Р Е
Ш Е Н
И Е №260178/13.4.2021г.
гр. ЯМБОЛ.13.04.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........18.03.2021г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря
.......................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.………………….....гр.дело N .424.… ..
по описа
за 2020год. и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания” ООД -
гр.София, с която желае да се приеме за установено по отношение на ответницата
И.М.И., в качеството й на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
***, сключен на 7.02.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, сумите, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № *** г., по описа на Районен съд - Ямбол, а именно:
6315,24 лв. - частично претендирана сума по договор за потребителски паричен
кредит № ***, представляващи главница по 22 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 1.12.2017 г. до 1.09.2019 г.; 3484,10 лв., представляващи
възнаградителна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 20.03.2018 г. /датата на
прехвърляне на задължението/; 1739,39 лв., представляващи обезщетение за забава
за периода от 01.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване
на дълга, както и да им бъдат присъдени сторените и предявени разноски по
ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - Ямбол.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу И.М.И.,
молят да се осъди И.М.И., в качеството на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № *** сключен на 7.02.2017 г., да плати на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *** следните неизплатени по процесния
договор суми: 6315,24 лв. - частично претендирана сума по договор за
потребителски паричен кредит № *** представляващи главница по 22 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 1.12.2017 г. до 1.09.2019 г.; 3484,10
лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.09.2017 г. до
20.03.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 1739,39 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
дълга.
Ищецът твърди, че на
20.03.2018 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ***, по силата на което
вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу И.М.И., произтичащо
от договор за потребителски кредит № *** г., е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно чл. 4.3. от
рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има
изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя е
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № *** г. от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Уведомлението е изпратено чрез
Български пощи ЕАД с известие за доставяне, като същото се е върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка „Получателят отсъства". Ищцовото
дружество е изпратило повторно уведомително писмо, ведно с уведомление за
извършената цесия с изх. № *** г. чрез ЧСИ И. С. Х., на когото „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от
Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението е връчено на ответника по
реда на чл.47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 07.06.2019 г.
Ищецът е направил
искане уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ № *** г., да се връчи на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във
връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост. Позовават се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът постанови
горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата молба бъде
надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем не е погасено, моли да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове.
Ищецът твърди, че
процесното вземане произтича от потребителски паричен кредит № ***, сключен на
7.02.2017 г. между И.М.И. в качеството на Кредитополучател и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните Общи
условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на
Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр
от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на
Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 46402,61 лева, която
сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***г.
Подписвайки договора
за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума
и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане
на кредита, като страните са договорили годишен лихвен процент в размер на
14,99%. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 41595,79
лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване
на договора за кредит е в размер на 82863,91 лв., която съгласно клаузите на
договора за кредите платима на 105 броя анюитетни месечни погасителни вноски.
Страните са договорили 9-месечен гратисен период за заплащане на вноските по
главницата, поради което за периода от 01.03.2017г. до 01.11.2017г.
Кредитополучателят дължи заплащането само на вноски по възнаградителната лихва,
а падежа на първата вноска по главницата е 01.12.2017г. Така всяка вноска
включваща и главница, и възнаградителна лихва е в размер на 838,08 лева. Първата
погасителна вноска е дължима на 1.03.2017 г., а последната е с падеж на
1.11.2025 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит,
в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 1739,39 лв. за периода от 1.12.2017 г. До
31.08.2019Г.
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента по цялото задължение, е в размер на 1583,80 лв., с която са
погасени, както следва: възнаградителна лихва: 1583,80лв.
Предвид изложеното
за Агенция за събиране на вземания ЕАД е възникнал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред, с оглед на което е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК
срещу И.М.И. ***, съгласно което претендират от ответницата в качеството й на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит №*** сключен на 7.02.2017
г., да заплати: главница в размер на 6315,24 лв., възнаградителна лихв в размер
на 3484,10 лв., начислена за периода от 01.09.2017 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.03.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/, и
обезщетение за забава в размер на 1739,39 лева, начислено за периода от
01.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер
на 11538,73 лева, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът е уважил
претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № *** г., ***състав, по описа на
Районен съд - Ямбол, е издадена заповед за изпълнение. На 14.01.2020 г.
дружество е получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, че Агенция за събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което предявяват настоящата искова
молба срещу И.М.И..
Молят съдът да
приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените
указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да
вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за
спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока
Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение
№ 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответницата, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Счита, че цесията не
е породила действие за ответницата, тъй като същата не е редовно уведомена за
прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит. По отношение
връчването на това уведомление с исковата молба, съгласно действащата съдебна
практика, същото поражда действие и редовно уведомява длъжника за цесията, но
счита, че това не се отнася до случаите, при които исковата молба и приложеното
към нея уведомление за цесия се връчват на особен представител. Чрез уредената
процесуална фикция не могат да се получават изявления с материалноправен ефект,
какъвто е уведомлението за цесия, поради което предявените установителни искове
следва да се отхвърлят.
„УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е финансова институция по чл.З от ЗКИ и по силата на
разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен
посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
От друга страна,
ответницата е физическо лице, на което по силата на процесния договор е
предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска
или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по
смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът- финансова институция по смисъла на
чл.З ал.1 т.З от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13 т.2
от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва
от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и
нищожност на клауза на чл.13 от общите условия на процесния договор за заем.
Счита, че същата е
неравноправна, тъй като дава възможност на кредитора „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД да прехвърли вземанията си по него без съгласието на
ответника - потребител по него, съгласно чл. 143 т.16 ЗЗП.След като не е
възпроизведена в съдържанието на самият договор за заем - тя е нищожна по
силата на чл. 146 ал. 1 ЗЗП.
Поради това
приложение № ***. към рамковия договор за цесия от 20.12.2016 г., с което
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е цедирало на ищеца тези вземания, се
явява нищожно в тази му част, с която те са му прехвърлени с него, по силата на
чл.26 ал.1 пред.1 и ал.4 от ЗЗД, поради което с договора за цесия не могат да
се прехвърлят процесиите вземания и те не се дължат на ищеца.
Ето защо, моли да се
приеме, че предявените установителни искове за признаване на установено, че
ответницата дължи на ищеца сумите, присъдени в издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, са неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне.
По отношение на
предявения от ищеца евентуален иск за осъждане на ответницата като
кредитополучател, по договор за потребителски паричен кредит, да заплати
процесиите суми, счита същият за неоснователен, по следните съображения:
Началният момент на
изискуемостта на вземането по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност
за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. В случая липсват доказателства ищецът да е
уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по
процесния договор преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне на съда, заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Това
уведомяване обаче не може да се вземе предвид като факт, настъпил в хода на процеса съгласно
чл.235, ал.З ГПК, доколкото от значение е моментът на връчването, а именно
преди подаване на заявлението.
В настоящия казус,
видно от приложения договор за потребителски кредит, същият не съдържа клауза
за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски. Такава клауза
е предвидена единствено в общите условия. От друга страна не е достатъчно
изявлението на кредитора да съдържа единствено съобщението на факта на
настъпила предсрочна изискуемост /уведомление за цесия и предсрочна изискуемост
на договора или изявление в исковата молба/, а трябва да съдържа достатъчна
информация за индивидуализиране на вземането, позоваване на обстоятелствата,
които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, т.е. да е конкретизирано за кои задължения- главница,
лихви и/или вноски, се отнася забавата и да е определен периодът на забавата.
Освен
горепосоченото, счита, че договорът за потребителски кредит не е произвел свето
действие между кредитора и кредитополучателя, тъй като на същият липсват
подписи на страните.
Моли за отхвърляне на предявените от
ищеца искове като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***. по описа на
ЯРС се установи, че в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД е издадена Заповед № ***. за изпълнение на парично
задължение, с която длъжникът И.М.И. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата 6315.24 лв. – частично претендирана
сума по договор за потребителси паричен кредит № 2613544 представляващи
главница по 22 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
01.12.2017 г. до 01.09.2019 г., сумата
3484.10 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2017 г. до
20.03.2018 г., сумата 1739.39 лв. –
обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 31.08.2019 г.,ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
съдебни разноски в размер на 230.77 лв.,
- платена държавна такса и 50.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК, като с разпореждане №***., връчено на заявителя
на 14.01.2020г. , съдът е дал указания за предявяване на установителен иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение. Искът е
предявен в съда на 17.02.2020г., в законоустановения едномесечен срок.
Ищецът е
представил договор за потребителски кредит № ***., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и И.М.И., според който ищецът е предоставил на
ответницата потребителски кредит в размер на 46 402.61лв. С договора и
чл.7, ал.1 от Общите условия, представени с исковата молба, е уговорено, че за
предоставения кредит се дължи фиксирана лихва при годишен лихвен процент –
14,99%, месечният размер на която е включен в погасителен план. Годишния
процент на разходите/ГПР/ е 14.37%, като е уговорено кредитът да се издължи на
105 броя месечни вноски в размер на 838.08лв. с падеж 1-во число от месеца. Приложен
е и погасителен план към кредита.
За извършената
цесия ищецът е представил рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016г. сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, като цедент и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания сключен между същите страни на 20.03.2018г.,
потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД, Приложение №1 към Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.03.2018г., в което под № 258 е вписано вземането от ответницата
И.М.И.. Ищецът е представил и две пълномощни към всеки договор за цесия с права по чл.99, ал.3 от ЗЗД на „АСВ” АД
дадени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД. За извършената цесия ищецът е
изпратил до ответника уведомително писмо ***, което видно от приложеното
известие на БП не е получено от ответницата, както и уведомително писмо ***.,
което видно от писмо изх.№ ***. на ЧСИ рег.№ *** И. Х. е връчено на осн.чл.47,ал.5
от ГПК, като лицето не е намерено на адреса.
По искане от ищеца
по делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според
даденото заключение общият размер на внесените суми по Договор за кредит № ***
г. е 1 583,80 лв. , с които са погасени изцяло вноски от № 1 до № 6 по
Погасителен план и част от вноска № 7. Последното плащане е извършено на
01.09.2017 г., с което е погасена част от договорната лихва от вноска № 7 с
падеж 01.09.2017 г. Кредитополучателят е изпаднал в забава от 01.09.2017 г.,
когато не е погасена дължимата вноска, съдържаща задължение за договорна лихва.
По Договор за кредит № *** г. няма извършени преводи чрез платежни нареждания и
банкови преводи, тъй като с него е рестуктуриран Договор за заем № *** г.,
сключен между „УКФ" и И.М.И..
Реструктурирането се е наложило в
резултат от влошеното финансово състояние на ответницата, с цел облекчаване
режима на изплащане на задълженията по Договор за заем № *** г., като е
договорен гратисен период и намаляване на вноските за определен период от
време. На 21.02.2014 г. по Договор за заем № ***. е усвоена главница в размер
на общо 44 000.00 лв., по следния начин: 2 627,98 лв. - превод по сметка на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНСЕАД, с основание „И.М.И., ЕГН **********,
D.CREX-02924640"; 33 024,26 лв. - превод по сметка на И.М.И., с основание
„паричен заем 1405788, ЕГН ********** "; 8 347,76 лв. - рефинансиран друг
договор на ответницата в „УКФ"ЕАД. Размерът на непогасената главница по
процесния договор за периода 01.12.2017 г. -01.09.2019 г. е 6 315,14 лв. / шест
хиляди триста и петнадесет 0,14 лева / - Таблица № ***.
Падежиралата и
непогасена главница по процесния договор за периода от 01.12.2017 г. до датата
на входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда - 11.09.2019 г., е в размер
на 6 315,14 лв. Размерът на непогасената възнаградителна лихва по процесния
договор, за периода от 01.09.2017 г. до 20.03.2018 г. / датата на прехвърляне
на задължението /, е 3 484,10 лв. / три хиляди четиристотин осемдесет и четири
0,10 лева / - Таблица № ***. Размерът на лихвата за забава върху падежиралите и
непогасени главница по т.4 и договорната лихва по т.5, изчислена за периода от
01.12.2017 г. до датата на входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в
съда - 11.09.2019 г., е 994,77 лв. Размерът на лихвата за забава върху
падежиралите и непогасени главница по т.4 и договорната лихва по т.5, изчислена
за периода от 01.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда -
17.02.2020 г., е 1 391,16 лв. Съдът изцяло възприема заключението на в.л., като
обективно и компетентно дадено.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по
реда на чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , чл.79,ал.1 ЗЗД
и вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира
предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да
предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си. В случая предмет на иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД са вземанията на ищеца
произтичащи от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240
от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит.
По делото не се спори и се
установи от представените писмени доказателства факта на сключен договор за
потребителски кредит № ***., вземането по който е било цедирано надлежно на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Страните по
цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни задължението за
уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. Направените опити от страна на ищеца да
изпълни това си задължение са останали безуспешни, т.к. ответницата не е
намерена на адреса.
Към исковата молба са
приложени уведомления за извършено прехвърляне, които с връчването на исковата
молба е достигнало до длъжника, чрез неговия особен представител. Същото
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника / решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. В случая уведомяването на
длъжника за извършената цесия е осъществено чрез връчване на документите по
делото на особения му представител, назначен по делото, което съгл.
разпоредбата на чл.45 от ГПК се смята за лично връчване. В този смисъл са
постановените решение на ВКС № 198/18.01.2019г.
по т.д. № 193/2018г. на І-во Т.О. и решение от 03.05.2019г. постановено по
възз.гр.д.№102 по описа за 2019г. на ОС-Ямбол. Предвид изложеното съдът приема,
че цесията е съобщена на ответницата в хода на делото, поради което и
вземанията се преминали в патримониума на цесионера. С оглед на това съдът
приема, че ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на ответницата, с
получаване на документите по делото, като от този момент прехвърлянето е
породило действие за длъжника - ответницата по иска, като направените
възражения на особения представител за тези факти са неоснователни.
Според установената съдебна практика,
както и разясненията по т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на кредитодателя до длъжника,
включително в случаите, когато в договора е предвидено, че кредиторът може да
събере вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в
договор е предвидена т.нар.”автоматична” предсрочна изискуемост, вземането
става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника. Съгласно същото ТР №4/2013г., уведомяването на длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост за вземането на банката, следва да се
установи, че е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Макар „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да не е банка и
предоставеният на ответника кредит да не е банков кредит, тъй като дружеството
е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ и предоставя потребителски
кредити, според съда по аналогия изискването за уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост е приложимо и в разглеждания случай. В
посоченото тълкувателно решение е постановено още, че правото на кредитора да
обяви предсрочната изискуемост следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая от представените от
ищеца писмени доказателства не се установява предсрочната изискуемост да е обявена
на длъжника. С оглед изложеното и по-горе относно актуалната съдебна практика,
следва да се приеме, че предсрочната изискуемост в случая е обявена на
ответницата с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на
особения представител по делото. Няма пречка предсрочната изискуемост да бъде
обявена на длъжника от цесионер, а не от първоначалния кредитор, тъй като
съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Правото на кредитора
да обяви вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност към вземането, която
преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане. Поради това и следва
да се приеме, че получаването на писмото за настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията е станало чрез връчване на исковата молба и
приложенията към нея, поради което и съдът намира, че е настъпила предсрочната
изискуемост по процесния договор, считано от получаването на документите по
делото от особения представител. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
кредитора/цесионера, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател, респективно до особения представител. Предсрочната
изискуемост на вземането по кредита променя изискуемостта на вноските, които не
са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането, тъй като вноските с
падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на основание договора за
кредит. Ако в исковото производство по реда на чл. 415,
ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Тълкувателно решение №
8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС не
разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в
хода на исковото производство. Следователно в настоящия случай е налице и тази
хипотеза, водеща до претендираните от ищеца правни последици.
Доколкото
основанието на вземанията е едно и също и предмет на подаденото заявление по
чл.410 ГПК и на установителния иск за главница са вноски с ненастъпил падеж
– общо в размер на 6315.14лв.,
погасителни вноски за периода от 01.12.2017г. до 11.09.2019г., както и предвид
липсата на доказателства за извършено плащане от ответницата, съдът намира, че
този иск следва да бъде уважен, като се признае за установено съществуването на
вземане на ищеца към ответника за сумата от 6315.1лв., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане.
Исковете за
главницата и възнаградителната лихва до 20.03.2018 г. (датата на прехвърляне на вземанията на
новия кредитор) от 3484.10лв. следва да се уважат.
Длъжникът е изпаднал в забава. Поради това
дължи и обезщетение за тази забава, чийто размер съгл. установеното от
заключението на ССчЕ е 1391,16лв., до който размер искът се явява основателен и
доказан.
Съдът
намира направените от особения представила възражения свързани с неравпоправни
клаузи в договора, т.к. не са индивидуално определени по смисъла на чл.146,
ал.2 от ЗЗП за неоснователни.
Съгласно чл.143 от ЗЗП “неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за доборсъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя”, като в
17 точки са изброени неизчерпателно неравноправни клаузи. Законът квалифицира
неравноправните клаузи като нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /
чл.146, ал.1/. Според чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Неравноправните уговорки, които са индивидуално уговорени са
действителни, но тежестта на доказване пада върху търговеца / чл.146, ал.4
ЗЗП/. В случая договорът с ответницата е уговорен индивидуално, като с него е
реструктуриран друг договор за заем № 145788/17.02.2014г., сключен между „УКФ“
и И.М.И., което се е наложило в резултат на влошеното финансово състояние на
ответницата, с цел облекчаване на изплащане на задълженията по договор за заем
№ ***, като е договорен гратисен период и намаляване на вноските за определен
период от време. В
договора са посочени данните, изисквани от чл. 11 т.9-11 от закона, вкл.
лихвения процент, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора.
С оглед уважаването на установителните искове, съдът не следва да
се произнася по предявените като евентуални осъдителни такива.
При този изход на делото на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените от него разноски
по делото, които съразмерно уважената част от исковете и представения списък по
чл.80 от ГПК възлизат на сумата от 1609,32 лева.
Съобразно приетото в т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото
производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, които съобразно признатото възлизат на сумата от
369.28лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че И.М.И., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 6315.14 лв. – частично
претендирана сума по договор за потребителси паричен кредит № ***
представляващи главница по 22 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 01.12.2017 г. до 01.09.2019 г., сумата 3484.10 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 01.09.2017 г. до 20.03.2018 г., сумата 1391.16 лв. –
обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 17.02.2020 г.,ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, като в
останалия предявен размер отхвърля исковете като неоснователни, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА И.М.И. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД направените по настоящото дело разноски по съразмерност от
1609,32лева , както и направените разноски по съразмерност в заповедното
производство от 369.28лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: