РЕШЕНИЕ
№ 17433
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110117927 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба от А. Г. П. в качеството си на наследник на Г.Б.П против
(ФИРМА) с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 673,84 лева, представляваща ½
част от главница в размер на 1347,68 лева за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и сумата в размер на 175,18 лева,
представляваща ½ част от законна лихва върху главницата в размер на 350,35 лева, за
периода от 30.06.2009 г. до 17.10.2012 г., за които вземания в полза на ответното дружество е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7979/2012 г. по описа на Районен съд – гр. П
поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесният изпълнителен титул е издаден
в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца Г.Б.П, който след смъртта си е оставил
за законни наследници А. Г. П. / дъщеря/ и Ю.С П. / съпруга/. Ищецът поддържа, че
процесните вземания са погасени по давност. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител с права по чл.
34, ал. 3 ГПК юрисконсулт С. прави признание на иска. В отговора на исковата молба са
изложени твърдения, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска, поради което и
доколкото исковата претенция е призната сторените по делото съдебни разноски следва да
бъдат разпределени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При условията на
евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение.
С молба от 13.09.2024 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска, като доколкото ответната страна разполага с изпълнителен титул за
процесните вземания направеното признание на исковата претенция не я освобождава от
задължение за заплащане на дължимите по делото съдебни разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземанията предмет на процесния изпълнителен лист.
При съобразяване на становището на страните с протоколно определение от
26.09.2024 г. съдът е указал, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК.
По отговорността за сторените в производството съдебни разноски, съдът
намира следното:
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна
процедура.
С Определение № 3252 от 27.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3618/2023 г. на ВКС, III ГО,
Определение № 320 от 20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г. на ВКС, II ТО, Определение №
694 от 25.09.2023 г. по 1325/2023 г. на ВКС, II ТО и редица други, е прието, че при наличие
на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила
решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на
изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е
издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е
единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение
длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес.
Предвид изложеното и доколкото ответникът разполага с издаден срещу наследодателя на
ищеца изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който е образувано изп.
дело № 502/2022 г. по описа на ЧСИ Б., с район на действие Окръжен съд – П то независимо
от заявеното признание на иска в тежест на (ФИРМА) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по делото. Сторените от
ищцовата страна съдебни разноски възлизат на сумата в размер общо на 450 лева, от които
сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в
размер на 400 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната. Направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца се явява
неоснователно доколкото хонорарът е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от А. Г. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр.(ФИРМА) кантора 36, против (ФИРМА), ЕИК****, със седалище и адрес
на управление в гр. П кв. М отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата в размер на 673,84 лева, представляваща ½ част от
главница в размер на 1347,68 лева за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и сумата в размер на 175,18 лева, представляваща ½
част от законна лихва върху главницата в размер на 350,35 лева, за периода от 30.06.2009 г.
до 17.10.2012 г., за които вземания в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 7979/2012 г. по описа на Районен съд – гр. П поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. П кв.
М. да заплати на А. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС) на основание
2
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 450 лева, представляваща сторени по делото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3