Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I – 11-ти състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 3138/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът Ц.Д.Д. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 17.08. 2020 г. по ч.гр.д. № 30012/2020 г. по описа на СРС, 47-ми състав срещу длъжника В.С.Ж. за сумата от 40 000,00 лева, дължима по запис на заповед от 15.05.2018 г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът Ц.Д.Д. твърди да е поемател по процесния запис на заповед, като твърди да го е настъпил падежа на 08.06.2018 г., но не е получил плащане. Сочи, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземане по каузало правоотношение по договор за заем – от 15.02.2014 г. за сумата от 30 837,45 лева и за сумата от 9162,55 лева, предоставена месец по-късно, като бил уговорен падеж на 01.11.2016 г. Сочи, че на падежа, а и след това ответникът многократно обещавал, че ще върне заемната сума, но не сторил това, поради което за обезпечаване на вземанията бил подписан процесният запис на заповед с падеж 08.06.2018 г., с което твърди вземането да е новирано. Претендира разноски.
Ответникът В.С.Ж. оспорва иска. Оспорва наличието на каузално правоотношение по договор за заем, като в тази връзка твърди да не е получавал реално сумите, за които ищецът твърди, както и оспорва между страните да не е съществувало каузално правоотношение. Оспорва да е налице новация.
Съдът, като отчете събраните по
делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Предявен е установителен иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът – издател.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател по редовна от външна страна ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу ответника.
Възраженията на ответника за допустимостта на иска, поради това, че исковата молба касае вземане различно от това, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, е взето предвид и намерено за неоснователно още по ред на чл. 140 ГПК. В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че няма пречка ищецът, при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на заповед да въведе допълнителни твърдения относно каузалното правоотношение, непосочени в заявлението по чл. 417 ГПК. Така в мотивите по т. 17 на на ТР № 4/18.03.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК е прието, че „При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото.“ На второ място, исковата молба подлежи на тълкуване, като в доклада на делото и предмета на доказване не се включват тези обстоятелства, за които не са въведени твърдения или въведените такива не си съответстват, непълни са или си противоречат и не са уточнени. В настоящия случай, в исковата молба ищецът сочи при подписване на записа на заповед да е извършена новация на вземанията по договора за заем и по този начин той да е обезпечен. Липсват надлежни твърдения за постигната между страните воля за погасяване на вземането по договор за заем, както и за възникване на друго каузално вземане, като същевременно е посочена характерната обезпечителна функция на абстрактната сделка запис на заповед. Именно поради липса на твърдения относно елементите на договора за новация съдът в доклада на делото не е докладвал такива. Ищецът не е направил възражения по доклада на делото, като такива не са направени от ответника, поради което предметът на делото е очертан в доклада на делото, без в него да се включва доказаването на новация.
В т. 17 на ТР № 4/18.03.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК е дадено разрешение на въпроса относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест по предявен иск по чл. 422 от ГПК, когато заповедта е издадена въз основа на запис на заповед, което намира приложени и в настоящия случай. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Прието е, че доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед.
В настоящия случай ответникът не сочи конкретно каузално правоотношение, във връзка, с което е издаден записът на заповед, като оспорва наличието на посоченото от ищеца каузално правоотношение с твърдения за липса на реално предаване на заемната сума. Така посоченото възражение има общ характер, поради което съдът намира, че в тежест на ищеца не съществува задължение за доказване връзката и наличието на каузално правоотношение като основание за възникване на вземането. Записът на заповед е ценна книга материализираща право на вземане и при липса на въведени изключващи възражения на ответника за унищожаемост на сделката, обосноваващи пороци във волята му, както и при липса на възражения за последващо погасяване на дълга независимо, че не е налице каузално правоотношение е налице годен източник на вземане. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС, решение № 20 от 19.06.2018 г. по т. д. № 1151/2017 г., т. к., I т. о. на ВКС, решение № 108 от 22.07.2011г. по т.д. № 813/2010г.., т. к., ІІ т. о. на ВКС и решение № 17 от 16.02.2015 г. по т. д. № 116/2014 Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.
Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, като същата е с падеж на определена дата – 08.06.2018 г., който е настъпил. Ето защо същата удостоверява изискуемо вземане срещу ответника в претендирания размер.
Предвид правните изводи на съда за наличие на валиден менителничен ефект, по който ответникът е издател, чиято изискуемост е настъпила, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в заповедното производство – в размер на 2750,00 лева и в исковото производство – в размер на 3300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, че В.С.Ж., ЕГН: **********, дължи на Ц.Д.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ сумата от 40 000,00 лева, дължима по запис на заповед от 15.05.2018 г., ведно със законната лихва от 10.07.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 17.08.2020 г. по ч.гр.д. № 30012/2020 г. на СРС, 47-ми състав.
ОСЪЖДА В.С.Ж., ЕГН: **********, да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2750,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата в размер на 3300,00 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: