед от 04.12.2008 година не задължава "Е." АД, а само
Е.К.К..
Отделно
от изложеното по-горе, моли да бъде съобразено от съда, че в качеството си на
едностранна правна сделка, записът на заповед е абстрактно едностранно
волеизявление, по силата на което издателят обещава да заплати на поемателя или
на негова заповед определената в записа на заповед парична сума. Но
абстрактният характер на сделката и липсата на изрично изискване за връзка с
каузално правоотношение, не означава пълно откъсване от повода, който е
послужил за издаването, тъй като не може да има сделка лишена от основание. В
тази връзка, представляващият ответното дружество г-н С.Д.К.е
заявил, че лицето Я.Г.Я. е напълно непознато за него и за дружеството, като
последното никога не е имало отношения от какъвто и да е било характер с ищеца,
т.е. налице е пълна липса на извън менителнично (каузално) правоотношение между
"Е." АД и Я.Я., което да обуслови
издаването на записа на заповед в полза на физическо лице и то за значителната
сума от 200 000 лева.
Ответникът
счита, че упражняването на правата по процесния запис на заповед от 04.12.2008
година, издаден в полза на Я.Я. за сумата 200000 лева
цели единствено увреждане на "Е." АД, което е недопустимо съгласно
чл.289 от ТЗ във връзка с чл.40 от ЗЗД. Твърди, че предявявайки правата си
поемателят, би получил плащане, без да има основание за това.
Поддържа
се, че лицето, подписало записът на заповед за издател, е задължило дружеството
еднолично, при знание от негова страна и от страна на поемателя за наличие на
задължително колективно представителство на "Е." АД, надлежно обявено
по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Процесният запис на заповед задължава
търговското дружество за значителната сума от 200 000 лева, платими на
физическо лице, с което дружеството няма никакви отношения, като срокът на
падежа явно не съответства на обичайните срокове, присъщи за изпълнението на
търговски сделки. Според ответника, допълнително доказателство за тези
твърдения е и фактът, че в полза на същото лице Я.Я.
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 4710/2018
година по описа на Старозагорски районен съд за сумата 250 000 лева - отново
въз основа на запис на заповед от 31.08.2010 година с падеж 31.08.2015 година,
подписана "за издател" отново само от Е.К.. Също въз основа на запис
на заповед за сумата 250 000 лева, издаден на 31.08.2010 година и с падеж
31.08.2015 година, Радка Видева Георгиева (майка на ищеца Я.Г.Я.), се е
снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2227/2018 година по описа на
Районен съд - С.З.. "Е." АД заявило възраженията си срещу издадените
заповеди за изпълнение и понастоящем в Окръжен съд - С.З. били висящи
производства по чл.422 ГПК - съответно т.д. № 141/2019 година и т.д. № 61/2019
година.
В
законния срок е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищецът взема становище относно направените с отговора
твърдения и възражения.
По
възражението на ответника, че процесният запис на заповед не задължавал „Е.” АД,
ищецът се позовава на разпоредбата на чл.235, ал. 4 ТЗ, съгласно който,
ограниченията на представителната власт на съвета на директорите, на
управителния съвет и на овластените от тях лица нямат действие по отношение на
трети лица. Счита, че посоченото от отвтника
ограничение в представителната власт на дружеството издател на процесния запис
на заповед от 04.12.2008 г. няма действие по отношение на поемателя
Я.Я..
Във
връзка с позоваването от ответникът на чл. 462 ТЗ и твърдението, че по
процесния запис на заповед Е.К. се била задължила лично, тъй като била
действала при превишаване пределите на представителната си власт, ищецът
изразява становище, че в случая намира приложение чл. 301 ТЗ, съгласно който,
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. Според ишеца, в процесния
случай, „Е.” АД не се е противопоставило на издадения запис на заповед
незабавно, въпреки че дружеството е узнало за издаването му именно чрез
председателя на съвета на директорите си Е.К. още на 04.12.2008 г. Поради това,
според ищеца, дори да се приеме, че Е.К. е действала извън представителната си
власт, нейните действия се смятат за потвърдени от „Е.” АД, което именно е
задължено по записа на заповед.
В
допълнение, ищецът посочва, че съгласно чл. 236, ал. 1 ТЗ, уставът на
акционерното дружество може да предвиди определени сделки да се сключват по
единодушно решение на съвета на директорите, като такива ограничения може да
постави и надзорният съвет, съответно съветът на директорите. В ал. 4 на
посочената разпоредба обаче изрично е пояснено, че сделка, сключена в нарушение
на ал. 1, е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред
дружеството за причинените вреди. Ето защо, ищецът счита, че ако „Е.” АД
твърди, че интересите му са накърнени от действията на председателя на съвета
на директорите му Е.К., дружеството има други процесуални възможности за
защита, които не са предмет на настоящото производство.
По
възражението на ответника, че лицето С.К. не познавало ищеца Я.Я., ищецът се позовава на съдебна практика, според която
при редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед.
В
допълнение към горното, ищецът посочва, че „Е.” АД и С.Д.К.са различни правни
субекти, като ищецът не твърди наличието на облигационни отношения между него и
физическото лице С.К., нито има някакви претенции към последното.
Ищецът
счита също, че обстоятелството, че в ОС - С.З. са образувани т. д. № 61/2019 г.
и т. д. № 141/2019 г. по искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на
вземания към „Е.” АД по записи на заповед, подписани от Е.К. в качеството й на
представител (изпълнителен директор) на дружеството, няма пряка връзка с
предмета на настоящия спор, но косвено доказва, че при сключването на сделки, в
т. ч. и на едностранни такива като записа на заповед, дружеството ответник
обичайно се е представлявало от само единия от двамата си изпълнителни
директори, а не от двамата заедно, като процесният случай не е изключение.
В
срок е постъпил отговор по
допълнителната искова молба. В него, ответникът посочва, че счита за
неоснователни доводите на ищеца за приложимост на разпоредбата на чл.235, ал.4
от ТЗ. На първо място, разпоредбата на ал.4, на която се позовава ищеца, касае
ограничение в обема на представителната власт, т.е. би имало отношение в случай
на определени категории сделки, сключени от овластен и вписан в Търговски
регистър представител, но за които категории сделки Уставът предвижда
предварително решение на СД или след предварително разрешение на НС при АД. С
оглед сигурността в оборота и интересите на третите лица, ал. 4 предвижда, че
такива ограничения в обема на представителната власт нямат действие по
отношение на трети лица и не подлежат на вписване в Търговския регистър.
В
настоящия случай, според ответника е налице хипотезата на чл.235, ал.5 от ТЗ
във връзка с ал.2 и 3. Съгласно ал.3, имената на лицата, овластени да
представляват дружеството се вписват в търговския регистър, а съгласно ал.5 -
овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица
след вписването им. Т.е., при предвидено и вписано задължително колективно
представителство, подписът само на едно от представляващите "Е." АД
лица не е достатъчен да задължи валидно дружеството. В хипотеза, в която
членовете на управителния орган са длъжни да действат съвместно, липсата на
волеизявление на един от членовете би довело до извършване на действие без
представителна власт от страна на останалите. При положение, че записът на
заповед не е подписан от двамата представляващи, то е приложима разпоредбата на
чл. 462 от ТЗ, съгласно която, който подпише менителница без представителна
власт или при превишаване на властта си, се задължава лично по менителницата
(приложим и за записа на заповед по аргумент на чл.537 ТЗ ). Следователно,
налице е запис на заповед, който не задължава "Е." АД и по който Е.К.К. се е задължила лично.
На
второ място, ответникът счита за неоснователни доводите, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Ако пък би се допуснала приложимост на
чл.301 ТЗ и по отношение издаването на менителнични
ефекти, то сключването на сделка при непълно представителство при предвидено
задължително колективно такова, води до висяща недействителност на същата, като
за преодоляването й е необходимо съгласието, респ. непротивопоставянето на
представляващия, който не е участвал в сключването й, а именно - това на г-н С.К..
Противопоставянето на единия от представляващите означава, че обща воля за
запазване на сделката не може да бъде формирана. При нежелание от страна на
ищеца да въведе каузалното отношение, във връзка с което е издаден записът на
заповед, то с оглед характера на записа на заповед и факта, че същият се издава
в един екземпляр, който се държи от поемателя, съществуването на процесния
запис на заповед е могло да стане известно на г-н С.К. едва към момента на
уведомяване на дружеството за издадената заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 1955/2018 година, като незабавно след узнаването, същият се е
противопоставил, подавайки възражение (прието от ОС С.З. по ч.т.д. (В) №
1389/2018 година). В същото изрично е посочено, че "Е." АД няма
такова задължение към поемателя Я.Я.
и подозира, че дружеството е попаднало в престъпна схема.
Съдът, като
взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, намира следното:
Предявеният
иск е с квалификация по чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.535 и чл.538 ТЗ. Искът е допустим, доколкото е налице
правен спор между страните относно дължимостта на
предявеното с него вземане и за ищеца безспорно е налице правен интерес от
защита на неудовлетвореното му парично притезание чрез предявения осъдителен
иск и разрешаване на спора със сила на пресъдено
нещо, обвързваща ответната страна, съответно и получаване на изпълнителен титул
за събиране на вземането. Този интерес е обусловен и от постановеното след
образуване на делото обезсилване на издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителния лист за процесното вземане по записа на заповед, с оглед което за
ищеца няма друг допустим от закона път освен да защитава правата си с
осъдителен иск. Предявяването на такъв е допустимо и съгласно чл.415, ал.3, предл.последно ГПК, в хипотезата на отказ на заповедния съд
да издаде заповед за изпълнение. Макар че в случая не е налице отказ, а
заповедта е обезсилена в хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК, резултатът и в двата
случая е липса на изпълнителен титул в полза на ищеца, което обуславя на общо
основание интереса за ищеца от снабдяване с такъв чрез предявяване на
осъдителен иск за спорното вземане, респ. и допустимостта на такъв иск. В
случая, доколкото обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
е настъпило в хода на висящия процес по предявения като установителен иск по
чл.422 ГПК, резонно ищецът е поискал допускане на изменение на иска по реда на
чл.214 ГПК в осъдителен, което исковият съд е допуснал в първото по делото
заседание.
Между
страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че
съществува запис на заповед от 04.12.2008г., с посочен издател "Е."АД
и с поемател – ищеца Я.Я., с
уговорки, без протест, без предявяване и без разноски, в който е обективирано
изявление за безусловно и неотменимо задължение на издателя "Е."АД,
представляван от Е.К.К., срещу представянето на
записа на заповед, да плати на поемателя Я.Г.Я.
сумата от 200000 (двеста хиляди) лева на падеж 04.12.2015г., в гр.С.З..
Ответникът не оспорва редовността на записа на заповед от външна страна, а
съдът приема, че представяният по делото документ съдържа реквизитите на запис
на заповед по чл.535 ТЗ и формално е редовен от външна страна. Няма спор
и че ценната книга е подписна за издателя от посочения представител Е.К.К..
Основното
възражение на ответника се състои в това, че записът на заповед не задължава "Е."АД,
тъй като е подписан само от един от двамата представляващи дружеството към
датата на издаването му, поради което е налице порок на волеизявлението и
същото не може да се счита направено от името на дружеството, посочено като
издател. Поради това, ответникът поддържа, че на основание чл.462 ТЗ,
задължението по записа на заповед следва да се счита поето от лицето, подписало
го от името на "Е."АД без представителна власт, а именно - Е.К.К..
В
тази връзка, по делото не е спорно, а и е видно от информацията в Търговския
регистър, че последната, към 04.12.2008г., е била член на съвета на директорите
(СД) на "Е."АД, както и че с решение от заседание на Съвета на
директорите на „Е.“ АД от 19.05.2008 година, е извършена промяна в
представителството на дружеството, като е взето решение „Е.“ АД да бъде
представлявано от Изпълнителния директор г-н С.Д.К.и Председателя на Съвета на
директорите г-жа Е.К.К. - само заедно. Това
обстоятелството е вписано в Търговски регистър на 21.07.2008 г. с
регистрационен № 20080721172032 по партидата на дружеството "Е." АД с
ЕИК ***.
Следователно, към датата на издаване на процесния запис на заповед, подписалата го като представител на „Е.“ АД Е.К.К. е била овластена да представлява дружеството само заедно със С.Д.К., също член на СД.
В
тази връзка, ищецът се позовава на разпоредбата на чл.235, ал. 4 ТЗ, като
поддържа, че вписаното в Търговския регистър по партидата на "Е."АД,
към датата на издаване на записа на заповед (04.12.2008г.) обстоятелство, че
представителната власт на двамата представители на дружеството, се упражнява от
тях само заедно, няма действие по отношение на поемателя
Я.Я..
По-внимателен
прочит на чл.235 ТЗ в неговата цялост обаче мотивира съда да не се съгласи с
така поддържаната от ищеца теза. На първо място, следва се посочи, че решението
на СД да овласти двама от членовете си да го представляват само заедно
действително може да се приеме за ограничаващо представителната им власт. Само
че ограничаващо не обема на същата, а само начинът на упражняването й, т.е. не
се касае за същинско ограничаване на правата на представителите, което намалява
обема им (напр. да се сключват от името
на дружеството само определен вид сделки или пък до определен материален
интерес), а само за ограничаване на начина на упражняването им, което да се
извършва само заедно от двамата овластени, които иначе разполагат с пълните права
на овластилия ги орган на дружеството.
В
тази връзка, нормата на чл.235, ал.4 ГПК, според съда, визира ограниченията на
обема на представителната власт на овластените по реда на чл.235, ал.2 ТЗ лица,
а не ограничения относно начинът на упражняване на представителната власт – в
случая, да се упражнява от тези лица само заедно. Аргумент за този извод е, на
първо място, фактът, че начинът на представляване на търговеца е обстоятелство,
подлежащо на вписване в Търговска регистър по см. на чл.4 от ЗТРРЮЛНЦ. В
чл.235, ал.3 ГПК е предвидено, че имената на овластените лица се вписват в
търговския регистър. Освен това, съгласно чл.235, ал.5 ТЗ, овластяването
и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица след
вписването им. Последното означава, че такива лица, каквото се явява и ищеца,
след
датата на вписването са обвързани от вписаното обстоятелство на овластяване на
определени лица от състава СД или УС да представляват АД и от посоченият начин
на упражняване на представителната им власт. Съотнасянето на ал.5 към ал.4 на
чл.235 ТЗ пък показва, че визираните в ал.4 ограничения на представителната
власт, които не са противопоставими на трети лица и
за които е предвидено, че не се вписват в търговския регистър касаят именно ограничения
на обема на представителната власт, а не на начина на упражняването й от
управителните органи на АД или от овластените по реда на чл.235, ал.2 ТЗ лица
от състава им, който е
обстоятелство, подлежащо на вписване в Търговска регистър по см. на чл.4 от ЗТРРЮЛНЦ и на основание чл.7 ЗТРРЮЛНЦ се смята за известно на третите
добросъвестни лица от датата на вписването му, а на основание чл.235, ал.5 ТЗ,
им е и противопоставимо.
Въз
основа на дотук изложеното, съдът приема, че предвиденото по решение на СД на
ответното дружество съвместно представителство (само заедно) от двете овластени лица - С.Д.К.и Е.К.К.,
вписано в ТР към датата на издаването на процесния запис на заповед (04.12.2008г.),
е имало действие спрямо всички трети добросъвестни лица, вкл. по отношение на
ищеца Я.Я.. Следователно, обективираното в процесния
запис на заповед изявление за поемане на задължение от името на дружеството
само от едното от овластените лица - Е.К.К., не е произвело обвързващо дружеството действие по
поемане на задължение по записа на заповед, доколкото не е било направено от
двамата представляващи "Е." АД заедно и не може да се счита за
волеизявление от името на дружеството.
Доколкото
обаче от ищеца е релевирано възражение, че ответното
дружество не е възразило незабавно след узнаването на извършеното от негово име
без представителна власт действие по издаване на процесния запис на заповед,
следва същото да се обсъди, като на първо място, се обсъди изясни съотнощението между нормите на чл.301 ТЗ и чл.462 ТЗ.
Според
текста на чл.462 ТЗ, който подпише менителница като представител, без да има
представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по
менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.
Нормата не визира качеството на лицето, от чието име се действа без
представителна власт, поради което, текстът се отнася до всяко едно лице, от
чието име е извършено такова действие, без значение дали е търговец или не. От
своя страна, чл.301 ТЗ предвижда, че когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Следователно,
разпоредбата на чл.301 ТЗ се явява специална по отношение на разпоредбата на
чл.462 ТЗ, тъй като урежда специална хипотеза на презюмирано
потвърждаване от търговец на извършените от негово име без представителна власт
действия, ако не се противопостави веднага след узнаването. Ето защо,
независимо че по делото се установява, че издаването на процесния запис на
заповед от името на ответното дружество е извършено от Е.К.К.я
като представител, без същата да има самостоятелно представителна власт, следва
да се прецени дали дружеството е възразило незабавно след узнаването за
извършеното от негово име без представителна власт действие.
В конкретния случай, релевантно се явява
обстоятелството кога е узнал търговеца "Е."АД за извършеното от
негово име, без представителна власт, от страна на Е.К.К.,
действие по издаване на процесния запис на заповед в полза на ищеца, респ. по
поемане на задължение за плащане на сумата от 200000 лв
в полза на поемателя Я.Я.
на посочения в ценната книга падеж, както и дали е възразил веднага след узнаването.
Тезата
на ищеца по този въпрос е, че дружеството е узнало за извършеното без
представителна власт действие още на датата на издаване на записа на заповед,
чрез издалото го от негово от негово име лице Е.К.К..
Само по себе си обаче, това твърдение съставлява един нонсенс, тъй като на
практика означава търговецът да бъде или да се счита уведомен за извършеното от
негово име без представителна власт действие именно от лицето, което е
извършило същото без представителна власт и то само на база знанието на самото
това лице, че е извършило въпросното действие. Ако се приеме тезата на ищеца за
вярна, то се стига до абсурдното положение издалото процесния запис на заповед
лице хем да е действало като представител на ответника, хем да е осъзнавало в
това си качество, че извършва действието без представителна власт. В
заключение, съдът счита, че липсата на представителна власт у Е.К.К. за извършване на действието по издаване на записа на
заповед, както и на което и да е друго действие от името на дружеството, без
участието на другото овластено лице, означава че дружеството не би могло
надлежно да се счита уведомено за извършеното от негово име без представителна
власт действие само
чрез нея.
Освен
това, по делото от ищеца не са ангажирани никакви доказателства "Е."АД
да е узнало чрез органа си на управление за издаването на процесния запис на
заповед, напр. въпросът да е обсъден на заседание на съвета на директорите по
инициатива на извършилия действието без представителна власт негов член.
Липсват твърдения и доказателства за осчетоводяване на задължението по записа
на заповед, което също би било индиция за узнаване от
страна на търговеца по см. на чл.301 ТЗ
В
крайна сметка, съдът приема, че по делото не се доказва "Е."АД да е
узнало за извършеното от негово име, без представителна власт, от страна на Е.К.К., действие по издаване на процесния запис на заповед в
полза на ищеца на датата на издаването му. При това положение и доколкото по
делото няма доказателства дружеството да е узнало за издаването на процесния
запис на заповед в периода след издаването и до момента на връчването на
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №1955/2018г. на РС-С.З., по
която е било депозирано възражение по чл.414 ГПК в законния срок, то се налага
извод, че не се е осъществила хипотезата на потвърждаване на извършеното от
името на ответника действие по издаване на процесния запис на заповед без представителна
власт, тъй като ответникът е възразил веднага след узнаването за първи път за
същата по образуваното заповедно производство.
Извън
контекста на спора по делото и наведените от ответника конкретни възражения са
доводите на ищеца в доп. искова молба, че дори процесната сделка да е сключена
в нарушение на устава, без единодушно решение на съвета на директорите, то
същата е действителна на основание чл.236, ал4 ТЗ, а лицето, което я е
сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди, поради което, ако „Е.”
АД твърдяло, че интересите му са накърнени от действията на председателя на
съвета на директорите му Е.К., дружеството имало други процесуални възможности
за защита, които не са предмет на настоящото производство. По делото изобщо не
е повдиган спор по въпроса дали според устава на ответното АД за сключване на
процесната сделка е било необходимо единодушно съгласие на всички членове на
СД, респ. възражения за недействителност на същата поради липса на такова. Ето
защо, тези доводи на ищеца са ирелевантни по делото с оглед направените от
ответника възражения и съответно не рефлектират върху вече установените по
делото факти и обстоятелства, релевантни за правния спор между страните,
коментирани по-напред в мотивите. Тези доводи биха били относими към спора, ако
към датата на издаване на процесния запис
на заповед, ответното дружество се бе представлявало според данните в
търговския регистър само от Е.К., т.е. ако тя е била овластена с едноличната
представителната власт сама да представлява дружеството, а не в хипотезата на съвместно
представителство с другия овластен член на СД.
Въз основа на дотук изложеното, съдът намира, че процесният запис на заповед от 04.12.2008г., с посочен издател "Е."АД и с поемател – ищеца Я.Я., с уговорки, без протест, без предявяване и без разноски, не обективира поето безусловно и неотменимо задължение на посочения издател "Е."АД, срещу представянето на записа на заповед, да плати на поемателя Я.Г.Я. сумата от 200000 (двеста хиляди) лева на падеж 04.12.2015г., в гр.С.З.. Съответно, записът на заповед, на който ищеца основава иска си, не е източник на парично вземане на ищеца към ответника за сумата от 200000 лв, с падеж на задължението 04.12.2015г. Тези изводи обуславят и крайното заключение на съда за неоснователност на предявения от Я.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.Р. – САК, иск за осъждане на „Е.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „Света Троица” № 229, представлявано от с.д.к., да му заплати сумата от 200 000 лв дължима и неизплатена главница по запис на заповед от 04.12.2008г., издаден от ответника и с поемател – ищеца, с падеж 04.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, поради което искът ще се отхвърли изцяло.
Предвид
изложените съображения, тъй като не се установи ответникът да е платец по
ценната книга, издадена в полза на ищеца, не следва да се обсъжда направеното,
след допускане изменението на иск в осъдителен, възражение от ответника за
погасяване на предявения иск поради изтичане на 3-годищна давност по чл.531,
ал.1 ТЗ, което би следвало да се обсъди ако бе установено, че ответникът се е
задължил по процесния запис на заповед.
Мотивира
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Я.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за осъждане на „Е.” АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, представлявано
от с.д.к., да му заплати сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева дължима и
неизплатена главница по запис на заповед от 04.12.2008г., с посочен издател „Е.”
АД и поемател – Я.Г.Я., с падеж 04.12.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата от 19.04.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: