Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер141, Дата 24.04. 2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 17 април 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 154 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 606
от 28.11.2018 г., постановено по т. д. № 42/2018 г., Пловдивският окръжен съд е
решил следното:
„ОСЪЖДА „Д.з.“
АД, ЕИК ***, като застраховател за риска гражданска отговорност на л. а. „Т.К.“
с рег. № ***, по полица ***, валидна за периода 31.12.13 г. – 30.12.14 г., да
заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********, сумата от 49 000 лева, като остатък от
следващото му се обезщетение за неимуществените вреди в справедлив размер от
100 000 лв., претърпени по повод птп, състояло се на 22.12.14 г., около
18.30 ч., на път **, в участъка между ****, преди пътния възел с автомагистрала
„Т.“, където бил блъснат от застрахования при ответника лек автомобил,
управляван от В.Д.Б., при принос на ищеца за състоялото се птп от 50%, и при
наличие на приключило между страните с влязло в сила решение производство по
гр. дело № 8877/16 г. на ПРС, в което е уважен частичен иск на ищеца за сумата
от 1 000 лв., като обезщетение за същите неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение от 22.12.14 г. до окончателното
му плащане, както и сумата от 3 960 разноски в производството, след
намаление на заплатения адвокатски хонорар от 3 000 лв. на 2 000 лв.“.
Въззивна
жалба против това решение, с подробно развити съображения за неговата
неправилност, е подал ответника „Д.з.“ АД, като с допълнителна молба вх. №
1627/17.01.2019 г. (л. 8) е било уточнено, че жалбата се поддържа само относно
частта, с която искът е бил уважен „за сумата над 24 000 лева до
присъдения размер от 49 000 лева, вкл.“. Тоест, до размер на сумата
25 000 лева.
Д.Т.Т. е на мнение, че жалбата е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Между страните е
водено предходно дело, за присъждане на част от размера на сега търсеното
обезщетение в предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – гр. д. №
8877/2016 г. на Пловдивския районен съд.
С постановеното по това дело Решение № 1814 от 05.06.2014
г. настоящият ответник „Д.з.“ АД е бил осъден, да заплати на настоящия ищец Д.Т.Т.
„сумата 1 000 лева, частичен иск от общо 120 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2014 г. на път ** в
участъка на с. Т., ведно със законната лихва, начиная от 22.12.2014 г. до
окончателното изплащане“.
В мотивите си Районният съд е приел:
- че общият
размер на обезщетението за вредите, предмет на делото, трябва да е в размер на
сумата 50 000 лева,
- че степента,
в която увреденият ищец е допринесъл за настъпването на тези вреди е 50 % и
затова
- дължимото му
обезщетение е в размер на сумата 25 000 лева (100 % – 50 % = 50 %, а 50 %
от 50 000 лева = 25 000 лева).
И тъй като претендираната част от това обезщетение (1 000)
лева) е била по-малка от общия му преценен от районния съд размер (25 000
лева), искът е бил изцяло уважен.
При последвалото въззивно обжалване, с Решение №
1427/17.11.2017 г., постановено по гр. д. № 1965/2017 г., Пловдивският окръжен
съд – като краен резултат – е потвърдил Решението на Пловдивския районен съд.
В мотивите си обаче, тази въззивна инстанция е приела:
- че общият
размер на обезщетението, което би трябвало да репарира причинените на
пострадалия неимуществени вреди, не е в размер на сумата 50 000 лева,
каквато е била преценката на Районния съд, а трябва да е в размер на сумата
100 000 лева,
- че степента,
в която увреденият ищец е допринесъл за настъпването на тези вреди не е 50 %,
каквато е била преценката на Районния съд, а е 75 % и затова
- дължимото му
обезщетение трябва да е в размер на сумата 25 000 лева (100 % – 75 % = 25
%, а 25 % от 100 000 лева = 25 000 лева).
И тъй като претендираната в процеса част от това
обезщетение (1 000 лева) е била
по-малка от общия преценен от окръжния съд размер на вземането за обезщетение (25 000
лева), решението на районния съд – като краен резултат – се е оказало правилно
и е било съответно потвърдено.
1. По отношение
на присъденото обезщетение, до размер на сумата 24 000 лева, Решение № 606
от 28.11.2018 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 42/2018 г.
– като необжалвано – е влязло в сила (чл. 296, т. 2, предл. 1-во ГПК).
Затова, с уважаването на двете претенции за част от едно и
също обезщетение в размер на общата сума от 25 000 лева, присъдена (до
размер на 1 000 лева) с влязлото в сила Решение на Пловдивския районен съд
по гр. д. № 8877/ 2016 г. и допълнително (в размер на 24 000 лева) – с влязлата
в сила необжалвана част от Решението на Пловдивския окръжен съд по т. д. № 42/2018
г., е била формирана сила на пресъдено нещо по отношение основанието на понастоящем
спорната остатъчна част от същото вземане за обезщетение (чл. 298, ал. 1 ГПК), чрез
съдебно отричане на фактите, които са или биха обосновали пълната липса на вина
на застрахования водач за причиняване на вредата.
Резултатът е преклудиране на заявеното в жалбата и поддържано
в настоящото производство възражение на застрахователя за „изключителен принос
на пострадалия“, затова – в тази нейна част – въззивната жалба на „Д.з.“ АД (т.
4) е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане (чл. 297 ГПК).
2. Както по-горе
се отбеляза, с Решение № 1427/17.11.2017 г. по гр. д. № 1965/2017 г.,
Пловдивският окръжен съд е потвърдил Решението на Пловдивския районен съд по
гр. д. № 8877/2016 г., но в мотивите си въззивната инстанция е приела, че степента,
в която увреденият ищец е допринесъл за настъпване на вредите, не е 50 %, каквото
е било становището на Пловдивския районен съд, а е 75 %.
Преценката по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, за степента, в която увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, е неразделна и определяща част от основанието на иска, по което съдът
се е произнесъл, защото без тази преценка и „разрешаване“ на възражението на
ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предметът на това основание, обхванат от
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, би бил напълно
друг. След като окончателно присъденият размер на уваженото притезание по чл.
51, ал. 1 ЗЗД, е бил краен резултат не само на установяването на причинна
връзка между поведението на увреждащия и вредите на пострадалия, но и на едновременното
установяване на причинна връзка между поведението на пострадалия и собствените
му вреди, тогава правната характеристика на основанието, на което искът е бил
уважен, по необходимост се отнася не само за фактите по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, но и
за фактите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
А това означава, че ако съдът – на основанието по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД – е намалил обезщетение, което е приел за дължимо на основанието по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тогава основанието, обхванато от обективните предели на
силата на пресъдено нещо по чл. 298, ал. 1 ГПК, включва не само фактите по чл.
45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, но и фактите за установеното в процеса
допринасяне на увредения за настъпването на вредите (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Изводът е, че след влизане в сила на решението по частичен
иск за присъждане на обезщетение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с което е било
разгледано и „разрешено“ възражение на увреждащия (респ. на неговия
застраховател) по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, това съдебно решение – относно степента, в
която увреденият е допринесъл за настъпването на вредите – ще е задължително за
съда, който впоследствие разглежда претенцията за присъждане на непредявената с
частичния иск остатъчна част от същото вземане (чл. 297, във вр. с чл. 298, ал.
1 ГПК).
Пловдивският окръжен
съд отново е разгледал поставения по делото, но вече разрешен спор по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД и – за разлика от влязлото в сила Решение № 1427/17.11.2017
г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1965/2017 г. – е приел, че степента, в която увреденият ищец е допринесъл за
настъпването на вредите, е 50 %. Преразглеждането на този спор обаче, на
посоченото по-горе основание по чл. 297, във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК, е било процесуално
недопустимо (чл. 299, ал. 1 ГПК).
Настоящата инстанция също е обвързана от вече разрешения
със сила на пресъдено нещо спор по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на осн. чл. 297 ГПК съответно
приема, че степента, в която увреденият ищец е допринесъл за настъпването
на вредите, е 75 %.
3. Размерът на обезщетението.
Според изрично направеното от ищеца изявление в исковата
молба и в отговора на въззивната жалба, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, което би му се дължало без (преди) намаляването по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, би трябвало да е в размер на сумата 100 000 лева. Посочената
по-горе в т. 2-ра степен на допринасяне от 75 % намалява това обезщетение на
сумата 25 000 лева и при вече присъдените 1 000 лева по предходно предявения
частичен иск, дължимият остатък от обезщетението е в размер на сумата
24 000 лева – колкото вече е било присъдено с необжалваната от
застрахователя част от решението.
Което означава, че –
в обжалваната му от „Д.з.“ АД част – решението на окръжния съд е
незаконосъобразен отговор на поставения пред съда спор и в тази негова част ще
следва да се отмени, като предявеният иск, до размер на сумата 25 000
лева, съответно подлежи на отхвърляне.
4. Разноските.
4.1. В производството пред първата съдебна
инстанция ищецът е защитавал материален интерес в размер на сумата 49 000
лева, като е направил разноски в размер на сумата 4 960 лева. Пред
въззивната инстанция е защитавал материален интерес 25 000 лева, но
разноски пред тази инстанция не могат да му се присъдят, защото жалбата е
уважена изцяло. Като краен резултат ищецът е постигнал уважаване на претенцията
до размер на сумата 24 000 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно
уважената част от иска, в полза на Д.Т.Т. ще следва да се присъдят разноски в
размер на сумата 2 429.39 лева.
С обжалваното решение за разноски е присъдена сумата 3 960 лева, затова, до размер на посочената
по-горе сума от 2 429.39 лева, това решение ще следва да се потвърди, а по
отношение на горницата от 1 530.61 лева (3 960.00 лева –
2 429.39 лева = 1 530.61 лева) съответно да се отмени.
4.2. В
производството пред окръжния съд ответникът е защитавал материален интерес в
размер на сумата 49 000 лева, направил е разноски в размер на сумата 680
лева, като – с оглед настоящото решение – е постигнал отхвърляне на иска до
размер на сумата 25 000 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на „Д.з.“
АД ще следва да се присъдят разноски за производството пред окръжния съд, в
размер на сумата 346.94 лева. Пред настоящата инстанция това дружество, като
жалбоподател, е защитавало материален интерес в размер на сумата 25 000
лева, направило е разноски в размер на сумата 950 лева, които следва да му се
присъдят изцяло, защото жалбата е уважена в пълен размер. Или общо разноски – в
размер на сумата 1 296.94 лева.
В този смисъл ще се
постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 606 от 28.11.2018 г.,
постановено от Пловдивския окръжен съд
по т. д. № 42/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „Д.з.“ АД,
ЕИК ***, като застраховател за риска гражданска отговорност на л. а. „Т.К.“ с
рег. № ***, по полица ***, валидна за периода 31.12.13 г. – 30.12.14 г., да
заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********, сумата от 25 000 лева, като остатък от следващото му се обезщетение за
неимуществените вреди в справедлив размер от 100 000 лв., претърпени по
повод птп, състояло се на 22.12.14 г., около 18.30 ч., на път **, в участъка
между ****, преди пътния възел с автомагистрала „Т.“, където бил блъснат от
застрахования при ответника лек автомобил, управляван от В.Д.Б., при принос на
ищеца за състоялото се птп от 50%, и при наличие на приключило между страните с
влязло в сила решение производство по гр. дело № 8877/16 г. на ПРС, в което е
уважен частичен иск на ищеца за сумата от 1 000 лв., като обезщетение за
същите неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение от 22.12.14 г. до окончателното му плащане, както и сумата от 1 530.61
лева разноски в производството, след намаление на заплатения адвокатски хонорар
от 3 000 лв. на 2 000 лв.“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.Т., ЕГН **********, иск против „Д.з.“ АД, ЕИК ***, като
застраховател за риска гражданска отговорност на л. а. „Т.К.“ с рег. № ***, по
полица ***, валидна за периода 31.12.13 г. – 30.12.14 г., за заплащане на сумата от 25 000 лева, като остатък от
следващото му се обезщетение за неимуществените вреди в справедлив размер от
100 000 лв., претърпени по повод птп, състояло се на 22.12.14 г., около
18.30 ч., на път **, в участъка между ****, преди пътния възел с автомагистрала
„Т.“, където бил блъснат от застрахования при ответника лек автомобил,
управляван от В.Д.Б., при принос на ищеца за състоялото се птп от 50%, и при
наличие на приключило между страните с влязло в сила решение производство по
гр. дело № 8877/16 г. на ПРС, в което е уважен частичен иск на ищеца за сумата
от 1 000 лв., като обезщетение за същите неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение от 22.12.14 г. до окончателното
му плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 606 от
28.11.2018 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 42/2018 г., в частта му, с
която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „Д.з.“ АД,
ЕИК ***, да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********, сумата от 2 429.39 лева,
разноски в производството, след намаление на заплатения адвокатски хонорар от 3 000
лв. на 2 000 лв.“.
В
останалата му част – като необжалвано – Решение № 606
от 28.11.2018 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 42/2018 г., е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., ЕГН **********, да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК ***, сумата 1 296.94 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.