Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Костинброд, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.
Костинброд, ІI – ри състав в
публично
заседание на единадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия : Аксиния Атанасова
Съдебни заседатели:
при секретаря
Десислава Митова и в присъствието
на прокурора
разгледа докладваното
от съдията
Атанасова гр.д. №
771 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното :
Предявеният иск е с
правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.
Ищцата Н.Р.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. Т. – САК по обстоятелствата подробно
изложени в исковата молба твърди, че брака й с ответника А.В.К., ЕГН ********** *** е дълбоко и непоправимо разстроен,
като моли да не се третира въпроса за вината.
Ищцата твърди в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на 20.07.1997
г. От същия имат родено едно дете Деян Андреев К., роден на *** г., ЕГН **********, видно от удостоверение за
раждане,
издадено въз основа на акт за
раждане № 1584 / 30.12.2003 г. от Столична община,
район „Младост“ - непълнолетен.
В началото
съвместният им брачен живот протичал нормално, но постепенно съпружеската им
връзка започнала да се разпада. Същият започнал да злоупотребява с алкохол.
Ищцата сочи още, че на 01.07.2018 г. ответникът след поредния пиянски запой е
вдигнал скандал, придружен с физическо насилие спрямо нея.
Твърди се, че е настъпило отчуждение помежду им,
което е непреодолимо. От април месец 2018 г. страните не живеят заедно, като
ответникът е напуснал семейното жилище. Ищцата моли родителските права относно
детето да й бъдат предоставени на нея, като ответникът бъде осъден да заплаща
издръжка в размер на 200.00 лева и да се определи режим на лични отношения на
ответника с детето. Претендира се прекратяването на брака, без съдът да се
произнася относно вината за прекратяването на брака. Претендират се
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцата редовно призована явява се лично и заедно с упълномощения си
защитник – адв. Т. – САК, който поддържа така подадената искова молба.
Ответникът редовно призован не се явява, вместо
него се явява упълномощения му защитник адв. П. - САК, който не оспорва иска за
прекратяване на брака, като моли съдът да определи по – малък размер на
дължимата се издръжка и съответно при произнасяне по реда на чл. 57 ал. 2 от СК
да се съобрази със заключението на вещото лице.
Ответникът е подал писмен отговор
по чл. 131 от ГПК, с
който счита искът за основателен и допустим. Желае бракът им да бъде прекратен
без съдът да се произнася по въпроса за вината, заявява, че е съгласен ищцата
да продължи да носи брачното си фамилно име. С отговора е оспорен размера на претендираната
издръжка и е поискан по – разширен режим на лични отношения на детето с бащата.
С молба вх. № 749 / 21.02.2019 г. ответникът на основание чл. 57 ал. 2 от СК е
поискал съдът да определи размера на наема, които ищцата ще му дължи за
ползването на семейното жилище, а именно в размер на 400.00 / четиристотин /
лева.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните и с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :
От приложеното като доказателство към делото удостоверение за сключен
граждански брак издадено въз основа на акт за граждански брак № 21 / 20.07.1997
г. от община Костинброд е видно, че страните са сключили брак на 20.07.1997 г. в
гр. Костинброд, от който брак имат родено едно дете.
Видно е от приложеното като
доказателство към делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1584 / 30.12.2003 г. от Столична община,
район „Младост“, че Деян
Андреев К. е роден на ***
г., ЕГН ********** –
непълнолетен.
От приложения към делото заверен препис на
нотариален акт за покупко – продажба № 129, том I, рег. № 1310, дело № 119 / 30.04.2015 г. се установява,
че Галина Колева Василева продава на Н.Р.К. посочения недвижим имот, заедно с жилищната
сграда.
Няма приложени писмени доказателства
относно доходите на страните.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Т.З., която не се оспори от страните и
се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че
наемната цена за целия имот е сумата от 344.74 / триста четиридесет и четири
лева и седемдесет и четири стотинки / лева, а за квота 1 / 2 – 167.00 / сто
шестдесет и седем лева /.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 49
ал. 1 от СК.
При предявен иск за развод се преценяват
само наведените от страните факти, за които се твърди, че са причинили
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като съдът следва да се
произнесе само по поставените от страните основания. С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.
Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Фактическата
раздяла между страните продължава около
година и половина и обстоятелствата сочат на трайно прекъсване и изчерпване на
брачните взаимоотношения между страните от тяхното естествено житейско и
нравствено съдържание.
Бракът след фактическа раздяла, настъпила при горепосочените
обстоятелства, е изпразнен от типичното
житейско и нравствено съдържание, между съпрузите са преустановени не само
личните брачни взаимоотношения, но и всякакви контакти и връзки.
Бракът им съществува само формално и не
може да породи и възобнови съответните взаимоотношения на разбирателство,
взаимност, грижи за семейството и пр. и неговото съществуване е морално и
обществено неоправдано, ненужно и дори вредно. Бракът е изпразнен от
съдържанието, предписано от закона. Като безполезен за съпрузите и социално
неоправдан, съдът следва да постанови неговото прекратяване на основание чл. 49
ал. 1 от СК.
Съгласно установената съдебна практика,
докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват
произтичащите от него задължения. Дезинтересоваността между страните е довело
до взаимно нарушаване на брачните им задължения, като по този начин и двамата
съпрузи допринасят за разстройството на отношенията им. Предвид изложеното
съдът намира, че бракът следва да бъде прекратен, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
С оглед възрастта на детето и
неговите нужди, съдът счита, че размерът на определената издръжка следва да е 200.00
/ двеста / лева, като искането да бъде намалена направено от страна на
ответника, следва да бъде оставено без уважение.
Съдът счита, че при развод по исков път
фамилното име вече със сигурност не е толкова зависимо от желанието на другия
съпруг. В разпоредбата на чл. 53 от СК е
посочено, че : „След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак“. Или казано по друг начин, вече съпругата, която обичайно сменя
фамилното си име при сключването на брака и сама решава това, е в правото си и
да каже пак сама дали ще го запази, или пък ще си върне моминското име.
Ответникът
не възразява родителските права по отношение на роденото от брака дете да се
предоставят на майката, като моли за по – разширен режим на лични контакти на
детето с бащата. Същият е съгласен семейното жилище да се предостави за
ползване на ищцата и непълнолетното дете, като му се уважи претенцията по чл.
57 ал. 2 от СК и ищцата да запази брачното си фамилно име.
Относно претенцията по чл. 57 ал. 2 от СК
Както се приема в практиката на Върховната
инстанция/по този въпрос Решение №160/2015/29.02.2016г по дело
№2290/2015г.,ГК,ІІ г.о., съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на
развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда, а ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Постановената мярка
относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна
администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича
материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и
начина на упражняване на материалните субективни права. Във всички хипотези на
предоставяне ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение – чл. 57 ал. 1 СК. Страни по него са собственикът на имота –
в качеството на наемодател и бившият съпруг, на когото е предоставено
ползването - в качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение замества
съгласието на наемодателя. Доколкото този акт на съдебна администрация от една
страна ограничава правомощията на собственика да ползва лично вещта си, а от
друга страна е противопоставен обществен интерес от по-висш порядък -
гарантиране правото на жилище на непълнолетните родени от брака деца като израз
на прокламираната с чл. 2 т. 4 СК особена
закрила на децата, с оглед постигането на правна симетрия в Закона е
предвидено, че в случаите на предоставено ползване на съпруг, който упражнява
родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, наемното
правоотношение се учредява за определен срок – докато се упражняват тези права,
когато семейното жилище е съсобствено на бившите съпрузи или е собственост на
неупражняващия родителските права съпруг, съответно - за срок до една година,
когато семейното жилище е собственост на близки на неупражняващия родителските
права съпруг. Доколкото наемното правоотношение по
дефиниция е възмездно, с решението по чл. 56 СК съдът следва да определи и размерът на наема за периода на
ползването – чл. 57, ал. 2, изр. 1 СК. Тъй като се касае за акт на съдебна
администрация и като се има предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 3 СК,
пропускът това да бъде сторено може да бъде отстранен въз основа на последващо
предявен самостоятелен иск. Наемното правоотношение възниква с влизането в сила
на бракоразводното решение, от който момент се дължи и заплащането на наемната
цена.
Безспорно е по делото, че жилището се
ползва от ищцата и непълнолетното дете, както и че по силата на закона между
страните ще възникне наемно отношение по повод семейното жилище, като
ползващият съпруг дължи наем на неползващия. Предвид разпоредбата на чл. 57 ал.
2 изр. второ не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца
жилищна площ, като при определяне размера на наема, който не се дължи за
ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът
следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна площ“
– чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения,
предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. В този смисъл
жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в
обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото
нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и
на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна
площ от ненавършилото пълнолетие дете от
брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на
жилището – Решение № 123 от 04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 526 / 2012 г., IV г.о., ГК. С решение № 627 /
08.03.2011 г. по гр. д. № 176 / 2009 г., IV г.о., ВКС постановено по реда на
чл. 290 от ГПК е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и
непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът който се дължи на
съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина. Предвид
заключението на вещото лице наема на жилището възлиза на 344.74 лева, за квота
1 / 2 – 167.00 лева. Предвид цитираното по – горе решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК отчитайки, че
непълнолетното дете ползва 1 / 2 ид. ч. от жилищната площ тази сума следва да
се редуцира на половина, или дължимия наем на ответника е в размер на 84.00 /
осемдесет и четири / лева, като до пълния размер от 400.00 / четиристотин /
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
И двете страни са
направили искане за присъждане на разноски в производството, като ответникът не
е представил списък по чл. 80 от ГПК. Направените от ищцата разноски са в
размер на 625.00 лева, съгласно представения списък, а тези на ответника са
500.00 лева – адвокатско възнаграждение, които той претендира и 250.00 лева –
депозит за вещо лице, които ответникът не претендира. И двете страни имат право
на разноски съответно съразмерно на уважената и отхвърлена част, поради което
ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 125.00 лева на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
брака сключен между Н.Р.К.,
ЕГН ********** *** и А.В.К.,
ЕГН ********** ***, за което е съставен акт за граждански брак № 21 / 20.07.1997 г. от община
Костинброд, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да се произнася по въпроса за вината, на основание
чл.49, ал.1 от СК.
УПРАЖНЯВАНЕ
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА,
РЕЖИМ НА СВИЖДАНЕ :
Упражняването на родителските права върху
детето Деян Андреев К., ЕГН ********** се предоставят на майката Н.Р.К., ЕГН **********, с право на бащата А.В.К., ЕГН ********** да
го вижда и взима всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, всяка нечетна година през Великденските и новогодишните
празници, както и 20 /
двадесет / дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Местоживеенето
на детето Деян Андреев К., ЕГН ********** се определя от адреса на майката.
ИЗДРЪЖКА
:
Бащата А.В.К., ЕГН ********** ще заплаща месечна издръжка на роденото от брака дете – Деян Андреев К., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Н.Р.К., ЕГН ********** в размер на 200.00 / двеста /
лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за
прекратяването на брака, до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване.
СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ :
Семейно
жилище, което се намира в гр. Костинброд, ул. „Цар Калоян“ № 9 след прекратяването на брака се
предоставя за ползване на Н.Р.К., ЕГН ********** и непълнолетното дете Деян Андреев К.,
ЕГН **********.
ИМУЩЕСТВЕНИ
ОТНОШЕНИЯ:
Движимите вещи,
придобити по време на брака, съпрузите са разделили по извънсъдебен ред.
Страните не си дължат помежду си издръжка.
ФАМИЛНОТО
ИМЕ
на ищцата след прекратяване на брака ще е брачното й фамилно име – К..
ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН **********
*** да
заплати по сметка на РС - гр. Костинброд окончателната държавна такса в размер
на 50.00 / петдесет / лева.
ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд - гр.
Костинброд държавна такса в размер на 288.00 / двеста осемдесет и осем / лева, представляваща 4 % върху тригодишните платежи на определената издръжка.
ОСЪЖДА Н.Р.К., ЕГН ********** *** да заплаща на А.В.К., ЕГН ********** *** месечен наем в
размер на 84.00 / осемдесет и четири / лева за ползването на
семейното жилище, намиращо се в гр.
Костинброд, ул. „Цар Калоян“ № 9, считано от датата,
на която е изпълнено решението за предоставянето на ползването на семейното
жилище до настъпването на
законно основание за неговото изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 84.00 лева до първоначално
предявения размер от 400.00 лева месечен наем.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Р.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото съдебни разноски в размер на 125.00 / сто двадесет и
пет / лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :