РЕШЕНИЕ
№ 21968
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110166358 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца *****************, ЕИК *********, срещу
ответника В. В. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която
се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по
отношение на ответника на сумата от 4000 лв., представляваща главница по
Договор за предоставяне на кредит № ******/12.05.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер
на 901,87 лв., представляваща договорна лихва за период от 12.05.2023 г. до
07.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.03.2024 г. по ч. гр. д. № 3957/2024 г. по описа
на СРС, 166-и състав.
Ищецът *****************, ЕИК *********, твърди, че на 12.05.2023 г.
бил сключен Договор за предоставяне на кредит № ******/12.05.2023 г., по
силата на който ответникът му предоставил в заем сумата в размер на 4000 лв.
Същата следвало да бъде върната от ответника на 24 месечни погасителни
вноски за периода 11.06.2023 г. до 01.05.2025 г., като не били извършвани
плащания. С имейл от 17.01.2025 г., изпратен до ответника, била обявена
предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа, че била уговорен ГЛП в
размер на 40,15 %, като ищецът претендира възнаградителна лихва за периода
от 12.05.2023 г. до 07.01.2024 г. Моли за уважаванена исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. М., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Д. Д., с който
1
оспорва исковите претенции по основание и размер. Счита за недоказано
твърдението на ищеца относно сключването на процесния договор за кредит.
Не може да се установи дали комуникацията между страните касае процесния
или предходен договор за предоставяне на кредит. Ищецът изпратил
съобщение до ответника с посочване, че кредитът бил изплатен. Сочи, че е
недопустимо сключване на процесния договор, доколкото не е била
извършена надлежна идентификация на договарящия се. Твърди, че
процесният договор противоречи на закона, морала и добрите нрави, поради
което е недействителен. Моли за отхвърляне на исковете.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение
по Договор за предоставяне на кредит № ******/12.05.2023 г., сключен между
страните от разстояние при спазване на изискванията на ЗПК и ЗПФУР с
твърдяното съдържание, в това число валидно обвързващи страните клаузи за
възнаградителна лихва и нейния размер, по силата на което ищецът е
изпълнил задълженията си за предаване на паричната сума, а за ответника е
възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на
договорна лихва в посочения размер и период, както и настъпила
изискуемост. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричните си задължения. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици. Указано е на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор,
сключен с потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по
договор, съдът следи служебно за нищожност на същия поради
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******
от 12.05.2023 г., по силата на който ***************** е предоставил на
ищеца в заем сумата в размер на 4000 лв., при срок на кредита 24 месеца, при
ГПР в размер на 48,44% и ГЛП- 40,15%. Видно от приложен към договора
погасителен план, потребителят има предвидени два погасителни плана : при
предоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и при непредоставяне
на обезпечение по чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит,
потребителят се задължава в срок до пет дни от сключване на договор да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в
полза на кредитора съ срок на валидност 30 дни след крайния срок на
договора или две физически лица – поръчители , с които да отговорят на
предвидените в договора / чл. 3, ал. 1, т. 2 / условия. Страните са се съгласили,
че при непредоставяне на обезпечение , кредитополучателят дължи неустойка
в размер на 1676,76 лева.
2
Според приетото по делото заключение на съдебно - техническата
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено се установява, че след необходимото изследване
вещото лице установява, че на 12.05.2023 г. в 13:28 ч от имейл адрес:
********************* е изпратено писмо до адрес: ***************, съдържащо
потвърждение за успешна регистрация на профил и прието от системата
искане за отпускане на заем в размер на 4000 лева. На 12.05.2023 г. от имейл
адрес: *************** е изпратено писмо до адрес: *************, съдържащо
потвърждение за одобрение за отпускане на заем в размер на 4000 лева. На
12.05.2023 г. в 13:43 ч. от имейл адрес: ************** е изпратено писмо до
адрес: *************, съдържащо потвърждение за извършено превеждане на
сумата по одобрения заем в размер на 4000 лева по посочената банкова
сметка: ***************************, заедно с погасителен план. Към
приложените данни фигурира и екранна снимка / скрийншот/ от проведен
видео –конфрентен разговор с кандидата за кредит. Вещото лице прави
заключение, че процедурата по кандидатстване на кредит е изпълнена.
Вещото лице заключава, че е направена успешна регистрация на ответника в
***************. Предвид предоставените екранни снимки на лична карта и
лична карта, държана от лицето, онагледени на снимките ,по делото вещото
лице заключава, че В. М. е предоставил данните по искания от него ред.
Вещото лице установява, че на кандидата са изпратени имейли в съответствие
с описаните поредни действия по кандидатстване на кредита на адрес:
***************. Съобразно съдържанието на имейл, изпратен от адрес
****************** до адрес: **********************, съдържащ
потвърждение за извършено провеждане на сумата по одобрения заем в
размер на 4000 лева по посочената банкова сметка ***********************,
заедно с погасителен план/ снимка № 4/ вещото лице заключава, че договорът
за кредит е бил своевременно активиран.
От приобщено по делото извлечение от банкова сметка №
********************* се установява, че в периода от 12.05.2022 г. до
01.03.2025 г. от банковата сметка на В. М. са изпращани и получавани
преводи към **************, *************, ******************,
***************** по различни договори за кредит. Установява се също, че
на 12.05.2023 г. по банковата сметка на ответника е получена от
************* сумата от 4000 лева по процесния договор за заем ******.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9
от Закона за потребителския кредит. ЗПК допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние. Изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР, като съгласно
чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
3
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.
Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя. За доказване на електронни изявления /както се
твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги - ЗЕДЕУУ, като изявленията,
направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи
се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание /виж Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012
г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо
задължителна съдебна практика/.
При съобразяване на нормативната уредба, както и доказателствената
съвкупност по делото, в това число и заключението на СТЕ се установява, че
между страните е сключен договор за кредит, по силата на който е отпусната
сумата от 4000 лева. Този извод не се променя от обстоятелството, че между
страните е разменена кореспонденция по електронен адрес със съдържание –
вашият кредит и погасен, доколкото видно от извлечението от банковата
сметка на 12.05.2023 г. е получена по банковата сметка на ответника сумата от
4000 лева от ************** съгласно договореното, а видно от извлечението
от банковата сметка на същата дата със сумата са извършвани от ответника
плащания на ПОС и тегления на АТМ. Ето защо, съдът приема, че по делото е
доказано реалното усвояване на заем в размер на 4000 лева на 12.05.2023 г. по
сключен между страните Договор за потребителски кредит № ****** от
12.05.2023 г.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, а с оглед
задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС по предявени
искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи служебно
4
за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради
заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави. съдът
дължи служебна проверка на тази клауза / чл.7, ал. 3 ГПК/. Аргумент за това
следва и от мотивите на ТР № 1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в което е възприета,
в контекста на въпроса за нищожност на неустойката поради нейната
прекомерност, принципната позиция, че съдът следи служебно за
свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която
опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до
нищожност на договора или отделни негови клаузи.
Основателно се явява възражението на ответника, че договорът за
кредит е нищожен, поради противоречие със закона. При изчисляване на
годишния процент на разходите по договора за кредит, при включване на
неустойка за непредоставяне на обезпечение, то ГПР значително надвишава
предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг. В аспекта на изложеното следва да се
приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в
обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния
размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но при включване на таксите, то процентът на разходите
надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК /в този смисъл, Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 и
др./.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Доводите на
ответника, че предвид писмо на КЗК от 04.11.2024 г. неустойката вече е
премахната от договорите и не е включена в ГПР е неотносимо, доколкото
нищожността на договора от 12.05.2023г. се преценява към момента на
сключването му. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е предвидено изрично задължение на потребителя за връщане на
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита, доколкото при недействителност на договора, погасителният план
5
няма действие между страните. Вземането за връщане на предоставената сума
е изискуемо с оглед недействителността на договора. В този смисъл Решение
№ 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК.
Следователно, ответникът дължи да върне сумата от 4000 лева. Не се твърдят
и не се установяват плащания, поради което искът в тази част е основателен.
По аргумент от чл. 23 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК искът за
договорна лихва в размер на 901,87 лева подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. С оглед изхода на спора на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК за заповедното производство, ответникът дължи сумата от 131,42
лева. За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 101,05
лева и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, СТЕ 300 лева, депозит за особен представител в размер на 790 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото
производство на ищеца в размер на 1053,52 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от **************
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 240 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. В. М., ЕГН ********** дължи
на *****************, ЕИК ********* сумата от 4 000 лева (четири хиляди
лева), представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит №
******/12.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.01.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.03.2024 г. по ч. гр. д. № 3957/2024 г.
по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на
901,87 лв., представляваща договорна лихва за период от 12.05.2023 г. до
07.01.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. М., ЕГН ********** да
заплати на *****************, ЕИК ********* сумата от 1053,52 лева
(хиляда петдесет и три лева и 52 стотинки) - разноски за исковото
производство пред СРС и сумата от 131,42 лева (сто тридесет и един лева и
42 стотинки) за заповедното производство по ч.г.д. № 3957/2024 г. по описа на
СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7