№40
гр.
Силистра, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Антоанета Ценкова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 12/2020 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
– М.М.Г., действащ със знанието и съгласието на своята майка С.М.К., и С.М.К. в качеството й на родител и законен
представител на Д.С.К., подадена чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Я. И СЪДРУЖНИЦИ“
със седалище и адрес на управление град Добрич, бул. „25-ти септември“ №52,
ет.2, офис 10-11 представлявано от адвокат М.Я. и адвокат В.З., с която се иска
съда да осъди ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София,
1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с
ЕИК: *********, да заплати:
- на М.М.Г., действащ със знанието и
съгласието на своята майка С.М.К. обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, причинени му от смъртта на неговият брат М.М.Г., виновно причинена
от водача на лек автомобил марка „BMW”, модел „525 TDS“, с per. № СС ….. СВ,
управляван от П. П. М., в размер на 30 000,00 /тридесет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 24.01.2020г. крайната дата за произнасяне по претенцията до датата на
предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
- на Д.С.К., действащ чрез своята
майка и законен представител С.М.К. обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, причинени му от смъртта на неговият брат М. М.Г., виновно причинена
от водача на лек автомобил марка „BMW”, модел „525 TDS“, с per. № СС ….. СВ,
управляван от П. П. М., в размер на 30 000,00 /тридесет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 24.01.2020г. крайната дата за произнасяне по претенцията до датата на
предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
сторените деловодни разноски.
Ответникът – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София, 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №
43, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК: *********, оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва изложената от ищците фактическа обстановка, твърди
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия близък
на ищците М.М.Г.. Излага подробни съображения в полза на тезата си. Моли съда
да отхвърли изцяло предявените искове или да редуцира размера на
претендираните, като обезщетение суми. Претендира сторените в процеса деловодни
разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
При
пътно транспортно произшествие, настъпило на 22.08.2019г. по път III - 211, км
4+866 в посока от село Поляна, община Ситово, област Силистра към село Попина,
община Ситово, област Силистра е причинена смъртта на М.М.Г., . - брат на М.М.Г.
и Д.С.К.. ПТП е предизвикано от П. П. М., който управлявал лек автомобил марка
„BMW”, модел „525 TDS“, е peг. № СС ………СВ. При ПТП е причинена смъртта на
водача на автомобила, тази на пътника М. М.Г., и средна телесна повреда на
пътника И. Р.в И.,
Настъпилото
ПТП е посетено от дежурен служител на ОД на МВР - Силистра и е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая е образувана е ДП №
6518 ЗМ-111/2019г. по описа на ОД на МВР - Силистра. По описа на Окръжна
прокуратура - Силистра е образувана пр. преписка №999/2019г.
След
извършена аутопсия в „МБАЛ - Силистра“ АД, на загиналия близък на ищците М. М.Г.
са установени черепно - мозъчна травма, гръдна травми и други съпътстващи
контузии. Непосредствената причина за смъртта се дължи на тежката съчетана
черепно- мозъчна- гръдна- коремна травма, довела до централно - мозъчна
дисфункция поради мозъчната контузия с развитие на мозъчен оток и малкомозъчно
вклиняване, с белодробна контузия и руптура на далака с остра следкръвоизливна
анемия поради натрупване на хемаскус в коремната кухина. Според изготвения
протокол всички установени увреждания са причинени вследствие настъпилото на
22.08.2019г. ПТП.
От
приложените, към исковата молба писмени доказателства се установява, че ищците М.М.Г.
и Д.С.К. са братя на загиналия Марио М.Г..
От
представените книжа е видно, че лек автомобил марка „BMW”, модел бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”
в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, по силата на полица №
07/119001709315, с начална дата на покритие 19.0б.2019г. и крайна дата на
покритие 18.0б.2020г.
Видно
е също, че по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ и във вр. с Тълкувателно решение №1
е от 21.06.2018г. по тълкувателно дело №1/201бг. на ОСНГТК на ВКС, към
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София е била отправена претенция
за изплащане на обезщетение за нанесените на М.М.Г. неимуществени вреди - болки
и страдания от смъртта на неговия брат М. М.Г. вследствие описаното по-горе
ПТП. Въз основа на заведената претенция „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД,
град София е образувал щета № **********/24.10.2019г. за неимуществени вреди,
но застрахователното дружество не се е произнесло по претенцията съобразно
срока по чл.49б, ал. 1 от КЗ.
От
заключението на вещите лица изготвили назначената от съда комплексна
автотехническа и медицинска експертиза КАТМЕ може да се установи, че
Произшествието
е настъпило извън населено място, по прав, наклонен надолу от 2 %, сух асфалтов
участък от пътя при наличие на дневна светлина. Асфалтовата настилка е била
прясно положена, като пътното платно все още е без хоризонтална маркировка и
окончателна довършителна работа. Широчината на пътното платно в участъка на
настъпване на произшествието е 6,05 м. Дясната лента за движение в посока с.
Попина е с напречен наклон от 2,5 %, а лявата лента за движение в посока
с.Попина е с напречен наклон от 2,5 %.От двете страни на пътното платно има
наличие на банкети, като левия е с широчина от 1,2 м, след който следва канавка
с дълбочина от 0,75 м, а десния е с широчина от 1,3 м, след който също така
следва канавка с дълбочина от 0,75 м. Произшествието е настъпило с лек
автомобил “БМВ 520 tds” движещ се в посока от с. Поляна към с. Попина. При
огледа на местопроизшествието са констатирани следи от автомобилни гуми с
дъговидна форма насочени към десния ръб на пътното платно, навлизащи и
преминаващи през десния банкет и достигащи до мястото на окончателното спиране
на лекия автомобил в намиращото се от дясната страна крайпътно дърво. Според
експертите в лекия автомобил освен водача са пътували и двама пасажери - един на предната дясна
седалка – М. и един на задната седалка – И.. Вещите лица запознавайки се с
материалите по делото са установили, че водачът – П. е получил свидетелство за
правоуправление на МПС един месец преди настъпването на произшествието.
Към
момента на настъпване на произшествието водача и пътниците не са били
употребили алкохол и/или наркотични вещества.
Посоката на движение е била, към с. Попина. При извършен повторен оглед
на местопроизшествието експертите са установили, че преди наклонения надолу
участък има участък с лек наклон нагоре, при преминаването, на който най-
вероятно лекият автомобил леко се е отделил от пътното платно в резултат на
което при падането си водачът е загубил управление и автомобила се е насочил
към десния ръб на пътното платно, оставяйки по пътното платно установените дъговидни
следи от автомобилни гуми. След напускането на пътното платно лекият автомобил
е преминал през десния банкет, след което е преминал и през тревната площ
достигайки до мястото на удара - крайпътното дърво. Непосредствено преди удара
в крайпътното дърво лекия автомобил е бил вече завъртян по посока на
часовниковата стрелка под ъгъл от около 70°. Първоначалното съприкосновение
между лекия автомобил и крайпътното дърво е настъпил с предната лява част в
областта на предно ляво колело. В резултат на остатъчната скорост на автомобила
последният се надига с дясната си част към дървото и същевременно продължава
своето движение напред получавайки деформации в предната лява част, таван и
лявата странична част. В резултат на този удар по леия автомобил настъпват
огромни деформации.След окончателното спиране на автомобила след известно време
след преминаването на случайни свидетели, който са се обадили за настъпилото
произшествие е пристигнал екип на пътен контрол, който е запазил
местопроизшествието, екип на бърза помощ и екип на гражданска защита. При
пристигането си екипът на бърза помощ е установила смъртта на водача на
автомобила, а пътниците били откарани за лечение.
Според
експерта при конкретните пътни условия причините за настъпването на
произшествието са високата скорост на движение, липсата на опит и слабата
квалификация на водача на автомобила. От заключението е видно, че скоростта на
движение на лекия автомобил, към момента на настъпване на произшествието е била
около 169,31 км/ч = 169 км/ч., а при установените пътни условия поведението на
водача не е било съобразено с конкретната пътна обстановка. Експерта сочи, че
непосредственият механизъм на причиняване на травматичните увреждания на
пострадалото лице са причиняване на тежки механични увреждания от инерционните
сили въздействащи върху тялото му в момента на удар с внезапното спиране на
автомобила и последващото инерционно връщане на тялото в противоположна посока
с удар на главата и гръдния кош в седалката и дясната странична врата.Именно
поради инерционните сили е причинена контузията на главния мозък, контузията на
белите дробове, а поради притискането на далака от предпазния колан или от
контакта между лакътя на дясната ръка на водача и лявата коремна половина,
същият е разкъсан с развитие на значителна коремна кръвозагуба. Уврежданията
установени при огледа и аутопсията на трупа на Марио М.Г. на 17 г. са Черепно -
мозъчно - гръдна - коремна травма изразяващи се в - Черепно - мозъчна травма:
контузия на главата, контузия на главния мозък базално с конту зионни огнища в
зоната на корпус калозум и базалните ядра, ожулвания в областта на носа,
разкъсно - контузна рана на челото и лява вежда, Гръдна травма: счупване на 8
ляво ребро по паравертебралната линия, белодробна контузия в ляво, Коремна травма: руптура на далака, хемаскус в
количество около 600 мл., Анемия на паренхимните органи.
Експертите
сочат, че е е налице причинно - следствена връзка между процесно - то ПТП,
травматичните увреждания на пострадалото лице и настъпилата смърт, а лицето М.М.Г.
към момента на настъпване на произшествието е седял на предна дясна седалка в
лекия авто мобил “БМВ 525 tds” с peг. № СС ….. СВ, и е бил с поставен
обезопасителен колан.
Експертите
са категорични, че водачът на лекия автомобил и возещите се в автомобила не са
били употребили алкохол и/или наркотични вещества.
Произшествието
е настъпило при наличие на дневна светлина и няма данни по пътното платно към
момента на настъпване на произшествието да е имало препятствия или други автомобили
и да е било натоварено движението. Времето е било ясно и слънчево. При
конкретните пътни условия на настъпване на произшествието несъобразената
скорост на движение на лекия автомобил и неопитността на водача са причините за
настъпването на произшествието.
Според
вещите лица при конкретните пътни условия на настъпване на произшествието
водачът е следвало да управлява лекия автомобил със скорост от около 90 км/ч,
която е и максимално разрешената скорост за извън населено място, а не с
установената скорост от над 160 км.ч.
От
данните установени от Заключението на вещото лице изготвило назначената от съда
Съдебно психиатрична експертиза СПЕ, може да се установи, че липсват данни за
някакво психично заболяване, емоционално разстройство или разстройство в адаптацията
у ищците М.М.Г., и Д.С.К., което да се приеме като пряко причинно - следствена
връзка със смъртта на брат им М. Г.. Експерта сочи, че и у двамата се констатират нормалпсихологични
преживявания на тъга, мъка и скръб, които не излизат от границите на нормалните
преживявания в такава житейска ситуация, която е реално сериозно
психотравмираща. Не се констатира някаква специфична болестна симптоматика,
свръхмерна тревожност или болестна подтиснатост на емоции, настроение или
някакви други поведенчески отклонения. Смъртта на брат, особено в детска и
младежка възраст е психотравмиращо събитие. Но не се констатира ищците, да са
отключили психично разстройство, следствие това. Продължителността на
преживяване на тъга и скръб и у двамата е със съответната продължителност за
такова житейско събитие. Вещото лице е установило, че смъртта на брат им М. М.Г.
е психотравмиращо събитие за двамата младежи, но не се констатира ищците, да са
отключили психично разстройство, следствие това и не се констатира у
освидетелстваните състояние или поведение, което да е неадаптивен личностов
отговор, водещ до нарушено личностово или социално функциониране.
От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че между ищците и техният
загинал при ТПТ брат са съществували близки отношения, те са живели заедно в
едно домакинство и са си помагали във всичко. Според свидетелите братята приели
тежко смъртта на Марио и по настоящем все още тъгуват за брат си. Свидетелите
са единодушни, че между ищците и покойния им брат е имало силна духовна връзка,
те са растяли заедно и са били много близки помежду си. Свидетелите
потвърждават, че Мариан и Д. тъгуват за загиналия си брат и все още трудно понасят
загубата му.
от
правна страна:
Съдът се е произнесъл по допустимостта
на исковите претенции с четеното в закрито съдебно заседание Определение № 105
от 05.05.2020г.. Разгледани по същество ОС намира исковете за основателни по
следните причини:
По делото липсва спор относно наличието
на твърдяното ПТП, и причинно следствената връзка между него и причинената
смърт а брата на ищците. Липсва спор и относно наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила марка „BMW”, модел „525
TDS“, е peг. № СС ……СВ.
Оспорват
се вината на водача на лекия автомобил за катастрофата с довода за случайно
деяние, твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия
близък на ищците и размера на претендираното обезщетение. Твърди се, че водачът
е управлявал катастрофиралия автомобил след употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и загиналия брат на ищците е знаел за това поставяйки се по
този начин сам в опасно положение. Оспорва се размера на предявените претенции,
като се твърди липса на близка духовна връзка между ищците и загиналия при ПТП
техен брат. Твърдят се предпоставките по чл. 493а, ал. 4 от КЗ, съгласно § 96,
ал. 1 от кодекса ограничаващ възможността за присъждане на обезщетение в размер
до 5000 /пет хиляди/ лева.
Съдът счита, че са налице всички
елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина
във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение,
което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от КЗ.
Съдът не споделя изцяло възражението за
липса на деликтна отговорност у водача П.М. управлявал лек автомобил марка
„BMW”, модел „525 TDS“, е peг. № СС …..СВ, при процесното ПТП. Тъй като водачът
на лекия автомобил също е загинал при сблъсъка не е било проведено наказателно
производство и в настоящото дело липсва съдебен акт по чл. 300 от ГПК, който да
обвърже настоящия съдебен състав относно виновността на дееца. В тази връзка
становището на съда е обусловено единствено на заключението на експертите
изготвили комплексната СТМЕ. Вещото лице е установило, че основната причина
лекият автомобил управляван от М. да излезе от лентата за движение и през
банкета да се блъсне в крайпътно дърво са били несъобразената скорост и
неопитността на водача.
Същевременно експертите посочват, че МТО
условията са били отлични – сух асфалт и добра видимост, но лекият автомобил се
е движил при сблъсъка с около 169 км.ч. при максимално разрешена скорост от 90
км.ч. Вещото лице сочи, че водачът не се е съобразил с релефа на пътя поради,
което и несъобразената скорост автомобила се е отделил от пътната настилка
вследствие, на което водещите колелета са изгубили съприкосновение с асфалта и
при приземяването неопитния водач не е успял да овладее автомобила и същия
променяйки посоката на движение се блъснал в крайпътното дърво.
Съобразявайки установеното от експерта
съдът приема, че с поведението си изразяващо се в шофиране с несъобразена с
конкретната пътна обстановка скорост водачът на лекия автомобил е причина за
настъпването на вредоносния резултат. По тези съображения възражението на
ответника за липса на деликтна отговорност у водача М. поради случайност на
деянието не се възприема от съда и следва да се отхвърли.
Другият спорен въпрос по делото е
размерът на следващото се обезщетение за причинени неимуществени вреди, който ответникът,
дължи на ищците.
Ищците претендират пълния размер на
посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел
до преживените във връзка със загубата на техния близък М.Г. душевни болки и
страдания са предизвикани изцяло от ПТП, което обуславя отговорността на
застрахователя за репариране на вредите.
Ответникът твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия близък на ищците, тъй като
приема, че последния е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Съдът не приема възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат основано на твърдението, че
в момента на произшествието М. Г. не е
бил с поставен обезопасителен колан. Това твърдение е опровергано от експертите
изготвили назначената комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Не се
кредитира и ответниковото твърдение, че водачът на автомобила е бил седнал зад
волана след употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество. Това е така
отново предвид данните получени от заключението на експертите. В тази връзка
съдът отхвърля и ответниковото възражение основано на твърдението, че
загиналият близък на ищците се е поставил сам в опасност след, като се качил
като пътник в автомобила знаейки, че водачът е употребил алкохол.
Не се кредитира и ответниковото
възражение за наличие на лимитиран размер на застрахователна отговорност спрямо
лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ. При определяне размера на обезщетението съдът не
следва да прилага разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД, на Кодекса за застраховането (ДВ, бр.101/2018 год., в сила от 07.12.2018 год.), съгласно която до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.
493а, ал.
2 от КЗ,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.
493а, ал.
4 от КЗ –
какъвто е настоящият случай, се определя в размер до 5 000 лева. Последната разпоредба обаче не може
да бъде приложена доколкото влиза в противоречие с постановено по преюдициално
запитване решение на Съда на Европейските общности, което съгласно чл.
633 от ГПК, е задължително за съдилищата в Република България –
Решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 год. по дело C-277/12 (Vitalijs
Drozdovs срещу Baltikums AAS).
Съгласно чл.
9, ал.
1 от
Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009 год. на Европейския парламент и на Съвета относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка –
„Без да се засягат всякакви
по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка
държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна
най-малко по отношение на следните минимални суми : а) в случай на телесно
увреждане – минимална застрахователна
сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от
броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“
Цитираното
по-горе Решение на СЕС по дело C-277/12 е постановено във връзка с тълкуването
на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 год. относно сближаване на законодателствата на държавите
членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава
застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от
30.12.1983 год. за сближаване на законодателствата на
държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването
на моторни превозни средства. С решението по втория от поставените за тълкуване
въпроси е постановено, че – „член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
Доколкото
решението на Съда не съдържа дефиниция на понятието „близки членове на
семейството“, за да се прецени дали този кръг лица изключва лицата по чл.
493а, ал.
4 от КЗ – лица, които не са
съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески
начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ, следва да се отчете следното :
Посочените в ал.
4 лица
/извън кръга на лицата по ал. 3/, имащи право
на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото
лице, са тези, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени. Именно това са лицата, неизчерпателно посочени със същата
формулировка и в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на
ВКС по тълк. дело № 1/2016 год.
Видно от мотивите към ТР № 1/21.06.2018 год., Общото
събрание на трите колегии на ВКС е приело, че с оглед преценката, че има
основание да се изостави възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне
на лицата с право на обезщетение, следва да се съобразят и произтеклите от
присъединяването на Република България към Европейския съюз задължения за
синхронизиране на българското законодателство с европейското, по-конкретно –
освен сочената по-горе Директива 2009/103/ЕО, така и Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 год. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Съгласно чл. 16 от последната държавите-членки гарантират, че в
хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за
обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен
ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в
друго производство.
Понятието „жертва“ е дефинирано в чл. 2, § 1, буква
„а“, според който за целите на Директивата „жертва“ означава физическо лице,
което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално
страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, и
членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление
и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. В
чл. 2, § 1, буква „б“, като „членове на семейството“ са
посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и
сестрите и издържаните от жертвата лица.
Съпоставяйки горното, съдът намира, че очертаният с
горната дефиниция за „членове на семейството“ кръг
лица включва както лицата, изчерпателно изброени в чл.
493а, ал.
3 от КЗ,
така и тези, неизчерпателно посочени в чл.
493а, ал.
4 от КЗ,
респ. в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на
ВКС. Очевидно и лицата, сочени в Решение на СЕС по дело C-277/12 като „близки
членове на семейството“, попадат в дефиницията, дадена в чл.2, § 1, буква „б“
на Директива 2012/29/ЕС, като спорен е единствено въпросът дали допълнително
използваното определение „близки“ може да стесни този кръг и как.
Съдът приема, че определението „близки“ като връзка между членовете на едно семейство не е
формален белег, който ясно и категорично да стесни кръга от лицата по чл.2, §
1, буква „б“ – като дефинирана степен на родство например, нито постановеното с
Решението на СЕС от 24.10.2013 год. по дело С-277/12
има тази цел. Така използваното понятие „близки“ в
горното решение се доближава максимално като смисъл и контекст до
формулировката в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на
ВКС по тълк. дело № 1/2016 год. за лица, създали
трайна и дълбока емоционална връзка помежду си, поради което роднините по пряка
линия от втора степен, братята и сестрите и издържаните лица – ако установят
съществуването на тази трайна и дълбока връзка, са от кръга на лицата, за които
Решението на СЕС от 24.10.2013 год. по дело С-277/12 изключва възможността с
национална правна уредба да бъдат лимитирани присъжданите им обезщетения за
претърпени неимуществени вреди до размер, по-малък от сочения в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО –
минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро
за събитие /чл.9, ал.1, сочен по-горе/. Доколкото §96, ал.1
от ПЗР на ЗИД на КЗ, лимитира
за този кръг лица присъжданото обезщетение до размер от 5 000 лева, то
законовата разпоредба е в пряко противоречие с постановеното по преюдициално
запитване цитирано решение на Съда на Европейските общности, поради което в
случая националната правна уредба следва да остане неприложена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението –
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди
/ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически
план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005 год. по
гр.д. № 876/2004 год. на ВКС,
IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото
/Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение №
124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във
времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на
трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II
т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените
лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на психически болки и душевни страдания, търпени от ищците
- братя на починалия Марио Г..
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко
благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от
друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи
по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и
тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите – ищците са преживели
изключително тежко загубата на своя близък, с когото са поддържали непрекъснати
контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът
отчита както вида на родствената връзка между починалия и ищците, така и болезнено изживяната загуба от
страна на последните. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата
разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.
52 от ЗЗД
принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва да
заплати на всеки един от ищците, е в размер на по 30 000
/тридесет хиляди/ лева на всеки един от тях.
Предивд основателността на основния иск
съдът намира за основателни и акцесорните претенции за лихви. В настоящия
случай ищците са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение с вх. № 13087/24.10.2019г., което дава основание да се
приеме, че началния момент за дължимост на лихвите върху присъдените главници
следва да се счита от 24.01.2020г. съобразно чл. 496, ал. 1 от КЗ. Предвид
изложеното съдът намира, че акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД, е
основателна, като началният момент за начисляване на лихви върху размера на
присъдените на ищците обезщетения е именно 24.01.2020г.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и §
2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на всеки един
от ищците по 1716 /хиляда седемстотин и шестнадесет/ с ДДС деловодни ръзноски
съобразно представен в срок списък по чл. 80 от ГПК. Съдът намира направеното
възражение за прекомерност на така определеното адокатско възнаграждение за
неоснователно предвид на това, че същото е определено по раде да на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредбата за минимчалните размери на адвокатските възнаграждзения.
Предивид
изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да плати вприход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра
сумата от 3000 /три хиляди/ лева представляваща сбор от сумите 2400 /две хиляди
и четиристотин/ лева държавна деловодна такса и 600 /шестстотин/ лева
възнаграждение на вещи лица.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София, 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №
43, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК: *********, да заплати на М.М.Г, действащ
със знанието и съгласието на своята майка С.М.К. обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания, причинени му от смъртта на неговият брат М.М.Г.,
виновно причинена от водача на лек автомобил марка „BMW”, модел „525 TDS“, с
per. № СС … СВ, управляван от П.П.М., в размер на 30 000,00 /тридесет хиляди/
лева, ведно със законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от 24.01.2020г. до датата на предявяване на настоящия иск, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София, 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №
43, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК: *********, да заплати на Д.С.К., действащ чрез
своята майка и законен представител С.М.К. обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания, причинени му от смъртта на неговият брат М. М.Г., виновно
причинена от водача на лек автомобил марка „BMW”, модел „525 TDS“, с per. № СС …СВ,
управляван от П.П. М., в размер на 30 000,00 /тридесет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 24.01.2020г. крайната дата за произнасяне по претенцията до датата на
предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София, 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №
43, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК: *********, да заплати на М.М.Г., действащ
със знанието и съгласието на своята майка С.М.К. 1716 /хиляда седемстотин и
шестнадесет/ с ДДС разноски по делрото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София, 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №
43, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК: *********, да заплати на Д.С.К., действащ
чрез своята майка и законен представител С.М.К. 1716 /хиляда седемстотин и
шестнадесет/ с ДДС разноски по делрото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София, 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №
43, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК: *********, да заплати на, да заплати в
приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от 3000 /три
хиляди/ лева представляваща сбор от сумите 2400 /две хиляди и четиристотин/
лева държавна деловодна такса и 600 /шестстотин/ лева възнаграждение на вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.