О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……...
гр. Варна, 04.07.2018 г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12
състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 552/2018 г. по описа на ВРС констатира
следните обстоятелства:
Производството
по гр.д. № 552/2018 г. е образувано по предявена от „Технически университет –
Варна“, ЕИК *********, адрес на управление:*** срещу „Добрин – 371“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** претенция с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 22 331,24 лева,
представляваща обезщетение по клауза за неустойка, съгласно чл. 18, ал.1 от
договор за наем № 84/30.05.2016 г., сключен между ищеца като наемодател и
ответника като наемател, дължима поради забава в плащането на наемната цена за
месеците октомври, ноември и декември 2016 г. за периода 22.12.2016 г. до
02.04.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
17277/2017 г. по описа на Районен съд, град Варна, издадена по реда на чл. 410 ГПК.
С определение
от 03.07.2018 г. на основание чл. 213 ГПК съдът съедини за общо разглеждане и претенцията
на „Технически университет – Варна“, ЕИК *********, адрес на управление:***
срещу „Добрин – 371“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 22
917,81 лева, представляваща обезщетение по клауза за неустойка, съгласно
чл. 18, ал.1 от договор за наем № 84/30.05.2016 г., сключен между ищеца като наемодател
и ответника като наемател, дължима поради забава в плащането на наемната цена
за месеците септември, октомври, ноември и декември 2016 г. за периода
16.09.2016 г. до 30.09.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 17279/2017 г. по описа на Районен съд, град Варна, издадена по
реда на чл. 410 ГПК.
Съдът след
запознаване с материалите по делото и изложените от ищеца твърдения счита, че е
налице една искова претенция, доколкото предмета на двете претенции е един и
същ, и същите произтичат от един и същи правопораждащ
факт, а именно сключения договор за наем № 84/30.05.2016 г., в който страните
са договорили наличието на клауза, при която е предвидено, че при забава за
плащане на наемната цена наемателят дължи дневна неустойка в размер на 0.50% от
размера на месечното възнаграждение, но не повече от три години назад. Фактът,
че същата е раздробена на сумата от 22 331,24 лева и на сумата от
22 917,81 лева, е направено с оглед обстоятелството да се използва
облекчения ред за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
аргумент от чл. 410, ал.1, т.1 ГПК. Обстоятелството, че са издадени две заповеди
за изпълнение не променя изводът, че исковата претенция е една, а не две. Щяхме
да сме изправени пред обективно съединяване на искове, когато е налице повече
от едно спорно право, произтичащи от различни правопораждащи
факти, а настоящият случай не е такъв. Налице е претенция за заплащането на
неустойка в общ размер на 45 249,05 лева, претендирана
на основание сключения договор за наем между страните и договорената между тях
клауза, с която е предвидено заплащането на неустойка при забава в плащанията
на наемната цена.
Определянето
на това дали е предявена една или повече искови претенции е въпрос на конкретна
преценка по делото, в зависимост от твърденията, изложени в исковата молба. В
този смисъл са постановените съдебни актове на ТК на ВКС: Определение № 114 от
4.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2401/2013 г., II т. о., ТК; Определение № 495 от 12.06.2012 г. на ВКС по
ч. т. д. № 357/2012 г., II т. о., ТК;
Определение № 123 от 12.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1448/2014 г., II т.
о., ТК.
В настоящия
случай, след съединяване на двете производства по реда на чл. 213 ГПК, съдът
констатира, че вземанията произтичат от едно правоотношение, възникнало въз
основа на сключения договор за наем, поради което претенцията за заплащането на
неустойката поради забава в плащанията на месечните такси представлява един
иск.
Претенцията
на ищеца е основана на наличен договор за наем между страните, в който същите
договори клауза, с която е предвидено заплащането на неустойка при забава в
плащанията на наемната цена. Твърди се, че е налице забава в плащанията за
месеците септември, октомври, ноември и декември 2016 г., поради което за
посочените периоди претендира сумите от 22 331,24 лева и 22 917,81
лева или в общ размер от 45 249,05 лева. Следователно, твърденията обективират претенция, основана на един правопораждащ
факт –договор за наем, в пределите на който претенцията за заплащането на
неустойката за периода 22.12.2016 г. до 02.04.2017 г. и за периода 16.09.2016
г. до 30.09.2017 г. има само относително самостоятелен характер. В този смисъл
определение № 460/09.07.2015 г. по в.ч.т.д. № 444/2015 по описа на Апелативен
съд, град Варна.
Сочените
твърдения от ищеца обуславят наличието на една съдебна претенция, а не на
обективно кумулативно съединени искове. Поначало, обективно съединяване на
искове е налице при наличие на няколко иска с различен предмет между същите
страни за общо разглеждане и решаване в рамките на едно производство. Процесната претенция произтича от договор, от съдържанието
на който е видно, че е налице уговорка за заплащането на неустойка при забава в
плащанията на месечната наемна цена.
Претенциите, свързани със заплащането на неустойка не са самостоятелни
искове, тъй като произтичат от общ правопораждащ
факт. Общото основание изключва наличието на обективно кумулативно
присъединяване. Фактът, че са издадени две заповеди за изпълнение не променя
изводът, че исковата претенция е една, произтичаща от общия правопораждащ
факт – договор за наем. Наличието на две заповеди, издадени по реда на чл. 410 ГПК е с цел използване на облекчения ред за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, който не би могъл да се използва при подаване
на заявление за сумата от 45 249,05 лева по реда на чл. 410 ГПК.
Поради
обстоятелството, че исковата претенция е една, следва и изводът, че цената на
иска е 45 249,05 лева. Съгласно ал. 1 на чл. 118 ГПК съдът следи служебно
за родовата подсъдност по всяко време на делото до приключване на
производството пред втората инстанция. Съгласно чл. 104, т.4 ГПК на Окръжен
съд, като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с
цена на иска над 25 000 лева.
В настоящия
случай цената иск за парични вземания е търсената сума, аргумент от чл. 69,
ал.1, т.1 ГПК, която в настоящия случай е в размер на 45 249,05 лева,
поради което настоящият съдебен състав не е родово компетентен да се произнесе по
съществото на спора.
Ето защо,
образуваното производство следва да се прекрати и на основание чл. 118, ал.
2 ГПК и да се изпрати за разглеждане на
окръжния съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 552/2018
г. по описа на Районен съд, град Варна на основание чл. 118, ал.2 ГПК
ИЗПРАЩА по подсъдност на
Варненски окръжен съд, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, вр.
чл. 104, т. 4 ГПК гр.д. № 552/2018 г.
Определението подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: