РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1690
гр. Пловдив,19 август 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в
открито заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на
прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 155 по
описа за 2021 год. на Административен
съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано по предявен иск от Л.Х.К.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.Пловдив, чрез адв. М., против Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, ул.”***” №21 за
присъждане на обезщетение в общ размер на 10 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени
вреди от бездействията на администрацията в затвора гр.Пловдив за периодите: от
01.08.2014г. до 01.05.2016г. (обезщетение в размер на 6000 лв.) и от 01.06.2016г.
до 01.10.2017г. (обезщетение в размер на
4000 лв.).
В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди
се изразяват в унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания. Твърди
се, че периодите в които ищецът е пребивавал в затвора Пловдив, нетната площ на
килиите не е надвишавала 3 кв.м. и не е имал достатъчно жизнено пространство,
липсвала вентилация и свеж въздух, което водило до задух и кашлица. Изложено е,
че към момента тоалетната в килията в затвора Пловдив е с неработещо казанче,
липсвало преграда, липсвала чешма и умивалник и тоалетната не е шумоизолирана. Твърди
се още, че храната в Затвора Пловдив е с лошо качество и не съдържа достатъчно
калории, като рядко се случвало да има плодове, яйца и млечни продукти в менюто.
Изложени са доводи за лошото състояние на банята, като се къпят заедно по 30-40
човека, а душовете били само 5-6 и от тях течало или ледено студена вода или
гореща. Според ищеца водата била с изключително лошо качество и не ставала за
пиене и водила до вирусни инфекции и заболявания у ищеца. Посочва още, че
банята не се дезинфекцира след всяко къпане на затворниците. Изложение са още
оплаквания за липса на светлина в килията тъй като прозорецът бил само един с
големина 1 кв.м. Посочено е още, че канализационните тръби от горния етаж
минавали през килията на ищеца и имало случаи в които са прокапвали и са
мокрили и замърсявали помещението. Твърди се наличие на мухъл и плесен, като
рядко минавали да пръскат. Според ищеца липсвало изолация на външните стени на
затвора, вследствие на което през зимата отоплението било много трудно и на
ищеца не са предоставяни дебели завивки, с които да се завие, а на молбите му
за предоставяне на такива е отказвано. Посочва се, че спалното бельо се е сменяло
много рядко и това създавало предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи. В
тази връзка се сочи, че дезинфекцирането е недостатъчно и нередовно, а през
първия исков период не е имало фирма, която да обезпаразитява. Ищецът постоянно
имал обриви по тялото и крайниците. На следващо място се прави оплакване, че
спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, и не му е дадена възможност
за участие в програми за въздействие. Направено е оплакване и относно
мебелировката в килията – липса на достатъчно шкафове, а наличните били
изпочупени и изтърбушени. На последно място ищецът сочи, че не му е оказана
лекарска помощ във връзка със заболяването му от по-рано „Хепатит Ц“. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
В с.з. процесуалният представител на ищецът адв.М.,
моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, чрез процесуалния си представител юриск. Ч., оспорва предявената
искова претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и неоснователна. В
отговора на исковата молба претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
По делото са представени становища от ИСДВР (Т.Ц. на
лист 50 и Вл. И. на лист 51) в ГДИН затвор Пловдив, според които в затвора Пловдив, а
и в системата на ГДИН единствен меродавен документ, от който може да се направи
справка за броя на л.св. по спални помещения е „Сведение за разпределение и
движение на л.св.“, което пък по утвърдената номенклатура на делата със срокове
за съхраняване на ГДИН и ТП – ТС-НО-5, утвърдено със заповед №
Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдената от Държавна агенция
„Архиви“ се съхранява за срок от три години. И според двете становища наличната
информация е предоставена като измерванията са извършени от служител –
„сътрудник капитално строителство в затвор гр.Пловдив“. Според първото
становище на ИСДВР Т.Ц., съгласно заповед
от 30.01.2015г. К. е настанен в трета затворническа група, стая №22 – с размери
на спалното помещение 26,50 кв.м. без санитарен възел с един отваряем прозорец
с размери 0,60 х 0,72, и санитарен възел – 4,05 кв.м. Пак там е посочено, че
със заповед от 03.12.2015г. К. е прекатегоризиран в открит тип и е настанен в
ЗО Хеброс и освободен по изтърпяване на 18.03.2016г., като отново е постъпил в
затвора град Пловдив на 08.07.2016г. и със заповед от 25.11.2016г. К. е
настанен в трета група стая №21 с размери на спалното помещение 27,10 кв.м. без
санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 1,19 х 1,19 и 0,58 х 1,19,
и санитарен възел – 4,50 кв.м, а размер на прозорец в санитарния възел – 0,43 х
1,19. Посочено е, че във всички спални помещения в които е бил настаняван , а и
във всички спални помещения в затвора гр.Пловдив има обособени санитарни възли
с достъп до течаща студена вода, като оборудването е стандартно и еднакво за
всички л.св., а именно легло с размери 90х180см. и шкаф с размери 45х50 см. Със
заповед от 08.02.2017г. К. е прекатегоризиран в категория открит тип и е
настанен в ЗО Смолян. Посочено е още, че К. е взел участие в групова работа
„Всичко е възможно“, за което е награден с писмена похвала съгласно заповед от
27.10.2015г., както и че е работил в обособено производство за зачистване на
детайли от термоактивна пластмаса в затвора Пловдив съгласно заповед от
12.08.2016, но същият е спрян от работа поради несправяне със задълженията
съгл. Заповед от 02.09.2016г.
Според второто становище на ИСДВР Вл. И., със заповед
от 15.07.2016г. К. е настанен в трета група, стая №36 с размери на спалното
помещение 15,06 кв.м. без санитарен възел с един отваряем прозорец с размери
1,20 х 1,20 и санитарен възел – 2,52 кв.м., а със заповед от 25.11.2016г. К. е
настанен в стая №21.
По делото е приложена
Докладна записка на ИСДВР в ЗО Хеброс – затвора Пловдив (лист 52), според която
К. е пребивавал в ЗООТ Хеброс в периода от 03.12.2015г. до 14.03.2016г., когато
е преведен в затвора Пловдив за изтърпяване на наказание „наказателна килия“
поради извършено нарушение. Изрично е посочено, че няма данни в коя стая е бил
настанен К., но е посочено, че настаняването в ЗООТ Хеброс е съобразено с
капацитета на стаите за спазване на 4 кв.м. на л.св. Подробно е описана
мебелировката на стаите, осветлението, размерите на прозорците, както и начина
на отопляване. Към докладната записка е приложен и график за разпределение на
времето.
Според приложено по делото (лист 55) становище от
техник строителство и архитектура в затвора гр.Пловдив, в периода от 01.12.2014г.
– 30.03.2016г. и от 08.07.2016г. до 16.10.2017г. в затвора Пловдив не са
правени основни ремонти на килиите, но се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела, и счупени прозорци
се подменят своевременно. Изложено е, че през 2017г. е извършено боядисване на
общите помещения на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ,
поставен е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост е извършено боядисване
на килиите на лишените от свобода. Посочено е, че със собствени сили /лишените
от свобода назначени като строители по щата на домакинците и строителни
материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се извършват
ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние, имайки предвид
старата материална база. Според становището, банята е обща, пода е с мозайка, а
стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за лишените от
свобода. Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на
територията на затвора (закупен през януари 2017г.), а въглищата се осигуряват
редовно от централна доставка от ГДИН.
Видно от приложената
на лист 56-57 по делото справка,
изготвена от В.Т. - мл.експерт в затвора гр.Пловдив за престоя на ищеца в
затвора гр.Пловдив, в затвора разполагат с постелен инвентар и спално бельо –
чаршафи, калъвки, дюшеци, одеала, възглавници, достатъчно за да бъдат
обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че
грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода като в
утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник и четвъртък,
всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в
пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от
свобода има право бельото ми да бъде заменено, чрез молба до началника на
затвора. Посочено е, че във всяка стая в затвора Пловдив има достъп до
денонощно течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма вода. По отношение на
топлата вода е посочено, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден
от началника на затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на
лишените от свобода. Изложено е, че за поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 от ЗИНЗС,
на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени проверки от
длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна. Според справката в затвора Пловдив няма практика да се предлага
работа на конкретен л.св., а на основание чл.164 от ППЗИНЗС, работните места в
затвора се обявяват на общодостъпни места, обособени на всички постове, в
зависимост от изискванията за правоспособност, квалификация и здравословен статус на л.св. кандидати за
работа, комисията по чл.35 от ЗИНЗС определя кои л.св. могат да работят.
В докладна записка на
ИСДВР ЗООТ Смолян (лист 58) е посочено, че ищецът К. е преведен в ЗООТ Смолян
на 10.02.2017г. за доизтърпяване на наказание лишаване от свобода. Изложено е,
че на 04.10.2017г. е преведен към Затвора Пловдив по повод дело за УПО и е
конвоиран обратно към ЗООТ Смолян на 12.10.2017г., като на 16.10.2017г. е
освободен предсрочно. В докладната
записка са описани подробно битовите условия в ЗООТ Смолян, размера на спалното
помещение в което е бил настанен К., участието му в програми за обществено въздействие,
както и фирмите към които е полагал труд.
В становище на д-р Р.Д.
лекар – ординатор при Затвора Пловдив (лист 65) е посочено, че за периодите 01.12.2014г. до 30.03.2016г. и от 08.07.2016г. до 16.10.2017г.
няма налична информация в база данни като няма и медицинско досие на К.. Д-р Д.
посочва, че е назначена на работа в МЦ Затвора Пловдив на 21.10.2019г. и неможе
да даде информация за минал период.
Според писмо на Началник
затвора Пловдив (лист 64 по делото) Л.Х.К.
изтърпява наказание лишаване от свобода, както следва (с конкретно посочени
съдебни актове и определени наказания): начало на изт. 02.07.2020г., минали
осъждания: начало на изт. 16.04.2019г. приключил на 02.07.2020г., нач ало на изт. 14.05.2016г. и освободен на 16.10.2017г.,
начало на изт. 14.12.2014г. и освободен на 18.03.2016г.
Във връзка с направено от страна на ищеца
доказателствено искане (т.4 от исковата молба), съдът с протоколно определение
от 16.04.2021г. е изискал от трето неучастващо по делото лице Регионална здравна
инспекция гр.Пловдив справка за това дали са правени изследвания на лицето Л.Х.К.
за Хепатит Ц в периода 2004-2020г. В отговор на това в писмо на лист 76 по
делото е посочено, че в този период е извършено едно изследване на ищеца от РЗИ
Пловдив на 03.05.2018г., микроелиза тест Anti HCV, положителен /+/, като на лист 77 е представен и препис
от изследването.
По делото са приложени още: План на присъдата (лист 60); Договор сключен
между ГДИН и „ДДД-1“ ООД (лист 68 и сл.), за извършване на услуги по
дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби; Договор сключен между ГДИН и „БИОЦИД“ (лист 66-67
и сл.) от 20.01.2014г., за извършване на профилактични и изтребителни
мероприятия срещу паразити и гризачи; Протоколи
от извършени услуги по ДДД обработка със дати: 18.11.2015г., 10.09.2015г.,
23.07.2015г., 15.04.2015г., 14.04.2015г., 06.04.2015г., 17.06.2016г.,
12.08.2016г., 16.08.2016г., 08.09.2016г., 20.09.2016г., 28.03.2016г.,
03.05.2016г., 17.06.2016г., 15.05.2017г., 20.06.2017г., 19.07.2017г.,
29.09.2017г., 21.11.2017г., 14.11.2017г.; Седмично меню диета с дати:
06.06.-12.06.2016г., 12.12.-18.12.2016г., 13.02.-19.02.2017г.,
18.07.-24.07.2018г., 23.04.-29.04.2018г., 12.11.-18.11.2018г.,
24.08.-30.08.2015г., 15.05.2015г.;
По искане на ищеца, с оглед установяване наведените в
исковата молба твърдения, в с.з. от 20.07.2021г. чрез видеоконферентна връзка
от помещение в затвора град Пловдив са разпитани свидетелите Д.Т.Д. и М.Р.Л. и
двамата понастоящем в затвора Пловдив.
Свидетелят Д. заявява, че познава ищеца К. от Затвора,
като са били в един отряд и в една килия
(3-ти отряд, в 36 килия) през 2016-2017 год. Посочва, че в една килия са били и през 2005
г. и през 2009 год. По отношение на килия №36 твърди, че е един дълъг салон,
като тоалетната е вътре и няма вентилация, всичко влиза вътре. Посочва, че
стаята е много малка. Твърди, че лятото е много горещо, а зимата много студено.
Според свидетеля до стаята има друга стая, в която се събират боклуците, таванът
е в плесен и има дупки по стените и пода. Посочва, че килията е около 20 кв.м.,
като в нея са били 6-7 човека и немогат да бъдат повече от 7, тъй като няма
повече място за легла, а вишките са двойни. Твърди, че в килия № 36 нямало стол
и маса, а едно момче само имало маса. По отношение на отоплението в Затвора
заявява, че е на режим през зимата и е много студено. Д. сочи, че под килията имало
стари тоалетни и стаята била много студена през зимата. Заявява, че в килията
имало един прозорец и че сложило нови лампи, но нямало достатъчно светлина, и през
деня работили лампите. Според Д. препарати много рядко им раздавали, по един
сапун на месец. Сочи, че доколкото знае ищецът има здравословни проблеми, мисли,
че има Хепатит, и не е добре с черния дроб. Свидетелят мисли, че на ищеца са му
давали лекарства в Затвора, но не ги спазвали много тези работи. Посочва, че подът
в килията бил с балатум и вечерта като нямало осветление вечерта, може да се
спъне. Твърди, че и в тоалетната вечерта също нямало лампа. На въпроси на юрк. Ч.
свидетеля Д., отговаря, че тоалетната е към спалното и е затворена, като има
врата на тоалетната. Сочи, че нищо не им раздават за почистване, а в спалното
помещение има дежурен от стаята за почистване, който е лишен от свобода. Д.
заявява, че пръскат против хлебарки, но нищо им няма на тях. Сочи, че по
коридора нямат много право да се движат, само да се отиде до друга стая.
На въпроси на адв. М. свидетеля Л. отговаря, че познава
Л.К. много добре от затвора, познават се от 10 години. Посочва, че са били в
едно помещение, сега последно в един отряд и си ходили се на гости. Според Л.,
ищецът е бил в 35-та стая последно. Твърди, че битовите условия на 3-ти пост са
едни и същи, отвратителни, негодни за живот. Заявява, че има дървеници и
хлебарки, че е мръсно и е мизерия. Сочи, че има паркет по килиите и върху него
има балатум. Според Л. има влага, мирише, прозорците били на високо, няма
светлина, зимата е студено, лятото горещо, няма топла вода. Заявява, че трудно
се живее и едва оцеляват. Свидетелят мисли, че К. има Хепатит Ц. Твърди, че хранителна
диета не им дават, лекарства също, като преди имало хранителна диета за Хепатит
Ц, но сега няма. Заявява, че в стаята на К. са били 10 човека, като е имало
период когато са били 12 души, но под 10 души не са били. Сочи, че в килията
леглата, на които спят, са за 10 човека, като има една или две маси и 3-4 шкафа
максимум. Отново заявява, че в почти всички килии условията са едни и същи,
както и че всеки се оплаква от насекоми, дървеници и има страшно много. Твърди,
че дървениците ги ядат. За стаята на ищеца сочи, че има 1 прозорец и един в
тоалетната, но започва от 2 м. височина, а таванът е висок 3 метра и от този
прозорец не влиза въздух. Посочва още, че лампата работи, но тавана е висок и е
крайно недостатъчна светлината. Л. заявява, че всички имат проблеми с очите заради
липсата на светлина. Свидетелят мисли, че К. се записал на някакви курсове в
Затвора, но не е сигурен, като сочи, че К. работи, но малко. На въпроси на юрк.
Ч. свидетеля Л. заявява, че за хлебарки пръскат на 2-3 месеца, но ефекта е
нулев. Посочва, че от около година им дават по един сапун, малко веро и прах за
пране.
Съдът кредитира частично показанията на разпитаните по
делото свидетели, като по-долу в решението ще бъдат изложени подробни мотиви в
тази връзка.
При така
изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда
специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. А чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда
забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на цитираната
разпоредба за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице
към министъра на правосъдието, като затворите и областните служби
"Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл.16, ал.1 от
закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Следователно отговорността на ответника
произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за
вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно
изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; 2) настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата се предполага до
доказване на противното (съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и 3) пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
На първо място по отношение на периодите за които се
претендират неимуществени вреди за условията в затвора Пловдив, а именно: от
01.08.2014г. до 01.05.2016г. и от 01.06.2016г. до 01.10.2017г. следва да се
отбележи, че видно от приложените по делото становища от ИСДВР (Т.Ц. на лист 50
и Вл. И. на лист 51) в ГДИН затвор Пловдив, докладна записка от на ИСДВР в ЗО Хеброс –
затвора Пловдив (лист 52) и докладна записка на ИСДВР ЗООТ Смолян (лист 58), със заповед от 30.01.2015г. ищецът К. е настанен в
трета затворническа група, стая №22 и е пребивавал там до 03.12.2015г., когато
е прекатегоризиран в открит тип и е настанен в ЗО Хеброс. К. е пребивавал в ЗООТ
Хеброс в периода от 03.12.2015г. до 14.03.2016г., когато е преведен в затвора
Пловдив за изтърпяване на наказание „наказателна килия“ поради извършено
нарушение. Видно от писмо на лист 64 К. е
освободен по изтърпяване на 18.03.2016г. Т.е. за първия претендиран период се установява,
че ищецът е пребивавал в затвора Пловдив от 30.01.2015г.
до 03.12.2015г. в стая №22 и от 14.03.2016г. до 18.03.2016г. в наказателна
килия. Съдът ще обсъди оплакванията на ищеца само за периода от 30.01.2015г. до 03.12.2015г., доколкото в исковата молба няма конкретни оплаквания
за наказателната килия. Така в останалата част от 01.08.2014г. до 29.01.2015г.
вкл. (за който период няма данни ищецът да е бил в затвора Пловдив), от
04.12.2015г. до 13.03.2016г. вкл. (когато е пребивавал в ЗО Хеброс), от
14.03.2016г. до 18.03.2016г. (в наказателна килия) и от 19.03.2016г. до
01.05.2016г. (за който период няма данни К. да е бил в пенитенциарно
заведение), искът е неоснователен.
Според данните по делото, К. отново е постъпил в
затвора град Пловдив на 08.07.2016г. и със заповед от 25.11.2016г. е настанен в
трета група стая №21, а със заповед от 15.07.2016г. е настанен в трета група
стая №36. Видно от докладна записка на ИСДВР ЗООТ Смолян (лист 58), К. е преведен в ЗООТ
Смолян на 10.02.2017г. за доизтърпяване на наказание лишаване от свобода, като
на 04.10.2017г. е преведен към Затвора Пловдив по повод дело за УПО и е
конвоиран обратно към ЗООТ Смолян на 12.10.2017г., като на 16.10.2017г. е
освободен предсрочно. Т.е. за втория
претендиран период се установява, че ищецът е пребивавал в затвора Пловдив от 08.07.2016г. до 10.02.2017г. за който именно период съдът ще следва да обсъди
оплакванията на ищеца. В останалата част от 01.06.2016г. до 07.07.2016г.вкл. и
от 11.02.2017г. до 01.10.2017г. ( в който период ищецът е бил в ЗООТ Смолян) искът е
неоснователен. За пълнота следва да се отбележи, че макар и ЗООТ „Смолян“ и ЗООТ „Хеброс“ да функционират към затвора
Пловдив, с оглед на липсата на конкретни твърдения в исковата молба за
причинени неимуществени вреди при пребиваването на ищеца в ЗООТ „Смолян“
и ЗООТ „Хеброс“ периодите, в които ищецът е пребивавал там не следва да
се обсъжда и искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен.
В обобщение на всичко изложено, следва
да се отбележи, че искът следва да бъде разгледан по същество само за периодите,
за които се установи, че лицето е пребивавало на територията на затвор Пловдив от 30.01.2015г. до 03.12.2015г. и от 08.07.2016г. до 10.02.2017г.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по
делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България,
Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по
делото С.К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х.и Т. срещу
България, пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу
България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката
дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и
други срещу България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи
повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до
естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване
на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че
нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3
от ЕКПЧОС, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или
унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с
дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на
посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
В случая се претендират неимуществени вреди вследствие
от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия в затвора гр.Пловдив за посочените
по-горе периоди.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване за твърдени от Л.К. претърпени неимуществени вреди,
които са последица от: липса на достатъчно жилищна площ; липса на вентилация и
свеж въздух, лошо състояние на тоалетната; лошо качество на храната; лошото
състояние на банята; наличието на мухъл и плесен; липсата на изолация на
затвора; липсата на завивки; лоша хигиена; наличието на инсекти; рядка смяна на
спалното бельо; не е водена индивидуална и корекционна работа; неоказване на
лекарска помощ и липсата на лекарства за Хепатит Ц.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна
площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и
според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е посочено количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. А според чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
По отношение и на двата периода от 30.01.2015г. до 03.12.2015г. и от 08.07.2016г. до 10.02.2017г., следва да се отбележи,
че в представените по делото становища е посочена само квадратурата на спалните
помещения в които е бил настанен ищецът, без да се посочва броя на настанените
лица. Установява се, че със заповед от 30.01.2015г. К. е настанен в трета
затворническа група, стая №22 – с
размери на спалното помещение 26,50 кв.м. без санитарен възел с един отваряем
прозорец с размери 0,60 х 0,72, и санитарен възел – 4,05 кв.м., със заповед от
15.07.2016г. К. е настанен в трета група,
стая №36 с размери на спалното помещение 15,06 кв.м. без санитарен възел с
един отваряем прозорец с размери 1,20 х 1,20 и санитарен възел – 2,52 кв.м., а
със заповед от 25.11.2016г. К. е настанен в стая №21 с размери на спалното помещение 27,10 кв.м. без санитарен
възел с два отваряеми прозореца с размери 1,19 х 1,19 и 0,58 х 1,19, и
санитарен възел – 4,50 кв.м, а размер на прозорец в санитарния възел – 0,43 х
1,19. Нещо повече, според показанията на разпитания по делото свидетел Д. в
килия №36 са били настанени 6-7 човека, а видно от становището на лист 51,
спално помещение № 36 е 15,06 кв.м. без санитарния възел. Съдът не кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел Л. в частта относно това колко
души са били настанени в стаята на ищеца, тъй като не става ясно за кое точно
спално помещение говори, тъй като в началото на показанията си сочи, че К. е
бил в 35-та стая последно. Въпреки това с оглед доказателствената тежест, след
като ответникът не е ангажирал доказателства, че жилищна площ на ищеца през
процесните два периода е била 4 кв. м. или повече, следва да се приеме, че
искът в тази част е основателен. Ето защо безспорно се установява, че за
периодите от 30.01.2015г. до 03.12.2015г. и от 08.07.2016г. до 10.02.2017г. включително, ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и
от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Установява се и нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй
като и в трите спални помещения в които е пребивавал К. (а именно № 21, № 22 и
№ 36), не му е било осигурено
необходимото количество дневна светлина и възможност за естествено проветряване,
доколкото площта на наличните в килиите прозорци, не отговаря на предвидените
стандарти в чл.113 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради което и
следва да се приеме, че за периодите от 30.01.2015г.
до 03.12.2015г. и от 08.07.2016г. до 10.02.2017г.,
в които е пребивавал в Затвора – Пловдив, по отношение на ищеца са налице
твърдяните нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 от с.з. В подкрепа на
изложените по-горе твърдения са и показанията на разпитаните по делото
свидетели Д. и Л..
Видно от събраните писмени доказателства по делото, няма
нарушение на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като в спално помещение №21, №22 и №36
е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща студена вода. Според справка
(лист 56) от мл.експерт в Затвора – Пловдив във всяка стая в затвора
гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а случаи в които няма такъв е
единствено при отстраняване на ВиК повреди.Тук
е мястото да се отбележи, че при ВиК повреда не само лишените от свобода нямат
вода, но и всеки гражданин около ВиК повредата, а понякога и цели населени
места нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда не поставя
лишените от свобода, в частност ищецът в по-неблагоприятно положение от всеки
друг гражданин. По отношение на топлата вода пък, по делото се установи, че
времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на затвора
гр.Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода. В този
смисъл оплакванията на ищецът относно липсата на топла и студена вода и
санитарен възел са неоснователни и недоказани. Само за пълнота следва да се
отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът под твърдението, че
тоалетните не са шумоизолирани, дали самото помещение в цялост не е
шумоизолирано или се касае за тоалетната чиния. Освен това неосигуряването на
шумоизолацията в тоалетната неможе да се тълкува като нечовешко и унизително
отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е много на средното ниво на
битови условия.
Напълно неоснователни са и твърденията в исковата
молба за неработещи казанчета, липса на
прегради и липса на работещи чешми и умивалници. В тази връзка видно от
приложеното по делото становище на техник строителство и архитектура, в затвора
гр.Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се
течове, сменят се осветителни тела, и счупени прозорци се подменят
своевременно. А според показанията на свидетеля Д. които съдът кредитира в тази
им част, тоалетната е към спалното и е затворена, като има врата на тоалетната.
Що се отнася до оплакването за лошото състояние на банята в затвора Пловдив,
в становището на техник строителство и архитектура, в затвора гр.Пловдив е
посочено, че със собствени сили /лишените от свобода назначени като строители
по щата на домакинците и строителни материали, предоставени по централно
сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в
сравнително добро състояние. Според становището, банята е обща, пода е с
мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за
лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и
е на територията на затвора (закупен през януари 2017г.), а въглищата се осигуряват
редовно от централна доставка от ГДИН. От справката на лист 56-57 по делото се
установява, че за поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит
работен обект на основание чл.80 ал.1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен
от свобода, където при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че
хигиената в затворническата баня е задоволителна. Ето защо е напълно
неоснователен иска и в частта относно лошото състояние на баните и тоалетните.
Що се касае до оплакването за наличието на дървеници и бълхи, тук следва да се
подчертае, че по делото са представени договори за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, както и множество протоколи за извършена дезинсекция за насекоми и
гризачи от които е видно, че ответникът не е бездействал, а напротив предприел
е мерки за борба с инсекти и гризачи в затвора Пловдив. В този смисъл напълно
неоснователно е и оплакването от наличие на инсекти в затвора Пловдив.
Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно
храната в затвора с оглед
представените по делото седмични менюта. Ноторно известно е, че средната дневна
енергийна нужда на човек е около две хиляди калории на ден. От представените по
делото менюта на затвора Пловдив е видно, че в повечето дни, дневният прием на
калории за лишените от свобода е над 2600, а понякога и до 2900 калории.
Храната е разнообразна. В менютата присъстват месо, млечни продукти, както и
ястия с яйца и напълно неоснователно е твърдението на К., че се набляга
предимно на нискокалорични храни.
Оплакването на ищеца относно липсата на изолация на външните стени на затвора и преживени от
него неблагоприятни усещания на студ, и
непредоставянето на достатъчно дебели завивки от администрацията на Затвора
Пловдив, също са неоснователни. На първо място, установява се от представеното
на лист 55 становище, че в затвора отоплението през отоплителния сезон се
осъществява посредством централно- локално парно. Следва да се има предвид и
това, че поставянето на изолация на външните стени на затвора не е нормативно
установено задължение на ответника. Недоказани са твърденията на ищеца, че не
са му били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ, предвид факта,
че не са налице данни същият изобщо да е депозирал такива молби до
администрацията на затвора, съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е
било отказвано, както и установената възможност всеки лишен от свобода да
разполага и ползва собствени завивки, предоставени му от негови близки. Общите твърдения изложени и от свидетеля Д., че през
зимата е студено, а през лятото е горещо, като се има предвид, че се касае до
характерни температурни стойности за съответните сезони и съответното
географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения
на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват
обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие.
На следващо място видно от справката на лист 56-57 по
делото, в затвора разполагат с постелен
инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеала, възглавници,
достатъчно за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и в двете
ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените
от свобода като в утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично –
понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си
бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка
на лишения от свобода има право бельото ми да бъде заменено, чрез молба до
началника на затвора. В тази връзка ищецът не твърди да е подавал молба за
изпиране на спалното бельо или за допълнителен инвентар, още по-малко да е
получил отрицателен отговор. Ето защо искът и в тази част, също е
неоснователен.
Що се касае до оплакването от липсата на мебели, то следва да се има предвид, че в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС не се съдържат изрични норми относно затворническите мебели. Безспорно
е, че на лишените от свобода се осигурява спално помещение. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се
обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела. Както сам посочва ищеца в исковата си молба шкафове има в
килиите. Според свидетелските показания на Л., в килията леглата, на които спят
са за 10 човека, като има една или две маси и 3-4 шкафа максимум. Според
показанията на свидетеля Д. в килия № 36 нямало стол и маса, а едно момче само
имало маса. Следва обаче да се има предвид, че храненето на лишените от свобода
е организирано в отделно помещение - столова, а не се извършва принципно по
стаите, както и че липсата на допълнителна мебелировка, освен леглата и
шкафчетата, е обусловена и от самата площ на помещенията и необходимостта да
има достатъчно разполагаема такава за извършване свободно на движения за
задоволяване на битовите нужди на лишените от свобода. Поради това и според
съда не може да се счете за доказана причинна връзка между наличието на
по-малко мебели в помещенията и причиняването на неимуществени вреди на ищеца.
От доказателствата по делото не се установява да е
била правена обработка за премахване на мухъл, а следва да се има предвид, че със
средства за почистване, с които разполагат лишените от свобода, самите те
трудно биха могли да премахнат плесен, доколкото са необходими специфични
препарати. Същевременно се установява от показанията на свидетеля Л., че в
спалните помещения е имало влага. Поради това, а и с оглед констатираното
несъответствие на големината на прозорците в спалните помещения с предвидените
стандарти в чл.113 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони (и оскъдното
проветряване, което влияе пряко на развитието на мухъл), това оплакване на
ищеца съдът намира за установено.
Съдът счита за неоснователна исковата претенция по
отношение на твърдението, че с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа. Съгласно чл.152 ал.1 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа
са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към
подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и
способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода
включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна
дейност; 2. програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска
от вреди; 3. образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4.
творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на
същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална
социална дейност и възпитателна работа. Видно от становището на лист 50 гръб по
делото, К. е взел участие в групова работа „Всичко е възможно“, за което е
награден с писмена похвала съгласно заповед от 27.10.2015г. и същият е работил
в обособено производство за зачистване на детайли от термоактивна пластмаса в
затвора Пловдив съгласно заповед от 12.08.2016, но същият е спрян от работа
поради несправяне със задълженията съгл. заповед от 02.09.2016г.
Що се касае до оплакванията, че на ищеца не му е
оказвана лекарска помощ, че не са му давани лекарства за заболяването му Хепатит Ц и че храната му не е била
съобразена с тази му диагноза, съдът намира същите за напълно неоснователни.
Както се установява от представената справка от трето неучастващо по делото
лице - Регионална здравна инспекция
гр.Пловдив, за периода 2004-2020г. на лицето Л.Х.К. е извършено едно изследване
на ищеца от РЗИ Пловдив на 03.05.2018г., микроелиза тест Anti HCV, положителен /+/, като на лист 77 е представен и препис
от изследването. Т.е. заболяването Хепатит Ц на ищеца е установено след исковия
период, поради което същият не може да претендира обезщетение за настъпили
вреди от бездействие на затворническата администрация (че не му е оказвана
лекарска помощ, че не са му давани лекарства за заболяването му Хепатит Ц и че
храната му не е била съобразена с тази му диагноза) след като в исковия период
още не е бил диагностициран. В тази част исковата претенция е неоснователна.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото: относно пренаселеността на
помещенията в затвора гр.Пловдив,
ограниченото количество дневна светлина и ограничената възможност за естествено
проветряване в спалните помещения, както и относно наличието на мухъл за
периодите от 30.01.2015г. до 03.12.2015г.вкл. и от 08.07.2016г. до 10.02.2017г.вкл., които водят до извода, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
За пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че
при осъществяване на правно - регламентирана дейност, длъжностните лица от
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” са нарушили и изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по
делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни
лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство, но липсата на подобна
цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение
от 09.06.2005г. на ЕСПЧ по делото И.И. срещу България, Решение от 27.01.2015г.
на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” и др./.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, според която в случаите по ал.1 (държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3),
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е установено, че претърпените
негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите
условия, по-конкретно малката жилищна площ, ограниченото количество дневна
светлина и ограничената възможност за естествено проветряване и наличието на мухъл
в помещенията, в които е бил настанен К. *** за периодите от 30.01.2015г. до 03.12.2015г.вкл. и от 08.07.2016г. до 10.02.2017г.вкл.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискванията на чл.52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално -
етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Справедливостта
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Следва да се има в предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен
характер. Размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта,
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да
бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице.
Настоящия съдебен състав се
съобразява с постановените три осъдителни решения срещу България на
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Ч.
и К., Й. и Д. и И. и други, образувани по единадесет жалби на
лишени от свобода, относно размерът на присъдените обезщетения за
претърпените вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи
проявления на незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата
претенция - времето, през което ищецът е пребивавал в затвора гр.Пловдив в
пренаселени помещения, с мухъл и ограничено проветряване и количество светлина,
което е 526 дни. Съобразно това и при
прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, за неимуществените вреди
настъпили за периодите от 30.01.2015г. до
03.12.2015г.вкл. и от 08.07.2016г. до 10.02.2017г.вкл.
в затвора Пловдив възлиза на 3500 лева,
За останалата част - за разликата над 3500 лева до
пълния предявен размер от 10 000 лева исковата претенция, като неоснователна,
следва да се отхвърли.
На осн. чл.286 ал.3 от ЗИНЗС при частично уважаване на
иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и
да заплати на ищеца внесената държавна такса. Доколкото е претендирано
единствено присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва бъде осъден да заплати на адв.М. сумата в размер на 290,50
лева, съразмерно уважената част от иска, изчислена на основание чл.78 ал.1 ГПК
и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника,
съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид
разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по
отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат
присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата
претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- София да заплати на Л.Х.К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора –
гр.Пловдив сумата в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– Пловдив в периодите от 30.01.2015г. до
03.12.2015г.вкл. и от 08.07.2016г. до
10.02.2017г.вкл., като
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата
до пълния му предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- София да заплати на адвокат Г.Г.М. ***, сумата от 290,50 /двеста и деветдесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането, направено от
процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Пловдивски административен съд, съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: