№ 185
гр. Айтос, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110100630 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба oт Х. Д. Р., ЕГН: **********, адрес за съобщения в ***, чрез
адвокат Т. С. М.; Срещу: А. Ш. Х., ЕГН:**********, поС.ен адрес в ***.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.1968 г., *** с Д. Х. Ф., ЕГН: ********** сключили
граждански брак, a през 1971 г. закупили в режим на CИO недвижим имот, разположен ***,
a именно: дворно място, цялото с площ от 711 кв.м., съставляващо УПИ 10 -130 no плана на
същото село, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, при граници: улица,
УПИ IX-131, УПИ XI-136, УПИ XVI-139.
През 2005 година гражданския брак между Д. Ф. и Х. Р. бил прекратен с ответника с
Решение № 711/ 11.03.2005г. пo гр.д. № 456 по описа на Районен сьд- Айтос за 2004 година.
По силата на съдебното решение имотът бил предоставен за ползване на ищцата. От самото
закупуване на жилището през 1971 година до развода, a след развода дo момента на подаане
на ИМ ищцата поС.но живяла и прадължава да живее в този имот, като след развода
еднолично го ползва. През 2007 г. Д. Ф. дарил cвoитe ½ ид. части на ответника.
Ищцата твърди, че в нейна полза е изтекла придобивна давност и върху дарените от бившия
cъпpyг ½ ид. части, считано от 2007 г. и станала собственик на целия имот, тъй като го
ползва еднолично. Ответника никога не бил стъпвал в имота, бито бил живял в него. През
2021 г.ищцата решила да заплати данъците за въпросния имот и от Община Айтос разбрала,
че за него е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ нa
името на А. Ш. Х., a именно Нотариален акт № 51, TOM I, peг. № 468, дело № 36 от 2018
година нa Нотариус с рег. № 324- Б. Д., След извършена справка, установила, че на базата на
направеното дарение на % ид. части пpeз 2007 г., пpeз 2018 г. e изгoтвeн и кoнcтaтивeн
1
нотариален акт за другата 1/2 ид. части пo силата на давностно владение, a именно
Нотариален акт № 51, TOM I, peг. № 468, дело № 36 от 2018 година на Нотариус c peг. № 324
- Б. Д.. Ищцата твърди, че ответникът никога нe e живял във въпросният имот, нито го е
ползвал, т.е. не може да го придобие ocтaнaлaтa ½ ид. части от пpaвoтo на собственост
върху имота. Със съдебно решение, постанавено пo гp.№1154 по oпиca за 2021 г. на PC, г.
Айтос, съдът e приел за установено че ищцата е собственик на 1/2 (една втора) ид.част от
процесния имот, a именно дворно място с площ от 711 кв.м., находящо се ***,
представляващо УПИ Х-130 в кв.21 пo плана нa същото село, ведно с построената в имота
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. при граници: улица,
УПИ IX-131, УПИ XI136, УПИ XVI-139. Съдът е отменил Нотариален акт за собственост на
недвижим имот пo давностно владение № 50, TOM първи, peг. № 467, дело № 35 от 2018г.
На нотариус Д., вписан в HK под № 324, с район на действие PC - Айтос, a също и
констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51, TOM първи, per. №
468, дело № 36 oт 2018 г. на нотариус Б.Д., вписан в HK под № 324, с район нa действие - PC
Айтос частично - до размера на 1/2 ид.част от собствеността нa описания в акта имот.
Въз основа на изложеното ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с което: дa
признае за установено спрямо ответика, че тя е собственик и на останала ½ идеална част от
следния недвижими имот: дворно място цялото с площ от 711 кв. м. находящо се в с:
Мъглен, общ. Айтос, съставляващо урегулиран поземлен имот 1УПИ Х-130 пo плана на
същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв. м., при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI136 к УПИ XVI- 139.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. Ш.
Х., в който счита иска за недопустим и като такъв не бива да бъде допускан за разглеждане.
В отговора на ИМ се излага, че текста на ИМ е дословно преписан от ИМ по гр.д. №
1154/2021г на РС-Айтос, по което ищцата е получила търсената защита, вкл.в мотивите на
съдебния акт със сила на пресъдено нещо между страните има произнасяне относно
твърдението, че ищцата е завладяла фактически целия имот. Излага се също така, че между
страните от м.март 2023г има образувано гр.дело за делба , което е в първата си фаза и по
това дело ищцата не е навеждала твърдения, нито е предявила нарочен иск (което би
следвало да се случи именно в делбения процес) за установяване на идеални части над ½.
Нещо повече в делбения процес ищцата сама е легитимирала ответника като съсобственик,
като е посочила, че той притежава ½ ид.ч. от имота, което обезсмисляло и подаването на
настоящия иск.
Съдът като се запозна с текста на ИМ и съдържащите се в нея искания, е допуснал за
разглеждане положителният установителен иск по чл.124 ГПК .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Не е спорно по делото, че ищцата е била в брак с Д. Х. Ф., ЕГН: ********** от
1968г до 2005г. Страните не спорят също така, че по време на брака си в режим на СИО
(бездялова съсобственост) страните са придобили процесния имот и по силата на съдебното
решение за развод Решение № 711/ 11.03.2005г. пo гр.д. № 456 /2004г на РС-Айтос имотът е
предоставен за позлване на ищцата. Няма спор също така относно факта, че през 2007г Д. Х.
Ф. дарил на племенника си (ответника) А. Ш. Х. своята ½ идеална част от имота. За
сделката ищцата не узнала до 2018г, когато А. Ш. Х. се сдобил с констативен НА за
собственост върху целия имот.
Видно от приложеното по делото гр.д №1154/2021г на РС-Айтос съдът е признал, че
ищцата е собственил на ½ ид.ч. от имота и отменил Нотариален акт за собственост на
недвижим имот пo давностно владение № 50, TOM първи, peг. № 467, дело № 35 от 2018г.
На нотариус Д., вписан в HK под № 324, с район на действие PC - Айтос, a също и
констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51, TOM първи, per. №
468, дело № 36 oт 2018 г. на нотариус Б.Д., вписан в HK под № 324, с район нa действие - PC
Айтос частично - до размера на 1/2 ид.част от собствеността нa описания в акта имот.
Съгласно декларация по чл.14 ЗМДТ №**********/28.09.2017г (л.126-129), подадена
от ответника А. Ш. Х., последния е посочен като собственик на ½ от правото на собственик,
а останалата ½ ид.ч. е декларирана като собственост на ищцата Х. Р..
И от двете страни по делото отговаряха на въпроси по чл.176, ал.1 ГПК.
От ищцата и от ответника са представени копия от касови ордери за заплатени данъци,
сметки за ток и вода, ккоито съдът прецени да не кредитира като удостоверителен документ,
т.к. няма как да бъде установено по делото, че подписите за „платил“ са положени от ищцата
или ответника, както страните твърдят.
Приложена е и справка за задграничните пътувания на ответника (л.91-94), от която е видно
, че отвтеника живее в Рещублика Турция. Това е факт, който не е отречен от ответника.
Съгласно писмо от доставчика на електроенергия „ЕВН-Булгария“ (л.148) от 20.12.2004г до
08.11.2012г партидата се е водила на името на Д. Х. Ф., а след тази дата до момента е на
името на А. Ш. Х..
В качеството на свидетели бяха разпитани А. Х. Ю. и С. Я. Ю..
По време на разпита свид. А. Х. Ю. разказва, че след развода на Х. и Д. , ищцата е останала
да живее в имота, а бившият й съпруг започнал работа в *** и заживял на квартира в мазето
на техен роднина. Ищцата живяла в къщата през всички тези години, обработвала двора.
Свидетелката често я посещавала. Така било до 2017г, когато Д. се пенсионирал и решил да
се прибере ***. Отишъл да живее в къщата и ищцата не пожелала да остава да живее с него,
затова се изнесла и отишла при сина си. Според свидетелката след 1989г ответникът е
заминал за Турция и до ммента живее и работи там , а когато се прибира в *** отсяда в
бащината си къща, която е много по-голяма и удобна. Според свидетелката по къщата не са
правени ремонти от ответника, нито от родителите му. След 2017г Д. се прибрал в спорния
имот , но се разболял сериозно и било взето решение да живее в къщата на брат си (баща на
3
ответника), където за него да се полагат грижи. Там и починал. След като прибрал брат си да
живее при него бащата на ответника -Ш. Х. Ф. започнал да прибира земеделския си
инвентар (трактор) в двора на спорния имот.
Според свид. С. Я. Ю. (съселянин) в имота не се живее поне от 15 години. По думи на
свидетеля Д. е работил в ***, но се е прибирал всяка събота и неделя в имота. Когато Д. се
пенсионирал се прибрал за поС.но в къщата в ***, но живял в имота за кратко, т.к. се
раболял и се преместил в къщата на брат си. За ищцата Х. свидетелят твърди, че живеела в
къщата на сина си Неждет в другия край на същото село. Пак според свид.Юмер дворът се
обработвал през годините от бащата на ответника, който държал един свой трактор в имота.
Също така свид.твърди, че е участвал в ремонт на покрива на къщата, който по негови думи
бил заплатен от ответника. Свидетелят разказва всичко това с уговорката, че никога не е
познавал лично Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от за установяване право
на собственост, придобито в резултат на давностно владение (по чл.79, ал.1 ЗС) е допустим,
тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска.
В хода на производството съдът установи, че процесния имот е придобит в режим на
СИО между ищцата и бившият й съпруг- Д. Х. Ф., който през 2007г дарил своята ид.ч. на
ответника. Според свидетелските показания имотът е бил владян както от ищцата, така и от
бившия й съпруг, който отново се е завърнал да живее там през 2018г., като е упражнявал
владение над имота от името на племенника си -ответника А. Ф.. От друга страна ,макар
живеейки сама в имота през периода 2005-2018г ищцата е била наясно, че е собственик само
на ½ ид.ч. от същия. Индикация за това е факта, че още в ИМ по гр.д. №1154/2021г на РС-
Айтос (образувано 17.12.2021г), което е приключило в нейна полза ищцата се е
идентифицирала като собственик на ½ ид.ч. от имота. Следователно към онзи момент
ищцата не е считала , че в нейна полза е изтекла 10 годишна придобивна давност по
отношение на другата ½ ид.ч. от имота, която по силата на прекратено СИО е станала
собственост на съпруга й.
Според показанията на двамата свидетели по делото и двете страни са извършвали поправки
на имота, доколкото са позволявали възможностите им и са обработвали имота, като са
садили зеленчуци в двора. Но с оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса, тежестта на доказване пада върху ищцата. Ищцата не успя да докаже категорично,
че действията й са извършени именно с цел да афишират владение за себе си, а не
управление на съсобствената вещ. Нещо повече по делото се събраха доказателства, че
ответника чрез своя баща също е полагал грижи за имота, а баща му е обработвал двора в
някакъв период от време, които действия също афишират владение.
В този смисъл според показанията на свидетели и според самата ищца (докато
4
отговаряше на въпросите по чл.176 ГПК) ,съдът не събра доказателства да са бил
извършвани повече от действия на обикновено управление и от двете страни.
В решение №291/09.08.2010 г., постановено по гр.д.№859/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е прието,
че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика. В решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр.д.№1162/2009 г. на ІІ
ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във
владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава
хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че
такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В решение
№145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№627/2010 г. на І ГО на ВКС е прието, че общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани. Следва да се имат предвид задължителните
указания на ТР №1/2012 г. на ГК на ВКС, съгласно които независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. В контекста на посочената
съдебна практика по делото няма доказателства, които да установяват категорично
промяната на намерението на ищцата да свои имота, да е манифестирана пред останалите
съсобственици и по-конкретно ответника. Факт е, че според свидетелите в периода 2005-
2018г ищцата е живяла в имота, но това е по силата на съдебното решение за развод, което й
дава „право на ползване“ на семейното жилище. Сам по себе си факта на живеене в имота
не е достатъчен за извод за промяна в отношението към имота. Обективно и до момента не
са налице действия, от които да може да се съди за промененото отношение на ищцата към
имота, още по-малко това променено отношение да е станало доС.ие на останалите
съсобственици. От събраните по делото доказателства съдът счита, че са налице действия на
обикновено управление на съсобствената вещ от страна на ищцата и в този смисъл искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
5
С оглед изхода на делото в полза на ответниците съгл. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се
присъдят направените разноски. От представения списък по чл.80 ГПК (л.164) е видно, че
ответникът претендира разноски в размер на 1200лв. за адв.хонорар. Т.к. от ищцата е
направено възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждние, съдът
прецени да намали същото по справедливост на 900лева. Що се отнася до останалите
15лева- ДТ за издадени съдебни удостоверения, съдът прецени, че следва да бъдат
възложени в тежест на ищцата.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Д. Р., ЕГН: **********, адрес за съобщения в ***, срещу: А. Ш. Х.,
ЕГН:**********, поС.ен адрес в ***, на осн.чл.124 ГПК вр.чл.79 , ал.1 ЗС да се признае за
установено по отношение на ответника А. Ш. Х., ЕГН:**********, че Х. Д. Р., ЕГН:
********** е собственик на ½ ид.ч. придобита по силата на спокойно и необезпокоявано
владение продължило 10 години, считано от 2005г до 2015г на следния недвижими имот:
дворно място цялото с площ от 711 кв. м. находящо се в с: ***, съставляващо урегулиран
поземлен имот УПИ Х-130 пo плана на същото село, ведно с построената в имота
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м., при граници: улица,
УПИ IX-131, УПИ XI-36 , УПИ XVI- 139, на ½ ид.ч. от който имот ищцата е собственик по
силата на прекратено СИО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Х. Д. Р., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.
Ш. Х., ЕГН:**********, поС.ен адрес в ***, направените по делото разноски в размер на
915лв. (деветстотин и петнадесет лева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6