О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………./………….12.2018г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на …………………..декември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело
№ 743 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н.Т.В. с
ЕГН **********, Й.Т.Н. с ЕГН ********** и Н.Н.Н. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.И.З. от САК с адрес ***, срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.Московска 19, с
която е предявен иск с правно основание
чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде прието за установено по
отношение на ответното дружество, че ищците не дължат сумата
26523.70 евро, представляваща главница по Договор за жилищен и
ипотечен кредит №17/17295304 от 29.06.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (31.10.2012
г.) до окончателното изплащане на вземането, равняваща се на 14088 лева до
17.05.2018 г., редовна лихва за периода от 01.02.2012г. до 31.10.2012г. в
размер на 1748.70 евро, санкционираща лихва за периода от 01.04.2012г. до
31.10.2012г., в размер на 1076.31 евро, сумата от 84.30 евро, представляваща
неплатена такса (застраховка и такса изискуемост) към 31.10.2012г., както и
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1151.32 лева-заплатена
държавна такса и
сумата от 1025
лева, представляваща
юрисконсултско
възнаграждение с обща левова равностойност 73831 лева, за които е образувано по изп. дело №
20187170400184 на ЧСИ Румяна Тодорова, поради погасяване на вземането по
давност. С исковата молба са направени и доказателствени
искания.
След поправянето й с
уточнителна молба с вх. № 17312 от 11.06.2018г. исковата молба отговаря на
изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал. 1 и чл.128 ГПК, поради което
съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „БАНКА
ДСК“ ЕАД ЕИК *********, чрез пълномощник гл.юрк. М.Б., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск
като недопустим по отношение на втория и третия ищец и като неоснователен.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.372 ГПК ищците са депозирали
допълнителна искова молба, с която оспорват възраженията на ответника.
В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал
допълнителен отговор, с който поддържа възраженията си.
По
допустимостта на предявения иск:
Налице е задължителна практика на ВКС, постановена по сходни случаи по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съобразно която при насочване на изпълнението срещу заложената или
ипотекирана вещ по реда на чл. 429, ал. 3 ГПК, въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника по дълга, с оглед
субективните предели на изпълнителния лист, заложният или ипотекарен длъжник се
явяват длъжници по изпълнението. В това си качество те се явяват активно
легитимирани по иска по чл. 439 ГПК за установяване на материална незаконосъобразност на изпълнението,
основан на факти от значение за спорното право, настъпили след влизане в сила
на заповедта за незабавно изпълнение - Определение
№ 353 от 22.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 323/2016г., I т. о., ТК.
Съдът прави извода, че предявените искове са
процесуално допустими.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ
в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че иска следва да се разгледа по
реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По
доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата
молба и отговора писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими
и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на ищцовата страна за
ангажиране от ЧСИ Румяна Тодорова peг. № 717 на КЧСИ, с район на действие ОС
- Варна на преписките по изп. дело № 20127170401087 и изп. дело №
20187170400184 е основателно
и относимо с оглед изясняване на спора по делото, поради което и следва да се
допусне.
Допустимо и относимо към предмета на спора с оглед въведеното от
ответното дружеството възражение за прекъсване на давността се явява искането
за назначаване на ССчЕ със задачи поставени с отговора на исковата молба.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
СЪОБЩАВА
НА СТРАНИТЕ следният проект
за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Н.Т.В. с ЕГН **********,
Й.Т.Н. с ЕГН ********** и Н.Н.Н. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.И.З.
от САК с адрес ***, срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Оборище, ул.Московска 19, с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.2 във
чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение на
ответното дружество, че ищците не дължат сумата
26523.70 евро, представляваща главница по Договор за жилищен и
ипотечен кредит №17/17295304 от 29.06.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (31.10.2012
г.) до окончателното изплащане на вземането, равняваща се на 14088 лева до
17.05.2018 г., редовна лихва за периода от 01.02.2012г. до 31.10.2012г. в
размер на 1748.70 евро, санкционираща лихва за периода от 01.04.2012г. до
31.10.2012г., в размер на 1076.31 евро, сумата от 84.30 евро, представляваща
неплатена такса (застраховка и такса изискуемост) към 31.10.2012г., както и
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1151.32 лева-заплатена
държавна такса и
сумата от 1025
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение с обща левова
равностойност 73831 лева, за които е образувано по изп. дело №
20187170400184 на ЧСИ Румяна Тодорова, поради погасяване на вземането по
давност.
