Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1982 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от И.С.И., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. Ф. *** АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 3000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 31.10.2018г. на път I-2, посока гр. Варна ПТП, ведно със законната лихва от
09.05.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: На 31.10.2018г. при управление на лек автомобил марка Фолксваген, модел Кади с рег. № *********,
движейки се по път I-2 посока гр. Варна претърпял ПТП. Вината за това била на
водача на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № *********, който нарушил правилата за
движение и го блъснал отзад. Последвал удар между двата автомобила. В резултат от
настъпилото произшествие, ищецът получил телесни увреждания, изразяващи се в
контузия на главата и шията вследствие на камшичен
удар. Транспортиран бил до спешно отделение на МБАЛ Света Анна Варна, като след
направени рентгенови изследвания било установено, че няма вътрешно контузни рани, като го насочили за домашно лечение. Поради
влошаване на състоянието му отново бил транспортиран до спешно отделение на
МБАЛ Света Анна Варна и след консулт с неврохирург, приет в клиника по
неврохирургия за диагностично уточнение и лечение. След направени изследвания,
на 03.11.2018г. бил изписан с диагноза мозъчно сътресение и с препоръка за
избягване на тежко физическо натоварване. В продължение на месец изпитвал
отпадналост и загуба на равновесие, вкл. затруднения да се обслужва сам. В
резултат на травмата в продължителен период от време бил неработоспособен.
Освен посочените увреждания ищецът преживял и силен стрес, като оздравителният
период бил съпроводен с болки и душевен дискомфорт от
преживяното. Виновният
водач имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника.
Ищецът завел щетата пред З.Б.И.АД, но към настоящия момент претенцията му не е
удовлетворена. Ето защо има правен интерес да претендира обезщетение. Моли в
тази връзка за постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност за автомобил Фолксваген Голф с рег. № *********. Оспорва
механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка между претърпяните физически и психологични болки и страдания и
ПТП. Оспорва противоправното поведение на водача,
управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № *********. Твърди, че
претендираното обезщетение не съответства на претърпяните
вреди. Навежда доводи за наличието на съпричиняване на вредите, доколкото
ищецът не е бил с поставен предпазен колан. В случая самият ищец не е изпълнил
вменените му от ЗДвП задължения и по този начин е допринесъл за настъпването на
ПТП. Моли за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен, а в
условията на евентуалност размерът на обезщетението да бъде намален при
отчитане на процент съпричиняване.
В о.с.з.
страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията
между страните по делото, че към 31.10.2018г. по отношение на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ********* е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника.
На
л. 95 от делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 2018-1020-2813 в оригинал, в който ищецът е вписан като участник 2
в ПТП реализирано на 31.10.2018 около 11.35 часа, път 1-2193 км. разклон за
пречиствателна станция град Варна, с материални щети по МПС и пострадало лице с
посочена диагноза – мозъчно сътресение. ПТП е посетено от органите на реда.
Като причина за ПТП е отразено, че участник 1 поради движение с несъобразена
скорост, за да избегне сблъсък с изчакващ да завие в ляво на кръстовището
товарен автомобил, рязко завива на дясно, излиза в затревен банкет, в
последствие на което навлиза на път 1-2 застигайки и блъска движещият се пред
него участник 2. На нарушителя е съставен АУАН.
С Писмо изх.№ НЩ- 3644/09.05.2019г., З.Б.и. АД е уведомило ищеца за отказа си да удовлетвори претенцията по щета № **********, с мотив, че ищецът не фигурира в КП като пострадало лице.
На л.8-14 е приложена медицинска документация на ищеца
във връзка с претърпяното ПТП /Епикриза ИЗ № 46101-л.8; Лист
за преглед на пациент № 7689-л.9; Болничен лист № Е20182978500 от дата
05.11.2018г.-л.10; Болничен лист № Е 20183006669 от дата 15.11.2018г.-л.11;
Амбулаторен лист № 1022000/15.11.2018г.-л.12; Амбулаторен лист №
004235/15.11.2018г.-л.13; Амбулаторен лист № 474-л.14/.
От Лист за
преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, амб. № 7689/31.10.2018 год., издаден на името на И.С.И. се установява, че
поставената му основна диагноза е Контузия на дясната поясна
област.
От Епикриза към ИЗ №
46101,
издадена от Клиника по Неврохирургия при УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД, гр.
Варна, на името на И.С.И. се установява, че е приет на 01.11.2018 год., 08:45 часа, изписан е на 03.11.2018 год., 08:56 часа с окончателна
диагноза: Мозъчно сътресение. Придружаващи заболявания: Няма. Постъпва за първи
път в клиниката. На 31.10.2018г. претърпял
ПТП, оттогава се оплаква от главоболие, световъртеж, болки в областта на шията
и обща отпадналост. По този повод постъпва в СТ10 на УМБАЛ „Света Марина"-гр.
Варна, където след консулт с неврохирург се приема за диагностично уточняване и
лечение. Соматичен статус: Мъж в увредено общо състояние. Дадени указания да
избягва тежко физическо натоварване. Контролни прегледи: 07.11.2018г. и 21.11.2018г.
От Амбулаторни
листи №№ 102200/15.11.2018 год.; 4235/15.11.2018 год.,
издадени на името на И.С.И. се установява, че поставената му основна диагноза е
Мозъчно сътресение.
От Амбулаторен
лист № 474/07.11.2018год., издаден
на името на И.С.И. се установява, че е установен Травматичен периодонтит на 4,
5, 6
и 7 горни леви
зъби.
От
Болнични листи №№ Е20182978500/05.11.2018год.; Е20*********/15.1 1.2018год.,
издадени на името на И.С.И. с Диагноза: Мозъчно сътресение, се установява, че е
бил в отпуск поради временна неработоспособност от 01.11.2018год. до 23.11.2018 год..
По делото е изслушано заключение по допуснатата СМЕ. Вещото лице дава
заключение, че
от представената медицинска документация и проведения контролен преглед се
установява, че на 31.10.2018год. в
резултат на ПТП И.С.И. е получил мозъчно сътресение, контузия на шията,
травматичен периодонтит на 4, 5, 6 и 7 горни леви зъби, контузия на дясната поясна област. Описаните травматични увреждания са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети - удар на главата и пояса от детайли от
купето на лекия автомобил, внезапно форсирано сгъване/разгъване на гръбначния
стълб в шийния отдел. Травматични увреждания от този
вид отзвучават в рамките на
20-25 дни
и обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тези
травматични увреждания отговарят добре да са получени при процесното ПТП, като
пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан. По време на клиничния
преглед ищецът е представил ЛАК, от който е видно, че същия не страда от
съпътстващи заболявания, които да удължат оздравителния процес на получените
травми.
Вещото лице по допуснатата САТЕ дава заключение, че ПТП се е състояло на 31.10.2018 г. около 11.35 часа в светлата част на деня, на път 1-2 193 км разклон за пречиствателна станция Варна. Участници в ПТП: л.а."Фолксваген Голф" с ДК № ********* с водач Т.М.Г.; л.а. „Фолксваген Кади" с ДК № ********* с водач И.С.И.. Мястото е посетено от контролните органи на КАТ и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в 11.35 часа. Съгласно съставения Констативен протокол за ПТП: не е констатирана употреба на алкохол. В протокола е отбелязано, че причината за настъпилото произшествие е: Автомобилът „Голф" поради движение с несъобразена скорост, за да избегне сблъсък с изчакващ да завие в ляво на кръстовището товарен автомобил, рязко завива на дясно, излиза в затревен банкет, в последствие на което навлиза на път 1-2 застигайки и блъска движещия се пред него автомобил „Кади". Механизмът на ПТП: Лек автомобил „Фолксваген Кади" се движи по път 1-2, километър 193 в района на кръстовището за пречиствателната станция на град Варна, а зад него по същото време се движи л.а."Фолксваген Голф" с несъобразена с пътната обстановка скорост. На срещуположната лента за извършване на ляв завой по посока село Тополи е спрял товарен автомобил за извършване маневра ляв завой. За да избегне евентуален челен удар с товарния автомобил опивайки изпреварването на „Кади", Голфът свива в дясно по затревен банкет. След което поради загуба на равновесие, навлиза обратно на път 1 -2 застигайки и блъска движещия се пред него автомобил „Кади". Л.а. „Фолксваген Кади" е бил снабден с колани на всички седалки. Предпазните колани и тяхната употреба намаляват риска от травми при челен и страничен удар.
По делото са
допуснати гласни доказателства в полза на ищеца за доказване размера на
претърпените неимуществените вреди.
В показанията си св. С. И. /брат на ищеца/ установява, че знае за ПТП на 31.10.2018г., в което е
участвал ищецът. И. му се обадил и му
съобщил, че е пострадал. Когато се прибрал, И. вече бил ходил до спешен кабинет
в окръжна болница „Света Анна“, където не му открили никакви вътрешни травми.
Останал да го наглежда същата вечер, тогава живеели в една къща. Вечерта
започнал да получава болки по ръцете и краката, оплаквал се от световъртеж, до
сутринта тези оплаквания станали нетърпими, започнал да повръща. На следващия ден около 8:00 часа го
закарал в спешното на болница „Света Марина“ където след консулт с неврохирург
бил приет в клиниката по неврохирургия. Престоят му в болницата бил 3 дни,
толкова била пътеката. След като го изписали всички полагали грижи за него, но
предимно свидетелят. Възстановяването му продължило около месец, около 25 дни.
По време на възстановяването имал оплаквания като тези, които имал в началото,
те продължили почти до края на този период. Имал гадене, главоболие, светлобоязън, които продължили след това още около месец.
През това време, не можел да ходи на работа, не бил в състояние да управлява
МПС, понеже това му била работата. Преди ПТП не е имал подобни оплаквания.
Трудно изпълнявал обичайните си функции, за да може да полага грижи за себе си,
имал нужда от доста помощ, от страна на семейството. Имал доста болки и
залитането, световъртежа били доста изразени.
Св. З. Г. /без родство/
познава И.С., колеги са. Знае, че ищецът е претърпял катастрофа преди две
години. Бил в склада когато станала катастрофата, чул сблъсъка. След като
приключили с протоколите, И. дошъл до склада и казал, че не му е добре. Седнал,
св. му дал вода да се съвземе и след известно време началникът му казал да го
закара до тях понеже не е в състояние да си завърши работния ден. След като го
закарал до тях, баща му го посрещнал. И. бил видимо замаян, помогнал му да
слезе от колата, понеже се почувствал много зле по време на пътя.
Възстановяването на И. продължило около месец, около месец бил в болничен, но
след това известно време началниците му давали сравнително леки курсове, в
смисъл работа, която е по-малко физически натоварена и при възможност колегите
ходили да му помагат, понеже не се чувствал добре.
С оглед дадената възможност на ответника за
събиране на гласни доказателства посредством разпит на един свидетел в режим на
призоваване, с показанията на който да установи обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, е разпитан Т.Г.. Св. е участник 1 в
произшествието от 31.10.2018г. Управлявал е л.а. Фолксваген, модел Голф. Един камион го засякъл и за да избегне удара, блъснал управлявания от
ищеца автомобил. Св. и негов приятел пострадали от ПТП. Когато дошла линейката, на ищеца
започнало да му става нещо.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С оглед
разпоредба на чл.432 КЗ, увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Същевременно, съгласно
чл.429, ал.1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка
"Гражданска отговорност"
се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането
на застрахователя по реда на
чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за
да са допустими
и да се приемат
за разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е необходимо
ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно
обезщетение по реда и че е изтекъл
срока по чл.498, ал.3 вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017г. на ВКС по ч. т. д.№ 306/2017г., II т. о.,
ТК) В случая се
установява, че претенцията на пострадалия ищец е получена
от застрахователя през м.03.2019г. и до предявяването на иска на
14.02.2020г.
са изминали три месеца, което прави предявената претенция
допустима на специалното основание въведено с КЗ /2016г./
Предвид горното, за успешното
провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно
и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди.
В случая ищецът претендира
неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото ПТП на 31.10.2018г.
Не се спори, че за
автомобила, с който
е причинено ПТП е налице валидно сключена и действаща към датата
на произшествието застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Всички останали
обстоятелства от значение за основателността
на иска са
спорни и подлежат на доказване съобразно
разпределената от съда по реда
на чл.154 ГПК доказателствена тежест.
При наличие на договор
за застраховка ГО /чл.344 КЗ/,
покрит период на застраховане към датата на
ПТП /чл.351 КЗ/ и при спазване
на изискването на чл.380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени
наличието на общите предпоставки по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД за деликтната отговорност на застрахованото лице.
Видно е от събраните писмени и гласни
доказателства, вкл. от заключението по допуснатата САТЕ, че водачът на л.а. Фолксваген Голф с
рег. № *********, при управлението му на 31.10.2018г. с несъобразена скорост,
за да избегне удар с товарен автомобил, е блъснал управляваният от ищеца
автомобил, което е довело до ПТП с материални щети по двете МПС и пострадали
лица. На ищеца са причинени увреждания. В протокола за ПТП са посочени
участниците в процесното ПТП: участник № 1 – управлявания от Т.Г. автомобил, застрахован със
застраховка ГО при ответника; участник № 2: ищеца по делото - пострадало лице. В коментираните части протоколът има характер на
официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че отразените
в него факти са верни, в т.ч. и по отношение участието на ищеца като пострадало
лице в инцидента.
Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол
за ПТП № № 2018-1020-2813. Протоколът не
се ползва с обвързваща сила относно отразения в него механизъм на произшествието
и поведението на участниците в него. Предвид това, на общо основание
страната, която оспорва протокола, следва да проведе пълно и главно
доказване на твърденията си за обстоятелствата,
при които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В конкретния случай, от страна на ответното
дружество не се доказа по
никакъв начин различен механизъм за настъпване на ПТП, в което ищецът е пострадало лице.
От всички доказателства по делото се установи, че във
връзка с настъпилото ПТП на ищеца са причинени увреждания, изразяващи се в мозъчно
сътресение, контузия на шията, травматичен периодонтит
на 4, 5, 6
и 7
горни леви зъби, контузия на дясната поясна област.
В случая е направено
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в каквато хипотеза
обезщетението може да бъде само намалено, не и изключено. Възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно и недоказано. Наведени
са доводи за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, доколкото не е бил с
поставен предпазен колан. Според констатациите и заключението на вещото лице по
СМЕ, с оглед характера и тежестта на травмите, ищецът е бил с поставен
предпазен колан. С оглед на горното, съдът намира, че по делото не се установи
наличието на обстоятелства, сочещи на различен
механизъм, изключващ допринасянето на водача на л.а. Фолксваген Голф с рег. № ********* за настъпване на
ПТП и съответно за причиняването на увреждания на ищеца.
Към датата на ПТП за автомобила е имало действащ застрахователен договор,
което не е спорно в отношенията между страните.
Предвид горното, щом като виновният за настъпване на
произшествието водач на л.а. Фолксваген Голф с рег. № ********* има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, то при иск, предявен против застрахователя, последният
дължи заплащане на щетите, причинени
именно при това ПТП. В този смисъл, съдът намира, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и са
налице предпоставките на закона за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ.
Посочената разпоредба признава
в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. Ето защо, предявеният иск по чл.432 КЗ е доказан в своето основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът приема следното:
Съобразно критерия за справедливост установен
в чл. 52 ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС
№ 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане, състоянието на пострадалия; начинът на извършване
на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна
способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и
др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва
да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика (Решение № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013
г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В разглеждания казус неимуществените вреди са във
формата на болки, страдания, неудобства и стрес, понесени от ищеца като
последица от получените при ПТП травматични увреждания.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя
на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
От представената медицинска документация,
ангажираните специални знания и от гласните доказателства става ясно, че ищецът
се е възстановил за около 1 месец от травматичните увреждания, резултат от ПТП.
Претърпените
травми са възпрепятствали нормалния му начин на живот. Освен болките и
страданията ищецът е понесъл и психически стрес, негативни емоции, които са
дали отражение върху психиката му. Самият факт, че е пострадал при ПТП, води до
извод, че пострадалият е изпитал освен болки и страдания от телесните
увреждания, и стрес от случилото се. Стресът преживян във възрастта, в която се
намира ищецът би могъл да даде продължителен негативен отзвук и проявление дори
на по-късен етап през живота му.
Уврежданията, както и периодът на възстановяване,
претърпените болки и страдания, се установяват и от показанията на разпитаните
по делото свидетели. Макар единият да е в близки отношения с ищеца и да е
налице вероятна заинтересованост от изхода на делото, съдът прецени показанията
му съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че няма пречка същите да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото обкръжение имат
най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото полагат
грижи.
Към
момента на ПТП ищецът е бил на 28 години, т.е. в активна трудоспособна възраст.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. съдебно-медицинската
експертиза безспорно се установява, че е получил мозъчно
сътресение, контузия на шията, травматичен периодонтит
на 4, 5, 6 и 7 горни леви зъби, контузия на дясната поясна област. Престоят в болницата е бил 3 дневен. Ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност от
01.11.2018
год. до 23.11.2018 год.. Не са налице данни за
усложнения във връзка с претърпените травми, а оздравителният процес е
приключил в рамките на 1 месец. Не е било необходимо провеждане на
рехабилитация. Вследствие на мозъчното сътресение ищецът не е получил късни
органични усложнения. Страховете от каране на МПС за кратко време са отзвучали
и не се е наложило консултация или лечение от специалист психиатър или
психолог. Към момента у ищеца не са налице психични разстройства или психичен дискомфорт, причинени от претърпяното ПТП. По същество
изводите на приетото по делото заключение на СМЕ не се опровергават и от
показанията на свидетелите.
Въз основа на горното,
и като отчита трудоспособната възраст на ищеца към момента на настъпване на ПТП /на 28 години/, обстоятелствата при настъпване на ПТП, стреса и последвалото /до 1 месец/ физическо възстановяване, съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява
сумата от 3000 лева.
Така определеното обезщетение е съобразено освен с
изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера и с установения в чл.
52 ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесат за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.
Искът подлежи на уважаване.
По акцесорната
претенция:
Съгласно
разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496, ал.1 за
произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено
застрахователно обезщетение. В конкретния случай, застрахователят е отказал
изплащане на обезщетение на 09.05.2019г., като от тази дата е дължима и лихва
за забава.
По отговорността за разноски:
При този
изход на спора, разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил съответно искане и е представил доказателства за сторени
такива в размер на 120 лева – ДТ; 150 лева – депозит за вещо лице по СМЕ и 450
лева – адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от иска, на
ищеца се дължат разноски в размер на 720 лева.
Възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът
счете за неоснователно.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Б.И.АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата 3000
лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 31.10.2018г. на път I-2, посока гр. Варна ПТП, ведно със законната лихва от
09.05.2019г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл.432 вр.чл.493 КЗ и чл.497 КЗ.
ОСЪЖДА З.Б.И.АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата 720 лева (седемстотин и двадесет лева),
представляваща реализирани разноски под формата на заплатени държавна такса,
депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
съразмерно на уважения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: