Определение по дело №1729/2019 на Административен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                      №                                     2021 година,  гр. Варна

 

 

         ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

         ХVІ-ти състав , в закрито заседание на  23.08. 2021 г.,

         като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

         адм. д. № 1729/ 2019  г. по описа на съда,за да се произнесе

         взе предвид следното :

 

 

         Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.    Образувано е по молба с.д. 10996/20.07.2021 г. на  адвокат С.Б. в качеството й на пълномощник на „Т.п.Е.“ ЕООД за изменение  на определението от 6.07.2021 г. в частта му за присъдените в полза на НАП  разноски в размер на 100 лв. Изложени са съображения, че поради противоречивата съдебна практика не са налице основания за присъждане на разноски  в полза на  адм. орган, поради което се иска постановеното в обратния смисъл определение да бъде изменено.

         В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпило писмено становище с.д. 11267/26.07.2021 г. от процесуалния представител на директора на ТД на НАП-Варна юрисконсулт Хр. А, с което се изразява такова за неоснователност на отправеното искане.

         Определението от 6.07.2021 г.  е подлежало на  обжалване в 7-дневен срок, като същото е съобщено на „Т.п.Е.“ ЕООД на 13.07.2021 г.  , а процесната молба е подадена  на 20.07.2021 г., т.е. в срока за обжалване по смисъла на чл.248, ал.1 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

         Разгледано по същество, молбата  е неоснователна.

         По делото не е налице спор, че ответникът е бил представляван от упълномощен юрисконсулт, поради което е налице фактическото основание по чл.143, ал.3 от АПК за присъждане в негова полза на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не е налице и спор, че присъденият размер на това възнаграждение е определен в съответствие с приложимият закон. Същевременно, съдът намира за несъстоятелна тезата на молителя за наличие на изключението по чл.143, ал.3 от АПК , а именно че ответникът бил дал повод за завеждане на делото. Като такъв повод молителят описва противоречивата съдебна практика, каквато действително е  съществувала  в АС-Варна, но тя не представлява поведение на адм. орган, поради което не може да бъде вменена в негова тежест. Напротив, поведението на ответника както е посочено в определението от 6.07.2021 г. винаги е било последователно и в пълно съответствие с цитираното по преюдициалното запитване решение на СЕС, поради което правилното прилагане на закона от негова страна в никакъв случай не би могло да се квалифицира като повод за завеждане на делото в смисъла употребен от молителя. В тази връзка, съдът намира, че разноските на ответника са  присъдени в пълно съответствие с признатото му от нормата на чл. 143, ал.3 от АПК право, поради което не  са налице каквито и да било основания за изменение на определението от 6.07.2021 г.  

          Предвид изложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК,  съдът

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ УВАЖАВА молба с.д. 10996/20.07.2021 г. на „Т.п.Е.“ ЕООД за изменение на определението от 6.07.2021 г.  в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния  административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :