Решение по дело №21057/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 март 2025 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110121057
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5521
гр. С, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от М В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело №
20231110121057 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Е. З. с ЕГН
********** и В. Р. З. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. С..., със съдебен
адрес: гр. С..., чрез адв. В. В. срещу В. Д. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... и В. С. А. с
ЕГН **********, с адрес: гр. С..., с правно основание на предявените искове по чл. 124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че ищците са
собственици на следния недвижим имот, намиращ се в град С, район Ка, ж.к. „З" (с
предишни наименования ул. „С" 2 и ж.к. „Х.М."): апартамент № ...., състоящ се от дневна,
спалня, кухня-бокс, антре, баня-клозет, застроен на 42,08 кв.м. и със 175,45 куб.м., при
граници: изток - зелена площ, запад-апартамент № 12, север - апартамент 10, юг- апартамент
№ 10, отгоре - апартамент № 15, отдолу - апартамент № 9, заедно с МАЗЕ № 10 на 3,20 кв.м.
и с 8,16 куб.м., при граници: изток - държавно мазе, запад- коридор, север - държавно мазе,
юг - коридор, заедно с 2,361% идеални части от общите части на сградата и право на строеж
върху мястото, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри
на град С като самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... с адрес на имота по схема:
град С, район Ка, ж.к. „З", блок ...., намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор .... с
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1,
с посочена в документа площ: 42,08 кв.м., с прилежащи части: мазе № 10 с площ 3,20 кв.м. и
2,361% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - .....12 и .....10, под обекта: .....7, и над обекта: .....15 - на основание осъществено
1
непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години и изтекла в полза на ищците
придобивна давност. Претендират се разноски.
Ответницата В. З. не оспорва предявения спрямо нея иск. Ответницата В. А. оспорва като
неоснователен иска, предявен срещу нея.
Ищците твърдят, че на 01.10.1970г. В С А. и Д В А - баба и дядо по майчина линия на
първия ищец - са закупили процесния недвижим имот. До началото на 1991 година В и Д Аи
живели в този апартамент, след което се преместили да живеят в село Т, община Д, обл. К.
Считано от 1968 година, когато е сключила брак, дъщерята на В и Д Аи - ответницата В. З., е
напуснала апартамента и никога повече не е живяла в него. През 1986 година синът им - С
А, се е преместил да живее при годеницата си и след като сключили брак, през 1987 година
той и съпругата му заминаха да живеят постоянно в Съединените американски щати. След
сключването на браковете си никой от децата на В и Д Аи не е живял в процесния
апартамент. Считано от 1987 година и до смъртта си на 30.01.2021 година С живеел в САЩ
като след заминаването си се е завръщал в България за по няколко дни само три пъти. При
всяко от пътуванията си до България той отсядал в дома на първата ответница - негова
сестра.
Първият ищец – В. Е. З. е син на първата ответница - В. Д. З. и племенник на нейният брат
– С А. Двамата ищци сочат, че са сключили граждански брак на 20.03.2003 година, но
заживели заедно през месец април 1996 година, когато се нанесли в гореописания
апартамент, където живеят постоянно и непрекъснато и доднес. Преди да се нанесат в
апартамента няколко месеца правили основен ремонт на банята и кухнята с цялостна
подмяна на ВиК инсталацията и козметичен ремонт на останалите помещения, за да го
пригодят за живеене за собствените си нужди. Те твърдят, че волята и желанието на дядото и
бабата на В. З. - В и Д Аи била този апартамент да бъде техен и в него да живеят спокойно
като семейство със свой собствен дом. Това било известно и на тяхната дъщеря -
ответницата В. З., и на техния син - С А, които не са оспорвали решението на родителите си
и били напълно съгласни с него.
Ищците основават иска си на твърдението, че считано от месец април 1996 година - повече
от 27 години - владеят гореописания имот като свой - лично за себе си, непрекъснато,
постоянно, несъмнително, спокойно и явно. На адреса на този имот са регистрирали и
постоянния си адрес, съответно - през 2003г и през 2005г. През годините неколкократно са
извършвали ремонти на жилището, правили са подобрения на значителна стойност -
подмяна на електрическата инсталация и на мазилките на стените, цялостна подмяна на
дограмата и на подовите настилки, смяна на входните врати на апартамента и на мазето,
поставяне на външна изолация на апартамента, укрепване на стените на мазето и др.
