№ 767
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. П. М. срещу Решение № 478 от
27.02.2022г. по гр.д. № 4112/2021г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД са отхвърлени
предявените от въззивника срещу К.Х. Д. с ЕГН ********** и Н. ИЛ. Д. с ЕГН **********
искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 16000 лева, като получена на отпаднало правно основание
под формата на част от продажна цена, платена по предварителен договор за покупко-
продажба, сключен между страните на 03.12.2018г. с предмет недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ул. „Д-р Людвиг Заменхоф“ № 40, а именно ПИ с ид. 10135.1506.541, ведно с
построената в имота едноетажна магазия с ид. 10135.1506.541.1, развален поради виновно
неизпълнение на ответниците продавачи с предявяване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.08.2020г. до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 4453 от 27.08.2020г. по ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа на ВРС, 48-ми
състав.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствени правила. Изложени са доводи, че от
доказателствата по делото се установява, че ответниците отговарят в условията на
разделност. Направеното в тази връзка изявление, че всеки от ответниците да заплати на
ищеца сумата от по 8000 лева не е съобразено от ВРС. Съдът се е обосновал с характера на
предявения иск като установителен, който не може да излиза извън пределите на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. След като в заповедното производство в издадената заповед
е обективирана солидарна отговорност на длъжниците, няма пречка в последващото исково
производство по реда на чл. 422 от ГПК да се постанови разделна отговорност на
1
ответниците, като това може да стане дори служебно, в случай, че произтича от характера на
материалното правоотношение. В този смисъл се позовава на съдебната практика,
приемаща, че предявяването на претенцията в режим на пасивна солидарност, ако от
характера на материалното правоотношение се обуславя режим на разделност, то е налице
нередовност на исковата молба, подлежаща на отстраняване. При неотстраняването й в срок,
съдът следва да разгледа претенциите срещу всеки от ответниците при условията на
разделност на отговорността им. С оглед изложеното отправя искане за постановяване на
решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове да се уважат посредством разделно осъждане на ответниците.
В отговор, Н. и КР. Д.и оспорват жалбата и развитите в нея доводи за неправилност
на решението. Поддържат, че правилно не е допуснато исканото изменение на исковете,
доколкото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят се е позовал на
солидарна отговорност на длъжниците. Наред с това оспорили твърдението за плащане
въобще на исковата сума по договора в брой или по банков път, както и наличието на
изявление до 2021г. за разваляне на договора; оспорили предпоставките за възникване на
претендираната солидарна отговорност, доколкото такава не е уговорена в договора, нито
произтича от закона. В конкретния случай е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК, като
основанието му следва да е идентично със заявеното в заповедното производство, доколкото
рамката на исковото производството е предопределена от заповедта за изпълнение. В
исковата молба не са наведени твърдения, че исковата сума е сбор от две вземания от по
8000 лв. дължими от всеки от длъжниците. В решението си ВРС е констатирал именно
несъответствието между предмета на заповедното производство и предмета на исковото,
поради което постановил отхвърляне на иска. Отправили искане в тази връзка решението
като правилно да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, всяка от страните поддържа
заявената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази:
Производството пред ВРС е образувано по повод две искови молби предявени от М.
П. М. срещу Н. ИЛ. Д. на 22.03.2021г. и срещу К.Х. Д. на 25.06.2021г., с които
предявил установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр. III от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи солидарно с другия на ищеца сумата от 16000 лева, представляваща дължима на
отпаднало основание като платена продажна цена по предварителен договор за покупко
продажба от 03.12.2018г., развален поради виновно неизпълнение на ответниците продавачи
с отправено от ищеца едностранно изявление на 20.08.2020г., респ. с исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 25.08.2020г. до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 4453 от 27.08.2020г. по ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа на ВРС,
48-ми състав.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете по всяка от исковите молби
са в следния смисъл: на 03.12.2018г. между ищеца, като купувач и ответниците – съпрузи,
като продавачи е сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Людвиг Заменхоф“ № 40, представляващ ПИ с ид.
10135.1506.541, ведно с изградената в същия магазия, с който ответниците обещали да
прехвърлят правото на собственост върху описания имот на ищеца, срещу поето от
последния задължение да заплати продажна цена в размер на 81000 лв. Част от продажната
цена е платена от ищеца на продавачите на 29.11.2018г. – 8000 лв. и на 30.11.2018г. – 8000
2
лв. в брой, а разликата – платима в деня на сключване на окончателния договор.
Уговореният срок за сключване на окончателен договор бил едномесечен от датата на
сключване на предварителния договор. Поради виновно неизпълнение на задължението на
продавачите да прехвърлят правото на собственост на ищеца, като са прехвърлили същото
право на трето лице, окончателен договор не е сключен между страните, а предварителният
договор развален от ищеца – купувач с отправено едностранно изявление до продавачите на
20.08.2020г. Ето защо платеното по разваления договор подлежи на връщане на отпаднало
основание, поради което отправил искане за положително произнасяне по предявените
искове.
С Определение от 29.06.2021г. на основание чл. 213 от ГПК образуваните срещу
всеки от ответниците граждански дела са съединени под № 4112/2021г. за общо разглеждане
и постановяване на общо решение по тях.
В отговор ответнците оспорили допустимостта, евентуално и основателността на
предявените искове. В заявлението е заявено вземане за сумата от 16000 лв. солидарно от
длъжниците по договора от 03.12.2018г., а в исковата молба е обективирана претенция за
връщане на две суми от по 8000 лв. – с тези твърдения обосновали наличие на разминаване
между заявеното в заповедното производство и твърденията в исковата молба, поради което
оспорили допустимостта на специалния установителен иск. По същество оспорили
твърдението, че по предварителния договор е извършено плащане на исковата сума от
ищеца. При размяна на блага на обща стойност над 10000 лв. и частични плащания на по-
малка стойност, плащанията следва да се извършват единствено по банков път. Наред с това
оспорили възникналата солидарна отговорност, каквато не е уговорена между страните в
договора, нито следва от закона. По тези съображения отправили искане предявените искове
да се отхвърлят с извод за неоснователност.
В първо съдебно заседание ищецът пояснил, че в предварителния договор липсва
уговорка за солидарна отговорност на продавачите при неизпълнение от тяхна страна,
поради което отговорността им следва да се приеме за разделна.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа
на ВРС, 48-ми състав, образувано по заявление на М.М. от 25.08.2020г. в полза на заявителя
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4453 от
27.08.2020г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и страни със съдебно
предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство. Искът по чл. 422, ал. 1 е
предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и е процесуално допустим. При
въведените фактически твърдения, че ответниците по делото дължат връщане на получено с
оглед на отпаднало основание исковете са предявени при наличие на правен интерес и са
допустими. Доводите за недопустимост на исковете се отнасят до режима на отговорността,
съответно до пасивната материалноправна легитимация на ответниците, респ. до
основателността на исковете, но не и до тяхната допустимост, поради липса на право на иск
и надлежен ответник по исковете.
На 03.12.2018г. между страните е сключен предварителен договор за покупко
продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците Д.и, като продавачи обещали
да продадат на ищеца – купувач собствения им недвижим имот в гр. Варна – ПИ с ид.
10135.1506.541, ведно с построената в него магазия срещу продажна цена в размер на 81000
лв., платима, както следва: 8000 лв. заплатени на 29.11.2018г. в брой от купувача на
продавачите; 8000 лв. заплатени на 30.11.2018г. в брой от купувача на продавачите и 65 000
лв. платими от купувача на продавачите чрез банков кредит от „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД – Варна и след вписване на законна ипотека в полза на банката и
3
представяне на актуално удостоверение за липса на тежести. С подписване на договора
продавачите се задължили да не извършват каквито и да било прехвърлителни сделки с
правото на собственост или ограничени вещни права върху имота, като декларирали, че са
единствени собственици на имота. С т. 6 от договора страните уговорили окончателният
договор да бъде сключен в едномесечен срок от сключване на предварителния договор.
Видно от извлечение от АВп, обещаният с предварителния договор недвижим имот е
продаден от ответниците Д.и на купувача „Хилс Билд“ ООД с договор за продажба, вписан в
СВп – Варна на 20.12.2018г.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Въведеното от ищеца правопораждащо основание на оспорено вземане, сочи на иск
за неоснователно обогатяване в хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. III вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно която разпоредба който е получил нещо с оглед на отпаднало основание – развален
с предявяване на исковата молба предварителен договор поради виновно неизпълнение на
длъжниците – е длъжен да го върне. В хипотезата на третия фактически състав на чл. 55, ал.
1 от ЗЗД /разяснена в т. 1 от ПП на ВС № 1 от 28.05.1979г./ - основанието е съществувало
при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. От момента
на отпадане на основанието – ответникът дължи връщане на всичко, което е получил.
Установено е по делото, че в изпълнение на поето задължение по сключен между
страните предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот в гр. Варна,
ищецът – приемател към деня на сключване на предварителния договор – 03.12.2018г.
заплатил на ответниците – обещатели в брой исковата сума от 16000 лв., като сбор от две
плащания по 8000 лв., извършени съответно на 29.11.2018г. и на 30.11.2018г. Доколкото не
е оспорен факта на сключване на договора между страните със съдържанието представено
по делото, то оспорването на реалното плащане на исковата сума в брой на обещателите е
неоснователно. В частта, с която страните са направили изявление за заплащане, респ.
получаване на част от продажната цена, предварителният договор има характер на разписка
за плащане. Когато страните са удостоверили в договора, че цената е платена и получена от
продавачите, не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД.
Отделно, съгласно чл. 180 от ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни
документи /какъвто е и предварителният договор от 03.12.2018г./ притежават формална
доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях,
са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ или диспозитивен документ
удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена
сила, т.е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление. В този случай твърдението, че признатият от издателя факт
всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в
съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Следователно, когато
обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице и то твърди, че
това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност,
документът е автентичен, но се твърди, че е с невярно съдържание. Доказателствената
тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на
цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително
изявление, т.е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е
осъществил. Главно и пълно доказване на твърдението в този смисъл от ответниците по
делото не е проведено, поради което оспорването, че признатото в договора плащане на част
от уговорената продажна цена не се е осъществило в правния мир, е недоказано.
Предмет на исковете е връщане на дадената от ищеца сума – част от продажна цена
при подписване на предварителния договор, поради упражненото от купувача право на
разваляне по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД с предявяване на исковата молба на 25.08.2020г. Същата е в
4
писмена форма и съдържа изявление за разваляне поради неизпълнение. Преписи от
исковата молба са връчени на ответниците на 26.08.2021г. и на 10.09.2021г. по признание в
отговорите, в които изрично е заявен отказ за връщане на даденото по предварителния
договор, като връщане не е налице и към момента на приключване на устните състезания по
делото пред настоящата инстанция.
От друга страна по делото безспорно е установено, че след сключване на
предварителния договор и в срока за сключване на окончателен такъв между страните,
обещателите продали целия имот на трето лице. Независимо, че страните са останали
обвързани от сключения предварителен договор, ответниците – обещатели не са продали
имота на ищеца, а се поставили в невъзможност да изпълнят това си задължение по
предварителния договор, продавайки имота на трето лице.
Ищецът от своя страна е изпълнил престацията си по предварителния договор за
авансово заплащане на част от продажната цена и е изправна страна по него, поради което и
на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД с предявяване на исковата молба надлежно и по
предвидения за това ред е упражнил потестативното си право да развали сключения с
ответниците предварителен договор. Като последица от това разваляне и предвиденото за
него обратно действие по чл. 88 от ЗЗД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД, ищецът
като купувач има правно основание да претендира връщането на даденото от него по
договора, на отпаднало основание. В случая исковата сума от 16000 лева е авансово
заплатената част от продажната цена на имота /2 х 8000 лв./. Ответниците дължат разделно
връщане на полученото по разваления договор на отпаднало основание, доколкото
солидарност в договора не е уговорена, нито се твърди да следва от закона. В този смисъл е
именно направеното уточнение от ищеца в първо съдебно заседание пред ВРС. Съдът следва
да присъди заплащане на паричното задължение в установения режим на разделност, до
размера на следващата се от материалния закон съразмерност /в случая равна/, независимо
от търсеното според исковата молба/заявлението и при отчитане на изявлението на ищеца –
това не се отразява на съдържанието на спорното право, тъй като се претендира паричен
еквивалент за стойност от две лица, като съдът се произнася за "по-малкото" по отделните
субективно съединени претенции.
Даденото от ищеца по разваления договор е сума от 16000 лева. Искът е предявен по
реда на чл. 422 от ГПК след възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и е установителен – относно съществуване на вземането, за което тя е издадена за
солидарна дължимост от ответниците на паричното задължение. В заповедта, при
изложените обстоятелства, предмет и на исковото производство, съдът е постановил
солидарна дължимост на задължението. Постановявайки разделност на задължението съдът
по установителния иск няма да се произнесе за различна претенция относно връщане на
дадена на отпаднало основание сума, спрямо заповедта, издадена по чл. 410 от ГПК,
доколкото не се присъжда друго, а същата стойност, на същото основание, която се
претендира от заявителя/ищец от длъжниците/ответници, за които е установено, че са
задължени за същото вземане в режим на разделност на отговорността. Също така не
означава признаване на по-голяма по обем отговорност за материалното право за всеки от
длъжниците в сравнение с тази по заповедта /арг. чл. 122 от ЗЗД/. А щом произнасянето не
надхвърля правопораждащата рамка на оспореното вземане по заповедта по чл. 410 от ГПК,
то не е налице произнасяне по различен иск, както е приел ВРС в обжалваното решение. В
подкрепа на изложеното е приетото и в съдебната практика, че когато ищецът поддържа
искане за солидарно присъждане, съответно осъждане на ответниците, тогава съдът дължи
произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характера на материалното
правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки
един от ищците има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер. В случай,
че не е налице солидарна отговорност между ответниците, тъй като нито е уговорена между
страните, нито е предвидена в закона /чл. 121, ал. 1 от ЗЗД/, и искът е неоснователен срещу
5
някои от тях, претендираната солидарно сума следва да се присъди изцяло за плащане от
тези /или този/ от ответниците, който е материалноправно легитимиран да отговаря по иска,
ако искът е основателен. Това е така, тъй като при искане за солидарно осъждане, от всеки
от ответниците се претендира цялата сума /Решение № 163 от 07.02.2013г. по т.д. №
642/2011г. на ВКС, І ТО; Решение № 106 от 06.06.2016г. по гр.д. № 4182/2015г. на ВКС, III
ГО; Решение № 15 от 26.05.2017г. по гр.д. № 40/2016г. на ВКС, III ГО и др./.
Косвен аргумент в полза на тезата, че е допустимо установяване на резделна
отговорност за вземането, присъдено в условията на пасивна солидарност в заповедта за
изпълнение е и разрешението по т. 5в от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че
предпоставките за влизане в сила на заповедта по отношение на главния длъжник и
поръчителя се преценяват поотделно. Допустима при това разрешение е хипотеза, при която
съдебното решение по иска по чл. 422 от ГПК ще отрече солидарността, когато заповедта за
изпълнение влезе в сила по отношение на единия от двамата солидарни длъжници, а по
отношение на другия солидарен длъжник подал възражение, кредиторът не установи
вземането си.
В заключение по делото са установени елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване в хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД поради което
предявените на това основание искове като доказани по основание и размер следва да се
уважат. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на разноски. Съгласно
представен списък реализираните от страната разноски под формата на платени държавна
такса – 320 лв. и възнаграждение за адвокат – 1000 лв. за първа и 1200 лв. за въззивна
инстанции възлизат на по 1320 лв. за всяка. В тези размери разноските следва да се възложат
в тежест на въззиваемите.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 478 от 27.02.2022г. по гр.д. № 4112/2021г. по описа на ВРС,
48-ми състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр. III от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу К.Х. Д. с ЕГН ********** и
Н. ИЛ. Д. с ЕГН ********** искове за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 16000 лева, като получена
на отпаднало правно основание под формата на част от продажна цена, платена по
предварителен договор за покупко-продажба, сключен между страните на 03.12.2018г. с
предмет недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Людвиг Заменхоф“ № 40, а
именно ПИ с ид. 10135.1506.541, ведно с построената в имота едноетажна магазия с ид.
10135.1506.541.1, развален поради виновно неизпълнение на ответниците продавачи с
предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2020г. до окончателното плащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4453 от 27.08.2020г. по
ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа на ВРС, 48-ми състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД в отношенията между страните, че К.Х. Д. с ЕГН **********
и Н. ИЛ. Д. с ЕГН ********** дължат на М. П. М. с ЕГН ********** сумата от 16000 лева
/по 8000 лева всеки/, като получена на отпаднало правно основание под формата на част от
продажна цена, платена по предварителен договор за покупко-продажба, сключен между
страните на 03.12.2018г. с предмет недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Людвиг
6
Заменхоф“ № 40, а именно ПИ с ид. 10135.1506.541, ведно с построената в имота
едноетажна магазия с ид. 10135.1506.541.1, развален поради виновно неизпълнение на
ответниците продавачи с предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2020г. до
окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4453 от 27.08.2020г. по ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа на ВРС, 48-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.Х. Д. с ЕГН ********** и Н. ИЛ. Д.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. П. М. с ЕГН ********** сумата от 1320 лева,
представляваща съдебни разноски за първа инстанция и сумата от 1520 лева – разноски за
въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7