Решение по дело №117/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 48
Дата: 9 юли 2021 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20213000500117
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500117 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по
подадени от „Варна Инвестмънтс“ ООД, чрез процесуален представител адв.
С. от АК – Бургас въззивни жалби както следва:
1/ Въззивна жалба с вх. № 37955/19.12.2019г. против решение №
1455/06.12.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1958/2017г. в
частта, в която са отхвърлени предявените от въззивника против „Вика
Инвест“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна и съставляващ поземлен
имот с идентификатор 10135.1505.201 по кадастралната карта на гр. Варна, с
площ 381 кв.м, с номер по стар план № 6, в кв. 444 по действащия към 2006г.
план на 1 микрорайон на гр. Варна, ведно с изградената в този имот жилищна
сграда на два етажа с идентификатор 10135.1505.201.4, със застроена площ
107 кв.м, ведно с мазе с площ на 12 кв.м, таван с площ на 58 кв.м и всички
приращения, насаждения и др. подобрения в имота, обективиран в нот.акт №
14, том ІІІ, д.450/2014г., като сключен от представляващия във вреда на
дружеството-ищец, на основание чл.40 ЗЗД и иск против „Вика Инвест“
1
ЕООД, „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД за
признаване по отношение на ответниците, че въззивникът е собственик на
гореописания недвижим имот, на основание чл. 124 ГПК.
2/ Въззивна жалба с вх. № 262002/20.07.2020г. против постановеното
по същото първоинстанционно дело решение № 260030/03.07.2020г. , с което
са отхвърлени исковете на въззивното дружество против „Стардек България“
ЕООД и „Райфайзенбанк“ ЕАД искове за нищожност на договор за
учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 67, том ІІІ, д. № 4045/2016г.,
вх. рег. № 7502/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в
частта, с която „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на
„Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
ул.“Македония“ 74, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1505.201 по
КК на гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 10135.1505.201.4 /стар идентификатор 10135.1505.201.1/, със
застроена площ от 107 кв.м., поради това, че ипотекираните имоти не са били
собственост на ответника „Стардек България“ ЕООД, на основание 26, ал.1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД, както и за нищожност на договор за учредяване
на ипотека, обективиран в нот.акт № 68, том ІІІ, д. № 4047/2016г., вх. рег. №
7503/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в частта, с която
„Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД
ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ 74,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.1505.201 по КК на гр.Варна, с
площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор
10135.1505.201.4 /стар идентификатор 10135.1505.201.1/, със застроена площ
от 107 кв.м., мазе с площ от 12 кв.м., таван с площ от 58 кв.м. и всички
приращения и подобрения в имота, поради това, че ипотекираните имоти не
са били собственост на ответника „Стардек България“ ЕООД, на основание
26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД.
3/ Частна жалба от въззивника „Варна инвестмънтс“ ООД против
постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 260009/13.01.2021г., с
което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за
изменение на решението от 03.07.2020г. в частта за разноските.
В жалбата срещу първото постановено решение, приложена в кориците
2
на в.гр.д. № 114/2020г., са изложени оплаквания за неправилност на съдебния
акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че съдът не е
обсъдил заявени в исковата молба правно релевантни факти и обстоятелства,
както и представените във връзка с тях доказателства, липсва пълен и
задълбочен анализ на доказателствения материал, довело до неправилни и
необосновани правни изводи. Счита, че неправилно, в противоречие с
разрешенията на ТР № 5/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че разпоредбата на
чл.40 ЗЗД е неприложима в процесния случай. Наведени са оплаквания за
направата на непълен, неточен и неясен доклад по делото, в т.ч. и по
разпределение на доказателствената тежест, както и за неправилно
недопуснати доказателства /протокол за разпит на свидетел от 18.05.2015г. и
разпит на свидетели/. Иска се от съда да отмени така обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете му за
прогласяване недействителността на сключената с нот.акт № 14/2014г.
разпоредителна сделка и за собственост върху недвижимия имот, предмет на
тази сделка.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите
„Райфайзенбанк“ ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, с които въззивната жалба
е оспорена като неоснователна.
Оплакванията срещу второто решение на ОС – Варна, изложени във
въззивната жалба от 20.07.2020г. са за неправилност и необоснованост на
същото. Сочи се, че липсват мотиви за обусловеността на отхвърлените с това
решение два иска за нищожност от предявения иск по чл.40 ЗЗД и иска за
собственост, което е довело и до направата на неправилни изводи относно
вещно-прехвърлителния ефект на извършената в полза на „Стардек България“
ЕООД разпоредителна сделка от 07.04.2016г. Твърди се също така, че съдът е
извършил анализ на събраните по делото гласни доказателства избирателно,
игнорирайки относимото към обуславящия иск от показанията на
свидетелите. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението
и уважаване на отхвърлените с него искове за нищожност.
Срещу тази въззивна жалба са постъпили отговори отново само от
въззиваемите „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, излагайки
3
доводи за нейната неоснователност.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
В исковата си молба и уточняващите такава към нея ищецът „Варна
инвестмънтс” ООД е изложил твърдения, че е собственик на гореописания
поземлен имот, ведно с построената в него масивна жилищна сграда,
придобит с договор за покупко-продажба по нот. акт №183/14.09.2006г. На
25.11.2014г., без знанието и съгласието на съдружниците, е извършена
промяна в ТР по партидата на дружеството, като с подправени документи е
вписан за нов съдружник и управител И.Б., а предишните управители и
съдружници Х.Г. и К.Г. /непознаващи лицето И.Б./ са заличени като такива.
На 08.12.2014г., с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№14/2014г., „Варна инвестмънтс” ООД, представлявано от И.Б., е продало на
ответника „Вика инвест” ЕООД, представлявано от управителя В.П.
притежавания от дружеството имот за сумата от 10 000лв. Впоследствие
имотът е продаден на „Стардек България“ ЕООД с нот.акт № 189/07.04.2016г.,
а с нот.акт № 190/07.04.2016г./вписан в СВ-Варна като акт № 67, том III, дело
№4045/16/ и нот.акт № 191/07.04.2016г. /вписан в СВ-Варна като акт № 68,
том III, дело № 4047/16/ върху имота са били учредени договорни ипотеки в
полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за обезпечаване задължения на
„Стардек България“ по договор за кредит.
Изложени са твърдения, че с влязло в сила на 25.04.2017г. решение,
постановено по т.д. № 148/15г. по описа на ВОС, са прогласени за нищожни
подправените от И.Б. решения на ОС на „Варна инвестмънтс” ООД от
01.11.2014г. и 10.11.2014г., с които същият е приет за съдружник и избран за
управител, както и е прието за установено, че с вписване от 25.11.2014г. в ТР
по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства
относно съдружника и управител Б.. С вписване от 02.06.2017г. тези
вписвания са заличени от ТР.
На 10.11.2016г. В.П., също с подправени документи е вписана в ТР като
втори управител и съдружник във „Варна инвестмънтс”ООД. С влязло в сила
на 07.04.2017г. решение, постановено по т.д. № 21/17г. по описа на ВОС, е
прието за установено, че с вписването й съдружник и управител в ТР са
вписани несъществуващи обстоятелства. С вписване от 10.04.2017г. тези
4
обстоятелства са заличени.
С оглед на гореизложеното се твърди, че договорът за покупко-
продажба от 08.12.2014г., с който И.Б. като управител на „Варна
инвестмънтс“ ООД, предвид действието на решението по чл.29 ТЗ, е продал
процесния имот на „Вика инвест“ ЕООД е сключен във вреда на
представляваното от него дружество по см. на чл.40 от ЗЗД - действителната
пазарна оценка на недвижимия имот възлиза на 670 000 евро, а продажната
цена в размер на 10 000 лв., при намерение за увреда и от двамата
представляващи дружествата - страни по договора. По тази причина се
претендира, че същият е недействителен и като такъв не е произвел вещно-
транслативен ефект, последващият приобретател „Стардек България“ ЕООД
не е придобило права на собственост, поради което и към момента на
сключване на договорите за учредявяне на ипотека това дружество не е било
собственик на дадения като обезпечение процесен имот. Предвид на това и на
основание чл.26 ал.1 вр. чл.167 ЗЗД твърди, че тези договори са нищожни.
С оглед на тези фактически твърдения са предявени и исковете против
„Вика инвест” ЕООД за прогласяване недействителността на договора за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 14/2014г., на основание чл.40
ЗЗД /съгласно и дадената правна квалификация в определение по ч.т.д. №
345/2018г. на АпС – Варна/, за признаване по отношение на всички ответници
„Вика инвест” ЕООД, „Стардек България” ЕООД и „Райфайзенбанк
България” ЕАД, че „Варна инвестмънтс” ООД е собственик на процесния
недвижим имот, на основание чл.124 ГПК и искове против „Стардек
България” ЕООД и „Райфайзенбанк България” ЕАД за прогласяване
нищожността на договори за учредяване на договорна ипотека по нот.акт №
190/07.04.2016г. и нот.акт № 191/07.04. 2016г. като сключени в противоречие
със закона, на основание чл.26 ал.1 вр. чл.167 ал.3 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Вика инвест“ ЕООД, редовно
уведомено при условията на чл.50 ал.2 ГПК не е депозирал отговор и не е
изразил становище по предявените искове.
Ответниците „Стардек България” ЕООД и „Райфайзенбанк България”
ЕАД са подали отговори по чл.131 ГПК, с които са оспорили исковите
претенции срещу тях като неоснователни.
5
Наведените възражения са, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД намира
приложение само при хипотезата на упълномощаване, но не и когато
представителната власт произтича от закона, аргументирайки се с
разрешенията по ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Оспорват и твърдението
на ищцовата страна за „сговор“ за увреждане от страна на управителя Б. и
насрещната страна по сделката. По тези съображения считат, че оспорваната
с иска по чл.40 ЗЗД сделка е действителна, „Стардек България“ ЕООД е
станал собственик на закупения с нот.акт № 109/2006г. и като такъв е
сключил валидни договори да учредяване на ипотека върху този имот. Сочат,
че към датата на учредяване на ипотеките относно процесния имот не е имало
вписани тежести и заявени претенции, поради което и двете страни по тези
договори са добросъвестни трети лица.
В отговора на „Стардек България“ ЕООД са изложени и доводи, че по
отношение на извършената разпоредителна сделка по нот.акт № 76/2014г. е
налице хипотеза на действия без представителна власт, но в същото време
действителните съдружници и представляващи „Варна инвестмънтс“ ООД не
са предприели своевременно действия по нейното изрично оспорване, поради
което счита, че следва да намери приложение разрешението на чл.301 ТЗ.
Относно наведените в хода на процеса от тези ответници възражения по
допустимостта на исковете за нищожност на договорите за ипотека е налице
произнасяне по реда на инстанционния контрол с определение на АпС –
Варна по в.ч.гр.д. № 115/2020г., което разрешение изцяло се споделя от
настоящия съдебен състав.
Съобразно наведените във въззивните жалби оплаквания,
становищата на страните по съществото на спора, приложимия закон и
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С нот.акт № 183/2006г. на нотариус с рег. № 520 /Акт № 157, том
LХХV, д. № 17911/2006г.на СВ/ „Варна инвестмънтс“ ООД е закупило за
сумата от 670 000 евро недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
ул.“Македония“ № 74, представляващ ПИ с пл.№ 6 в кв.444 по плана на 1
м.р., с площ от 376 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна
6
сграда, подобрения и насаждения, който имот след влизане в сила на КК е
заснет като ПИ с идентификатор 10135.1505.201, а сградата съответно с
идентификатор 10135.1505.201.4.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 14, том III, д.
№ 450/2014г. от 08.12.2014г. на нотариус с рег. № 205 дружеството, чрез своя
управител и представляващ И.Б. е продало притежавания по нот.акт №
183/2006г. имот /земя, сграда и подобрения/ на „Вика инвест“ ЕООД,
представлявано при сключването на договора от своя управител В.П. за
сумата от 10 000 лева. Данъчната оценка на имота към датата на сделката,
посочена в нотариалния акт е 118 350.50 лева, а пазарната му стойност към
същия момент, съгласно неоспореното заключение на СОЕ – 791 800 лева.
Впоследствие, с нот.акт № 189, том I, д. № 188/2016г. от 07.04.2016г. на
нотариус с рег. № 147 „Вика инвест“ ЕООД е отчуждило имота в полза на
„Стардек България“ ЕООД за сумата от 206 000 лева. Продажната цена е
платена чрез банков заем по договор № 107860/29.03.2016г., сключен между
дружеството-купувач и „Райфайзенбанк България“ ЕАД като за обезпечение
на кредита върху имота е учредена договорна ипотека, съгласно нот.акт №
190/2016г. на нотариус Огнян Шарабански /Акт № 67, том III, д. №
4045/2016г. на СВ/.
С нот.акт № 191/2016г. на нотариус Шарабански /Акт № 68, том ІІІ,
д.4047/2016г. на СВ/ върху имота е учредена втора договорна ипотека за
обезпечаване вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД по сключен със
„Стардек България“ ЕООД договор за кредит № 106960/29.03.2016г.
От доказателствата по делото е установено също така, че освен
процесния договор за покупко-продажба между „Варна инвестмънтс“ ООД и
„Вика инвест“ ЕООД по нот.акт № 14/2014г., с нот.акт № 190/11.12.2014г. на
нотариус с рег. № 613 „Варна инвестмънтс“ ООД, чрез управителя му И.Б. е
продало на „Вика инвест“ ЕООД, чрез управителя му В.П. и друг собствен на
дружеството недвижим имот, находящ се в с.Стойките, община Смолян за
сумата от 10 000 лева, при данъчна оценка от 12 367.70 лева. На 19.12.2014г.
между „Варна инвестмънтс“ ООД, чрез управителя му И.Б. и „Вика инвест“
ЕООД, чрез управителя му В.П. е бил сключен и договор за продажба на
обособена част от търговското предприятие на „Варна инвестмънтс“ ООД,
7
включваща само право на собственост върху конкретно посочени недвижими
имоти, находящи се в гр.Каварна. По искането за вписването на това
обстоятелство в ТР е постановен отказ.
С влязло в сила решение № 46/15.01.2016г. на ОС – Варна, постановено
по т.д. № 148/2015г. са прогласени за нищожни решения на Общото събрание
на съдружниците на „Варна инвестмънтс“ ООД от 01.11.2014г. и 10.11.2014г.,
с които И.Б. е приет за съдружник, същият е избран за управител и
представляващ дружеството вместо досегашните, увеличен е капиталът на
дружеството и са разпределени дяловете, приет е нов устав и е сменен адреса
на управление и е прието за установено, че вписването им в ТР от
25.11.2014г. е вписване на несъществуващи обстоятелства, на основание чл.29
ал.1 ЗТР.
С влязло в сила решение № 259/07.04.2017г. на ОС – Варна,
постановено по т.д. № 21/2017г., по искане на съдружниците Х.Г. и К.Г. е
прието за установено, че по партидата на „Варна инвестмънтс“ ООД са
вписани несъществуващи обстоятелства относно решения на Общото
събрание от 19.10.2016г. - приемане на нов съдружник – В.П., увеличение на
капитала и разпределение на дружествените дялове, нов дружествен договор
и промяна в представителството, чрез вписване на В.П. като нов управител.
Съгласно нормата на чл.40 ЗЗД когато представляващият и лицето, с
което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, сключеният
договор не поражда действие за представлявания. Според задължителните
разрешения на т.3 от ТР № 5/2014г. на ОСГТК се касае за особен вид
недействителност, на която може да се позове само лицето, от чието име е
извършена сделката. Преценката дали договорът е сключен във вреда на
упълномощителя се извършва към момента на сключване на сделката, при
отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и
мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интересите на
представлявания може да има най-различни проявни форми, например:
договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е
неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда
допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични
за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са
8
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както
и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при
договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид
обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително. Освен обективният елемент /вреда/ фактическият състав на
недействителността по чл.40 ЗЗД включва и субективен - споразумяването
между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на
представлявания, който се свежда до недобросъвестност на пълномощника и
лицето, с което той договоря, относно увреждането на упълномощителя, т.е. и
двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда
последния. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на
доказване от страна на представлявания, като преценката за наличието ѝ също
се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но
във всички случаи – към момента на сключването на договора.
Възражението на ответните дружества, че нормата на чл.40 ЗЗД намира
приложение само при представителство по упълномощаване, но не и когато
представителната власт произтича от закона е неоснователно. С
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 178/12.03.2020г. по т.д. №
1991/2018г. на ВКС, ІІ т.о. вр. чл.280, ал.1, т.3 ГПК изрично е прието, че
осъщественото волеизявяване от управителя, макар и да е израз на волята на
дружеството, е по същество изразяване на воля на един субект от друг субект.
По силата на чл.141, ал.2, изр. 2 ТЗ ограничението на представителната власт
на управителя няма действие по отношение на третите лица, но това важи
само когато става въпрос за добросъвестно действие. В хипотеза на
недобросъвестно поведение или изразяване на воля на управителя от името на
дружеството, и недобросъвестно действие или изразена воля на лицето, с
което той договаря, не може да се отрече необходимостта от правна уредба по
отношение действията и сделките, извършени и сключени от управителя,
увреждащи дружеството. Нормата на чл.145 ТЗ урежда обезщетение в
случаите на причинени вреди, което не позволява дружеството да се защити
срещу недобросъвестните действия на управителя, защитавайки правата си на
собственост и други права, с които е извършено разпореждане. При сделка и
действие на управителя на дружество с ограничена отговорност, дружеството
9
е обвързано от действията и сделките, извършени от управителя, но само при
нормално развитие на отношенията в съответствие с добросъвестността.
Наличието на конфликт на интереси, при възможността управителят да
получи облага за сметка на дружеството, чрез сговор с трето лице е хипотеза,
за която липсва изрична регламентация в ТЗ. В същото време зачитането на
подобни сделки е правно нетърпимо. Поради това и по аргумент от чл.288 ТЗ
следва да се приеме, че по отношение сделки, извършени от дружеството,
чрез неговия законен представител в резултат на недобросъвестното
поведение на представляващия, при които третото лице действа
недобросъвестно и знае, или не е могъл да не знае, че при договаряне с
дружеството с ограничена отговорност чрез управителя му нанася вреда на
търговеца като сключва договор, грубо нарушаващ дължимата грижа на
добрия търговец, съответно приложение намира разпоредбата на чл.40 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на ответното дружество „Стардек
България“ ЕООД, че приложимата правна норма към процесните отношения е
чл.42 ЗЗД и за последиците, предвидени в чл.301 ТЗ. Към датата на
сключване на оспорваната сделка И.Б. е бил вписан като управител и
представляващ „Варна инвестмънтс“ ООД, което вписване е заличено въз
основа на решението по чл.29 ЗТР. Последното има действие занапред,
поради което към релевантния момент е била налице представителна власт -
произтичаща законова последица от вписването му като управител на „Варна
инвестмънтс“ ООД /чл.141 ал.2 ТЗ/. До заличаването на вписаното
несъществуващо обстоятелство досежно представляващия други лица не
могат да се легитимират като такива и да упражняват права от името на
дружеството.
В настоящия случай, от съвкупния анализ на обсъдените по-горе
доказателства съдът приема, че сключената с нот.акт № 14/2014г. покупко-
продажба безспорно уврежда интереса на въззивното дружество „Варна
инвестмънтс“ ООД. Посочената като заплатена в договора цена от 10 000
лева е многократно по-ниска от пазарната стойност на продадения имот към
датата на продажбата, определена от СОЕ на 791 800 лева /79.18 пъти/.
Съпоставени с придобивната стойност на имота през 2006г. /670 000 евро/ и
цената, за която впоследствие същият е отчужден в полза на „Стардек
България“ /206 000 лева/ безспорно сочат на извод, че процесната сделка е
10
икономически необоснована от гледна точка интереса на дружеството-
продавач.
Доказан е и субективния елемент – недобросъвество поведение, както
от представляващия „Варна инвестмънтс“ ООД И.Б., чрез когото е сключена
сделката, така и от страна на съкотрахента „Вика инвест“ ЕООД, чрез
едноличния му собственик и представляващ В.П..
Продажбата е извършена в съвсем кратък срок след вписването на И.Б.
като съдружник и управляващ въззивното дружество, като тези обстоятелства
са обявени за несъществуващи по реда на чл.29 ТЗ именно поради установена
нищожност на съответните решения на Общото събрание на съдружниците и
подправка на протоколите, обективиращи тези решения. Израз на
недобросъвестно поведение и наличие на други цели е и предприетото от
представляващия отчуждаване и на другото недвижимо имущество на
дружеството /имота в с.Стойките и имотите в гр.Каварна/, при това отново на
„Вика инвест“ ЕООД.
Знанието за увреда от страна на дружеството-купувач чрез неговия
едноличен собственик също е доказано, макар и чрез косвени доказателства.
Установените от тях факти, в своята съвкупност и логическа
взаимосвързаност сочат, че В.П. не е могла да не знае, че придобиването на
имот на цена, значително по-ниска от действителната му не кореспондира и е
несъвместима с търговския интерес на продавача, при липса на други
отношения между двете дружества. От приетия като доказателство в
настоящата инстанция протокол за разпит на В.П., извършен по ДП
108/2015г., кредитиран по отношение на съдържащите се в него извънсъдебни
и неопровергани от доказателствата по делото признания досежно
отношенията между нея и И.Б. по повод покупката на процесния имот, се
установява, че същите са били познати отпреди сделката, дружеството „Вика
инвест“ ООД е учредено именно с оглед придобиването на имота, а целта на
продажбата е била уреждането на имуществени отношения между И.Б. и
нейния баща, като самата тя не знае конкретните договорки между тях. За
уговорки между И.Б. и трето лице е споменала през 2015г. и пред разпитаната
по делото св.Г.Д., когато според свидетелката В.П. е посетила за първи път
имота. В същото време П. е била наясно, че Б. не е единствен съдружник
11
/собственик на дружеството/, но му се е доверила, че разполага с пълномощия
от останалите съдружници за разпореждане с имуществото на дружеството
/видно от дадените пред разследващите органи обяснения/. Същата е била
наясно и с действителната стойност на имота, независимо, че преди
покупката е правила само външен оглед на същия /установено от показанията
на св. Д./.
В коментирания протокол се съдържат и изявления, че разпитваната
В.П. не е плащала цената по нот.акт и не знае какви са конкретните уговорки
между Б. и баща й. Признанието за неплащане пред държавен орган обуславя
и допустимостта на обсъждането на показанията на св.Д. в частта им, в която
същата сочи, че по сметката на дружеството-продавач вписаната като платена
в нот.акт цена не е постъпвала. Това обстоятелство косвено се подкрепя и от
заключението на ССЕ.
Индиция за недобросъвестно поведение на В.П. е и установеното по
делото, че останалото имущество също е отчуждено, респ. направен опит да
бъде отчуждено отново в полза на „Вика инвест“ ЕООД /продажбата по
нот.акт № 190/2014г. и невписаното прехвърляне на обособена част от
търговско предприятие с цел придобиване конкретен недвижим имот/, както
и последващото поведение на П. след отказа за вписване на продажбата на
търговското предприятие, изразяващо се в приемането й като съдружник във
„Варна инвестмънтс“ ООД и съуправител, които обстоятелства също са
приети за несъществуващи по реда на чл.29 ЗТР.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
недействителност на договора по нот.акт № 14/2014г. поради сключването му
при договаряне на представляващия „Варна инвестмънтс“ ООД и
представляващия „Вика инвест“ ООД във вреда на дружеството – продавач е
основателен.
Основателността на този иск обуславя и основателността на останалите
искови претенции.
Недействителният договор по чл.40 ЗЗД не поражда насрещни права и
задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл.24,
ал.1 ЗЗД, поради което недобросъвестната насрещна страна - третото лице,
12
което е договаряло с представителя във вреда на представлявания не
придобива облигационни и вещни права по силата на договора. Следователно
„Вика инвест“ ЕООД не е станало собственик на процесния имот, поради
което и не е могло да прехвърли такива на „Стардек България“ ЕООД по
сключения с нот.акт № 189/07.04.2016г. договор. Към същата дата са
сключени и оспорените два договора за учредяване на договорна ипотека в
полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, но тъй като дружеството, учредило
ипотеката не е било собственик на дадения като обезпечение имот, то на
основание чл.26 ал.1 вр. чл.167 ал.3 ЗЗД тези договори са нищожни поради
противоречието им със закона. Добросъвестността на страните по тях е без
значение.
Предвид липсата на вещно-прехвърлителен ефект на недействителната
и последващата разпоредителна сделки следва, че правото на собственост е
останало в патримониума на въззивното дружество, което се легитимира като
собственик на процесния имот на заявеното от него придобивно основание –
договор за покупко-продажба, сключен по нот.акт № 183/2006г.
Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
Различният изход от спора обуславя друго разрешение по
отговорността за разноските, поради което и постановеното по реда на чл.248
ГПК определение също следва да бъде отменено.
На основание чл.78 ГПК ответните дружества следва да заплатят на
„Варна инвестмънтс“ ООД направените от него разноски в двете инстанции,
както следва:
Претендираните разноски за първоинстанционното производство
включват заплатените държавни такси по предявените искове, разноски за
съдебни експертизи, съдебни удостоверения и за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че трите ответни дружества следва да
заплатят общо направените разноски за адвокатско възнаграждение от 6 560
лева, заплатената държавна такса по иска за собственост, предявен срещу тях
- 2 450.40 лева и разноските за съдебни удостоверения и за вещи лица /575
13
лева/, доколкото последните са относими и към възраженията по всички
искове, или общо сумата от 9 585.40 лева. Заплатената държавна такса по
иска с правно основание чл.40 ЗЗД – 2 450.40 лева следва да бъде заплатена от
ответника по този иск – „Вика инвест“ ЕООД, а „Стардек България“ ЕООД и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД следва да заплатят внесената държавна такса
от 4 900.80 лева по предявените искове по чл.26 вр. чл.167 ЗЗД.
По разноските за въззивното производство, както и по направените от
въззивника разноски в производството по в.ч.гр.д. № 115/2020г.:
Заплатените държавни такси за въззивното обжалване следва да бъдат
разпределени съобразно ответниците по всеки един иск – сумата от 1 225.20
лева по иска по чл.40 ЗЗД, дължима от „Вика инвест“ ЕООД, сумата от
1 225.20 лева по иска да собственост, дължима от всички ответници и сумата
от 2 450.40 лева по исковете по чл.26 вр. чл.167 ЗЗД, дължима от „Стардек
България“ ЕООД и „Рафайзенбанк България“ ЕАД.
Претендираното адвокатско възнаграждение за въззивното
производство е в размер на 2 629 лева, съгласно представен списък по чл.80
ГПК и договор за правна защита и съдействие с посочено извършено плащане
по банков път. Същото следва да бъде възложено в тежест на трите ответни
дружества.
С оглед изхода от спора въззивното дружество има право и на
направените от него разноски /заплатена държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение/ за производството по обжалване на решение №
1455/06.12.2019г. в прекратителната му част и разгледаните искове по чл.26
вр. чл.167 ЗЗД искове след отмяната му. Своевременно направеното
възражение за прекомерност на претендираното за това производство
адвокатско възнаграждение от 13 470 лева /заплатено по банков път по
договор за правна защита и съдействие от 09.12.2019г./ е основателно. На
основание чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.11 от Наредба № 1/2004г. същото следва да
бъде определено в размер на 200 лева. Същото, ведно със заплатената
държавна такса от 15 лева по частната жалба следва да бъдат възложени в
тежест на „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Или „Вика инвест“ ЕООД следва да заплати на „Варна инвест“ ООД
14
разноски за двете инстанции в общ размер на 3 675.60 лева, „Стардек
България“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД следва да му заплатят
общо сумата от 7 566.20 лева, а трите ответни дружества следва да заплатят
общо сумата от 13 439.60 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1455/06.12.2019г. и решение №
260030/03.07.2020г. на ОС – Варна, постановени по гр.д. № 1958/2017г., както
и постановеното по същото дело по реда на чл.248 ГПК определение №
260009/13.01.2021г. И ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА , на основание чл.40 ЗЗД,
сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба нот.акт № 14,
том ІІІ, д.450/2014г. на нотариус с рег. № 205, по силата на която „Варна
инвестмънтс“ ООД продава на „Вика инвест“ ЕООД собствения си недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ № 74 и съставляващ поземлен
имот с идентификатор 10135.1505.201 по кадастралната карта на гр. Варна, с
площ 381 кв.м, с номер по стар план № 6, в кв. 444 по действащия към 2006г.
план на 1 микрорайон на гр. Варна, ведно с изградената в този имот жилищна
сграда на два етажа с идентификатор 10135.1505.201.4, със застроена площ
107 кв.м, ведно с мазе с площ на 12 кв.м, таван с площ на 58 кв.м и всички
приращения, насаждения и др. подобрения в имота, по иска на „Варна
инвестмънтс“ ООД против „Вика инвест“ ЕООД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вика Инвест“ ЕООД,
ЕИК *********, „Стардек България“ ЕООД, ЕИК ********* и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, че „Варна инвестмънтс“
ООД, ЕИК ********* е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
ул.“Македония“ № 74 и съставляващ поземлен имот с идентификатор
10135.1505.201 по кадастралната карта на гр. Варна, с площ 381 кв.м, с номер
по стар план № 6, в кв. 444 по действащия към 2006г. план на 1 микрорайон
на гр. Варна, ведно с изградената в този имот жилищна сграда на два етажа с
идентификатор 10135.1505.201.4, със застроена площ 107 кв.м, ведно с мазе с
площ на 12 кв.м, таван с площ на 58 кв.м и всички приращения, насаждения и
15
др. подобрения в имота, придобит по нот.акт № 183, том І, д. № 183/2006г. на
нотариус с рег. № 114, на основание чл. 124 ГПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ сключените по нот.акт № 190, том І,
д. № 189/2016г. /Акт № 67, том ІІІ, д. № 4045/2016г., вх. рег. №
7502/07.04.2016г. на СВ/ и по нот.акт № 191, том І, д. № 190/2016г. /Акт № 68,
том ІІІ, д. № 4047/2016г., вх. рег. № 7503/07.04.2016г. на СВ/ договори за
ипотеки, в частта в които „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на
„Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
ул.“Македония“ № 74, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1505.201 по
КК на гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 10135.1505.201.4 /стар идентификатор 10135.1505.201.1/, със
застроена площ от 107 кв.м., на основание 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167
ЗЗД, по иска на „Варна инвестмънтс“ ООД против „Стардек България“ ЕООД
и „Райфайзенбанк“ ЕАД.

ОСЪЖДА „Вика Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, „Стардек България“
ЕООД, ЕИК ********* и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплатят на „Варна инвестмънтс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 13 439.60
лева /тринадесет хиляди четиристотин тридесет и девет лв. 60 ст./,
представляваща направени разноски за двете инстанции, на основание чл.78
ГПК.
ОСЪЖДА „Стардек България“ ЕООД, ЕИК ********* и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплатят на „Варна
инвестмънтс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 7 566.20 лева /седем хиляди
петстотин шестдесет и шест лв. 20 ст./, представляваща направени разноски
за двете инстанции, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Вика Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Варна
инвестмънтс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 3 675.60 /три хиляди
шестстотин седемдесет и пет лв. 60 ст./, представляваща направени разноски
за двете инстанции, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
16
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17