№ 18
гр. Раднево, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
в присъствието на прокурора В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 26 ЗЗакрД.
Образувано е по молба на ДСП-Раднево с искане по чл. 4, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД за настаняване на детето И. В. Д., в семейството на
близки и роднини, за срок до отпадане на риска или завършване на средно
образование, но не повече от 20 годишна възраст.
На 14.11.2022г. в ОСД/ДСП гр. Раднево е постъпил сигнал от Е. И. И. с
вх. № СИГ/Д СТ-Р/54, в който последната съобщава, че дъщеря й М.Д.К. е
починала на .......... г. и от него момент тя заедно със съпруга й И. В. И. се
грижат за непълнолетния й син и техен внук И. Д..
В молбата е посочено, че детето И. В. Д. е родено на 17.08.2005 г. в гр.
Раднево, от майка М.Д.К. и баща В. Г. Д., които живели на съпружески
начала, без сключен граждански брак около три години, след което се
разделили и грижите за И. поела изцяло майката. Посочено е, че майката след
раздялата с бащата на детето, с който е живяла, се върнала да живее при
родителите си – сем. И.и в гр. Раднево, където живее и към настоящия
момент. По данни на семейство И.и, след раздялата на родителите на детето,
И. не поддържа никакъв контакт с баща си и неговото семейство. Посочва се,
че бабата и дядото на детето се грижат много добре за него и продължават да
го правят, както и че И. е емоционално привързан към тях, които от много
1
години полагат грижи за него.
Твърди се, че бабата и дядото попълнили декларации по чл. 24, ал. 3 от
ППЗЗД, с които изразили категорично желание да продължат да се грижат за
детето. Иска се предприемане на мярка за закрила спрямо детето чрез
настаняване на същото в семейството на баба си и дядо си по майчина линия.
Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на детето,
като в това производство в тежест на сезиращия съда е да докаже наличието
на предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно -
в семейството на близки и роднини.
В откритото съдебно заседание се явява лично директорът на ДСП-
Раднево – С.Д. и заявява, че поддържа молбата и иска същата да бъде
уважена.
Представителят на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, взема становище в
съдебно заседание, като счита молбата за основателна и за което излага
съображения.
Заинтересованата страна В. Д. не се явява в откритото съдебно
заседание, не е взел становище по молбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане от 29.11.2022 г. /дубликат/, издадено от
община Раднево, въз основа на акт за раждане № 86 от 22.08.2005 г. /л.10/ се
установява, че детето И. В. Д. е родено на 17.08.2005 г. в гр. Раднево от майка
М.Д.К. и баща В. Г. Д..
По делото е приет доклад за оценка на случай и предприемане на мярка
за закрила спрямо дете /л.6-8/ и заключителен доклад /л.11-12/, от които е
видно, че детето И. В. Д. е дете на 17 години и 5 месеца, за което се грижат
неговите баба и дядо по майчина линия почти от неговото раждане и до
настоящия момент. Посочено е, че бабата и дядото на детето, а именно Е. И.
И. и И. В. И. били попълнили декларации по чл. 24, ал. 3 ППЗЗакрД
/приложени на л. 3 и л. 4 от делото/, с които са изразили категорично желание
да се грижат за детето И. В. Д.. Посочено е, че бабата и дядото са осигурили
сигурна, спокойна и безопасна среда за детето, за неговото отглеждане и
възпитание, задоволили са неговите жизнени потребности, достъп до
здравеопазване и нужния му емоционален комфорт. Посочено е, че е в
интерес на детето предприемане на мярка за закрила. Идентично становище е
2
изразено и от социалните работници, съставили приетия по делото социален
доклад.
По делото е приета заповед № ЗД/Д-СТ-Р-018 от 08.12.2022 г. на
директора на ДСП-Раднево /л.9/, с която по административен ред е взета
спрямо детето И. В. Д. мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗакрД, което е предмет на
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД съдът по искане на органите или лицата
по чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД може да вземе решение за налагане на мярка за
настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки,
в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция, при наличието на някое от изчерпателно посочените основания
по чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД.
Според чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени (т.1); чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето
(т.2) или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т.3); което е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие (т.4), както и в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996
г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата (т.5).
В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът
намира, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗакрД за
прилагане на мярка за закрила спрямо детето чрез настаняването му извън
семейството. Цитираната разпоредба изисква родителите да са починали
и/или да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Видно от
данните по делото е, че майката М.Д.К. и бащата В. Г. Д. са живели на
съпружески начала, без сключен граждански брак около три години, след
което се разделили и грижите за И. поела изцяло майката му, която след
раздялата с бащата на детето, се върнала да живее при своите родителите в
3
гр. Раднево, като от тогава до настоящия момент детето е отглеждано в
семейството на баба си и дядо си – Е. и И. И.и. В случая единственият
родител на детето, който е полагал грижи за него - неговата майка, е
починала, а бащата е прекъснал емоционалната връзка с детето си от дълги
години. С оглед изложеното, детето И. В. Д. е дете в риск по смисъла на §1, т.
11, б. „а“ ЗЗакрД и молбата за предприемане на мерки за закрила спрямо него
е основателна.
В интерес на детето е спрямо него да бъде приложена мярка за закрила
чрез настаняването му извън семейството съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД.
Съгласно чл. 28, ал. 4, изр. ІІ вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД при определяне на
мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
(настаняване в семейство на роднини или близки, настаняване за отглеждане
в приемно семейство, настаняване в специализирана институция), освен ако
това не е в интерес на детето.
В настоящия случай има възможност за прилагане на първата по ред
приложима мярка за закрила - настаняване на детето в семейството на
роднини и близки. Дядото и бабата на детето по майчина линия са изявили
желание и са дали съгласие да отглеждат и да се грижат за детето И. Д., с
който са силно привързани един към друг, а детето се чувства добре при тях,
имайки предвид цялостния му живот при тях. От това съдът прави
заключение, че най-добрият интерес на детето, а именно да се възпитава и
отглежда в нормална за възрастта му среда, изисква да се приеме, че към
момента това може да се предостави само от неговите баба и дядо по майчина
линия.
При следване поредността на мерките за закрила по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
е налице основание съдът да настани детето в семейство на близки и роднини
– семейството на неговите баба и дядо по майчина линия – Е. И. И. и И. В. И..
Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗЗакрД съдът задължително определя срок на
настаняването, поради което следва да определи срок на настаняването на
детето. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето, ежедневните му
потребности, подходящ за него и в негов интерес е настаняването да бъде за
срок до отпадане на риска или завършване на средно образование, но не
повече от 20 годишна възраст.
Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и разкрИ.ето
на възможност за реинтеграцията на детето в биологичното му семейство,
4
настаняването му в семейство на други роднини и близки или в приемно
семейство и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да бъде
сезиран съдът, за да промени постановената мярка, ако установи, че това е в
интерес на детето.
Необходимо е да бъде отбелязано също така, че налагането на мярката
не препятства възможността на бащата да поддържа контакти с детето, за да
не се прекъсва връзката родител – дете.
Така мотивиран и на основание чл. 28 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД във вр.
чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето И. В. Д., ЕГН **********, родено на 17.08.2005 г.
в гр. Раднево, с адрес в **********, от майка М.Д.К. /починала/ и баща В. Г.
Д., в семейството на близки и роднини – семейството на Е. И. И., ЕГН
********** и И. В. И., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. **********,
като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, за срок до до отпадане на
риска или завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна
възраст.
На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗакрД решението подлежи на незабавно
изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5