Р Е Ш Е Н И Е
…………………..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-а състав, в публично заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гражданско дело № 13723 по описа за
2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба срещу решение от 31.07.2017г. по гр. дело № 53883/2014г. на
Софийски районен съд, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от А.Б.М.
срещу ЧСИ Г.Д.обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за сумата от 4 233. 60 лв. – пропуснати ползи, изразяващи
се в невъзможността да отдава имот под наем и за сумата от 1500 лв. – частичен
иск от 5000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, стрес,
напрежение, болка и страдание, засягане на доброто й име вследствие на
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. № 303/2010г. по описа на
ЧСИ Г.Д.. С решението е осъдена ищцата А.Б.М. да заплати на ответника Д., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 816. 68 лв. – разноски по делото.
Въззивницата А.Б.М. обжалва
решението, с оплаквания за необоснованост и неправилност. Твърди, че е налице незаконосъобразно
принудително изпълнение от страна на ответника, поради липса на годно
изпълнително основание и неуспешно проведено заповедно производство. Сочи, че
по делото е безспорно установено, че призовката за принудително изпълнение не й
е връчена лично на 27.04.2010г., съгласно заключенията на приетите СГрЕ.
Поддържа, че е налице платен дълг в размер на 2031 лв. и ЧСИ незаконосъобразно
не приложил разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК. Сочи, че съдебният
изпълнител не извършил необходимата проверка, поради което била наложена
възбрана върху чужда собственост. Сочи, че изводите на първоинстанционния съд
за липса на доказани пропуснати ползи и вреди са неправилни. Моли съда да
отмени решението и да постанови ново, с което да уважи исковете.
Въззиваемият
– ответник ЧСИ Г.Д.оспорва жалбата в депозиран писмен
отговор. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа,
че правилно съдът е приел, че ищцата е била уведомена за всички изпълнителни
действия, включително и за насрочения опис, съгласно изходяща от нея молба от
23.09.2014г., с която е поискала отлагане на описа. Сочи, че извършеното
прехвърляне на притежаваната от ищцата ½ ид. част от процесния гараж на
сина й след вписване на възбраната по изпълнителното дело, е непротивопоставима
на взискателя, по арг. от чл. 452, ал. 2 ГПК. Излага съображения, че всички
доводи относно съществуването на вземането срещу ищцата се неотносими, тъй като
воденето на преговори с взискателя или образуване на съдебни производства срещу
него не са основание за спиране или прекратяване на изпълнителното
производство. Сочи, че изводите на СРС за липса на доказани пропуснати ползи от
неполучен наем на процесния гараж са правилни и законосъобразни. Моли съда да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение,
като му присъди разноски.
Третото лице
помагач З. „А.“ АД оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
По делото е
депозирана частна жалба от ищцата А.Б.М. срещу определение от 17.08.2018г. по
гр.д. № 52883/2014г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателката за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че
не дължи разноски, тъй като е освободена от заплащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което не дължи и разноски по делото.
Ответникът
ЧСИ Д. оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение.
С решение от
17.08.2018г. по същото дело, на основание чл. 250 ГПК, е допълнено обжалваното в настоящото
производство решение от 31.07.2017г., като са отхвърлени предявените от А.Б.М.
срещу ЧСИ Г.Д.обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за горницата над 4
233. 60 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. – пропуснати ползи,
изразяващи се в невъзможността да отдава имота под наем и за горницата над 1500
лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се
в унижение, стрес, напрежение, болка и страдание, засягане на доброто й име
вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. № 303/2010г.
по описа на ЧСИ Г.Д..
Допълнителното
решение от 17.08.2018г. на СРС не е обжалвано от страните и е влязло в сила,
като ищцата М. е лично редовно уведомена за същото на 23.08.2918г. Предвид
изложеното, решението по чл. 250 ГПК е влязло в сила като необжалвано и предмет
на настоящото въззивно производство е само първоначално постановеното решение
от 31.07.2017г.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо в атакуваните части.
При преценка
правилността на първоинстанционното, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2
от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбата е
неоснователна. Решението следва да бъде потвърдено. С оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Съдът е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 441 ГПК, ред.
ДВ, бр. 100/2010г. вр. чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ за заплащане на имуществени
и неимуществени вреди.
В първоначалната искова молба ищцата
е обосновала фактическия състав за реализиране имуществената отговорност на
съдебния изпълнител с твърдения, че извършеният на 23.09.2014г. опис на
недвижим имот – гараж № 7 е незаконен, тъй като не била надлежно уведомена за
него, като не била получена и призовка за доброволно изпълнение. Сочи, че с
нотариален акт от 02.09.2014г. е дарила процесния гараж на сина си, който не
присъствал на описа. Твърди, че погасила изцяло дълга, като парите били
преведени по сметка на съдебния изпълнител, но последният незаконосъобразно
отказал да прекрати изпълнителното производство. Поддържа, че имотът е продаден
на занижена цена, като съдебният изпълнител не бил длъжен да приема оценката на
вещото лице. В уточнителна молба от 27.02.2015г. е заявила, че претендираните
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи са съизмерими с неполучения
наем за имота за период от 2 години, а неимуществените вреди – с унижението и
стреса от незаконните принудителни действия.
Фактическият
състав за уважаване на иска по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за ангажиране
имуществената отговорност на съдебния изпълнител включва установяване по делото
на процесуално незаконосъобразно действие или бездействие на съдебния
изпълнител, причинени вреди и причинна
връзка между тях, както и вина на съдебния изпълнител, която се предполага, по
арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Изп.
дело № 303/2010г. по описа на ЧСИ Г.Д.е образувано по молба на „ОББ“ АД въз
основа на изпълнителен лист от 11.03.2010г., изд. по гр.д. № 8924/2010г. на СРС,
48 с-в, съгласно който жалбоподателката е осъдена да заплати на взискателя ОББ
АД сумата 1958. 99 лв. – главница, ведно със законната лихва от 24.02.2010г. до окончателното изплащане,
сумата 729. 01 лв. – договорна лихва за периода 29.06.2007г. – 23.02.2010г. ,
сумата 352. 62 лв. - наказателна лихва за периода 29.06.2007г. – 23.02.2010г. и
338. 27 лв. – разноски по делото.
Поканата за доброволно изпълнение е
връчена лично на ищцата на 27.04.2010г., с насрочен съгласно отбелязването в
същата опис за 21.05.2010г. Съгласно заключението на приетата по делото СПЕ,
подписът, положен лично за ищцата на 27.04.2010г., не е неин.
С молби от 30.04.2010г. и
03.05.2010г. ищцата изрично е поискала от съдебния изпълнител да не предприема
изпълнителни действия, респ. да отмени насрочения за 21.05.2010г. опис.
По делото е представено споразумение
от 10.03.2011г. между ищцата и взискателя „ОББ“АД, с което ищцата е признала
всички процесни суми по изпълнителния лист и страните са уговорили разсрочено
плащане.
С писмо от 01.02.2013г. до АВп
съдебният изпълнител е поискал вписване на обезпечителна възбрана върху
процесния гараж № 7 и същата е вписана на 05.02.2013г., съгласно отбелязването
на АВп.
На 07.08.2014г. е връчена призовка
за доброволно изпълнение при отказ, с уведомление за насрочен на 08.08.2014г.
опис на гараж № 7, находящ се в гр. София, ул. „********, както и за поискано
съдействие от органите на полицията от съдебния изпълнител. Впоследствие е
връчено същото уведомление за насрочен на 11.09.2014г. опис на процесния гараж
на 28.08.2014г. отново при отказ. Видно е от
съдържанието на депозирано възражение от 08.09.2014г., ищцата е била
уведомена за насрочения на 11.09.2014г. опис.
С протокол от 23.09.2014г. е
извършен опис на гаража, описан като придобит след възбрана от Й.М./син на
ищцата/. С отделен протокол от същата дата е удостоверено от съдебния
изпълнител, че ищцата е била уведомена за насрочения опис на 23.09.2014г. при
лично явяване в кантората му.
По делото е представена справка за
дълга на ищцата по изп. дело към 07.10.2014г., видно от която са постъпили
плащания от длъжника в размер на 2031 лв. , а остатъчният дълг към този момент
е в размер на 3621. 61 лв., включващ и таксите по изпълнението.
По делото са насрочени две публични
продани на 1/2 ид. част от процесния гараж – през 2014г. и 2015г., за които са
изпратени уведомления редовно до ищцата и до съпруга – недлъжник М. М..
С оглед изложеното, по
делото не е доказан нито един елемент от фактическия състав на иска. Единствената
установена по делото липса на редовно връчване на призовката за доброволно
изпълнение от 27.04.2010г. е без значение за крайния извод, тъй като от
описаните по –горе доказателства е видно, че ищцата е била уведомена са насрочения
към този момент опис, както и за всички последващи. Оплакванията в тази връзка
са изцяло неоснователни, отделно неотносими към спора. Не се твърди и
установява въобще причинно следствена връзка между липсата на връчване на
посочената ПДИ от 2010г. и претендираните вреди.
Всички доводи в исковата
молба относно липсата на изпълняемо право също са неотносими, тъй като
съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист и задължението му е да
предаде събраната сума на взискателя. Доводите досежно факти, настъпили през 2007г., т.е. преди
издаване на изпълнителния лист, са ирелевантни принципно за изпълняемото право,
още повече за установяване на противоправно и виновно поведение на съдебния
изпълнител. Ищцата не твърди и доказва да е погасила процесната сума, нито да са
настъпили релевантни за спора промени в
изпълняемото право, които да са законови основания за спиране или
прекъсване на изпълнителното производство. Отделно от това, по делото се налице
доказателства са признания на вземанията на ищцата в хода на изпълнителното производство,
за частични плащания, както и за съответно удостоверяване на размера на дълга
към м. октомври 2014г. след извършеното частично погасяване.
Неоснователно е
оплакването в жалбата , че е
насочено принудително изпълнение върху чужда вещ, тъй като по делото са налице
доказателства, че процесният гараж е придобит от ищцата в режим на СИО,
прекратена с развод, т.е. същата се легитимира като собственик на ½ ид.
част от гаража, върху която е насочено изпълнението. Извършени след вписаната
възбрана разпореждания са непротивопоставими на взискателя, по арг. от чл. 452,
ал. 2 ГПК.
Неоснователно е и
оплакването досежно определената оценка на имота като занижена. Обявената при
публичната продан начална цена е в размер на сумата 5793. 75 лв.,
представляваща 75 % от стойността на вещта, определена в размер на 15450 лв. от
заключението на СТЕ, съгласно приложимата редакция на чл. 468, ал. 1 ГПК.
Извън всичко останало,
освен липсата на виновно и противоправно поведение на съдебния изпълнител, не
са налице доказани имуществени и неимуществени вреди, както и пряката им
причинно-следствена връзка с процесуално незаконосъобразни действия на
ответника.
Поради пълно съвпадение на изводите на
настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно и правилно.
С оглед изхода на спора, на
въззиваемата страна следва да се присъди претендираното адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв в размер на сумата 617
лв., определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения.
По частната жалба по чл. 248 ГПК:
Молбата на ищцата М. за
изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Ищцата е осъдена
да заплати разноски съобразно общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед
изхода на спора. Освобождаването от заплащане на разноски за държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК не дерогира общите правила за разпределение на
отговорността за разноски между страните, с оглед изхода на спора. Ето защо частната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.07.2017г. по гр. дело № 53883/2014г. на
Софийски районен съд, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от А.Б.М.
срещу ЧСИ Г.Д.обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за сумата от 4 233. 60 лв. – пропуснати ползи, изразяващи
се в невъзможността да отдава недвижим имот под наем и за сумата от 1500 лв. –
частичен иск от 5000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
стрес, напрежение, болка и страдание, засягане на доброто име вследствие на
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. № 303/2010г. по описа на
ЧСИ Г.Д..
ОСЪЖДА А.Б.М., ЕГН ********** да заплати на ЧСИ Г.С.Д., рег. № 781 към КЧСИ, чрез съдебен
адресат - адв. Д.,***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата 617 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ответника - З. „А.“ АД.
Решение от 31.07.2017г. по гр.
дело № 53883/2014г. на Софийски районен съд, 49 състав е допълнено на основание
чл. 250 ГПК с решение от 17.08.2018г. по гр. дело № 53883/2014г. на Софийски
районен съд, 49 състав, което е влязло в сила като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.Б.М. срещу определение от
17.08.2018г. по гр.д. № 53883/2014г. на СРС, 49 с-в, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателката по чл. 248 ГПК за изменение на решението
от 31.07.2017г. в частта за разноските.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.