Р Е Ш Е
Н И Е № 14
гр.Сливен, 12.02.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори
януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретаря Радост Гърдева,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 600 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
По делото са подадени две въззивни жалби – от
ищеца и от ответника по иска.
Първата въззивна жалба е подадена
от адв. П. – пълномощник на Р.Ж.Р. , ЕГН **********,*** против решение №
1138/24.10.2019 г. по гр. д. № 2469/2019 г. на Сливенския районен съд, в частта
с която е отхвърлен предявения от ищеца против ОД на МВР – Сливен, гр. Сливен ,
бул.“Г.С.“, № * иск за изплащане на неизплатено бруто трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 70 часа, за сумата от 536.90 лв. до претендираната
сума 544.57 лв. ( 7.67 лв.). В тази
част решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се
деловодни разноски.
Втората
въззивна жалба по делото е депозирана от гл.юрисконсулт Б. . С
нея се обжалва решение № 1138/24.10.2019 г. по гр. д. № 2469/2019 г. на
Сливенския районен съд, в частта с която ОД на МВР – Сливен, гр. Сливен , бул.“Г.С.“,
№ 5 е осъден да заплати на Р.Ж.Р. , ЕГН **********,*** сумата от 536.90 лв.
представляваща неизплатено бруто трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 70 часа за тримесечие. Решението е обжалвано за присъдената
сума над 206.80лв. Твърди се, че в тази част решението е неправилно и
незаконосъобразно. Страната счита, че положеният нощен труд не следва да се
преизчислява с коефицент 1.143, тъй като е положен по специален ред. Моли се в
обжалваната част решението да бъде отменено и да се присъдят разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба на ОД на ВМР – Сливен от адв. П. –
пълномощник на Р.Ж.Р.. Същата е оспорена като неоснователна. Моли се в тази част решението да
бъде потвърдено.
В
с.з. въззивникът Р. редовно призован не се явява и не се представлява. В
писмено становище процесуалният му представител адв.П. заявява, че поддържа
депозираната от него въззивна жалба и моли тя да се уважи, както и че оспорва
въззивната жалба на ОД на МВР – Сливен и моли тя да не се уважава . Претендира
разноски.
В с.з. въззиваемата страна
редовно призована не се представлява. В
писмено становище процесуалният и представител гл. юрисконсулт Б. заявява, че
поддържа депозираната от нея въззивна жалба и моли тя да се уважи, както и че
оспорва въззивната жалба на Р.Р. и моли тя да не се уважава . Претендира
разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника Р. на 25.10.2019г. и в рамките на
законоустановения срок – на 04.11.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника ОД на МВР - Сливен на 29.10.2019г. и в
рамките на законоустановения срок – на 12.11.2019 г. е била депозирана
въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивните
жалби са редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от лица
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледани по същество същите се
явяват неоснователни.
По
жалбата на Р.Р.,
съдът съобрази следното:
Пред първоинстанционния съд е бил
предявен главен иск с правно основание чл. 187, ал. 5 т. 2 във вр. с ал. 6 от ЗМВР за заплащане на сумата от 544.57 лв. представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2018 г. – 30.06.2018
г. Исковата претенция е била уважена частично – до 536.90 лв. в останалата
част, до пълния претендиран размер искът е бил отхвърлен.
Съдът намира, че
първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, който предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. От извършената съдебно – икономическа
експертиза е било установено, че за процесния период ищецът е бил положил
извънреден труд в размер на 71 часа ( след преобразуване на отработените нощни
часове към дневни). При това положение следва да се приложи ограничението
въведено с разпоредбата на чл. 187 ал. 7 от ЗМВР и да бъде заплатен трудът за
70 часа за тримесечие, така както е постъпил първоинстанционния съд.
От изложеното е видно, че
правните изводи на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция,
поради което в тази част решението не следва да се измени.
По отношение жалбата на ОД на МВР
– Сливен, съдът съобрази следното:
От съда е било искано да се присъди
обезщетение за положен извънреден труд в определено тримесечие като преди това,
съдът приложи коефицент 1,143 при приравняването на часовете положен нощен труд
към дневен.
Принципно в разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е посочено, че държавните служители ( какъвто без съмнение е ищецът), които полагат труд за времето между 22.00
и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Според мнозинството на настоящия
съдебен състав освен общата нормативна уредба уреждаща трудовите правоотношения
и полагането на нощен труд в диапазона от 22.00 ч. до 6.00 ч. уредена в КТ
приложение следва да намери и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, където в чл. 9 ал. 3 е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време трудовото възнаграждение заработено по трудови
норми се увеличава с коефицент , равен на отношението между часовете получени
след превръщането на нощните часове в дневни и действително отработените часове
през месеца или установения друг период. По този начин и предвид приетото
заключение по изготвената съдебно – икономическа експертиза положените 40 часа
извънреден труд следва да се преизчислят с коефицент 1.143 при което се
получава, че положения извънреден труд за тримесечието е бил 71 часа. При
спазване ограничението на чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, следва да се заплати
обезщетение за 70 часа извънреден труд, което като сума е равно на присъденото
от съда – 536.90 лв.
С оглед на изложеното
първоинстанционното решение не следва да се измени и във връзка с жалбата на ОД
на МВР – Сливен.
Тъй
като нито една от въззивните жалби не е уважена, страните следва да понесат
разходите си така както са ги направили и разноски за въззивна инстанция не
следва да се присъдят.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1138/24.10.2019 г. по гр. д. № 2469/2019
г. на Сливенския районен съд , като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.