Ищците твърдят, че в този имот са инвестирали значителни средства - със съзнанието, че
това е техен собствен имот. Въпреки това, на 28.02.2023г. ответницата В. С. А. е изпратила
на ответница В. З. нотариална покана, с която е заявила права на наследник на С А върху
процесния имот. Ищците считат, че с действията си В. А. застрашава правото им на
собственост върху процесния недвижим имот, както и че правото им на собственост е
2
потенциално застрашено и от първата ответница, доколкото тя би могла да извърши някое от
действията, за които е поканена от втората ответница, с което обосновават и правния си
интерес от водене на делото.
Ответницата В. А. оспорва предявения срещу нея иск като неоснователен. Оспорва
характера на действията, с които ищците обосновават владелческите си намерения. Твърдят,
че владението им не е било явно и несъмненно.
Ответницата В. З. не оспорва иска и твърди, че никога не е предявявала собственически
претенции по отношение на процесния имот, както и твърди, че не й е известно родителите
й В и Д Аи или брат й С А да са оспорвали правото на собственост на В. и В. по отношение
на този имот.
Като безспорни по делото са признати обстоятелствата, че В и Д Аи са закупили
процесния имот на 01.10.1970г., а С А е заминал за САЩ през 1987г. и е починал там през
2021г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищците В. Е. З. и В. Р. Р.
са сключили граждански брак на 20.03.2003г. в гр. С, видно от удостоверение за сключен
граждански брак № ...., издаден от длъжностно лице в р-н Оборище на Столична община.
Видно от удостоверение за постоянен адрес изх. № 1794/11.04.2023г. и от удостоверение за
постоянен адрес изх. № 1793/11.04.2023г., двете издадени от длъжностно лице при р-н Ка на
СО, постоянните адреси на ищците В. З., считано от 17.06.2003г. и на В. З., считано от
26.05.2005г. са в гр. С, ж.к. З № ....
Установява се от удостоверения за наследници изх. № 9 и изх. № 10, издадени на
19.04.2023г. от длъжностно лице в с. Т, общ. Д, обл. К, че ответницата В. С. А. е дъщеря на
С Д А, починал на 30.01.2021г. и като такава е негов наследник по закон. На основание чл.
5, ал.1 от ЗН, при липса на обстоятелства, при които ответниците губят собствеността върху
наследството оставено от Д и В Аи, те наследяват по ½ ид.ч.
Не се спори по делото, че чрез нотариална покана акт № ... на нотариус В М, В. С. А. е
поканила В. Д. З. да прекратят възникналата след смъртта на С А съсобственост върху
процесния апартамент № ..., чрез изкупуване на частта на ответницата А. от ответницата З.
за сума в размер на 43 000 евро, както и че В. З. е получила тази покана.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката В. Й,
доведена от ищците се установява, че тя познава В. и В. от 1996 г. като до 2002 г. живеели в
един и същи вход в ... съответно на ет. 3 и ет. 4. След това свидетелката се преместила в
съседен блок, а през 2003 година им станала кума. Според свидетелката ищците се нанесли в
процесния апартамент през 1996 година и живеят там досега. На общите събрания те са
присъствали в качеството си на собственици на този апартамент, обсъждали са ремонтни
дейности заедно, а В. многократно е бил избирана за касиер на входа. Свидетелката знае, че
и сега тя е касиер, и се грижи за всичко във входа. Затова свидетелката знае, че ищците са
собственици на апартамента и твърди, че никога не е ставало въпрос, че собствеността не е
тяхна. Твърди, че никога не е виждала някой, който да се представя за собственик, освен тях.
3
Те правели ремонти и се грижели за този апартамент. Едва сега свидетелката разбрала, че
има казус относно собствеността. Тя дава показания, че ищците са ремонтирали апартамента
през 1996 г., когато се нанесли в него и през 2003 г., когато сменяли електрическата
инсталация, правели мазилки. След това сменяли дограма и подови настилки в апартамента.
Когато дъщерята на ищците - М - станала по – голяма, те усвоили балкона. През годините
правели доста ремонти. Свидетелката е чувала вуйчото на ищеца В. З. – С, да казва, че е
добре устроен в САЩ и че няма претенции към никакви имоти в С. С знаел, че В. и В.
живеят в апартамента в ж.к. „З“.
От показанията на свидетелката А В, също доведена от ищците се установява, че тя
познава бабата и дядото на В. - В и Д Аи, както и, че знае, че от много годинни, от началото
на 90-те години, те живеели в село Т, защото оставили процесния апартамент на ищците.
Свидетелката дава показания, че ищците отишли да живеят в този апартамент преди да се
оженят и живеят там и досега. Тази свидетелка дава показания за „почти постоянно“
правени ремонти – като се оженили, като се родила дъщеря им. Правели ремонт и в мазето,
за да могат да го използват. Свидетелката винаги е знаела, че апартаментът е техен.
Присъствала е на кръщенето на дъщерята на ищците, където се срещнала с вуйчото на В – С
и от него чула, че той няма никакви претенции към имотите си в България.
Свидетелката Н С е доведена за разпит от ответницата В. А.. Тя твърди, че я познава
откакто е родена. Познава В. З. и С А, който е баща на В.. Дава показания, че има по-голям
брат, който е бил приятел със С. Свидетелката живее в един блок с В., на третия етаж, а В.
на първия. Там е живял и С А, когато се е родила В.. В. З. е живеела на друго място, но е
отивала и там. Свидетелката дава показания, че всички в квартала знаят, че С е баща на В.,
макар да не е бил женен за майка й. С А е живеел заедно с майката на В. на първия етаж,
когато В. се е родила.
От разпита на свидетелят П П, доведен от ищците се установява, че през 2022г. ищецът В.
разговарял с адвоката на дъщерята на С А. Тови свидетел знае за разговор между същите
лица и от май 2023г. От В. знае, че тези разговори са свързани с появата на дъщерята на С и
с искане за сделка за покупко-продажба на апартамента.
От показанията на свидетелката К Д, доведена от ответницата А. се установява, че тя е
предявила права на собственик по отношение на процесния апартамент едва през 2023г.
При установеното във фактическо отношение искът спрямо В. Д. З. е недопустим, като
предявен при липса на правен интерес, а спрямо ответницата В. С. А. искът е основателен,
поради следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск е наличието на
правен интерес у ищеца за търсената защита. Следва да е налице правен спор, в случаят
ответниците да отричат правата, които ищците претендират. При липса на спор, интерес от
правна защита не съществува. Както от изявленията на ответницата В. З. в отговора на
исковата молба, така и от събраните доказателства се установи, че тя знае, че от 1996г. и
досега синът й и В. живеят в процесния апартамент, намиращ се в ж.к. „З“, където преди
4
това живеели нейните родители и не се е противопоставила на това. Затова не оспорва
предявения иск и го счита за основателен. Определя като верни всички твърдения на
ищците относно живота на брат й С А и твърди, че нито тя, нито той са имали претенции по
отношение на апартамента на родителите й в ж.к. „З“. По изложените съображения между
ищците и ответницата З. няма спор относно собствеността на процесния апартамент, тя го
счита за собствен на сина и снаха й, затова искът спрямо нея се явява недопустим, което е
свързано с прекратяване на производството по делото.
Искът спрямо ответницата В. А. е основателен, тъй като ищците установиха по безспорен
начин, че в продължение на повече от 10 години, от 1996 година и досега са владели
процесния имот непрекъснато, явно и необезпокоявано както от ответницата А., така и от
други лица. Ответницата В. А. не доказа, че през посочения период е претендирала права на
собственост по отношение на имота или е демонстрирали права на негов собственик. Не е
спорно по делото, че тя е дъщеря на С А и внучка на В и Д Аи, които са придобили
собствеността на процесния апартамент на 01.10.1970г. Същите са починали съответно на
20.12.2013г. и на 14.10.2009г. Ищците са придобили правото на собственост по отношение
на техния апартамент през 2006г., когато е изтекъл 10 годишният давностен срок, през който
те са владели имота като собственици. С изтичането на този срок, ищците Васелин и В. са
придобили правото на собственост на процесния апартамент, представляващ апартамент №
...., находящ се в град С, район Ка, ж.к. „З" (с предишни наименования ул. „С" 2 и ж.к.
„Х.М."). Знанието или незнанието на ищците за съществуването на ответницата В. А. като
дъщеря на чичото на В. З. – С А е без правно значение в разглежданият казус, защото от
събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищците са депонстрирали, че
владеят спорния имот като негови собственици, а В. А. или друго лице не се
противопоставили на това владение.
При този изход на делото разноски се дължат на ищците. От тяхно име пълномощникът им
адв. В. представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Претендират се за заплащане от
ищците: 285, 87 лв. – държавна такса; 2 940 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. –
държавна такса за съдебни удостоверения. На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата В. А.
следва да бъде осъдена да плати половината от тези суми, в общ размер на 1617, 93 лв. На
осн. чл. 78, ал.4 от ГПК ответницата В. З. има право на разноски, но тя не претендира
такива.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от В. Е. З. с ЕГН ********** и В. Р. З. с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: гр. С... със съдебен адрес: гр. С..., чрез адв. В. В.
срещу В. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., с правно основание по чл. 124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, че В. Е. З. и В. Р. З. са собственици на следния недвижим
имот, намиращ се в град С, район Ка, ж.к. „З" (с предишни наименования ул. „С" 2 и ж.к.
5
„Х.М."): апартамент № ...., състоящ се от дневна, спалня, кухня-бокс, антре, баня-клозет,
застроен на 42,08 кв.м. и със 175,45 куб.м., при граници: изток - зелена площ, запад-
апартамент № 12, север - апартамент 10, юг- апартамент № 10, отгоре - апартамент № 15,
отдолу - апартамент № 9, заедно с МАЗЕ № 10 на 3,20 кв.м. и с 8,16 куб.м., при граници:
изток - държавно мазе, запад- коридор, север - държавно мазе, юг - коридор, заедно с 2,361%
идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото, който
апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на град С като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... с адрес на имота по схема: град С, район
Ка, ж.к. „З", блок ...., намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор .... с предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ...., с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна
сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 42,08 кв.м., с прилежащи части: мазе № 10 с площ 3,20 кв.м. и 2,361% ид.ч.
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
.....12 и .....10, под обекта: .....7, и над обекта: .....15 - на основание осъществено
непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години и изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска, предявен от В. Е. З. с ЕГН **********
и В. Р. З. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. С... със съдебен адрес: гр. С...,
чрез адв. В. В., с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, срещу В.
Д. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., за признаване за установено, че В. Е. З. и В. Р. З. са
собственици на следния недвижим имот, намиращ се в град С, район Ка, ж.к. „З" (с
предишни наименования ул. „С" 2 и ж.к. „Х.М."): апартамент № ...., състоящ се от дневна,
спалня, кухня-бокс, антре, баня-клозет, застроен на 42,08 кв.м. и със 175,45 куб.м., при
граници: изток - зелена площ, запад-апартамент № 12, север - апартамент 10, юг- апартамент
№ 10, отгоре - апартамент № 15, отдолу - апартамент № 9, заедно с МАЗЕ № 10 на 3,20 кв.м.
и с 8,16 куб.м., при граници: изток - държавно мазе, запад- коридор, север - държавно мазе,
юг - коридор, заедно с 2,361% идеални части от общите части на сградата и право на строеж
върху мястото, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри
на град С като самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... с адрес на имота по схема:
град С, район Ка, ж.к. „З", блок ...., намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор .... с
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1,
с посочена в документа площ: 42,08 кв.м., с прилежащи части: мазе № 10 с площ 3,20 кв.м. и
2,361% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - .....12 и .....10, под обекта: .....7, и над обекта: .....15 - на основание осъществено
непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години и изтекла в тяхна полза
придобивна давност. срещу В. Д. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., като недопустимо.
ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. С... да плати на В. Е. З. с ЕГН
6
********** и В. Р. З. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. С... със съдебен
адрес: гр. С..., чрез адв. В. В. сторените от тях разноски в размер на 1617, 93 лв., на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7