Твърди се в исковата молба, че срещу ответника Н.Т.В., ЕГН **********
е издадена Заповед №8686
от 02.11.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. №15950/2012 г. на Районен съд гр. Варна, XXI с-в, както
и изпълнителен лист,
с който е осъден да заплати на кредитора „БАНКА ДСК" ЕАД ЕИК ********* сумата
от 26 523.70 евро главница по Договор за жилищен и ипотечен
кредит № 17/17295304 от 29.06.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
31.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането, редовна лихва
за периода от
01.02.2012г. до 31.10.2012г. в размер на 1 748.70 евро, наказателна лихва
за периода от
01.04.2012г. до 31.10.2012г., в размер на 1 076.31 евро,
сумата от 84.30 евро, представляваща неплатени такси (за сключена застраховка и настъпила
изискуемост) към 31.10.2012г.,
както и сторените съдебно - деловодни разноски
в размер на 1 151.32 лева
- заплатена
държавна такса и сумата от 1 025 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
За събирането им
по молба
с вх. №
8054/04.12.2012 г. на взискателя „Банка ДСК" ЕАД е образувано изпълнително
дело № 20127170401087 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, peг. № 717 на КЧСИ, с район на действие ОС
- Варна, по което освен Н.В., длъжници са и
Й.Н. и Н.Н.,
в качеството на ипотекарни гаранти, учредили договорна ипотека като обезпечение
на вземането по договора за банков кредит.
С
молба вх. № 151/05.01.2018г. Н.Н. е поискал да бъде издадено постановление за
прекратяване на производството поради неговото перемиране и да бъдат
преустановени действията по изпълнението, която обаче не е била уважена. Н.Н. е
обжалвал постановения отказ, което е довело до образуването на в.гр.д. №
386/2018 г. на Окръжен съд гр. Варна, приключило с Решение № 396/08.03.2018 г.,
с което е прието, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е
отменен отказът на ЧСИ Тодорова да издаде постановление за прекратяване на
производството. Със съобщения, получени от ищцете на 19.03.2018 г., ЧСИ Тодорова ги е
уведомила, че изп. дело № 201271704001087/2012 г. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Сочи
се в исковата молба, че след прекратяване на производството, въз
основа на същия изпълнителен
титул по молба на взискателя „Банка ДСК" ЕАД
при ЧСИ Румяна Тодорова е образувано изп. дело № 20187170400184, по което на
13.04.2018 г. всеки ищците
е получил покана за
доброволно изпълнение. От
поканите длъжниците са били уведомени, че задълженията им по изпълнителното
дело
възлизат в размер общо на 82 639.08 лева, както и че на 10.05.2018 г. от 10.00
часа е
насрочен опис и оценка на дворно място с площ от 1 000 кв.м., находящо се в гр.
Варна,
район „Младост", селищно образувание „Кочмар", ведно с построените в
имота сгради. На
18.04.2018г. ищците са подали молба по образуваното производство за
отмяна на наложената възбрана и за издаване на постановление за прекратяване на
делото. Към
настоящия момент такова все не било издадено, наложената възбрана не е
вдигната, а на длъжниците не им е известно ЧСИ Тодорова да се е произнесла по
молбите им.
Според ищците по
аргумент от разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, с издаването на Заповед №
8686/02.11.2012г. по ч.гр.д. № 15950/2012г. на ВРС е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок за присъденото в полза на взискателя вземане.
Настоява се, че в
закона и съдебната практика се приема,
че предприемането на действия по принудително изпълнение прекъсва давността.
Ищците се позовават на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №
2/2013г., ОСГТК, съгл. чиято постановка давността се прекъсва с предприемането
на каквото и да било изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. На следващо място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, с изключение
на делата за издръжка, като прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, като всички предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право. След прекратяването на изпълнителното
производство започва да тече нов давностен срок, но считано от последното
предприето изпълнително действие, а не от датата на прекратяването на
изпълнителното дело.
В исковата молба се
сочи, че последното законосъобразно
предприето изпълнително действие срещу длъжниците по изп. дело № 20127170401087
на ЧСИ Румяна Тодорова е било налагането на възбрана върху ипотекирания
недвижим имот,
вписана в Служба по вписванията - гр. Варна на 20.12.2012г. Поради настъпилата
на 20.12.2014г. (на 20.12.2012 г. с молба № 11295/20.12.2012г. до АВ, ЧСИ №
717 ВОС е поискала
вписване на възбрана, това действие се явява последно) перемция извършените
след тази дата изпълнителни действия не прекъсват давността, тъй като са
незаконосъобразни. Ищците настояват, че с изтичане на законоустановения
петгодишен срок, считано от 20.12.2012г. до 20.12.2017 г. следва да се приеме,
че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност. Всички
предприети след перемцията изпълнителни действия са незаконосъобразни и не
прекъсват давностния срок. Въведено е възражение за изтекла погасителна
давност на процесното вземане с мотиви, че вземането на взискателя „Банка
ДСК" ЕАД е погасено по давност, тъй като от 20.12.2012 г. (датата на
последното предприето действие по изпълнението по изп. дело № 20127170401087)
до образуването на изп. дело № 20187170400184 са изминали повече от пет години.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК *********
депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Сочи се, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът
отправя искане до Банка ДСК ЕАД за доброволно
