РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Перник, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
от П. Н. Г., чрез адв. Г.К., против Решение № 260799 от 01.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 2699 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., с което съдът е признал за
установено по отношение на ответника, че в качеството му на солидарен длъжник,
дължи на „Интернешънъл Асет Банк“ АД сумата от 4527.76 лв., представляваща
непогасени задължения по Договор „Асет Микрокредит“, рег. № ***, от които: 1889.30
лв., представляваща просрочена за периода от 08.04.2017 г. до 14.10.2019 г. главница
по договора, сумата от 2379.17 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
08.04.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 32.29 лв. – договорна лихва за периода от
31.03.2017 г. до 07.04.2017 г. и сумата от 225 лв., представляваща такси за обработка и
управление на кредита за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 1889.30 лв., считано от 15.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 01016 по описа на Районен съд Самоков за 2019 г. е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 417 от ГПК, като е
отхвърлил иска за законна лихва за забава и иска за такси за обработка и управление на
кредита като неоснователни за разликата до пълните претендирани размери.
Въззивникът, чрез процесуалният си представител, поддържа, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. В резюме оплакванията на въззивникът се свеждат до
следното: Районният съд не е обсъдил направеното възражение за недействителност на
договора, както и обстоятелството, че посочените в договора размери на
възнаградителна лихва са немотивирано високи, което било в противоречие с добрите
1
нрави. По същество отправя искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне
на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Интернешънъл Асет Банк” АД
е подала отговор на въззивната жалба, в който по подробни съображения изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
В с. з. въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба. Жалбоподателят чрез
процесуалния си представител поддържа доводите, съображенията и възраженията,
релевирани във въззивната жалба.
Окръжен съд Перник по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред РС Перник е образувано по предявени от „Интернешънъл
Асет Банк” АД, искове срещу П. Н. Г., с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
жалбоподателя за сумата от 4707.59 лв., представляваща непогасени задължения по
Договор „Асет Микрокредит“ рег. № ***, от които: 1889.30 лв., представляваща
просрочена за периода от 08.04.2017 г. до 14.10.2019 г. главница по Договора, сумата
от 2380.39 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 08.04.2017 г. до
14.10.2019 г., сумата от 32.29 лв. – договорна лихва за периода от 31.03.2017 г. до
07.04.2017 г. и сумата от 225.07 лв., представляваща такси за 2018 г. и 2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от 1889.30 лв., считано от 15.10.2019 г.
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01016 по описа на
Районен съд Самоков за 2019 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 417 от ГПК.
Ищецът е твърдял, че на *** е сключен Договор „Асет Микрокредит” рег. № ***
между „Интернешънъл Асет Банк”, в качеството на кредитор и „П и Е Строй 7” ЕООД,
с ЕИК: ********* като кредитополучател и П. Н. Г. – солидарен длъжник. Посочил, че
съгласно чл. 1 и чл. 3 от Договора, договорения размер на кредита бил в размер на
15000 лв. Крайният срок за издължаване на кредита съгласно уговореното между
страните бил 07.04.2017 г., като непогасената главница с изтекъл падеж към тази дата
била 14756.80 лв. В исковата молба е изложено, че за периода от 13.04.2017 г. до
08.03.2019 г. за погасяване на вземането са постъпили суми в размер на 12867.50 лв., с
които е погасявана само главницата по кредита и към датата на исковата молба размера
на непогасената главница възлизал на 1889.30 лв. Относно договорната лихва е
посочено, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора, същата представлява годишен лихвен
процент, формиран като сбор от Банков процент за кредитиране на юридически лица за
оборотни кредити, който процент към датата на сключване на Договора бил в размер
на 7.50 % плюс договорна надбавка в размер на 3.75 %, или страните договорили
договорна лихва в размер на 11.25 %. Ищцовата банка е посочила, че съгласно чл. 11
от Договора, лихвата за забава върху непогасената част от главницата от датата на
падежа се формирала от сбора на определения в чл. 9 лихвен процент, увеличен с 10
процентни пункта, т.е. 21.25 %. Изложено е, че на основание чл. 19 ал. 2 т. 1 от
Договора, банката е увеличила приложимия лихвен процент с 1.5 % за срока на
неизпълнението на чл. 22 ал. 1 т. 2 и т. 10 от Договора, като същия станал в размер на
22.75 %, считано от датата на падежа на кредита. В исковата молба е посочено, че
съгласно чл. 13 ал. 1 от Договора, кредитополучателят и солидарния длъжник дължали
годишна такса за обработка и управление (обслужване) на кредита в размер на 0.75 %
върху размера на кредита, която в конкретния случай била в размер на 112.50 лв. за
всяка година.
2
Изложеното обосновало правния интерес на „Интернешънъл Асет Банк” АД да
предприеме действия по принудително събиране на вземането си.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. Н. Г., чрез пълномощника си адв. Г. К. –
АК *** оспорил предявените искови претенции както по основание, така и по размер.
Ответника твърдял, че сключения договор между страните е недействителен,
съдържащ в себе си неравноправни клаузи. Изложил твърдения, че кредитът е изцяло
погасен. Възразил и срещу твърденията, че ответникът е надлежно уведомен за
обявената предсрочна изискуемост на вземането. Направил възражение за погасяване
на вземанията по давност.
Настоящият състав на Окръжен съд Перник, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. дело № 01016 по описа на Районен съд Самоков
за 2019 г., по силата на която е разпоредено въззивникът да заплати сумата в размер на
4527.76 лв., представляваща непогасени задължения по Договор „Асет Микрокредит“,
рег. № ***, от които: 1889.30 лв., представляваща просрочена за периода от 08.04.2017
г. до 14.10.2019 г. главница по договора, сумата от 2379.17 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 08.04.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 32.29 лв. –
договорна лихва за периода от 31.03.2017 г. до 07.04.2017 г. и сумата от 225 лв.,
представляваща такси за обработка и управление на кредита за 2018 г. и 2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от 1889.30 лв., считано от 15.10.2019 г.
до окончателното й изплащане.
Представен по делото е Договор „Асет Микрокредит“, рег. № ***, по силата на
който „Интернешънъл Асет Банк” АД, е поела задължение да предостави на „П и Е
Строй 7” ЕООД, с ЕИК: ********* като кредитополучател и П. Н. Г. – солидарен
длъжник кредит овърдрафт по разплащателна сметка до 15000 лв. за период от 12
месеца, считано от датата на подписване на договора, при договорен лихвен процент,
който към датата на сключване на договора е 11.25 %. Договорът е надлежно
подписан от страните и съдържа подписи на ответника на всяка страница.
В хода на първоинстанционното производство е допусната ССЕ, чието
заключение е прието и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено.
Заключението се цени и от настоящата въззивна инстанция. От него се установява, че
за периода от 07.04.2016 г. до 07.04.2017 г. от страна на кредитополучателя
многократно са усвоявани суми, като общият им размер е 81462.26 лв. до размера на
кредитния лимит. За същия период също така многократно е извършвано погасяване на
главница като общ размер на внесените суми е 66705.46 лв. Вещото лице е установило,
че неплатена усвоена и непогасена главница до кредитния лимит по процесния договор
към 07.04.2017 г. е в размер на 14756.80 лв., като такъв е размера и на неплатената
просрочена главница към същата дата. В заключението е посочено, че за периода от
07.04.2017 г. до 14.10.2019 г. по процесния договор са направени вноски по
просрочената главница в общ размер на 12867.50 лв., като останала неплатена главница
е в размер на 1889.30 лв. Вещото лице също така е посочило, че неплатената договорна
лихва за периода от 31.03.2017 г. до 07.04.2017 г. е в размер на 32.29 лв., а за периода
от 08.04.2017 г. до 14.10.2019 г. начислената, респ. дължима наказателна надбавка при
общ лихвен процент 22,75 % е в размер на 2379.17 лв. В заключението е отбелязано, че
неплатената годишна такса за обработка и управление на кредита за 2018 г. и 2019 г. е в
размер на 225 лв.
3
При тези доказателства Районният съд постановил обжалваното Решение.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивният съд намира, че от обсъдените във възприетото по фактите писмени
доказателства, безспорно се налага извода, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение, основано на сключения Договор „Асет Микрокредит“,
рег. № *** от ***. Безспорен е и извода, че към 07.04.2017 г. неплатената просрочена
главница е в размер на 14756.80 лв.
Безспорно се установява и, че към 15.10.2019 г. – датата на която въз основа на
подадено от „Интернешънъл Асет Банк” АД заявление е образувано ч. гр. дело №
01016 по описа на Районен съд Самоков за 2019 г., останалата неплатена главница е в
размер на 1889.30 лв.
Безспорно е също така, че претендираните суми са с основание изтекъл падеж, а
не въз основа на предсрочна изискуемост. След като уговорения падеж е изтекъл, то
кредиторът валидно е упражнил правото си предприеме действия по принудително
събиране на вземането си.
В тази връзка в обжалваното решение Районният съд е изложил подробни мотиви,
които изцяло се споделят и настоящия въззивен състав, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях.
Първото оплакване на въззивника е, че е налице несъответствие на съдържанието
на сключения договор с изискванията на чл. 22 във вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 и чл. 23 от ЗПК и чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Въззивният съд счита, че това оплакване е
неоснователно. Съгласно утвърдената национална и европейска практика физическо
лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например
управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител
по смисъла на ЗЗП, когато поръчителства за гарантиране на задълженията, които това
дружество има по договор, свързан с получаването на кредит. В настоящия случай,
релевантните факти са безспорно установени – към момента на отпускане на кредита,
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството кредитополучател „П и
Е Строй 7” ЕООД е жалбоподателя/ответник П. Н. Г.. С оглед на тези обстоятелства,
настоящият състав на въззивния съд приема, че придобиването на качеството на
съдлъжник към банката от физическото лице е осъществено с оглед тесните му
професионални връзки с дружество – кредитополучател, изразяващи се еднолична
собственост и в осъществяване на управлението на дружеството, поради което не може
да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели,
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Ето защо независимо, че
обезпечаването на кредита на търговското дружество в качеството на солидарен
длъжник е направено от физическо лице, доколкото последното няма качеството на
потребител по § 13 от ЗЗП, то не се ползва със защитата, установената в глава шеста от
ЗЗП.
Неоснователно е възражението изложено във въззивната жалба, че посочените в
договора размери на лихва са немотивирано високи, като възнаградителната лихва
надвишава 3 пъти законовата лихва. Претендираните от „Интернешънъл Асет Банк”
4
АД възнаградителна и наказателна лихви видно от клаузите, в които са уговорени
съдържат ясно и конкретно посочване на начина на определяне на формирането им,
както и конкретния размер към датата на сключване на договора, поради което и не се
явяват неравноправни. Посоченият в договора лихвен процент на възнаградителната
лихва е 11.25 %, а на наказателната 22.25 %, които проценти в никакъв случай не са
неравноправни, още повече като се има предвид, че се касае за кредитиране на
търговска дейност. Безспорно е също така, че през исковия период лихвените проценти
не са променяни. Видно от заключението на ССЕ неплатената договорна лихва за
периода от 31.03.2017 г. до 07.04.2017 г. е в размер на 32.29 лв., а за периода от
08.04.2017 г. до 14.10.2019 г. начислената, респ. дължима наказателна надбавка при
общ лихвен процент 22,75 % съгласно заключението е в размер на 2379.17 лв., в
каквито размери са уважени. Отново съгласно заключението на вещото лице правилно
Районният съд е приел, че неплатената годишна такса за обработка и управление на
кредита за 2018 г. и 2019 г. е в общ размер на 225 лв.
Представеният едва с писмените бележки пред настоящата инстанция договор
сключен от „Интернешънъл Асет Банк” АД и Община Перник не е приет като
доказателство по делото и не следва да бъде обсъждан. Освен това наведените
основания за различия в двата договора са неотносими, тъй като различните правни
субекти имат свобода на договаряне и напълно възможно и непротиворечащо на закона
да има различни условия, ас оглед размера на кредита дадените обезпечения, кредитна
история и т.н.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен
резултат с този на въззивния съд и същото следва да бъде потвърдено, включително и в
частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на
правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната
помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера
на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният
съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260799 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. №
2699 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА П. Н. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „Интернешънъл Асет Банк” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Тодор Александров” № 81-83, сумата от 100 лв. (сто лева) направени
5
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6