№ 886
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503640 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на З. И. Е. срещу
решение № 265001/ 26.07.2021г.на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д.
№ 14004/19г. в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.49 от ЗЗД за сумата
над 13 000лв. до пълния предявен размер от 80 000лв. Въззивната жалба
досежно обжалваемия интерес е уточнена с молба на ищеца от 27.05.2022г.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Столична
община/СО/ в частта, в която предявеният иск е уважен.
Жалбоподателят-ищец твърди, че СГС правилно е обсъдил събраните
по делото доказателства като е приел, че непозволеното увреждане е по чл.49
от ЗЗД от бездействие на ответника. От приетата медицинска експертиза се
установява, че е търпяла болки и страдания като за период от 30 дни те са
били по- интензивни. Възстановителният период е бил 3 месеца. Има трайно
ограничаване на движението на лявата гривнена става, както и деформация на
лявата китка с остатъчни болки при физическо натоварване и промяна на
времето.
За това ищецът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
1
решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.49 от ЗЗД за
сумата над 13 000 лв. до 80 000 лв. и постанови друго като го уважи изцяло.
Жалбоподателят- ответник счита, първоинстанционното решение за
неправилно. В него е прието, че към момента на настъпване на инцидента са
провеждани ремонтни дейности на тротоара- общинска собственост, което е
в пряко- причинно следствена връзка с настъпилите увреждания на здравето
на ищеца. Твърди, че този извод е неправилен. По делото не са събрани
доказателства, че са извършвани такива дейности, нито че увреждането е
настъпило поради действието или бездействието й. Има само подобно
твърдение в уточнителна молба на ищеца. Счита, че от събраните
доказателства не се установява причинно – следствената връзка между
действието или бездействието на СО или нейни служители и настъпилия
вредоносен резултат. Ищецът е получила полагащото й се обезщетение при
трудова злополука в следствие на инцидента. Няма основание размерът на
вече полученото обезщетение да бъде увеличаван. Извършени са били
медицински манипулации, прилагани при счупена ръка, които не крият риск
от усложнения за здравето на ищеца.
Затова СО моли въззивния съд да отмени решенето в обжалваната от
нея част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да
намали присъденото обезщетение.
Столична община в писмено становище оспорва жалбата на З.Е.. Счита
я за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят З.Е. се е явила лично като е
заявила, че оспорва жалбата на СО.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът З. Е.
твърди, че на 03.07.2019г. около 8ч. в гр. София, придвижвайки се към
работното си място и пресичайки пътното платно пред бл.302, ж.к. „Дружба“
и магазин „Фантастико“, стъпвайки на тротоара се е спънала в почти скрито,
но някак си стърчащо арматурно желязо, непокрито с тротоарни плочки. На
2
тротоара все още са се извършвали ремонтни дейности. Паднала е. Двете
колена и дясната ръка са били наранени, които са обработени от нейна
приятелка, с която е вървяла преди това. Лявата ръка в областта на китката е
била с оток и е изпитвала силна болка. След това е отишла на работа в 8.30ч.
и се е обадила на сина си. Разбрали са се да отиде в УМБАЛСМ „Пирогов“,
където са установили че лявата й ръка е счупена в областта на китката.
Поставили са и гипс за 40 дни. Отсъствала е от работа от 03.07.2019г. до
01.10.2019г. Поради финансови съображения се е върнала на работа по- рано
от указаното от лекарите. До сега изпитва болки в лявата ръка. Затова моли
съда да осъди ответника СО да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва иска. Твърди, че на описаното в исковата молба място
не е имало препятствие на тротоара, което да доведе до падане на ищеца.
Сочи, че З. Е. е получила обезщетение за трудова злополука. Тя е ползвала
максималният срок на отпуск по болест, което не кореспондира с твърдението
й, че се е наложило да започне работа по- рано. Моли да се намали
значително размерът на претендираното обезщетение.
Не се спори, че на 03.07.2019г. в гр. София в жк. „Дружба“ ищецът З.
Е. е претъпяла инцидента, описан в исковата молба.
Безспорно е, а и видно от приетият и неоспорена епикриза от
УМБАЛСМ „Пирогов“, че тя е била приета за лечение на 03.07.2019г. и е
изписана същия ден. За това обстоятелство е прието копие от амбулаторна
книга за периода от 29.06.2019г. до 08.07.2019г., от която се установява, че
ищецът е била прегледана на 03.07.2019г. в лечебното заведение. Приета е
история на заболяването.
Не се спори, а и видно от представените болнични листа и
удостоверение от НОИ е, че ищецът е била в отпуск за временна
неработоспособност за периода от 03.07.2019г. до 01.10.2019г. Това
обстоятелство се установява и от служебна бележка, издадена на 23.06.2020г.
от СГП, работодател на ищеца.
Безспорно е, че инцидентът, настъпил на 03.07.2019г., е признат за
трудова злополука с разпореждане № 23533/09.07.2019г. Представена е
декларация за трудова злополука, изходяща от работодателя на ищеца.
3
Към отговора на исковата молба е представено писмо от СО- район
„Искър“ във връзка с мястото, на което е станал инцидента. Според
съдържанието му през 2019г. не са извършвани ремонтни дейности на
тротоара и пътното платно пред бл.302 и магазин „Фантастико“.
От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът
е получила следната травма: счупване на лявата лъчева кост в долния край,
контузия на двете коленни стави с охлузване. Проведено е консервативно
лечение с поставяне на гипсова имобилизация за 40 дни. Общо лечебният и
възстановителен период е около 3 месеца. Първите 30 дни болките са били с
по- голям интензитет. При извършения личен преглед на 12.10.2020г.
вещото лице е установило странична деформация на лявата китка, ограничен
обем на движение в лявата гривнена става при свиване на ръката от 50
градуса при норма от 90 градуса и странично движение на гривнената става
към лакътната кост от 20 градуса при норма 40 градуса.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. е била очевидец на инцидента. Ищецът й е приятелка.
З.Е. й е била на гости през 2019г. в началото на месец юли в ж.к. „***“ в гр.
София. Тръгнали са на работа сутринта и пресичайки пътя се е появила
внезапно една кола. Ищецът е била от дясната й страна и тя бързо се е качила
на тротоара, за да може и свидетелят да се качи. Ищецът не е видяла
желязото, което е било на тротоара, каишката на сандала й се е закачила за
него и тя е паднала. Разкървавили са се колената й. Свидетелят й е оказала
първа помощ. Разделили са се и след това ищецът й се е обадила, че е със
счупена ръка и е била в „Пирогов“. Инцидента е станал до магазин
„Фантастико“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите, които излага.
СГС е уважил иска за неимуществени вреди частично за сумата от 13
000 лв. като го е отхвърлил до пълния предявен размер.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
4
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД.
Въззивния съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да
се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие
или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице,
на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този,
комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на
отговорността на възложителя на работата. В случая се претендира
ангажиране на отговорността на Столична община. Възложителят може да
се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена
работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни
или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП
на ВС № 7/29.12.1958г./.
Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и
за обстоятелствата, при които е пострадала ищецът. СО твърди, че на
тротоара при магазин „Фантастико“ в ж.к. „***“ не са били извършвани
ремонтни работи към 03.07.2019г. В тази връзка е представено писмо от
район „Искър“ . То отразява състоянието на тротоарите пред бл.302 и
магазин „Фантастико“ към 29.01.2020г., но не и към датата на инцидента,
прие който е пострадала З. Е.. По делото не е установено твърдението в
исковата молба, че на тротоара пред бл.302 и магазин „Фантастико“ в ж.к.
„***“ са се извършвали ремонтни дейности, но от показанията на св. М.,
очевидец , се установява, че на тротоара при магазин „Фантастико“ е имало
стърчащо желязо.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди.
5
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът в настоящия процес е длъжен да докаже, при пълно и главно
доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от
него болки и страдания. От заключението на медицинската експертиза се
установява, че З. Е. е получила счупване на лявата лъчева кост в долния край,
контузия на двете коленни стави с охлузване. Проведено е консервативно
лечение на фрактурата с поставяне на гипсова имобилизация за 40 дни.
Първите 30 дни болките са били с по- голям интензитет. По своя
медикобиологичен характер това е временно разстройство на здравето
неопасно за живота и средна телесна повреда. Общо лечебният и
възстановителен период е бил 3 месеца като е преминал без усложнения.
Поради имобилизацията с гипс ищецът не е могла да си служи пълноценно с
лявата ръка за период от 40 дни. Към настоящият момент фрактурата е
зараснала напълно, но при извършения личен преглед на 12.10.2020г.
вещото лице е установило странична деформация на лявата китка, ограничен
обем на движение в лявата гривнена става при свиване на ръката от 50
градуса при норма от 90 градуса и странично движение на гривнената става
към лакътната кост от 20 градуса при норма 40 градуса. Охлузванията на
коленните стави са създали за ищеца само болка без остатъчни и трайни
увреждания. Съдът, за да определи справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съобрази и възрастта на пострадалата- 62 години, към
момента на инцидента, както и че възстановителният период е бил около 3
месеца. Инцидентът е създал на пострадалата затруднения в обичайния
начин на живот, дискомфорт. При определяне на обезщетението съдът
отчита, че движенията в китковата става са частично нарушени, което не се
установи да създава съществени неудобства на ищеца. С оглед на
6
изложеното справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 13
000лв.
Поради изложеното първоинстнационното решение следва да се
потвърди в обжалваната част.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
обществено – икономическата конюктура в страната при настъпване на
деликта през 2019г. Обезщетението отразява степента на уврежданията,
трайните последици от тях, ако има такива, както и други обективни факти,
които са предмет на доказване и които да са доказани в хода на съдебното
дирене. Определеният размер на обезщетение представлява 23 минимални
работни заплати за страната за 2019г./560 лв. МРЗ за 2019г./ и 10 средно
месечни заплати при 1257 лв. средно месечна работна заплата за страната
за месец юли на 2019г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
По разноските.
Поради изхода на спора пред въззивната инстанция на жалбоподателя
се дължат разноски в размер на 46, 57 лв.
На адв. В. А. се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв. в размер на 492, 84лв.
На ответника се дължат разноски в размер на 79, 55лв./ 260 лв.
държавна такса +150 лв. юрисконсултско възнаграждение, отнесени към
отхвърлената част от иска/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265001/ 26.07.2021г.на СГС, ГО, 11
състав, постановено по гр.д. № 14004/19г.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да
заплати на З. И. Е., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № *** и със съдебен
адрес: гр. София, ул. „***“ № ***, ет.2 чрез адв. В. А. сумата от 46, 57 лв./
четиридесет и шест лева и петдесет и седем лева/ разноски по делото пред
САС.
7
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да
заплати на адв. В. Т. А., гр. София, ул. „***“ № ***, ет.2 сумата от 492, 84лв. /
четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА З. И. Е., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № *** и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „***“ № ***, ет.2 чрез адв. В. А. да заплати на
Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 сумата от 79, 55лв./
седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ разноски по делото пред
САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8