плащане на задължението си по издадения изпълнителен лист. С
решение №025/06.02.2013 г. на Централизираната комисия по проблемни кредити на
Банка ДСК ЕАД, е взето решение за сключване на извънсъдебно споразумение по
ипотечен кредит №17/17295304 на Н.Т.В.. На 14.02.2013 г. между банка ДСК ЕАД и
ищеца Н.В. е сключено извънсъдебно споразумение за срок от 12 месеца, с месечна
вноска в размер на 250,00 евро. Въз основа на сключеното споразумение до ЧСИ
Румяна Тодорова е изпратена молба с правно основание чл. 432, т. 2 от ГПК за
спиране на изпълнителното производство с вх. №1469/28.02.2013 г. Сочи се, че на
29.07.2014 г. Н.В. депозира молба до Банка ДСК ЕАД, в която с оглед изпълнение
на извънсъдебното споразумение, желае да обедини ползваните от него
потребителски и ипотечен кредит в един чрез рефинансиране на задълженията му
към банката. Във връзка с искането за преструктуриране ищецът В. продължава да
извършва доброволните плащания по съдебния ипотечен кредит след изтичане срока
на сключеното извънсъдебно споразумение, като същите продължават да се
осъществяват от задълженото лице до
20.06.2017 г. С оглед депозираното искане за рефинансиране на съдебен
ипотечен кредит на Н.В., на 28.09.2015 г. до ЧСИ Румяна Тодорова е депозирана
молба за вдигане на наложената възбрана върху ипотекирания в полза на банката
недвижим имот, уведомена е да не бъде насрочва публична продан по ИД №1087/2012
г., като с имейл от 24.09.2015 г. е изискана информация и за всички дължими
такси по изпълнителното производство. Според ответника, на осн.чл. 116, буква
„а" от ЗЗД с посочените действия длъжникът и ишец в настоящото
производство -Н.Т.В. многократно е осъществил признаване на вземането на
кредитора Банка ДСК ЕАД, с което е прекъснал „погасяване на вземането по
давност ". Цитира се практика
на на ВКС /Решение № 582/21.12.2010 г. по гр. д. № 1384/2009 г. на ВКС,
IV г. о. и Решение № 100/20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, II т. о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК/, в която е възприето разрешението, че
прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116, б."а"
от ЗЗД е последица от насочени към
кредитора волеизявления или действия на длъжника, направени преди изтичане на
давността и съдържащи недвусмислена воля за потвърждаване на конкретни вземания
на кредитора.
С депозираната в срока по чл.372 ГПК
допълнителна искова молба се оспорва възражение на ответника за недопустимост
на иска по отношение на ипотекарните длъжници. Настоява се съдът да се
произнесе с решението си относно факта на настъпила перемция към дата
20.12.2014г. по изп.д. № 20127170401087 на ЧСИ № 717. Оспорват се твърдението,
че с извършените плащания ищецът Н.В. е прекъснал давността в хипотезата на
чл.116, б.а от ЗЗД. Оспорва се извлечението от сметка № 17/17295304 да периода
от 04.12.2012г. до 24.08.2018г.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, в
който поддържа възражението си за недопустимост на заявената икова претенция.
Твърди се в отговора, че във връзка с искането за произнасяне относно факта на
настъпила перемция по изп.д. №20127170401087 на ЧСИ № 717 е налице такова в
постановения по в.гр.д. № 386/2018г. на ОС Варна съдебен акт.
Предявен е иск с правно основание чл.439 във
чл.124, ал.1 от ГПК.
Доказателствената
тежест се разпределя
съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже
фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в
тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист,
е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на
твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.
Предвид това,
че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в
тежест на ответника – взискател по изпълнитилното дело е да установи, че са
налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на
течащата в полза на длъжника давност.
ДОПУСКА до събиране в съдебно заседание приложените
към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДА
СЕ ИЗИСКАТ от ЧСИ Румяна
Тодорова peг. № 717 на КЧСИ, с район на действие ОС
- Варна преписките по изп. дело № 20127170401087 и изп. дело № 20187170400184.
ДА
СЕ ИЗИСКА от ВРС ч.гр.д. №
15950/2012г.
ДОПУСКА
провеждането на съдебно-СЧЕТОВОДНА
ЕКспертиза, по която вещото лице след
запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на ответното
дружество на всички относими документи, касаещи усвояването и погасяването на
кредитно задължение, да изготви заключение, в което да даде отговор на следните
въпроси:
Какви суми
са постъпвали от Н.Т.В. за погасяване на задължението му към Банка ДСК ЕАД по
Договор за жилищен
и ипотечен кредит №17/17295304 от 29.06.2009г.,
считано от датата на сключване на договора до датата на изготвяне на
експертезата, вкл.в периода
20.12.2012г. до 20.12.2017г. Плащанията да се
индивидуализират по основание, вид, дата и как са отнасяни при погасяването на
дълга.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносими от ответика
в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в
същия срок.
Вещото
лице ще бъде определено
след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в
срока по чл.199 от ГПК – най- късно една седмица преди датата на съдебно
заседание.
УКАЗВА на страните възможността в едноседмичен
срок от получаване на съобщенията и в съдебното заседание да изложат становище
във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация,
като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 743 по описа за 2018г. за 24.01.2019 г. от 15.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП. На
ищеца да се връчи препис от отговора на допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: