Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 10.10.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, деветнадесети състав, в закрито съдебно заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
районния съдия ч. гр. дело №253 по описа за 2021 година на ДРС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Топлофикация C.” ЕАД,
ЕИК *********, рег. в СГС, със седалище и адрес на управление: гр.C. ****,
район K., ул. „****” №** *, представлявано от изп. директор А.А. срещу Ц.Д.П., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, с искане да бъде осъден ответника Ц.Д.П. да
заплати на ищеца „Топлофикация C.” ЕАД
сумата от 1543.78 лв., от която: 1194.39 лв. – главница за потребена и
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за обект,
с абонатен №*******, находящ се в гр.C., ЖК „****” **,
БЛ.***, ВХ.*, АП.**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението
и 349.39 лв. – мораторна лихва за периода от 14.09.2017г. до 31.08.2020г.
В исковата молба се излага, че
ответникът, като единствен наследник на К. Ц. /починала на **.**.****г./ е
собственик на процесното жилище, находящо се в гр.C., ЖК „****” **, БЛ.***,
ВХ.*, АП.**. П. е потребител на топлинна енергия за битови нужди и имотът му е
топлоснабден. Същият не е подал в установения 30 дн. срок от смъртта на
наследодателя заявление до ищеца за промяна на партидата.
Ц.Д. не е заплащал доставената му и реално
потребена от него топлинна енергия, като в тази връзка са възникнали задължения
в размер на 1543.78 лв., от която: 1194.39 лв. – главница за потребена и
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за обект,
с абонатен №*******, находящ се в гр.C., ЖК „****” **,
БЛ.***, ВХ.*, АП.**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението
и 349.39 лв. – мораторна лихва за периода от 14.09.2017г. до 31.08.2020г. Ищцовото дружество моли, съдът да осъди П. да му заплати
горепосочените суми на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира сторените разноски в
производство. Представя писмени доказателства по
опис.
„Топлофикация C.” ЕАД с исковата молба е направило искане на осн. чл.219 от ГПК, да бъде привлечено като трето
лице–помагач „Техем Сървисиз” ЕООД,
като твърди, че за ищеца е налице правен
интерес от привличането на гореупоменатото еднолично дружество с ограничена
отговорност. В тази връзка, излага следните съображения: между „Топлофикация
C.” ЕАД, ЕИК ********* и „Техем
Сървисиз” ЕООД е налице договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост. През
процесния период ищцовото дружество е остойностявало топлинната енергия за
процесния имот по данни, подавани от „Техем Сървисиз” ЕООД. Отношенията между
ищеца и фирмите за дялово разпределяне се уреждали и с ОУ на договорите между
ищцовото дружество и търговец по смисъла на ЗЕ за извършвне на дялово разпределение
на топлинна енергия между потребителите в СЕС в гр.C.. Съгл. чл.14 от тези ОУ,
търговецът разпределял потребената топлинна енергия между потребителите в
сградата по правилата на Наредбата за топлоснабдяване, а съща така определял и
дяловете за отчетен период за имотите на всички потребители в сградата.
Разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и т.5 от ОУ предвиждали задължение за
„Топлофикация C.” ЕАД да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството
на топлинната енергия за разпределение и съответно да се изготвят данъчни
фактури, както и дебитни и кредитни известия по данни на търговеца.
Ищецът твърди, че с участието си по делото, „Техем Сървисиз” ЕООД
може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинната
енергия е осъществено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно
цитираните ОУ, както и подписаният между страните договор.
За
ищеца съществувал правен интерес от привличането на трето лице помагач,
тъй-като, ако не бъдат уважени исковете на ищцовото дружество срещу ответника
поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия,
ищецът можел да заведе регресен иск срещу „Техем Сървисиз” ЕООД, поради това „Топлофикация
C.” ЕАД искала да го обвърже с мотивите и
диспозитива на бъдещия съдебен акт по делото.
С
Определение от 11.01.2022г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на
страната на ищеца, „Техем Сървисиз“ ЕООД. В указания му едномесечен срок
едноличното дружество е депозирало отговор по ИМ, като не я оспорва, счита
исковете за основателни и доказани, заявява, че ще се ползва от приложените
доказателствата от ищеца. Представя следните документи: справка за дялово
разпределение за период от 01.05..2016г. до 30.04.2017г. и протокол за
неосигурен достъп за период от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
С разпореждане, ДРС е изпратил на
ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. В указания
срок, П. оспорва исковете и прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, за неправилно отчитане на топлинната енергия в абонатната станция и
оспорва дяловото разределение.
