РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осемнадесети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1320 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по повод на депозиран от Й.Д.Ц., с ЕГН **********,***
и П.Т.Ц., с ЕГН **********,*** срещу "Топлофикация - Плевен” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** иск правно основание
чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че Й.Д.Ц. не дължи на
"Топлофикация - Плевен” ЕАД, сума в общ размер на 3190.42 лв. по
изпълнително дело № 20189050400979 по описа за 2018 г. на ЧСИ ***, с рег. № 905
с район на действие Окръжен съд - гр.Плевен, образувано въз основа на
изпълнителен лист № 4758/12.10.2015 г., издаден на 12.10.2015 г. от Районен съд
- Плевен на основание Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1449/28.03.2012
г. по ч.гр.дело № 1921/2012 г. по описа на ПлРС, от които: главница в размер на
1349.60 лв., представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2009г. - 29.02.2012 г., 1094.19 лв. законна лихва, считано от 23.03.2012
г. до 12.03.2020 г., както и законна лихва, считано от 13.03.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, 172.98 лв. неолихваеми вземания, 90.45
лв. разноски по гражданското дело, 50.00 лв. разноски по изпълнителното дело и
433.20 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, като погасени по давност и
представляващи вземане по изпълнително дело 20189050400979 по описа за 2018 г.
на ЧСИ ***, с рег. № 905 с район на действие Окръжен съд - гр.Плевен; че П.Т.Ц.
не дължи на "Топлофикация - Плевен” ЕАД, сума в общ размер на 3199.06 лв.
по изпълнително дело 20189050400979 по описа за 2018 г. на ЧСИ ***, с рег. №
905 с район на действие Окръжен съд - гр.Плевен, образувано въз основа на
изпълнителен лист № 4758/12.10.2015 г., издаден на 12.10.2015 г. от Районен съд
- Плевен на основание Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1449/28.03.2012
г. по ч.гр.дело № 1921/2012 г. по описа на ПлРС, както следва: главница в
размер на 1349.60 лв., представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода 01.02.2009 г. - 29.02.2012 г., 1094.19 лв. законна лихва, считано от
23.03.2012 г. до 12.03.2020 г., както и законна лихва, считано от 13.03.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, 172.98 лв. неолихваеми вземания, 90.45
лв. разноски по гражданското дело, 50.00 лв. разноски по изпълнителното дело и
441.84 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, като погасени по давност и
представляващи вземане по изпълнително дело 20189050400979 по описа за 2018 г.
на ЧСИ ***, с рег. № 905 с район на действие ОС.Плевен.
В обстоятелствената част
на ИМ се твърди, че ответника е депозирал срещу
ищцата и *** Ц., бивш жител *** на 23.03.2012 г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по повод на което е било
образувано ч.гр.дело № 1921/2012 г. по описа на ПлРС и е издадена Заповед №
1449/38.03.2012 г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за главница в размер
на 2699.20 лв. за ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода
01.02.2009 г. - 29.02.2012г., лихва в размер на 345.96 лв. върху главницата за
периода от 02.04.2009 г. - 15.03.2012 г., законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 23.03.2012 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 60.90
лв., представляващи внесена държавна такса и 120.00 лв. адвокатски хонорар.
Излага, че за образуваното заповедно производство и издадената заповед за
изпълнение длъжниците са били уведомени, като в предоставения им двуседмичен
срок не е депозирано възражение и Заповед № 1449/28.03.2012 г. за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК е влязла в законна сила на 24.04.2012 година и на
основание чл.416 от ГПК заповедният съд е издал на ответника изпълнителен лист
№ 4758/12.10.2015 г. за процесните суми. Твърди се, че след издаване на
изпълнителния лист ответното дружество е
образувало изпълнително дело 20189050400979 по описа за 2018 г. на ЧСИ ***, с
рег. № 905 с район на действие Окръжен съд - гр.Плевен, като с молбата, с която
е образувано изпълнителното дело същият е възложил на основание чл.18 от ЗЧСИ
на ЧСИ *** проучване имущественото състояние на длъжниците, изготвяне на
справки, набавяне на книжа и други и определяне начина на изпълнение. Сочи се,
че по образуваното изпълнително дело е изготвено съобщение за образуване на
същото с изх. № 10890/23.10.2018 г. срещу наследодателя на втория ищец, а
именно: *** Ц., което не е получено от страна на последния. Твърди, че такова
съобщение с изх. № 10899/23.10.2018 г. е изготвено и до първата ищца, което
също не е получено от страна на ищцата. Излага и, че в двете съобщения е
обективирано, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 2932.26 лв., от
които главница в размер на 1349.60 лв. със законна лихва в размер на 909.75 лв.
за периода 23.03.2012 г. - 06.11.2018 г., 172.98 лв. неолихвяеми вземания,
90.45 лв. присъдени разноски по изпълнителното дело и 359.48 лв. такси по
тарифата към ЗЧСИ дължими към 06.11.2018 година. Твърди, че по изпълнителното
дело от страна на ЧСИ *** до наследодателя на втория ищец *** Ц. е изготвено
съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 2847/01.03.2019 г.,
неполучено от страна на последния и залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1
от ГПК от 02.04.2019 г., в което е посочено, че по образуваното изпълнително
дело задължението възлиза на 3033.69 лв., от които главница в размер на 1349.60
лв. със законна лихва в размер на 958.11 лв. за периода 23.03.2012 г. -
15.03.2019 г., 172.98 лв. неолихвяеми вземания, 90.45 лв. присъдени разноски,
50.00 лв. разноски по изпълнителното дело, 401.34 лв. такси по тарифата към
ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 11.21 лв., дължими към 15.03.2019
година. Сочи, че по същото изпълнително дело до ищцата Й.Д.Ц. е изготвено
съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 12244/03.10.2019 г.,
неполучено от страна на последната и залепено уведомление по реда на чл.47,
ал.1 от ГПК от 09.11.2019 г., в което е обективирано същото задължение, описано
в съобщение за образувано изпълнително дело до наследодателя на втория ищец.
Твърди, че със запорно съобщение с изх. № 10896/23.10.2018 г. до „Юробанк
България” АД, от страна на ЧСИ *** е поискано налагане на запор на банковите
сметки на *** Ц., наследодател на ищеца П.Т.Ц., като от страна на банката на
29.10.2018 г. на основание чл.508 от ГПК е уведомила ЧСИ ***, че наследодателя
на втория ищец П.Т.Ц., има открита банкова сметка ***. Сочи, че със запорно
съобщение с изх. № 10904/23.10.2018 г. до „Юробанк България” АД, от страна на
ЧСИ *** е поискано налагане на запор на банковите сметки на Й.Д.Ц., като от
страна на банката на 29.10.2018 г. на основание чл.508 от ГПК е постъпило
уведомление до ЧСИ ***, че същата има открита банкова сметка ***. Сочи, че с влизане
в сила на заповедта за изпълнение е прекъсната погасителната давност за
вземането на ответника в настоящето производство, считано от датата на
иницииране на заповедното производство, и след това е започнала да тече нова
погасителна давност от 3 години, считано от момента на влизане в сила на
заповедта, а именно: 24.04.2012 г., която е изтекла на 24.04.2015 г., т.е. преди издаване на ИЛ и образуване на
изпълнителното производство. Счита, че за вземанията на ответното дружество са
погасени по давност още преди издаването на изпълнителния лист. Твърди, че по
отношение на на вземанията на ответника намира приложение кратката тригодишна
давност по чл. 111, б.“в” от ЗЗД. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищците моли съда да уважи предявения иск и
да им присъди разноски. Излага, че в настоящия случай вземането е погасено по
давност. Счита, че по отношение на същото следва да се приложи кратката
тригодишна давност. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е депозирал отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника излага, че исковата молба е
неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представената по
делото ПДИ по из.д. № 20189050400979 по описа на ЧСИ П. *** с рег. № 979 от регистъра на
Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че на 04.10.2018 г. срещу ищците е образувано изпълнително дело въз
основа на представения изпълнителен лист
№4758/12.12.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 1921/2012 г. по описа на ПлРС въз
основа на влязла в сила на 24.04.2012 г.
заповед за изпълнение.
Установява се от приобщеното
изпълнително дело, че ЧСИ е правил опити да връчи ПДИ на длъжниците по делото,
както и да наложи запор върху станалите му известните банкови сметки на същите.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед наведените
твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът
по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за
предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу
него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и
взискателят в изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Ищцити
основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското
дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта
на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжниците в
изпълнителното производство имат интерес да установят, че не дължат сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск биха могли да постигнат прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба
твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния
лист срещу длъжниците съдът намира, че ищците имат правен интерес да водят
настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на иска, с който се
претендира да се установи недължимост на разноските по изпълнителното дело
съдът намира, че искът е недопустим, поради следното: предмет на иск по чл.439 ГПК е
оспорване недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене. Вземането обхваща изпълняемото право по
издадения изпълнителен титул. Разноските за изпълнението не са част от
вземането, те са последица от осъщественото принудително изпълнение. Срещу постановление
за разноски в изпълнителния процес страните имат друг, а не исков ред за
защита, в особено производство. Ето защо настоящият състав намира, че исковата
претенция в тази част се явява недопустима и производството по делото в тази
част следва да бъде прекратено. /така Определение от 02.09.2013г. по гр.д.
№2487/2013г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с Определение
№567/11.10.2013г. по в.ч.гр.д. №466/2013г. на Апелативен съд – Варна/.
По отношение на основателността на иска:
Ищците носят доказателствената
тежест да докажат, че е налице висящо изпълнение срещу тях, образувано от
ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на г
ч.гр.д. №1921/2012 г. по описа на ПлРС / факт с правопогасяващ ефект за
задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице
новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, след влизане в сила на заповедта за изпълнение по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото
доказателства се установява, че въз
издадената заповед за изпълнение № 1449/28.03.2012 г., влязла в сила на
24.04.2012 г. е издаден изпълнителен лист на 12.10.2015 г., с който ищцата и
наследодателя на другия ищец *** Ц., са осъдени да заплатят на ищеца процесните
суми.
По делото не е спорно, а и се
установява от представените доказателства, че наследници по закон на *** Ц. са
страните по делото
Установява се от
представените по делото доказателства, че за събиране на процесните суми на 04.10.2018 г. е образувано
из.д. № 20189050400979 по описа на ЧСИ П. *** с рег. № 979 от регистъра на
Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен.
Основният спорен по делото въпрос се отнася до
протичането на давностния срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното
производство обуславящ погасяване правото на взискателя да иска принудително
събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране
или прекъсване.
В настоящия случай
ищецът се позовава на изтекла тригодишна погасителна давност, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1921/2012 г. по описа на ПлРС. Следователно, с оглед твърденията на ищците от
24.04.2012 г е започнала да тече тригодишна давност, в рамките на която
кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от противопоставяне на
възражение за погасяване правото му на принудително изпълнение. Преценката на
съда относно настъпване на твърдяните факти е обвързана от задължителното
тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС касаещо
приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него,
че давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по
молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител.
Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и
съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него
принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на
давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан,
като нямат характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на
ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.
При разрешаване на
спора следва първо да се отговори на въпроса дали по отношение на вземането
следва да се приложи кратката тригодишна давност или петгодишната такава. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила на 24.04.2012 г. (при липса на подадено в
срок възражение), и петгодишния срок започва да тече от тази дата, доколкото от
този момент кредиторът е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. В този смисъл е и
постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., според което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“ Поради изложеното съдът намира, че по
отношение на процесното вземане следва да се приложи петгодишната давност.
В
съответствие с разпоредбата на чл.114 от ЗЗД посочения
давностен срок е
започнал да тече от момента, в който вземанията са
станали изискуеми.
Съдът
приема, че процесните вземания са станали изискуеми към датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 24.04.2012г. Ето защо, посоченият по - горе
петгодишен давностен срок следва да се
брои от тази дата.
Издаването
на изпълнителен лист на 12.10.2015 г.
въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение безспорно не прекъсва
започналите да текат от 24.04.2012г.
давностни срокове.
Съдът
счита, че петгодишния давностен срок е изтекъл на 24.04.2017 г.,
преди обрадуване на изпълнителното дело, поради което и не следва да се
преценява дали по него са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват
давността. С оглед на изложеното и
доколкото съдът приема, че към датата на образуване на изпълнителното дело
вземанията са били погасени по давност иска се явява основателен и като такъв
следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и двете страни имат
право на разноски.
По делото своевременно е направено възражение за
прекомерност както на присъденото адвокатско възнаграждение, така и на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Видно е от
представените по делото доказателства както, че възнаграждението на
процесуалния представител на ищците за всеки един от тях е в минимален размер.
Поради изложеното съдът намира, че следва да присъди сторените по делото
разноски в пълен размер.
Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм.
- ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв.
Поради факта и, че на двете страни се дължат
разноски и след направено прихващане в полза на ищцата Й.Д.Ц. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 482,67 лева, а на ищецът П.Т.Ц. сума в
размер на 481,28 лева на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, че Й.Д.Ц., с ЕГН **********,*** не дължи на "Топлофикация - Плевен” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** сума в
общ размер на 2707,22 лв, от които: главница в размер на 1349.60 лв.,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2009г.
- 29.02.2012 г., 1094.19 лв. законна лихва, считано от 23.03.2012 г. до
12.03.2020 г., както и законна лихва, считано от 13.03.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, 172.98 лв. неолихваеми вземания, сума от 90.45 лв. разноски по гражданското дело за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20189050400979 по описа за
2018 г. на ЧСИ ***, с рег. № 905 с район на действие Окръжен съд - гр.Плевен, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, П.Т.Ц., с ЕГН **********,*** не дължи на "Топлофикация - Плевен”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** сума в
общ размер на 2707,22 лв, от които: главница в размер на 1349.60 лв.,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2009г.
- 29.02.2012 г., 1094.19 лв. законна лихва, считано от 23.03.2012 г. до
12.03.2020 г., както и законна лихва, считано от 13.03.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, 172.98 лв. неолихваеми вземания, сума от 90.45 лв. разноски по гражданското дело, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20189050400979 по описа за
2018 г. на ЧСИ ***, с рег. № 905 с район на действие Окръжен съд - гр.Плевен, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1320/2020
г. по описа на ПлРС, в частта, се иска
да бъде прието за установено в отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, че Й.Д.Ц., с ЕГН **********,*** не
дължи на "Топлофикация - Плевен” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
следните суми: сума от 50.00 лв. разноски по
изпълнителното дело и 433.20 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, зпълнително дело №
20189050400979 по описа за 2018 г. на ЧСИ ***, с рег. № 905 с район на действие
Окръжен съд - гр.Плевен, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1320/2020
г. по описа на ПлРС, в частта, се иска
да бъде прието за установено в отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, че П.Т.Ц., с ЕГН **********,*** не дължи на "Топлофикация - Плевен” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** следните
суми: сума от 50.00 лв. разноски по
изпълнителното дело и 441.84 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, зпълнително дело №
20189050400979 по описа за 2018 г. на ЧСИ ***, с рег. № 905 с район на действие
Окръжен съд - гр.Плевен, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА "Топлофикация - Плевен”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** да заплати на Й.Д.Ц., с ЕГН **********,***, сумата от 482,67 лева, представляващи сторените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Топлофикация - Плевен”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** да
заплати на П.Т.Ц., с ЕГН **********,***, сумата от 481,28 лева, представляващи сторените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
на съда в частта, в която се прекратява производството по делото има характер
на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: