№ 40
гр. София , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502207 по описа за 2020 година
С решение от 06.01.2020 г., постановено по гр. дело № 86/2019 г., Врачанският
окръжен съд, Търговско отделение, е осъдил ответника ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати на ищцата Л. Г. М. сумата 35 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Г. Г. М., а на ищците
Р. Г. С. и С. Я. С. – по 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от смъртта на внука им Г. Г. М..
В останалата им част до предявените размери от 90 000 лева за първата ищца и
до 70 000 лева за останалите двама ищци, исковете са били отхвърлени като
неоснователни.
Срещу решението са подадени въззивна жалба от ответното застрахователно
дружество и насрещна въззивна жалба от ищците.
В жалбата на ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД и в допълнително
представената писмена защита се излагат доводи за изключителен принос на загиналия
поради непоставяне на предпазен колан. Освен това се твърди, че по делото не е
доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и
ищците. Поддържа се, че окръжният съд не е съобразил разпоредбата на § 96, ал.1 от
ПЗР на ЗИДКЗ, койт повелява, че до влизане в сила на наредба за утвърждаване на
методиката по чл.493а от КЗ, обезщетението за неимуществени вреди се определя до
1
5 000 лева.
Иска се отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени и
отхвърлянето им изцяло.
С насрещната жалба на ищците Л. Г. М., Р. Г. С. и С. Я. С. решението се
обжалва в частта, с която искът на първата ищца е отхвърлен до 70 000 лева, а за
останалите двама – до 50 000 лева. В жалбата се изразява съгласие относно
определения размер на справедливото обезщетение за всеки един от ищците, но се
оспорват изводите на окръжния съд, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на самия Г. М.. Излагат се съображения, че не е би могло
категорично да се приеме, че пострадалият не би получил смъртоносните травми дори
и с поставен колан.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още
35 000 лева за ищцата Л. М. и по още 25 000 лева за останалите двама ищци.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:
Установено е по делото, че на 17.06.2017 г. в резултат от тежки травми,
нанесени при пътнотранспортно произшествие, е загинал Г. М., роден на ******** г.
От представените удостоверения за наследници и родствени връзки се установява, че
ищцата Л. М. е сестра на Г. М., а ищците Р. С. и С. С. са негови баба и дядо – родители
на майка му.
Механизмът на ПТП е установен от заключението на вещото лице инж. В. П.,
изготвил автотехническа експертиза. Механизмът е следният:
На 17.06.1917 г., около 20 часа по пътя Враца – Мездра, на прав, хоризонтален
участък, се е движила ТИР-композиция с влекач „Скания“ и прикачено към него
полуремарке „Шмиц“. Товарната композиция се е движила със скорост от около 90
км/ч. Зад нея със скорост от около 161 км/ч. се е движил лек автомобил „Дачия –
Логан“ с рег. № ********, управляван от водача Е. П. Г.. В един момент, при
предприемане на маневра „изпреварване“, достигайки с предната си челна част задната
част на ремаркето, лекият автомобил се ударил в него. В резултат от разликите в
скоростта на двата автомобила, лекият автомобил навлязъл под пода на ремаркето.
Водачът на товарната композиция възприел удара като неизправност на неговия
автомобил, продължил да се движи още около 320 м. и спрял в джоб-отбивка. Тогава
установил, че под товарния автомобил се намира лекият. В резултат от удара между
2
двата автомобила, на място починал Е. Г. – водачът на „Дачия – Логан“, а намиращият
се на задната седалка зад водача Г. М. починал по пътя към болницата.
Според вещото лице, причината за ПТП са действията на водача на лекия
автомобил, който го е управлявал с превишена скорост и това е довело до удара в
товарната композиция.
В съдебно заседание на 17.12.2019 г. инж. П. е допълнил, че „колата се е
завряла“ под ремаркето на ТИР-а, влязла е на 1,80 м. под ремаркето – почти
половината от лекия автомобил е била под него. Таванът е хлътнал около 30 см. и
вероятно оттам са травмите.
От приетата пред окръжния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Ф. Т., се установява, че причината за смъртта на Г. М. е закритата
черепно-мозъчна травма, довела до остра сърдечно-съдова недостатъчност вследствие
на компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове – дихателен и сърдечно-
съдов.
Според д-р Т., по делото няма медицински данни /наранявания по тялото на М./,
които да свидетелстват за поставен предпазен колан. В заключението е посочено, че
правилно поставеният обезопасителен колан предпазва смъртността /по статистики/
между 20-25 %, като предпазното му действие е най-вече при челен удар и скорост до
60 км/ч. на движещото се МПС. При тежки пътно-транспортни произшествие и най-
вече при челни и странични удари с тежки деформации на купето значението на
предпазния колан е почти условно и същият не може да предпази от тежки
наранявания и евентуална смърт. При процесното ПТП М. е получил закрита черепно-
мозъчна травма, седейки на задната седалка в следствие на контакт на главата с
интериорни части на лекия автомобил. Според експерта, при поставен колан най-
вероятно не би настъпила подобна травма.
В съдебно заседание на 19.12.2019 г. д-р Т. е обяснил, че при скорост над 70
км/ч., при челен удар е възможно и при поставен колан да настъпи смърт, всичко
зависи от ситуацията. Функцията на триточковия предпазен колан е да фиксира тялото
към седалка и облегалката и да попречи на свободното му движение напред и нагоре.
Вещото лице е изразило предположение, че ако М. е бил с колан, не би стигнал с глава
до предната част на автомобила, но това не означава, че седалката не би могла да го
удари, тъй като от самата кинетична енергия и деформацията на автомобила е
възможно седалката да се измести назад.
3
Видно от постановление за прекратяване на наказателното производство на
прокурор от Окръжна прокуратура Враца, производството е прекратено поради
смъртта на дееца Е. Г..
По делото е безспорно, че автомобилът, управляван от Е. Г., към датата на ПТП
е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност” в „ОЗК-Застраховане”
АД.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди пред
окръжния съд е разпитана свидетелката Д. Г. – майка на Л. М. и дъщеря на Р. С. и С.
С.. Тя е разказала, че от 18 години живее в София, но синът й Г. израснал при
родителите й, през ваканциите винаги ходел при баба си и дядо си във Вършец.
Отношенията им били много близки. Когато научили за внезапната смърт на Г., баба
му и дядо му отказали да повярват. Г. бил погребан във Вършец. За дядото вече нищо
не съществува, щом го няма внукът му, все още не се е възстановил, не дава да се
говори за случая. Бабата се старае да не показва мъката си, за да не тревожи
допълнително съпруга си. Л. й брат й живеели заедно, били в добри отношения. След
неговата смърт тя станала по-агресивна. Заедно с майка си плачат и си припомнят
всичко как е било, какво е щял батко й да каже или направи. Болката й е голяма,
продължава да го сънува.
Окръжният съд е допуснал и приел и съдебно-психологична експертиза. След
провеждане на беседа с ищците и прилагане на различни психологични тестове,
вещото лице Е. Г. е изготвила заключението си.
В него е отразено, каква информация е събрана от психолога по време на
беседите: Към датата на смъртта на нейния брат Л. М. е била ученичка в 12-ти клас на
135 СУ в София, специалност „Социална работа с деца и семейства в риск“. Преди
винаги е могла да споделя и да разчита на разбиране от страна на брат си. Внезапната
му смърт много я променила – станала по-тревожна, избухлива и раздразнителна,
страхува се от новините в интернет и по телевизията, които изобилстват с вести и
картини на катастрофи. В първите дни след нещастието то й се отразило и физически –
имала кръвоизлив от носа, косата й започнала да капе. Сега успява да се измъкне за
кратко от мислите за батко си и от страха, че светът става все по-опасно място за
живеене единствено, когато с класа ходят на учебна практика при малки деца в
социални заведения.
Семейство С. – Р. /на 70 г./ и С. /на 76 г./ са били единствените живи баба и дядо
4
на Г., тъй като родителите на баща му починали рано. Г. бил много грижовен към баба
си и дядо си и малката си сестричка, а тя го боготворяла. Въпреки че семейството на Г.
живеело в София, всяка ваканция и през почивните дни били във Вършец. Г. бил
гордост на дядо си С., ходели по мъжки на мач и за риба. Понеже бабата Р. била
отличен готвач, Г. бързал да се върне от София или от игра заради гозбите на баба си.
След неговата смърт дядото често „хващал гората“, за да се изтощи от ходене и
катерене и да забрави за малко мъката си. Бабата си поплаква по-често, когато е сама.
Стресът се отразил и на здравето им.
След извършените психологични тестове психологът Г. е стигнала до извода, че
в резултат от преживяната загуба на брат и внук от внезапна и неестествена смърт, при
ищците се наблюдават последователно индикации на остра стресова реакция, атипична
/комплицирана, усложнена/ скръб и посттравматично стресово разстройство,
съпроводено от повишена тревожност и депресивност. В психичния им живот – от
загубата до датата на психологичното изследване, неотменно присъстват негативни
емоционални преживявания, предизвикани от стимули от външната и вътрешната им
среда, които възобновяват спомените за преживяното и ги правят емоционално
лабилни, потиснати и отчаяни. Според психолога, ищците не са възстановили
обичайното си ниво на личностно и социално функциониране и не могат да преживеят
пълно чувство на радост и удоволствие, да извършват пълноценно обичайните си
дейности, да поддържат социалните контакти в широк кръг – така, както е било преди.
Донякъде ги спасяват силните връзки в семейството, които продължават да са им опора
и в сполетялото ги нещастие.
С оглед на обсъдените по-горе доказателства, по основните спорни въпроси
въззивният съд намира следното:
Относно справедливия размер на обезщетението, въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния, че същото е в размер на 70 000 лева за Л. М. и по
50 000 лева за Р. С. и С. С.. Установени са трайните връзки на обич и привързаност
между починалия Г. М. и неговите сестра, баба и дядо. От заключението на вещото
лице психолог се установява, че внезапната смърт на 20-годишният Г. им е причинила
стрес и посттравматично стресово разстройство, скръбта на ищците надвишава
нормалния отговор на личността при загуба на близък човек при смърт. Негативните
психически изживявания не са преодолени и към периода на психологическото
изследване.
Налице е изключението, за което е постановено и ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. от
5
ОСНГТК на ВКС, с което е извършено и синхронизиране на българското
законодателство с това на ЕС – Директива 2009/103/ЕО, а именно: доказана е особено
близка връзка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и неговите сестра,
баба и дядо. Доказани са и неимуществените вреди, които ищците са претърпели и
продължават да търпят от внезапната загуба на своя брат и внук и които надвишават
обичайните болка и скръб, която нормалните хора изпитват при загубата на близък
човек.
Въззивният съд не споделя доводите на ответното застрахователно дружество,
че в случая следва да се приложат разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, която
ограничава обезщетенията до 5 000 лева – до приемането на методиката по чл.493а от
КЗ.
Цитираното ограничение противоречи на общностното право. При такова
противоречие за националния съд не е налице задължение за прилагане на
нехармонизирана национална разпоредба. По силата на чл.633 от ГПК задължителна за
националния съд е практиката на Съда на ЕО по дела, образувани по преюдициални
запитвания. В този смисъл българският съд е длъжен да се съобрази с Решение на СЕС
по дело С-277/12, в което Съдът приема, че чл.3, § 1 от Директива 72/166 и чл.1, § 1 и §
2 от Втора директива 84/5 следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5.
Тези максимални лимити, установени в Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. и кодифицираща предходните четири
директиви относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на МПС
и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са
транспонирани и в националното законодателство – аргумент от чл.492 от КЗ и те
многократно надвишават сумата 5000 лева, определена в цитирания § 96 от ПЗР на
ЗИДКЗ.
Въззивният съд обаче не споделя изводите на първоинстанционния относно
приетото съпричиняване. Както противоправното поведение на водача на
застрахования автомобил, така и приносът на самия пострадал подлежат на пълно и
главно доказване в гражданския процес. Изводите за съпричиняване не могат да се
основават на предположения. В случая увреждането на автомобила и навлизането на
6
части от неговия интериор в купето – включително деформацията на тавана, не могат
да обосноват извод, че при скорост от 161 км/ч., с която лекият автомобил не само се е
ударил, но и до половината се е подпъхнал под ремаркето, наличието на поставен
предпазен колан би предотвратило тежката черепно-мозъчна травма. Поради това
въззивният съд приема, че съпричиняване не е доказано и в полза на ищците следва да
се присъдят и останалите ½ от справедливо определеното обезщетение.
Решението на окръжния съд следва да бъде отменено в тези негови части, с
които искът на Л. М. е отхвърлен за разликата над 35 000 до 70 000 лева, а на Р. С. и С.
С. – над 25 000 до 50 000 лева и в полза на ищците следва да бъде присъдена тази
разлика.
По изложените съображения жалбата на „ОЗК – Застраховане“ АД се явява
изцяло неоснователна, а насрещната въззивна жалба на ищците – изцяло основателна.
С оглед изхода на въззивното производство, решението на окръжния съд следва
да бъде изменено и в частта за разноските. В полза на процесуалния представител на
ищците следва да се присъдят още 1 190 лева за процесуално представителство пред
окръжния съд, осъществено при условията на чл.38 от ЗА, изчислено по реда на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищците са осъдени да
заплатят на ответното застрахователно дружество разноски над 2 023,30 лева.
За въззивната инстанция ищците не са направили разноски. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение за представителство по реда на чл.38 от ЗА.
С оглед на допълнително присъденото обезщетение – за 85 000 лева, в полза на адв. Й.
ответникът следва да заплати 3 080 лева – адвокатско възнаграждение, изчислено
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса, ответното
застрахователно дружество следва да заплати дължимата такава на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК, възлизаща на 3 400 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Врачанския окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 06.01.2020 г. по т. дело № 86/2019 г. В ЧАСТТА, с която искът на Л. Г.
М., предявен на осн. чл.432 от КЗ е отхвърлен за разликата над 35 000 /тридесет и пет
хиляди/ до 70 000 /седемдесет хиляди/лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК121265177 със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18 – адв. Т. Т., да заплати на Л. Г. М.
с ЕГН ********** още 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния брат Г. Г. М., ведно
със законната лихва, начислявана от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТМЕНЯ решението на Врачанския окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 06.01.2020 г. по т. дело № 86/2019 г. В ЧАСТТА, с която искът на Р. Г.
С., предявен на осн. чл.432 от КЗ, е отхвърлен за разликата над 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ до 50 000 /петдесет хиляди/лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК121265177 със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18 – адв. Т. Т., да заплати на Р. Г. С. с
ЕГН ********** още 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния внук Г. Г. М., ведно
със законната лихва, начислявана от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТМЕНЯ решението на Врачанския окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 06.01.2020 г. по т. дело № 86/2019 г. В ЧАСТТА, с която искът на С. Я.
С., предявен на осн. чл.432 от КЗ, е отхвърлен за разликата над 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ до 50 000 /петдесет хиляди/лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК121265177 със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18 – адв. Т. Т., да заплати на С. Я. С.
с ЕГН ********** още 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на неговия внук Г. Г. М.,
ведно със законната лихва, начислявана от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане
8
на сумата.
ОТМЕНЯ решението на Врачанския окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 06.01.2020 г. по т. дело № 86/2019 г. В ЧАСТТА, с която Л. Г. М., Р. Г.
С. и С. Я. С. са осъдени да заплатят на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД разноски за
производството пред Врачанския окръжен съд над 2 023,30 /две хиляди и двадесет и
три лева и 30 ст./.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК121265177 със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18 – адв. Т. Т., да заплати на адв. Г.
Й. от САК – гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*, ап.* още 1 190 /хиляда сто и деветдесет/
лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Врачанския
окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Врачанския окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК121265177 със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18 – адв. Т. Т., да заплати на адв. Г.
Й. от САК – гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*, ап.* адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Софийския апелативен съд в размер на 3 080 /три
хиляди и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК121265177 със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18 – адв. Т. Т., да заплати по
сметката на Софийския апелативен съд 3 400 /три хиляди и четиристотин/ лева
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10