В съдебно заседание
ищецът не се представлява. Представена е писмена молба, в която не възразява
делото да се гледа в негово отсъствие и поддържа исковата претенция по
основание и размер.
Третото лице –
помагач на ищеца «Техем Сървисиз» ЕООД, не изпраща процесуален представител.
Ответникът Ц.П., не се явява и не се представлява.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените доказателства от
ищеца и третото лице-помагач, а именно: копия от общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация C.” ЕАД, Протокол от Общо събрание, проведено
на 13.01.2002 год. на потребители от етажната собственост, нот. акт №***/*****г.
– СРС, молба от К. Ц. от 08.07.1996 год. до ищеца, договор от 29.07.2015г.
между третото лице-помагач и ищцовото дружество, договор от 23.01.2002г. между
„Техем Сървисиз“ ЕООД и етажната собственост на града в гр.C., жк „****“ №**,
бл.***, вх.*, между страните е налице облигационна връзка и се установява, че
ответникът, като потребител на топлинна енергия е натрупал задължения за
периода
За всички месечни задължения са издадени и
съответни фактури.
От заключението по СТЕ /л.87-102/ на
вещото лице инж. К.Б. се установява следното:
Ежемесечните отчети на общия топломер в СЕС за процесния период са дадени в
таблица 1 за периода от 05.2016г. до 04.2017г.
В ежемесечните отчети на
общия топломер са отчислявани за сметка на „Топлофикация C." ЕАД и в
съответствие с нормативната уредба, количества топлинна енергия за технологични
разходи на абонатната станция.
В сградата и имота
на ответника са спазени правилата за дялово разпределение, съобразно Закона за
енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение, която е Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване.
В имота на П. се
начислява топлоенергия за:
· топлина от
отоплителни тела с уреди,
· топлина за
подгряване на топла вода и
· топлина отдадена от
сградната инсталация - ТСИ, която се изчислява по формула за сградата и се
разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем.
Сградните инсталации са
обща етажна собственост и при прекратяване ползването на топлинна енергия от
абонат, същия остава потребител за общите части на сградата, съгласно ЗЕ.
За целия процесен период
от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. са спазени изискванията на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването за формиране на задължението на ответника, като абонат на
топлинна енергия на „Топлофикация C.“ ЕАД.
Цената на топлинната
енергия 1МВт.ч на „Топлофикация C.“ ЕАД за всеки от периодите е утвърдена от
ДКЕВР и съгласно ЗЕ, той е органът, които проверява разходите на
топлофикационните дружества, нормативосъобразността на предлаганите цени и
утвърждава цени на мт.ч топлинна енергия.
Абонатната станция се
намирала в сутерена на същия вход на блока на ответника. Тя е работила през
процесния период. За нейната работа като доказателство могат да се приемат
записите на отчетните стойности от топломера всеки месец.
Вещото лице е заявило, че
няма данни, дали топломерът се е проверявал, съгласно нормативните изисквания
на Закона за измерванията и НАРЕДБАта ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО
ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ, въпреки, че е поискал нужната информация в
тази връзка от ищеца, но не е получил отговор. Така, по делото няма данни когае
монтиран топломерът и дали е минавал на всеки две години за метрологична
проверка.
Топлинната енергия консумирана за
отопление на сградата се разпределя, съгласно процентните съотношения,
определяни за всеки сезон, сградна инсталация, отоплителни тела с уреди,
отоплителни тела по мощност.
Топлината отдадена от сградната инсталация
- ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен
обем.
Сградните инсталации са обща етажна
собственост и при прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същия
остава потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ.
Топлинната енергия отдадена от
отоплителните тела с топлоразпределители се определя, въз основа на техните
показания и изчислената съгласно методиката специфична топлинна енергия за една
дялова единица (кВт.ч на деление).
Топлинната енергия получена от топлинните
тела по мощност (щранг-лири) се определя по изчислителен път на основа тяхната
мощност, брой отоплителни дни, средна външна температура за периода, средната
температура на сградата, външната изчислителна температура °С за населеното
място.
Начислените суми за ТЕ са по прогнозно
потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение
"Топлофикация C." ЕАД изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва
изравняване между начислената и дължима сума: връщане или доплащане - съгласно
действащите нормативни документи.
ТЕ за ап. №28 е била начислявана за
сградна инсталация, отоплителни тела с уреди, подгряване на вода за БВГ,
съгласно нормативната уредба.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация C. АД на клиенти за
битови нужди в гр. C., които се изготвят от "Топлофикация C." ЕАД и
се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила
в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. спрямо тях са влезли в сила действащите
за процесния период ОУ. За собствениците на обекти в процесната сграда в сила
са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03,02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г- В Раздел VII от ОУ от 2014 г. „Заплащане на ТЕ", чл. 32,
съответно чл. 33, са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т.
ч. и ответникът/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г.
„Топлофикация C." ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки и не начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон
- такава се начислява в случай, че клиента изпадне в забава т.е. след изтичане
на 30 дневния срок от датата на публикуването на общата фактура за съответния
отоплителен сезон.С изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в
забава и за тази сума и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимата сума.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от
ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем Сървисиз"
ЕООД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от "Топлофикация C." ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - „Техем Сървисиз" ЕООД
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които
са приложени като доказателство, че сумите са топлинна енергия са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно ОУ в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима
сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е
сума за възстановяване, то от нея служебно
се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Съдът е приел заключението на вещото лице инж
К.Б. по съдебно-техническа експертиза, като обективно, всестранно и пълно,
неоспорено от страните.
Приложена е и справка за показанията на
топломера в АС за отчетената, служебната и енергията за разпределяне на адреса.
Съдът е изслушал и заключение по
назначената ССчЕ /л.80-85/, което е прието като пълно, обективно и неоспорено
от страните. Вещото лице е посочило, че няма данни за извършвано плащане от
страна на длъжника за доставена и потрепена топлинна енергия за процесния
период. Така, към датата на падежа на фактурата от ******г., остатъчното задължение е в размер на 1194.39 лв. Законната лихва върху
тази главница е в размер на 349.69 лв., считано от 14.09.2017 до 31.08.2020г.
Вещото лице е посочило, че за процесния
период от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. са били издадени фактури от ищеца за
прогнозно начисляване на топлинна енергия в размер на 275.38 без ДДС, при което
отчетената в повече разлика на стойност 783.84 лв. без ДДС, е отразена в същия
размер и количество при ищеца, съответно, равняващи се по количества и размер
на отчетената реална консумация на топлинна енергия в размер на 1059.21 лв. без
ДДС.
За процесния период дължимите суми са били
в размер на 1059.21 лв. без ДДС, а с ДДС в размер на 1271.05 лв., в това число:
-
За топлинна енергия за отопление – за разпределени 7808.536 квтч, в размер
на 507.92 лв. без ДДС / с ДДС – 609.50 лв;
-
За топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация за разпределение
627.342 квтч, в размер на 40.48 лв. без ДДС/ с ДДС – 48.57 лв.;
-
За подгряване на вода за разпределени 7746.406 квтч, в размер на 510.83 лв.
без ДДС/ с ДДС – 613.00 лв, от които са приспаднати платени за същия период
76.66 лв., кто са останали дължими 1194.39 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, същите са допустими, но
разгледни по същество, са неоснователни.
За успешното провеждане на осъдителните искове,
в тежест на ищеца е да докаже по основание и размер вземанията си към
ответника. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът доказва
качеството си на кредитор, размера, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/, следва да докаже възраженията си, респ. факта на
плащането.
От представените по делото
писмени доказателства, съдът приема за установено, че ответникът
е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /според цитираната норма, „потребител
на топлинна енергия“ е собственик или ползвател на имота, който използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си/.
Безспорно установено по делото е, че Ц.П. е
собственик на процесното жилище, находящо се в гр.C.,
ЖК „****” **, БЛ.***, ВХ.*, АП.**, в качеството му на единствен наследник на
наследодателя К. Ц. Ц. /починала на ******г./, видно от нот. акт №***, том **, дело №***/******г. по описа на нотариус
при СРС и удостоверение за наследници на К. П., изд. на 24.11.2020г. от Община
С., район М..
Между страните е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите
за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това, дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително”
вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Спорен по делото е въпросът, дали е
изтекла погасителната давност за предявяване на искове за това вземане. Ответникът
своевременно с отговора по исковата молба изрично прави възражение за изтекла
тригодишна давност, по което ищецът не е взел становище в хода на процеса.
Ищцовото дружество претендира ответникът
да му заплати стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016г.
до 30.04.2017г, за имот, находящ се в гр. C., ж.к. „****” **, бл.***, вх.*,
ап.**, с аб. №******/****** в размер на 1194.39
лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и 349.39 лв. – мораторна лихва за периода от 14.09.2017г. до
31.08.2020г.
Ц.П. се позовава на изтекла
погасителна давност. Това възражение, съдът намира за своевременно заявено
от ответника с отговора по исковата молба и основателно, като съображенията за това са следните: Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
Топлофикация C., одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните
вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия
през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни, като по силата на чл.
114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването
клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на
покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат
общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в
който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на
съответния месец, например за месец май 2016 г. - от 01.06.2016 г., за месец юни
2016 г. - от 01.07.2016 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и
момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение №3/2011г. по тълк. дело №3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.
С
оглед на изложените съображения, прогнозните месечни вноски за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. се явяват
погасени по давност, доколкото исковата молба е подадена на 14.09.2020 г. и
тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила до май 2017г., като това обстоятелство не може да бъде
променено от последващо издаване на нова обща фактура през месец юли 2017г.
Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по
отношение на месечните вноски. В тази връзка, следва да бъде посочено, че по
делото не е доказано възникването на ново вземане след издаването на
изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването да е възникнало
задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно в
30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
дружеството.
Претенцията за лихва по своята същност
представлява обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал.1 ЗЗД и се погасява
с изтичане на 3 годишна давност по реда на чл.111, б. “б” ЗЗД. В този смисъл и
за периода от време от 14.09.2017 год. до 31.08.2020
год., вземанията за лихва в размер на 349.69 лв. са погасени по давност, тъй като
последното месечно задължение по главницата е от 30.04.2017
год., то лихвите по него са погасени по давност след м. май 2020 год.
Ето защо, ищцовите претенции /главна и
акцесорна/, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като погасени по давност.
За
пълнота на изложението, следва да се отбележи, че въпреки изрично заявеното оспорване от
страна на ответника, че оспорва дяловото разпределение и че е неправилно
отчитането в абонатната станция, ищецът не доказа годността на средството за търговско измерване, на
чиито показания основава претенцията си.
Вещото
лице инж. К.Б. в заключението си /на стр.2-ра, абзац последен/, а и при
изслушването му в съдебно заседание посочи, че е изискал данни, дали топломера
с №**** в процесната
СЕС е минал за процесния период метрологични проверки, но от ищцовото дружество
не са му предоставили информация.
Съгласно чл. 5 от Закона за
измерванията за осигуряване точност и достоверност на
техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания се извършва
метрологичен контрол - първоначален и последващ. В тази насока и нормата
на чл. 44, т. 4 ЗИ забранява
използването на средства за измерване, чиято годност не е установена и надлежно
удостоверена. Законът не установява предположение в полза на топлоснабдителното
дружество в тази насока, поради което и по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът и дължи да докаже годността на измервателното
средство. При липсата на тези законоустановени гаранции за интересите на
потребителите на услугата, съдът не намира основание да зачете показанията на
топломера, било то и отчетени по предвидения ред.
Именно,
защото едва реално доставена топлинна енергия поражда задължението за плащане,
невъзможността за еднозначен извод от събраните по делото доказателства, че
регистрираното количество е надлежно отчетено от техническото средство за
измерване, правилото на чл. 162 ГПК се
явява неприложимо - искът за главницата остава недоказан в своето основание.
С
оглед процесуално бездействие от страна на ищеца и липсата на каквито и да било
доказателства в подкрепа на твърденията му, съдът намира предявения иск за
неоснователен и въз основа на горния извод, /освен, че вземанията на ищеца са
погасени по давност/.
При този изход на делото на ищцовото
дружество не следва да се присъждат разноски.
От своя страна, ответникът не е бил
представляван от процесуален представител и не е направил искане за присъждане
на разноски по делото, поради което, такива не могат да му се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация C.” ЕАД, ЕИК *********, рег. в СГС, със
седалище и адрес на управление: гр.C. ****, район K., ул. „****” №** *, представлявано
от изп. директор А.А. искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, ЗА осъждане на
ответника Ц.Д.П., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати
на ищеца „Топлофикация
C.” ЕАД сумата от 1543.78 лв., от която: 1194.39 лв. – главница за доставена и
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. в обект с
абонатен №*******, находящ се в гр.C., ЖК „****” **,
БЛ.***, ВХ.*, АП.**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.09.2020г. до окончателното изплащане
на задължението и 349.39 лв. – мораторна лихва за периода от
14.09.2017г. до 31.08.2020г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисиз” ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: