Решение по дело №53/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В.

Р Е Ш Е Н И Е № 140

гр. В., 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В.,

Пети административен състав

в закрито заседание на

двадесет и четвърти ноември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

53

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано и подлежи на разглеждане по субективно съединени искове предявени от А.Т.А., И.А.А. и Б.В.Г., чрез процесуалния им представител, срещу Администрацията на Министерския съвет на Република България и Министерство на околната среда и водите, с които се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за всеки от ищците, вследствие на смъртта на техен близък-M.П.А., причинена вследствие незаконосъобразни бездействия на ответниците.

Сочи се в исковата молба, че на 01.10.2014г. в завод „Миджур“ в с.Горни Лом е избухнал взрив, вследствие на който са загинали 15 души, сред които и M.П.А., която е работила в завода по трудов договор и е била на работа втора смяна при избухването на взрива около 17,00ч. в цех „С“, който при взрива бил напълно унищожен.

Сочи се, че ищците А.Т.А. и И.А.А. са наследници на M.П.А., съответно съпруг и дъщеря на загиналата при взрива, а ищцата Б.В.Г. е майка на загиналата.

Сочи се също така, че през 2008г. бил сключен договор № 719/10.07.2008г. между „Видекс“АД и АКМОН С.А., с предмет унищожаване на мини, като е уговорено унищожаването да се извърши по технология СТАНАГ-4518 по метода „Технология със стопяване“ .Твърди се, че на 06.07.2008г. четири екосдружения са внесли в Администрацията на МС искане за спиране на действията по унищожаване в България на 1,6 млн. бр. противопехотни мини, като в Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационна готовност на страната към МС са били изпратени становища на различни публични институции, но мерки не са взети. Обжалван е мълчаливия отказ на МС да осъществи исканата намеса, но с определение на ВАС жалбата е оставена без разглеждане.

Твърди се по отношение на Администрацията на МС, че Министерският съвет е допуснал незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в непредприемане на дължими мерки, след като на 06.07.2008г. четири сдружения са го сезирали с искане за намеса за спиране на действието по унищожаване в България на 1,6 млн. бр. противопехотни мини на Гърция, което е в противоречие на действащата нормативна уредба. Посочва се, че бездействието на МС се изразява в неосъществяване на неговите функции по: ръководство и осъществяване на вътрешната политика в съответствие с Конституцията и законите /чл.105,ал.1 от КРБ/, осигуряване на обществения ред и национална сигурност /чл.105,ал.2 от КРБ/, координиране на дейността на другите органи на изпълнителната власт /чл.2,ал.2 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация/, контрол върху незаконосъобразните и неправилни актове, издадени от министрите и в рамките на министерствата /чл.107 от КРБ/, препращане на преписката по компетентност към съответните административни органи /чл.31,ал.2 и ал.5 от АПК/.

Твърди се, че е осъществено бездействие и от Междуведомствения съвет - да бъде инициирано решение на поставените въпроси пред него, като не са предприети дължими мерки - действия и актове, с цел предотвратяване на незаконосъобразни и рискови за живота и здравето на гражданите и за околната среда дейности. Сочи се, че в периода 2008г.-2009г. до знанието на Междуведомствения съвет по въпросите на военно – промишления комплекс и отбранително - мобилизационна подготовка на страната са достигнали данни за фактически проблеми, които възникват в процеса на вноса, складирането, транспортирането, разснарядяването на стари боеприпаси, взривни вещества и оръжия, като е поставен въпросът за по-детайлна регламентация на тази материя, за синхронизиране със законодателството на Европейския съюз, за осъществяване на контрол от единен орган, за нормативно определение на термина „утилизация“, за разработване на Национална програма за унищожаване на излишни боеприпаси на територията на Р България, но въпреки това действия не са предприети и актове не са издадени, а точно обратното - издадени са актове, които са дали пряка възможност такава дейност да бъде осъществявана, в частност от “Видекс“АД, в завод Миджур.

Сочи се и че е налице противоправно поведение на МС, изразяващо се в неизпълнение на задължението за произнасяне или препращане на компетентен орган на искането за намеса, входено в Администрацията на МС на 06.07.2008г. Сочи се, че ако МС бе препратил искането, то съответните органи биха могли да преразгледат щателно законосъобразността на разрешаваните от тях дейности на „Видекс“АД. Според тях макар и да не представлява искане за издаване на индивидуален административен акт, то същото има характер на предложение или сигнал по смисъла на чл.107 и сл. от АПК и за МС е съществувало изрично задължение да се произнесе или да препрати същото.

По отношение на Министерство на околната среда и водите се сочи, че е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като при знание, че значително е увеличен обемът на производството и е променена съществено технологията на работа на завод „Миджур“, не е предприело стъпки към отнемане на издаденото през 2007г. разрешително за експлоатация № 67/2007г. на „Видекс“АД. Сочи се, че с писмо вх.№ 04-00-2523/26.09.2009г. Заместник министърът на околната среда и водите е бил информиран, че за вноса на около 1,6 млн. бр. противопехотни мини, с оглед Условие 17 от издаденото разрешително, не е предприел действия по изискване на документи и данни от „Видекс“АД, с оглед изменение или отнемане на разрешителното. Сочат, че бездействието на МОСВ е продължило във времето и е довело без прекъсване в причинно -следствената верига пряко и непосредствено до противоправния вредоносен резултат. Сочи се в исковата молба, че не е била приложена приложимата нормативна уредба, съобразно която е налице забрана за трансфер на противопехотните мини по договор № 719/10.07.2008г. дори и с цел тяхното унищожаване, а още повече с цел тяхното разснарядяване и използването на остатъчните продукти за „производство“ на взривни вещества за граждани.

Посочва се, че на всеки от ищците е причинен тежък стрес и шок, неимоверна болка и страдание, дължаща се на загубата на най-близкия им човек за всеки един от тях.

Иска се от съда да осъди ответниците Администрацията на Министерски съвет и Министерство на околната среда и водите, при условията на солидарност, да заплатят на всеки от ищците обезщетение в размер на по 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.10.2014г. до окончателното изплащане на сумите, за причинени неимуществени вреди.

Солидарността е обоснована с разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, а именно претендира се, че увреждането е причинено от бездействия, вменени в отговорност на неколцина.

Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото - Администрацията на Министерски съвет, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва исковите претенции, като недопустими и неоснователни. Сочи се, че Министерският съвет не е пасивно легитимиран да е ответник по иска, тъй като не е налице действие или бездействие на администрацията на Министерски съвет, от които да са настъпили вреди за ищците, а същите са в резултат на действие, респ. бездействие на „Видекс“АД. Сочи се, че не е посочено нито едно длъжностно лице, на което Администрацията, респ. Министерски съвет се явява работодател, респ. орган по назначаване, като по проведеното наказателно производство не е установено каквото и да е нарушение на законово задължение, основание за привличане към отговорност на служител на Администрацията на МС, още повече, че по наказателното дело е издадена оправдателна присъда. Сочат, че по повод искането за намеса, Върховният административен съд се е произнесъл, като е приел, че министър–председателят няма нормативно призната компетентност да се произнася по така посоченото искане. Сочи се, че действията на българската държава са напълно съобразени с международната политика и правна рамка по въпроса за унищожаването на складираните противопехотни мини, в частност с Европейското право и политическите и правни ангажименти на Европейския съюз по въпроса, заложени в Съвместно действие на Съвета на ЕС, прието на 28 ноември 1997г. Сочи се, че съгласно чл.2 от Съвместното действие, Европейският съюз се ангажира да следва целта на цялостното унищожаване на противопехотни мини в целия свят и приветства Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Сочи се, че съгласно чл.3,ал.2 от Конвенцията трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен. Позовава се на чл.6 от Конвенцията и поддържа, че не са налице предпоставките на чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ за въвеждане на ограничения и налагане на забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната и с изделията с двойна употреба от една страна, а от друга разпоредбата предвижда оперативна самостоятелност на МС, а не е вменила задължение. Сочи по отношение на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС, че същият е изпълнил стриктно и добросъвестно всички свои нормативно въведени задължения съобразно правомощията му по закон. Счита, че ЗОДОВ е неприложим, тъй като съгласно чл.8, ал.3 от закона, когато в друг закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение, то ЗОДОВ не се прилага. Излага доводи, че в случая е налице трудова злополука и обезщетяването трябва да е по реда на чл.12 от КСО.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като прекомерно висок.

Иска се от съда да отхвърли предявените спрямо тях искове, като неоснователни и недоказани.

Ответникът - Министерство на околната среда и водите, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, оспорва исковете. Твърди се, че същите са погасени по давност, както и че непредприемането на мерки за изменение или отнемане на издаденото разрешително и неиздаването на решение за отнемането му не представлява фактическо, а правно действие, поради което не е налице бездействие. Излагат се съображения и по същество, че не са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ. Сочи се, че от 2009г. е осъществяван контрол на предприятието по чл.157а от ЗООС, а във връзка с даденото предписание е подадено от оператора Уведомление по Приложение №7 към чл.10,ал.1 от Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях, с вх. № 26-00-1249/28.04.2014г., което е приключило с Решение № 249/27.11.2014г. за отказ за изменение на разрешително № 67/2007г. Сочи се, във връзка с доводите в жалбата, че не е отнето разрешителното още през 2009г., когато Зам. министърът е уведомен, че значително е увеличен обемът на производството в предприятието и е променена съществено технологията на работа в завод „Миджур“, че искането за намеса е адресирано до Министър председателя и не може да служи като основание на министъра на околната среда и водите да измени или отмени издаденото разрешително. Сочи се и че не е налице пряка причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразно фактическо действие / бездействие на администрацията на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/. Сочи, че относно трудовите злополуки е предвиден специален начин на обезщетение за пострадалите лица в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване ( чл.200 от КТ; чл.12, чл.41 от КСО). Както и че за вреди от трудова злополука отговорност носи работодателя.

Иска се от съда да отхвърли предявените спрямо тях искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските за производството и ю.к. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на заплатено такова.

Представителят на Окръжна прокуратура В. дава заключение, че предявените искове за обезщетение са неоснователни поради липса на всички предпоставки на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Сочи, че по делото е установена конкретната и непосредствена причина за взрива, респективно за смъртта на наследодателите на ищците, и това е нерегламентирано действие на трето лице - участник в производствения процес. Заявява, че в случая претендираните незаконосъобразни бездействия на ответниците не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с резултата, което е основание за отхвърляне на исковете.

С Решение №1818 от 24.02.2022год., по адм.д.6669/21 год. на ВАС делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени указани във връзка заключението на вещото лице по взриво-техническата експертиза, като се изискат и приложат по делото относимите писмени доказателства от досъдебното производство, да се разпитат свидетели, с оглед изясняване на обстоятелствата с правно значение за настоящия спор и да се разширят въпросите към експерта.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от събраните по делото доказателства, завод „Миджур” -с.Горни Лом, е предприятие на „Видекс”АД, гр.София, като дружеството е с предмет на дейност изследване, проектиране, разработване, производство на взривни материали, извършване на взривни работи, вътрешна и външно търговска дейност, разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали, транспортна и др. дейности.

На дружеството „Видекс“АД за завод „Миджур” е издадено Разрешение № 113/06.07.2009г. от Началника на сектор КОС при ГДОП на МВР/л.264-л.266 от дело 296/ за производство на ВВООБ по приложени заверени списъци на видовете експлозиви за граждански цели , които ще се произвеждат и на инженерните и артилерийските боеприпаси, разснарядяват/утилизират, делаборират/ сред които и Мина ДМ 31, Мина М2, Мина М14 и мина М16, със срок на разрешението до 06.07.2012г.

На дружеството от Началника на сектор КОС при ГДОП на МВР е издадено Разрешение № 153/06.10.2011г./л.263,л.404,стр.2 от дело 296/ за производство на взривни вещества в обект взривен склад Чората-безсрочно. С решение рег.№ У-35 449 от 23.07.2012г. на Началника на сектор КОС при ГДОП на МВР/л.175 и л.405 от дело 296/ на основание чл.24,ал.4 от ЗОБВВПИ е допълнено издаденото разрешение на „Видекс” АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси , които ще се утилилизират /разснарядяват, делаборират/ на територията на обект-завод „Миджур” по приложен заверен списък към решението, като това решение също е посочено като безсрочно.

Видно от събраните по делото доказателства, по подавани заявления на дружеството от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС на „Видекс”АД–гр.София, са издавани Пълна лицензия за външнотърговска дейност с оръжие №Л-74-8-3/20.10.2006г. /л.356,стр.2 от дело 296/, ограничена лицензия за изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба № Л-74-8-4/20.10.2006г./л.357,стр.1 от дело 296/, Лицензия за транспортиране на оръжие № Л-74-8-5/20.10.2006г./л.357,стр.2 от дело 296/, и трите с валидност от 20.10.2006г. до 20.10.2009г.

В впоследствие също по заявление на дружеството от Междуведомствения съвет е издаден Пълен лиценз №Л-85-1-4/29.01.2010г. /л.412, том II - ри от дело296/ за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, определени от списъка на оръжията, при спазване на разпоредбите на действащото законодателство, с валидност от 29.01.2010г. до 29.01.2013г., като същият е издаден на основание чл.6,ал.1 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /отм./.

По заявление вх.№ 11-00-653/28.11.2012г. /л.416 от дело 296/, подадено от дружеството, от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет на „Видекс”АД са издадени Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р България, и двете с валидност от 24.01.2013г. до 24.01.2016г./ л.442,стр.1 и стр.2 от дело 296/

Видно от представения по делото превод на Договор №719/10.07.2008г. на 08.07.2008г. /л.221-л.224 от дело 296/между Акмон С.А. и „Видекс”АД е сключен договор, съгласно който българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини спорeд стандарта STANAG-4518 по метода „технология топене” на следните количества мини : Мина М2 - 214 525 бр., Мина DM31 - 794 605 бр., Мина М16 - 533399 бр., Мина М14 - 5620 бр. Съгласно договора под „разснарядяване” или „демилитаризация“ се разбира пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително взривното вещество и детонаторът /чл.3,т.2 от договора/. Разснарядяването следвало да се извърши в съоръженията на дружеството в завод „Миджур”-с. Горни лом. В договора е записано, че под термина демилитаризация на мини се разбира пълната и безопасна диспозиция на мините, включително взривното вещество и детонатора. „Видекс“ АД се задължава, че през периода на демилитаризация на мините ще носи изключителна отговорност за всички действия и пропуски на всяко лице, което бъде наето за демилитаризацията и причини увреждане на здравето на трета страна или нанесе щети на гръцката страна.В посочения стандарт на НАТО STANAG 4518 са дадени определения на понятията demilitarization и disposal. Демилитаризацията е процес на премахване или неутрализиране на потенциала за използване за военни цели на боеприпаса. Този процес следва да е безопасен, икономически ефективен, да бъде практически реализируем и да не застрашава околната среда. Демилитаризацията е процес, при който оръжията, боеприпасите и елементите от тях, отделните барути, взривни вещества и пиротехнически средства претърпяват въздействие, след което те не могат да изпълняват първоначалното си предназначение. След това въздействие, те или получените елементи от тях, трябва да бъдат унищожени безопасно за хората и околната среда, или да преминат в състояние, в което те да могат да се разпределят в отделни групи - скрап, детайли, материали или вещества за следваща употреба.

При новото разглеждане на делото е представена, приетата от Министерският съвет, с протокол № 40/16.09.1999 г., т. 14, Национална програма за изпълнение на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване относно начините в Република България ППМ. В приложенията към Националната програма са описани: план-програма на МВР за разминиране на противопехотните минни полета и унищожаване на складираните ППМ; техническо описание на основните ППМ налични в Република България; общо описание на технологичния процес за разснарядяване на основните ППМ; технологии за имобилизация и утилизация на материалите от ППМ в заводски условия; техника на безопасност и опазване на околната среда при разнарядяване на ППМ в заводски условия и необходимите финансови средства за унищожаване на складираните ППМ. Посочени са заводите изпълнители - „Дунарит“ ЕАД гр. Русе и „ТЕРЕМ“ ЕАД, клон Костенец. Всичко наличните в Република България ППМ са били 881 970 бр. на склад и 1916 бр. в минни полета. Националната програма е изпълнена в срок и не е допуснато нарушение на технологичната дисциплина и нарушение на техниката за безопасност водещи до взрив в посочените заводи. Конвенцията не забранява, а стимулира оказването на международна помощ при ликвидиране на наличностите на ППМ. Гръцката страна, в изпълнение на нейните задължения по конвенцията е организирала международен търг за демилитаризация на ППМ. Търгът е спечелен от „Видекс“ АД гр. София. И е последвало сключване на вече описания по-горе договор.

С решение № 161 от 08.03.2004 г. Министерският съвет (МС) одобрява Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси на територията на Република България и на основание чл. 26, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предлага на Народното събрание да разгледа и да приеме програмата. С писмо № 02.01-34 от 08.03.2004 г. министър- председателят изпраща програмата на Народното събрание. Като писмено доказателство към дело е приложена Националната програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси на територията на Република България, приета с решение № 161 от 08.03.2004 г. на МС. Което се установяват предприети мерки и разработени стратегии във връзка с извършване на дейността по съхранение и утилизация на взривни вещества. Приложен е и Устройственият правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, с което да бъде установено по делото, че Министерския съвет и неговата администрация нямат контролни правомощия върху дейността по съхранение и утилизация на взривни вещества (в сила от 02.10.2009 г., приет с ПМС № 229 от 23.09.2009 г., обн. ДВ. бр.78 от 2 октомври 2009г.)

Във връзка със сключения договор от НД“Екогласност“ и др. организации до министър председателя на РБългария е подадено искане за намеса вх.№ 17-00-28/09.07.2008г. относно спиране на действията по унищожаване в България на 1,6 млн. противопехотни мини на Гърция , съдържащо искане за анулиране на споразумението и др. предложения. Във връзка с искането от МС са отправни запитвания , вкл. и от секретаря на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при МС, до редица министерства-Министерство на икономиката и енергетиката, вкл.секретаря на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване , до Министъра на външните работи, до Министъра на околната среда и водите, до Министъра на вътрешните работи, до Министъра на отбраната и след становищата на всички, е изготвен отговор с писмо изх.№ 17-00-28/29.07.2008г. , с което НД“Екогласност“ е уведомено, че „Видекс“АД е спечелило конкурс, проведен от гръцката армия, в резултат на което е сключил договор за утилизация. НД“Екогласност“ и Екосдружение „Връбница Надежда“ са обжалвали мълчалив отказ на министър председателя относно искането за намеса като с определение № 246/08.01.2009г. ВАС е оставил жалбата без разглеждане по съображения, че министър председателят няма нормативно задължение да се произнесе по искането, като при липса на задължение за произнасяне или за извършване на действие или въздържане от действие не може да се формира мълчалив отказ.

Установява се от представените от ответника МОСВ писмени доказателства, че по заявление вх.№ ИЕП-8568/26.06.2006г. на МОСВ с приложени към него документи , подадено от „Видекс"АД, от Министъра на околната среда и водите на основание чл.106, във вр. с чл.104 от Закона за опазване на околната среда и водите е издадено Разрешително за експлоатация №67/2007г., с което е разрешена експлоатацията на Завод „Миджур“, с.Горни лом, при условията, посочени в разрешителното. Съгласно Условие 17 операторът е длъжен да преразглежда и актуализира документите по условие 1 и да уведоми Министъра на околната среда и водите при планиране на съществени промени, касаещи съоръженията, съществени промени в количествата на опасните вещества, промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръженията в него, налагащи използването на други техники.

Със заповеди на министъра на околната среда и водите са утвърдени годишните планове за контролна дейност върху предприятията с висок рисков потенциал и са определени поименно комисиите за извършване на съвместните проверки за 2009,2010,2011,2012г.,2013г.,2014г. на операторите с издадено разрешително по чл.104,ал.1 от ЗОСВ/изм./, вкл. и на завод „Миджур“. На същия е извършена съвместна проверка по чл.157а от ЗООС на 25.05.2009г. , при която е установено , че видът и количеството взривни вещества са съобразно описаното в уведомлението по чл.103 от ЗООС , дадени са задължителни предписания. Проверката е обективирана в протокол №1/2009г. и доклад до МОСВ. На 11.11.2009г. е извършена отново проверка за спазване условията на разрешителното, при която отново е установено във връзка с Условие 1 от разрешителното , че видът и количеството на опасните вещества е в съответствие с уведомлението по чл.103 от ЗЗОС. Установено е спазване и на другите условия на разрешителното и изпълнение на дадените предписания. Проверката е обективирана в Протокол №4/2009г. и Доклад до МОСВ. На 11.03.2010г. по повод извършена авария в завода на 03.02.2010г. отново е извършена проверка , при която е установено, че не е извършвана дейност в завода. Дадени са задължителни предписания с Протокол № 1/2010г. На 16.12.2010г. е извършена отново проверка за спазване условията на разрешителното, при която е установено, че са изпълнени дадените предписания, както и че в завода има внедрена система за управление на мерките за безопасност. Установено е , че количествата и вида на опасните химични вещества, съхранявани в складовите помещения , не надвишават проектните капацитети. Установено е извършена проверка на съоръженията с повишена опасност от лицензирана фирма и вътрешно-ведомствена комисия, както и актуализиран авариен план, за което е предписано да се подаде заявление до Министъра на околната среда и водите. Проверката е обективирана в протокол № 5/2010г. и Доклад до МОСВ. На 28.04.2011г. е извършена проверка за спазване на условията на разрешителното , при която отново е установено , че в завод „Миджур“ има внедрена система за управление на мерките за безопасност и спазване на условията на разрешителното. Резултатът от проверката е обективиран в Протокол № 2/2011г. и Доклад до МОСВ. На 15.11.2011г. отново е извършена проверка за спазване условията на разрешителното , при която е установено изпълнение на даденото предписание да се изготви доклад за наличната система за управление на мерките за безопасност, дадени са задължителни предписания във връзка с предстоящата утилизация на боеприпаси. Проверката е обективирана в протокол № 4/2011г. и Доклад до МОСВ. На 09.05.2012г. е извършена отново годишна проверка за спазване условията на разрешителното, при която е установено изпълнение на дадените предходни предписания, установено е, че се извършва утилизация на доставените изделия, като съхраняваните количества не надвишават проектните капацитети, установено е изпълнение на изискванията за съхранение по ЗОБВВПИ. Дадени са предписания.Резултатите са обективирани в протокол № 3/2012г. и доклад на председателя на комисията до МОСВ. През 2013г. отново е извършена планираната годишна проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол № 2/22.05.2013г. и доклад на председателя на комисията до МОСВ. Установено е при проверката, че се извършва утилизация на бойни припаси, произвежда се ново взривно вещество за граждански цели, няма промяна в инфраструктура, инсталация и технологични процеси, взривните вещества от утилизираните изделия се съхраняват съгласно ЗОБВВПИ, заводът има внедрена система за управление на мерките за безопасност и е изготвен и представен годишен доклад за СУМБ. Установено е спазване и на другите условия на разрешителното и изпълнение на дадените предписания, като не са дадени нови такива. На 10.04.2014г. отново е извършена проверка за спазване на условията на разрешителното, обективирана в Протокол №2/2014г. и Доклад на председателя до МОСВ. Установено е, че в складовете към момента на проверката съхраняваното количество не превишава проектните капацитети на складовете, но и че на 23.01.2014г. са променени паспортите на склад №1,3,4 и 10 относно капацитетите им за съхранение на взривни вещества от 100 000 на 150 000 килограма тротилов еквивалент, като при склад №1,3 и 10 е установено по складовите книги, че са превишавани допустимите количества съгласно проектния капацитет на складовете. На дружеството са дадени задължителни предписания в изпълнение на Условие №17 от разрешителното за експлоатация №67/2007г. във вр. с чл.116б,ал.1 от ЗООС да уведоми Министъра на околната среда и водите за настъпилите съществени промени в количествата на съхраняваните опасни вещества. От дружеството е подадено Уведомление с вх.№ 26-00-1249/28.04.2014г. до Министъра на околната среда и водите за промяна на капацитета на посочените в уведомлението складове. Във връзка с подаденото уведомление впоследствие е подадено заявление по чл.116г,ал.2 от ЗООС вх.№ ИЕП-6/18.08.2014г. за преразглеждане и последващо изменение на разрешителното, по което е постановено Решение № 249/27.11.2014г. на Министъра на околната среда и водите/л.780-783 от дело 296/ , с което е отказано Изменение на Разрешително за експлоатация №67/26.07.2007г. на завод „Миджур“ , с.Горни лом по подаденото заявление на „Видекс“АД. Горното е видно от представеното по делото Решение на министъра на околната среда и водите, като няма данни по делото дали същото е влязло в сила.

Междувременно на 01.10.2014г. избухнал взрив в завод „Миджур“ в цех „С“ , който бил напълно унищожен, като в резултат на взрива са загинали 15 души, сред които и M.П.А. , видно от представеното по делото Решение №98/15.10.2014г. на Районен съд Белоградчик за обявяване на смъртта на загиналите при инцидента лица.

От представеното удостоверение за наследници изх.№ АО01АУ-06-1811/26.08.2019г. е видно , че ищецът А.А. е съпруг на загиналата, а ищцата И.А. е нейна дъщеря. От Удостоверение изх.№ 2127/24.10.2019г. за родствени връзки се установява, че ищцата Б.Г. е майка на загиналата.

Прието е от вещото лице в експертизата при първоначалното разглеждане на делото е, че технологичните инструкции са изготвени формално и не осигуряват безопасност на производствения процес по разснарядяване, технологичният контрол също е извършван формално. Съгласно заключението на вещото лице ППМ, в частност М2, М14, М 16 и DМ 31 не полежат на утилизация, а унищожаването им следва да се извърши само чрез взривяване. Вещото лице е дало заключение, че „утилизацията” на бойни припаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на взривни вещества, барути, празни опаковки, черни и цветни метали, като елементите, които не могат да се оползотворят и са опасни се унищожават чрез изгаряне. Посочил е, че това е последната фаза от жизнения им цикъл, която включва използване по предназначение в учебнобойни стрелби, търговска реализация, разснарядяване или унищожаването на отделни опасни елементи. Посочил е, че процесът „унищожаване“ се отнася за бойни припаси, които не са проектирани или конструирани за разснарядяване или разглобяване, след приключване на военното им предназначение и унищожаването им се извършва единствено чрез взривяване при спазване на мерките за безопасност и екологични норми. Видно обаче от заключението на вещото лице, съгласно Споразумение за стандартизаця STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси, по което именно българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на договорените видове и количество мини, в същото се съдържат дефиниции на двете ключови понятия „Demilitarisation” /чл.4/ и „disposition process” /чл.5/, като утилизацията безспорно представлява част от процеса на демилитаризация на боеприпасите, вкл. предвижда се утилизация и на процесните мини.

Установява се от заключението на вещото лице, че в утвърдените Технологични инструкции за отделните видове мини няма определен брой на необходимите мини за едносменен режим на работа. Вещото лице, въз основа на показания, събрани в досъдебното производство, е установило провеждане на експерименти за повишаване на производителността, като е посочило свидетелски показания, сочещи, че ръководството /“г-н Ч. - началника на утилизацията, Валери Цокин - директора на завод „Миджур“ и Е. М.- изпълнителния директор на „Видекс“АД“, който идвал в завода периодично, като замервал време на всяка от операциите/ са искали да се увеличи производството. Сочи се от работниците, че исканата от тях норма от 1200 мини на смяна била непосилна, като само веднъж успели да направят 1040. През другото време утилизирали 800-900 мини на смяна. Във връзка с това на 01.10.2014г. един от работниците от първата смяна е бил накаран от М.и Ч. да постави мина с детонатор на струга и да изстърже с ножа детонатора, което никога не е било правено, с цел да отпадне една от операциите, извършвана със специален ключ, което се е извършвало сравнително бавно, и да се съкрати значително времето за изпълнение, но експериментът е бил изключително рисков и е извършен от работника със страх. Целеният резултат не бил постигнат, като не е известно дали при втората смяна, когато е настъпил взривът, не са продължили опитите.

При тези обстоятелства вещото лице е приело, че самоволно взривяване е малко вероятно, като всички тези отклонения от технологичните инструкции могат да бъдат причина за предизвикване на взрива. Установява се от заключението на вещото лице, че в участък „С” е имало концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, целенасочено е съкращавано времето за извършване на някои дейности, които са извън технологичните инструкции. Като причина за взрива е посочено достатъчно мощен детонационен импулс и предаване на детонация между концентрираните взривни вещества, експлозиви и изделия, които са били в повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха. Установява се от заключението, че най-опасните операции като част от технологичния процес е следвало да се извършват в бронекабина, каквато е имало в участъка, но е заобикаляна и не се е използвала.

С оглед мотивите на Решение №1818 от 24.02.22 год. на ВАС, постановено по адм.д.№6669/21 год., е назначена експертиза, която да даде отговор на въпросите: Какво представлява SТАNАС - 4518 по метода “Технология със стопяване“ и възможно ли е било приложението на посочения метод и технология в завода в Горни Лом към датата на сключване на договора, изхождайки от наличните там “инсталации“ към 2008 г. ? Наличен ли е капацитетът за “демилитаризация“ на 8000 мини на ден ? Посочените метод и технология към кое понятие са относими, към понятието “разснаредяване“, какъвто е предметът на дейност на дружеството или към понятието “унищожаване“ какъвто е предметът на договора ? Как следва да се разбира понятието “демилитаризация“ ? Какви са били причините и последиците от аварията в завод “Миджур“ на 03.02.2010 г., за която са приложени доклади, констативен протокол и предписания по делото, както да се посочи дали е било проведено разследване на причините за аварията и какви са били последиците от нея ?

Като вещото лице дава заключение, в което е отразено, че Споразумението SТАNАС - 4518 по метода “Технология със стопяване“ не е бил възможен за приложение в завода в Горни Лом към датата на сключване на договора, поради недостатъчен ръководен и изпълнителски личен състав, недостатъчно оборудване и технологична и техническа документации. Анализът на вещото лице показва, че дори да се направи допускане (изключителен риск) за три сменен режем на работа за денонощие, при недостатъчен ръководен и изпълнителски личен състав, недостатъчно оборудване и недостатъчни технологична и техническа документации, капацитетът за “демилитаризация“ на 8000 мини на ден не е възможен. Посочените метод и технология са относими, към понятието “разснаредяване“, какъвто е предметът на дейност на дружеството, а не към понятието “унищожаване“ какъвто е предметът на договора. Терминът “демилитаризация“ е от споразумението SТАNАС - 4518 и се въвежда като дейност за премахване или неутрализиране по друг начин на военния потенциал на бойните припаси (мини). Неутрализацията следва да се извършва по безопасен, практичен и екологично отговорен начин. Демилитаризацията е необходимата стъпка за военни изделия, преди предаването им за промишлено приложение. Разследването на причините и последиците от аварията в завод “Миджур“ на 03.02.2010 г., за която са приложени доклади, по данни от ДП 51/2014г. и потвърдените свидетелски показания системно е допускано в участък Утилизация на цех „С“ да се съхраняват без технологична необходимост значителни количества ППМ и ВВ, както и да се съхраняват съвместно несъвместими ВВ, ППМ и елементи от тях, с което са създадени условия за репродуциране на взривове чрез предявяване на детонацията по влияние.

Също така, с оглед мотивите на Решение №1818 от 24.02.22 год. на ВАС по адм.д.6669/21 год., че назначената по делото експертиза е използвала материали, събрани в досъдебното производство № 51/2014 г. по описа на НСлС и намиращите се в пр. пр. № 1279/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура В. – писмени доказателства, разпити на свидетели, части от заключенията на експертите, дадени в досъдебното производство, въз основа на които експертът е изградил заключението си, като вещото лице не е участвал в събирането на посочените доказателства, но е обосновал изводите си върху посочените "странични данни" и е прието, че е налице нарушение на изискването за непосредственост, тъй като съдът, пред който спорът е висящ трябва сам да събере относимите за правилното му решаване доказателства, да ги обсъди в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните, и върху тези именно доказателства да изгради вътрешното си убеждение, Съдът е допуснал до разпит свидетелите Е.Р.Б., Н.Ц.Г. и И.Н.И., и е изискал заверени копия на протоколите за разпит на всички свидетели, които са послужили за изготвянето на взривотехническата експертиза по делото. От показанията на тримата свидетели се установяват същите обстоятелства изложени в наказателното производство, за което са приложени копия от протоколите за разпит, както и вече установеното в експертизата на вещото лице, като потвърждават изложеното от вещото лице, което е описано подробно. Като пример, Б.: „... нашата смяна утилизира около 960 мини доколкото си спомням. Аз попълвам броя на утилизираните мини в журнала, в който се посочва и бройката на останалите мини. Те бяха 23 палета по 240 мини и 40 сандъка по 4 мини или общо 5680 мини. Картата се попълва от Мирослав Ч. или от И. Михайлов, като те взимат данните от журнала. Не знам дали картата е давана за отчет.“

Изготвените при първоначалното разглеждане на делото съдебно-психиатрични експертизи за ищците И.А. и А.А. и неоспорени от страните, както и поради факта, че обстоятелствата които установяват се възприемат от всички участници в производството, дават основание и на настоящия състав да се позове на тях. Към момента на изготвяне на експертизите не се установяват клинични симптоми за наличие на психично разстройство, но същите са преживяли нормална траурна реакция, която е повлияла значително на социалното им функциониране и е влошило качеството им на живот. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства. За ищцата Б.Г. не е изготвена назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза , тъй като по данни на вещото лице възрастта на същата и обстоятелството, че е 100% инвалид, не позволяват провеждането на необходимите тестове за изследването й. Видно обаче от представеното експертно решение и гласни доказателства, ищцата Г. е на значителна възраст-р.1929г., същата е 100 % инвалид още към момента на смъртта на дъщеря ѝ, а грижите за нея е полагала изключително дъщеря ѝ .

При така установената фактическа обстановка и съобразявайки се с мотивите на Решение № 5689 от 10.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2021 г., III о., съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са допустими :

Предявени са искове по чл.1 от ЗОДОВ спрямо Администрацията на Министерски съвет и Министерство на околната среда и водите за неимуществени вреди, причинени на ищците от незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на ответниците при осъществявана от тях административна дейност при условията на солидарна отговорност, предявена на основание чл.53 от ЗЗД, поради съпричиняване на вредите, тъй като се твърди, че всеки от ответниците е допринесъл за увреждането. Съгласно чл.53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съобразно чл.4,ал.2 от ЗОДОВ, когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Това е един от предвидените в закона случаи по смисъла на чл.121 от ЗЗД, при които възниква солидарна отговорност, поради което развитите доводи от ответника МОСВ за недопустимост на иска поради липса на посочени съображения за солидарност не могат да бъдат възприети.

Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие се твърди, че са причинени вредите.

В случая претендираните обезщетения са за вреди от незаконосъобразни бездействия на административни органи, поради което искът попада в хипотезата на чл.204,ал.4 от АПК, като дали е налице бездействие и дали то е незаконосъобразно, се установява от съда, пред който е предявен и искът.

С оглед на горните разпоредби исковете са допустими спрямо всеки един от ответниците - ЮЛ.

За да се ангажира отговорността на всеки от ответниците за вреди съобразно предявените искове следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи или длъжностни лица на ответника, това незаконосъобразно действие или бездействие да е при или по повод на административна дейност, вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие на административните органи или длъжностните лица.

За да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на административния орган, следва да се касае до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, но не е извършил.

Приложимата нормативна уредба се съдържа в множество нормативни актове :

На първо място е Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998г., издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г., в сила от 1.03.1999г., която на основание чл.5,ал.4 от Конституцията, е част от вътрешното право на страната и се прилага пряко. Съгласно чл.1,ал.1 от Конвенцията, всяка държава - страна се задължава при никакви обстоятелства да не използва противопехотни мини; да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях, с когото и да било, пряко или косвено; да не помага, да не насърчава и да не кара, когото и да било да извършва каквато и да е дейност, забранена за държава страна по силата на тази конвенция. Съгласно чл.1,ал.2 от Конвенцията обаче всяка държава - страна се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Съобразно чл.3,ал.2 от същата трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен. Съгласно чл.6,ал.1 от Конвенцията, в изпълнение на своите задължения по тази конвенция всяка държава-страна има право да търси и получава помощ от други държави-страни, доколкото е възможно, а съгласно ал.5 всяка държава-страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини.

Условията и редът за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности се уреждат в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба /обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011г./ относим към издадените на дружеството и действащи разрешения към момента на взрива в завод „Миджур“. Съгласно чл.2,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ Министерският съвет приема списък на продуктите, свързани с отбраната, за които се прилагат разпоредбите на закона, който списък се обнародва в държавен вестник. С Постановления на МС са обнародвани съответните списъци, вкл. с Постановление № 158 на Министерския съвет от 2012 г., Постановление № 216 на Министерския съвет от 2014г., в които се съдържат продукти с класификация „СО4 Бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди и оборудване и принадлежности за тях“, към които са причислени процесните мини. Съгласно чл.5,т.1 от Закона, износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да извършват физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон, а чл.6 от Закона урежда необходимите разрешения за извършване на износ, внос и трансфер на продуктите. Съобразно ал.9 /в приложимата редакция/ лицата по чл.5,т.1 могат да получават продукти, свързани с отбраната, от доставчик, който има издадено индивидуално или глобално разрешение за трансфер, посочени в генерално разрешение за трансфер от държавата членка по произход, след получаване на удостоверение за регистрация на трансфер, издадено от Междуведомствения съвет, и след регистриране на трансфера от Министъра на икономиката /в редакцията към 2014г. - Министерство на икономиката и енергетиката/ по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Според чл.27 от Правилника в случай, че държавата на изпращача/износителя изисква от българския получател/вносител международен сертификат за внос на продукти, свързани с отбраната, той се издава от Междуведомствената комисия към МИ, издава се въз основа на издадено разрешение за внос или удостоверение за внос/трансфер на продукти, свързани с отбраната и се подписва от председателя на междуведомствената комисия или от оправомощени от него длъжностни лица. Чл.67 от Закона определя компетентните органи по извършване на контрол по този закон и правомощията им във връзка с това. Съобразно посочената разпоредба контролът по изпълнението на този закон се извършва от Междуведомствения съвет /към МС/, Междуведомствената комисия /към МИ/, Министъра на икономиката, министъра на вътрешните работи, Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и Директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях длъжностни лица, от които единствено Междуведомственият съвет към МС принадлежи към структурата на ответника по делото - Администрацията на МС.

Освен цитираните нормативни разпоредби, в сила е и Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, който урежда придобиването, използването, унищожаването и утилизацията на същите, включително издаването и отнемането на разрешение за същите дейности. Съобразно чл.13,ал.1 от ЗОБВВПИ производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от Директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. Съобразно ал.3, разрешението за производство по ал. 1 може да включва едновременно или поотделно една от посочените в разпоредбата дейности, вкл. и утилизация на боеприпаси. Съобразно чл.17 от ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за производство се подава заявление по образец до Директора на ГДНП при МВР, като в разпоредбата изрично са разписани необходимите документи, които следва да бъдат приложени към заявлението, в частност списък на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, които ще се произвеждат, като се посочват стандартизационните документи и технологиите за производството им /т.5/ и разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия /т.6/ в относимата към процесния период редакция/. Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на Междуведомствена комисия, назначена със Заповед на министъра на вътрешните работи, която съобразно чл.19,ал.2 от ЗОБВВПИ /в относимата редакция/ се състои от експерти - представители на: Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". ЗОБВВПИ изрично урежда утилизацията в чл.151 от закона. Съобразно чл.151,ал.2 от Закона утилизация на боеприпаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали. Съобразно ал.3 утилизацията се извършва от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси. Законодателният орган, в лицето на Народното събрание, е предвидил законова делегация за издаване на множество наредби във връзка с приложението на ЗОБВВПИ, които са приети и действащи. Сред тях е Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл.14,ал.1,т.4-7, чл.36,ал.1 и чл.134,ал.3 на Закона, Наредба за съществените изискванията и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, Наредба № Iз-2205 от 26.10.2012г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и др., които не са относими към делото. Приета е и Наредба № 2 от 10.07.2000г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Приложима е и Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета, която е транспонирана в българското законодателство със Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. В ЗООС се съдържат също множество разпоредби, въвеждащи задължения за операторите на предприятия, вкл. и на такива с висок рисков потенциал, компетентните органи по вземане на решения по ОВОС, редът за извършване на контрол, като подробно е уреден същия с отделни регламентации на предварителния, текущия и последващия контрол. Съгласно чл.8 от ЗООС държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите, а компетентните органи по закона, вкл. и контрола по същия, са министърът на околната среда и водите, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), директорите на басейновите дирекции, директорите на дирекциите на националните паркове, кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите; областните управители/чл.10/. От юридическите лица, към които са ситуирани посочените органи, ответник е единствено МОСВ.

Приложими са и разпоредбите на КТ. Видно от същия се вменява в задължение на работодателя създаването на здравословни и безопасни условия на труд, като съобразно чл.275 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съобразно ал.2 органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Чл.276 от КТ изрично вменява правомощия на Министъра на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри да издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а същият и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности. КТ предвижда множество задължения за работодателя /чл.281 и сл. от КТ/ във връзка с инструктажа и обучението на работниците и служителите относно правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, задължение за предоставяне безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, във връзка с което са приети и съответните подзаконови нормативни актове от Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването. Предвидено е и право на работника да откаже да изпълнява трудовите си задължения при непосредствена опасност за живота и здравето му /чл.283 от КТ/.

За осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд е приет и ЗЗБУТ. Същият урежда правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /чл.1/. Съобразно същия Министерският съвет определя и провежда политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /чл.35/, но конкретни задължения са възложени на министъра на труда и социалната политика относно разработване, координиране и провеждане държавната политика в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, включително и издаването на нормативни актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, утвърждаването на правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, осъществяването на интегриран контрол чрез Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" по спазване на законодателството и по изпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички отрасли и дейности. Конкретни задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са възложени и на работодателите.

Съгласно чл.54 от ЗЗБУТ цялостният контрол по спазването на този закон упражнява Министерството на труда и социалната политика, а специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", която е самостоятелно ЮЛ, чрез нейните структури, като отговорността на задължените лица се ангажира на основание КТ и съответните нормативни актове за дейността. В съответствие със законовата делегация по ЗЗБУТ и КТ са приети и множество подзаконови нормативни актове за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд: Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодичните обучения на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, Наредба № 3 от 27.07.1998г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защита от професионалните рискове и превенция на тези рискове, Правилник по безопасността на труда при взривни работи, утвърден от Министъра на труда и социалната политика.

Към момента на причиняване на увреждането на ищците са действащи и разпоредби на НК, предвиждащи наказателна отговорност за лица, които извършват съответни дейности с огнестрелни оръжия, взривни вещества, боеприпаси и др. без съответното разрешение или в отклонение от издадените разрешения, както и за лица, извършващи посочените дейности без да осигурят необходимите мерки за сигурност и безопасност, предвидени в съответните правилници, наредби или инструкции. Съобразно чл.337 от НК (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишен текст на чл. 337, изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.), се предвижда наказателна отговорност за всеки, който произвежда, преработва, видоизменя, ремонтира, разработва, съхранява, търгува, транспортира, внася или изнася взривни вещества, огнестрелни, неогнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, без да има право за това по закон или без разрешение, издадено от надлежния орган на властта, когато такова се изисква, или извърши това не съгласно даденото му разрешение. Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) пък предвижда наказателна отговорност за всеки, който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, а ал.3 е квалифицирания състав на горното престъпление в случаите, когато от деянията по ал.1 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това.

Законовата и подзаконовата нормативна уредба са поставили високи изисквания към физическите и юридически лица с предмет на дейност производство и демилитаризация на бойни припаси. В Наредбата за устройството на предприятията за производство и складовете за съхраняване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и контрола на различните дейности с тях (отменена 14.11.1998 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 45 от 11.06.1968 г., в сила от 11.06.1968 г., изм. и доп., бр. 27 от 6.04.1971 г„ доп., бр. 106 от 17.12.1993 г., изм., бр. 18 от 28.02.1997 г. е отпаднало основание, бр. 133 от 11.11.1998 г. изчерпателно са изброени изискванията към строителство на предприятия за производство и складове за съхраняване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси. Тези изисквания са завишени с приетите впоследствие нормативни актове уреждащи дейностите е бойни припаси.

Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4 - 7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, издадена от министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието, младежта и науката, обн., ДВ, бр. 43 от 7.06.2011 г., в сила от 8.09.2011 г., в която се определят изискванията към квалификацията на: персонала в зависимост от спецификата на произвежданите изделия; служителите, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност при работа е взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси (ВВПИОБ); служителят по сигурността, който изготвя планове за сигурност на ВВПИОБ и на системи за управлението им и специалистите, които водят отчетност на движението на произведените изделия.

Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, издадена от министъра на труда и социалната политика, министъра на извънредните ситуации и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2009 г., изм. и доп., бр. 46 от 23.06.2015 г. С тази наредба се определят: минималните изисквания за осигуряване на знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа; изискванията към знаците и сигналите за безопасност и/или здраве при работа и условията за тяхното използване.

Наредба № РД-02-20-1 от 19.01.2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 11 от 31.01.2017 г., в сила от 1.03.2017 г. С наредбата се определят минималните изисквания за: технически правила и норми при планиране и проектиране на нови, както и при реконструкция, основен ремонт, преустройство или смяна на предназначението на съществуващи строежи, предназначени за: производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, наричани за краткост "строежи за ОБВВПИ"; ремонтни дейности с оръжия; стрелбища за граждански цели и класификация на взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия и на строежите за тях.

Наредба № 1з-895 от 1.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, и условията за извършване на търговия, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от 16.05.2011 г., изм. и доп., бр. 97 от 6.12.2016 г., в сила от 6.12.2016 г.

Наредба № 1з-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 85 от 6.11.2012 г., изм., бр. 95 от 29.11.2016 г., в сила от 29.11.2016 г.

Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г., изм. и доп., бр. 23 от 22.03.2011 г., в сила от 23.04.2011 г., бр. 98 от 11.12.2012 г., в сила от г., бр. 56 от 11.07.2017 г., в сила от 11.07.2017 г. В чл. 2, ал. 4 е посочено, че видовете строежи от първа категория, буква "г", криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества, са: строежи или части от тях (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории) за производство и съхраняване на: взривни вещества, боеприпаси за оръжия в количество, равно или по-голямо от 100 кг, изчислено като барутно съдържание, и пиротехнически изделия в количества, по-големи от 20 кг. чиста пиротехническа смес; пожароопасни вещества и материали;

По отношение на ответника Администрацията на Министерски съвет във връзка с наведените основания на предявените искове и посочените по-горе нормативни разпоредби съдът намира от правна страна следното :

КОНВЕНЦИЯ за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, на която се позовават ищците, е ратифицирана от РБ със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998г. Съобразно изложеното по-горе конвенцията задължава всяка държава страна да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини, разрешава трансфера на противопехотните мини с цел унищожаване и задължава всяка държава страна, която е в състояние да го направи, да оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини /чл.6,т.5 от Конвенцията/.

Не съответства на обективната истина, нито е подкрепено от представените по делото доказателства твърдението на процесуалния представител на ищците, че Министерският съвет посредством бездействие е нарушил закона, предвид съществуващите ограничения и забрани, произтичащи от Конвенцията“. Действията на българската държава в това отношение са напълно съобразени с международната политика и правната рамка по въпроса за унищожаването на складираните противопехотни мини и в частност с европейското право и политическите и правните ангажименти на Европейския съюз по въпроса, заложени в Съвместно действие на Съвета на ЕС, прието на 28 ноември 1997 г.

Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (наричана още Отавската конвенция или Договор за забрана на противопехотните мини) е приета на Дипломатическата конференция по забрана на противопехотни мини в Осло на 18 септември 1997 г. Република България е подписала документа на 3 декември 1997 г. и връчва ратификационните си документи на Генералния секретар на ООН на 4 септември 1998 г.

Съгласно член 3, ал. 2 от Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен.

Съобразно чл.9 от Конвенцията всяка държава - страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава - страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция или контрол. С оглед чл.9 от Конвенцията при липса на нарушение на нормите на Конвенцията липсва задължение на държавата-страна по конвенцията, да предприеме юридически или други мерки. Съобразно чл.3,т.2 от Конвенцията трансферът на противопехотните мини с цел унищожаване е разрешен, поради което липсва задължение за държавата, в частност на МС, за предприемане на мерки по Конвенцията в обратната насока. Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея като не налага монопол на държавата над дейностите, описани в Конвенцията, което изключва правомощия на държавата за намеса в договорните отношения между „Видекс" АД и гръцкото дружество.

В чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ изрично са предвидени хипотезите, при които Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната при наличие на предпоставките /т.1 до 4 включително/: когато дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл.1,ал.2 от закона, продуктите са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, и др. на оръжия за масово унищожаване, съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации, тези дейности засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред. В този смисъл е и разпоредбата на чл.10 от ЗОБВВПИ /чл.7,ал.8 от ЗКВВООБ–отм./, съгласно която Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи може да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, когато това се налага от обществения интерес, националната сигурност или поети от Република България международни задължения. Доводите на ищците, че Министерският съвет е бездействал противоправно като не е предприел мерки във връзка с категоричната забрана за трансфер на противопехотни мини съобразно Съвместно действие от 28 ноември 1997година относно противопехотните мини, прието от Съвета на основание член J.3 от Договора за Европейския съюз (97/817/ОВППС), не се възприемат от съда, тъй като със същото Европейският съюз се ангажира да следва целта за цялостно унищожаване на противопехотни мини в целия свят и в този контекст приветства Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на земни противопехотни мини и за тяхното унищожаване като насърчава присъединяването към Конвенцията. Наложеният общ мораториум върху трансфера на противопехотни мини е в съответствие с разпоредбите на Конвенцията, която изрично допуска трансфера им с цел тяхното унищожаване.

Видно от горните разпоредби МС действа при условията на оперативна самостоятелност и предоставена преценка по целесъобразност и в съответствие с поетите международни ангажименти и вътрешното право. В никоя от приложимата за процесния период 06.07.2008г. до 01.10.2014г. правна уредба - вътрешна и международна такава, като част от вътрешното право на страната, не се съдържа задължение за държавата да забрани трансфера на противопехотни мини с цел тяхното унищожаване, а задължение в обратната посока - задължение на държавата като страна по посочената по-горе конвенция да съдейства за унищожаването на противопехотните мини. Предвид на това неоснователни са доводите за незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет и Междуведомственият съвет, изразяващо се в непредприети дължими мерки – действия и актове, с цел предотвратяване на незаконосъобразни и рискови за живота и здравето на гражданите и за околната среда дейности, в частност за забрана или спиране на утилизацията и конкретно утилизацията на противопехотни мини във връзка с договорената дейност на „Видекс“АД с гръцкото дружество. Видно от изложеното по-горе за процесния период дейността е регламентирана в различни нормативни актове, които са въвели редица изисквания към лицата, извършващи дейността и условията, при които може да се извършва самата дейност, включително и трансфер и производство на оръжия и боеприпаси. Съгласно чл. 13,ал.1 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция към момента на допълване на издаденото на „Видекс”АД Разрешение № 153 за производство на взривни вещества и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират /разснарядяват, унищожават/ за обект завод „Миджур” (Изм. ДВ, бр. 44/2012г., в сила от 1.07.2012г.), производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, като съгласно ал.3 разрешението за производство по ал.1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси. Чл.151,ал.2 от ЗОБВВПИ съдържа легална дефиниция на утилизацията на оръжията и боеприпасите, а ал.3 изрично предвижда извършването и от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси. Легалната дефиниция е приета в ЗОБВВПИ, обн. ДВ, бр. 73 от 17.09.2010г., в сила от 17.09.2010г., с който е отменен ЗКВВООБ, с което е преодоляна и посочената необходимост при обсъжданията в Междуведомствения съвет, във връзка с което има наведени доводи за бездействие от ищците.

На „Видекс“ АД е издадено разрешение за производство по ЗОБВВПИ, съответно за утилизация на противопехотни мини по реда на ЗОБВВПИ.

На „Видекс”АД от Междуведомствения съвет е издаден Пълен лиценз №Л-85-1-4/29.01.2010г. за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, с валидност до 29.01.2013г. като същият е издаден на основание чл.6,ал.1 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /отм./, а впоследствие от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет на „Видекс”АД са издадени Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р България по реда на ЗЕКПСОИТДУ и Правилника за неговото приложение, въз основа на издадено разрешение за производство и утилизация по ЗОБВВПИ.

Видно от горното е, че в законодателството е бил предвиден и разрешителен режим за осъществяване на всяка една от дейностите, посочени в ЗЕКПСОИТДУ, въвеждащ съответни изисквания към лицата по чл.5,ал.1 от закона, като на дружеството „Видекс“АД са издадени всички необходими лицензи от Междуведомствения съвет, които представляват индивидуални административни актове, каквито са и всички други издадени разрешения на дружеството по ЗОБВВПИ, ЗООС, ЗУО, разрешаващи извършването на съответната дейност, контролът върху които не се осъществява от МС, поради което неоснователен е и доводът за неосъществен контрол от МС върху издадените актове.

Законът за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, обн., ДВ, бр. 95/ 08.12.2015г. изрично урежда условията и реда за извършване на дейностите, разрешени съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси, съставена в Дъблин, Ирландия, на 30 май 2008 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 16 от 2011 г.) (ДВ, бр. 75 от 2011 г.), и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, съставена в Осло, Норвегия, на 18 септември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 93 от 1998 г.) (ДВ, бр. 68 от 1999 г.) (Конвенция за противопехотните мини), както и контрола върху тези дейности, като същият не въвежда коренно различен разрешителен режим /разрешението се издава от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната или оправомощено от тях длъжностно лице след становище на Междуведомствена комисия/, изисквания и контрол от тези, осъществявани по реда на ЗОБВВПИ и ЗЕКПСОИТДУ, като контролът върху дейностите, когато се осъществяват от физически и ЮЛ се извършва от Министъра на вътрешните работи, а трансферът се осъществява по реда на ЗЕКПСОИТДУ, т.е. това е редът, по който е извършвана дейността и е осъществяван контрол върху нея и до приемане на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.

Предвид горното, съдът намира, че не се доказва по делото незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет - неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат.

По отношение на доводите за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет следва да бъде посочено, че пасивно легитимиран да отговаря за твърдяното незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационна готовност на страната, чийто правоприемник е Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС е Администрацията на Министерския съвет - като ЮЛ, от бездействия на чийто орган се претендират вредите. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е създаден с Постановление № 120 на МС от 25.06.2012г. като консултативен орган към Министерския съвет и е правоприемник на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при Министерския съвет, създаден с Постановление № 193 на Министерския съвет от 1993 г., поради което и Администрацията на МС, като ЮЛ към което е ситуиран органът, е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.

Не са налице твърдените незаконосъобразни бездействия на този орган, изразяващи се в непредприемане на действия и издаване на актове за преустановяване на извършваната незаконосъобразна и рискова за живота и здравето на гражданите дейност, съобразно изложеното по-горе. Освен това следва да се има предвид, че релевантни по делото, с оглед на момента на настъпване на вредите, са Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р България, издадени от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет на „Видекс”АД с валидност от 24.01.2013г. до 24.01.2016г., тъй като същите са издадени по подадено ново заявление на дружеството - заявление вх.№ 11-00-653/28.11.2012г., по което е извършена отново преценка дали да бъдат разрешени съответните дейности, и същата е разрешена с влязъл в сила индивидуален административен акт, като дружеството е извършвало разрешена дейност. В Междуведомствения съвет не е постъпвала информация за допуснати нарушения на ЗЕКПСОИТДУ от страна на „Видекс“ АД гр. София. Доказателство за това са двете писма от ДАНС изх. № Р-13-102/06.02.2015 г и Агенция „Митници“ изх. № 32- 27615/16.02.2015 г. Ако има допускани нарушения на други закони, то Междуведомственият съвет не е компетентен орган за тяхното установяване и санкциониране.

Предвид на това наведените доводи, че се касае за непредприемане на действия или актове за преустановяване на незаконна дейност не могат да бъдат възприети.

Освен гореизложеното следва да се има предвид, че ЗЕКПСОИТДУ урежда условията и реда за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности, като не забранява никоя от тях, както и мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ, L 134/1 от 29 май 2009 г.). Инцидентът в завод "Миджур" не е възникнал при някоя от тази дейности, а при пряката дейност по унищожаване на противопехотни мини, която е извън обхвата на посочения закон. Вносът, трансферът и транспортирането на противопехотните мини от Гърция до завод "Миджур" е осъществено въз основа на влезли в сила индивидуални административни актове, които не са отменени, поради което въз основа на чл. 67 от Закона не се установява противоправно бездействие на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, предвиден в чл.6 от същия закон като орган, издаващ лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната.

Не е налице и противоправно поведение на Министерския съвет, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за произнасяне или препращане на компетентен орган на искането за намеса. Съобразно установеното и от ВАС в прекратителното определение, за МС липсва такова задължение. Освен това за пълнота следва да бъде посочено, че доводите в исковата молба са изцяло неоснователни, тъй като е видно от представените от Администрацията на МС доказателства, че във връзка с искането за намеса от МС и Междуведомствения съвет са изискани становища за изясняване на обстоятелства от всички евентуално запознати с изнесената информация министерства. Искането е отправено към Министър председателя, поради което не е било налице основание за препращането му, поради което не е налице неизпълнение на задължението му за препращане по чл.31,ал.2 и 5 от АПК. Не е налице и неизпълнение на задължението на МС за координиране на дейността на другите органи на изпълнителната власт по чл.2,ал.2 от УПМСНА, тъй като е видно, че същият е изпълнил това свое задължение. Липсва задължение за МС и Междуведомствения съвет към него да предприемат посканите в искането за намеса действия. Дори обратното : съобразно § 1 от ЗЕКПСОИТДУ Министерският съвет може да забрани извършването на вноса, износа, трансфера, реекспорта или транзитния превоз на продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба, независимо от издадените лицензи и разрешения само в изключителни случаи - когато може да възникне опасност за националната сигурност на страната, за нарушаване на нейните външнополитически интереси или за изпълнението на поети от нея международни задължения, каквито обстоятелства не са били налице, като развитите доводи в обратната насока не се възприемат от съда.

Предвид горното не е налице незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет или неговия консултативен орган - Междуведомствения съвет, изразяващи се в неосъществяване на техни задължения - да предприемат дължими мерки за спиране на действието по унищожаване в България на 1,6 млн. бр. противопехотни мини на Гърция, като високорискова дейност и липсва задължение за произнасяне или препращане на компетентен орган на искането за намеса, както и не е налице неосъществяване на функциите на МС по ръководство и осъществяване на вътрешната политика в съответствие с Конституцията и законите /чл.105,ал.1 от КРБ/, осигуряване на обществения ред и национална сигурност /чл.105,ал.2 от КРБ/, координиране на дейността на другите органи на изпълнителната власт /чл.2,ал.2 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация/, контрол върху незаконосъобразните и неправилни актове, издадени от министрите и в рамките на министерствата /чл.107 от КРБ/. От друга страна така посочените функции не вменяват конкретни задължения за извършване на фактически действия, а функционалности, като първата от тях не представлява и административна дейност.

По отношение на наведените доводи за незаконосъобразно бездействие на МОСВ - на негови органи и длъжностни лица, изразяващо се в непредприемане на стъпки по отнемане на издаденото на предприятието Разрешително за експлоатация № 67/2007г., съдът намира същите за неоснователни. Съобразно чл.116е /в приложимата редакция до изм. бр. 62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г./ на ЗООС Министърът на околната среда и водите, в срока по чл.116д,ал.1 може с мотивирано решение да откаже да разреши реализирането на промяната по чл.116б при предвидените в разпоредбата предпоставки. Съобразно чл.157а от ЗООС /в редакцията до изм. бр.62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г./ изпълнението на задълженията на оператора, на който е издадено разрешително по чл.104,ал.1, се контролира от министъра на околната среда и водите, като контролът се извършва чрез съвместни проверки от комисия, определена със заповед на министъра, които се осъществяват въз основа на годишен план за контролна дейност на комисиите и при жалби и сигнали. В съответствие с разпоредбите на чл.157а от ЗООС в периода 2009г.-2014г. са извършвани съвместни проверки по реда на посочената разпоредба, издавани са предписания при установени несъответствия, които са отстранявани от оператора. Именно въз основа на такава проверка е установена и промяна на паспортите на складовите помещения, във връзка с която са дадени задължителни предписания до оператора за подаване на уведомление по реда на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (отм.) и след проверката по реда на чл.12 и чл.13 от Наредбата е указана необходимостта от подаване на заявление за преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително, каквото и е подадено на 18.08.2014г.

Както правилно е отбелязано от процесуалните представители на МОСВ към 2009 г. не е била налице правна възможност за отмяна на издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗООС. Разпоредбата на чл. 1166, ал. 1 от ЗООС ДВ. бр.32 от 24 Април 2012г. сочи, че при планирани съществени изменения в предприятието и/или съоръжението операторът преразглежда и актуализира доклада за безопасност в най-ранния възможен момент, но не по-късно от 4 месеца преди предвидената дата за осъществяване на промените. Съгласно чл. 115 от ЗООС операторът на предприятие и/или съоръжение, за което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗООС, е длъжен да информира незабавно министъра на околната среда и водите за планирано съществено изменение на предприятието и/или съоръжението. В МОСВ от издаването на разрешително № 67 от 2007 г. на Завод „Миджур“ от оператора „Видекс“ АД до края на 2013 г. не е постъпвало заявление за преразглеждане на издаденото разрешително, като по време на извършваните проверки не са установени промени, които да налагат даването на предписания в изпълнение на условие 17 от разрешителното за експлоатация № 67/2007 г. на завод “Миджур“.

През месец април 2014 г. с писмо, вх. № 26- 00- 1249 от 28.04.2014 г. на МОСВ, операторът „Видекс“ АД внася уведомление за планирани изменения по чл. 1166, ал. 1 от ЗООС във връзка с увеличаване на проектния капацитет на складове за съхранение на взривни вещества № 1, 3, 4, 6 и 10 от 100 тона на 150 тона тротилов еквивалент на завод „Миджур”, с. Горни Лом, община Чупрене, област В.. С вх. № ИЕП - 6/18.08.2014 г. на МОСВ е стартирана процедура за преразглеждане на издаденото разрешително на „Видекс“ АД. Процедурата приключва с Решение № 249/27.11.2014 г. за отказ за разрешаване на планирани промени и изменение на Разрешително за експлоатация № 67/26.07.2007 г. на Завод “Миджур”, с. Горни Лом, община Чупрене, област В..

Видно от горното от органите и длъжностните лица на ответника са изпълнени задълженията за извършване на фактически контрол върху дейността на оператора съобразно задължението им по чл.157а от ЗООС. Неоснователни са наведените доводи, че още през 2009г., когато били информирани за вноса с посоченото писмо, е следвало да бъде отнето разрешителното за експлоатация, тъй като още тогава била установена промяна в производствения капацитет на оператора и промяна в технологиите, тъй като от представените протоколи от извършваните проверки не се установява промяна в капацитета или технологиите на завода, а регулярно са извършвани проверки на завода, включително и по повод отправено запитване от Междуведомствения съвет към МС във връзка с постъпилото искане за намеса.

Предвид горното не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на ответника Министерство на околната среда и водите.

В случая от съществено значение по делото е, че не е налице и друга от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците:

На основание чл.1,ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обаче обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането - от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, че под преки вреди следва да се разбират само тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица
от вредоносния акт, действие или бездействие, т.е. които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо
противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразен акт.

Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена, когато в определен момент от протичането на един причинен процес, предизвикан от действието, респ. бездействието, се намесва поведението на трето лице, природно или обществено явление.

Съобразно посоченото по-горе причинната връзка би била пряка и непосредствена, когато резултатът – в случая взрива и последвалата смърт на наследодателя и близък на ищците, е обективно, закономерно и неизбежно следствие на бездействието, респ. действието на административните органи.

В случая от изготвената по делото взриво-техническа експертиза се установява, че причината за взрива е външно нерегламентирано действие. Установява се, че взривяването е причинено от първоначален детонационен импулс, като при всички случаи е имало човешка дейност за причиняване на взрива, а мащабите на взрива са в резултат на концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид взривни вещества. Установява се също така, че целенасочено е съкращавано времето за извършване на отделните операции, извършвани са дейности в отклонение от технологичните инструкции, най-опасните операции като част от технологичния процес не са се извършвали в бронекабината. Установява се, че са били нарушавани мерките за безопасност, като това е пренебрегвано от ръководителите и дори е било инициирано от тях, а в деня на взрива ръководството е принуждавало работниците да експериментират с животозастрашаващи операции с цел спестяване на време, при наличните противопехотни мини, капсул детонатори и взривни вещества в количество, значително превишаващо минималните количества, необходими за нормалното и безопасно протичане на технологичните процеси по време на работната смяна. Установява се, че взривът е възникнал в цех „С“, като е изцяло разрушен именно производствения цех на завода. Установява се, че Споразумението SТАNАС - 4518 по метода “Технология със стопяване“ не е бил възможен за приложение в завода в Горни Лом към датата на сключване на договора, поради недостатъчен ръководен и изпълнителски личен състав, недостатъчно оборудване и технологична и техническа документации. Анализът на вещото лице показва, че дори да се направи допускане (изключителен риск) за три сменен режем на работа за денонощие, при недостатъчен ръководен и изпълнителски личен състав, недостатъчно оборудване и недостатъчни технологична и техническа документации, капацитетът за “демилитаризация“ на 8000 мини на ден не е възможен. Посочените метод и технология са относими, към понятието “разснаредяване“, какъвто е предметът на дейност на дружеството, а не към понятието “унищожаване“ какъвто е предметът на договора. Терминът “демилитаризация“ е от споразумението SТАNАС - 4518 и се въвежда като дейност за премахване или неутрализиране по друг начин на военния потенциал на бойните припаси (мини). Неутрализацията следва да се извършва по безопасен, практичен и екологично отговорен начин. Демилитаризацията е необходимата стъпка за военни изделия, преди предаването им за промишлено приложение. Разследването на причините и последиците от аварията в завод “Миджур“ на 03.02.2010 г., за която са приложени доклади, по данни от ДП 51/2014г. и потвърдените свидетелски показания системно е допускано в участък Утилизация на цех „С“ да се съхраняват без технологична необходимост значителни количества ППМ и ВВ, както и да се съхраняват съвместно несъвместими ВВ, ППМ и елементи от тях, с което са създадени условия за репродуциране на взривове чрез предявяване на детонацията по влияние.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като същото е изготвено съобразно поставените задачи и определените материали, както и след приобщаване на материалите послужили за изготвянето на експертизата от наказателното производство и разпита на свидетелите по настоящето производство.

Именно с оглед на конкретната причина за взрива, а именно нерегламентирано действие на лице и нарушаване на технологичните процеси и изисквания за безопасност в производствения процес, съхраняването на делаборираните, чувствителни на взривното вещество елементи от противопехотните мини и капсул детонатори заедно с мините и значителните им количества, изиграли ролята на междинен детонатор, съдът намира, че настъпилата смърт на наследодателите на ищците не е в пряка последица от бездействие на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а от неустановено действие на трето лице, довело до взрива, чийто мащаби са резултат на извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес, отговорността за което е на прекия причинител на увреждането и на работодателя. При назначаване на всички работници, особено във взривоопасно производство, се провежда въвеждащ курс по безопасност на труда и обучаемите следва да се разписват в дневник или да се съставя протокол за проведеното обучение. Преди започване на всяка смяна в това производство би следвало да има ежедневен инструктаж по техника на безопасност с конкретните противопехотни мини (ППМ), които ще бъдат обработвани (разглобявани, делаборирани, утилизирани) и полагане на личен подпис вероятно в определен за тази цел дневник. На всяко работно място е имало или е следвало да има технологична карта за извършваните операции, необходимите инструменти, материали и правила за безопасна работа. Всички работници са знаели или е следвало да знаят правилата по техниката за безопасна работа при разглобяване на ППМ. Всички работници са знаели или е следвало да знаят максималното допустимо количество сандъци с ППМ и полученото взривно вещество от тяхното разглобяване за всяко работно място, за всяко работно помещение и евакуационите изходи. Като следва да се има предвид и, че работникът има право, на основание на чл. 283 от КТ да откаже изпълнение на определена работа когато не са спазени условията за безопасна работа.

Доказано е в процеса, че смъртта на наследодателя е причинена от взрив и че този взрив е причинен при човешка дейност.

Независимо, че конкретният причинител на взрива не може да бъде установен, пряката отговорност за случилото се в завода се носи от назначените в него лица и техните ръководители, които е следвало да следят за извършване на дейността по неутрализиране на мините при стриктно спазване на правилата за безопасност. Установено е от събраните доказателства, че в предприятието не е имало действащи и утвърдени подробни и ефективни правила за извършване на дейност, която е от изключителна опасност за живота и здравето на хората и че това има пряко значение за пораждането на взрива, както е прието и в Решение № 5689 от 10.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2021 г., III о.

Съобразно изложеното по-горе, за да е налице причинно-следствена връзка между увреждащото бездействие и вредите, основание за реализиране на отговорността на ответниците, следва вредоносният резултат да е закономерна, типична, обичайна последица от незаконосъобразното бездействие. Видно от данните по делото в периода 2008г. - 2014г. до взрива е извършван процес на утилизация на мини, поради което не може да се приеме, че настъпилият взрив и вредите са типична, нормално настъпваща и необходима последица от непредприети мерки от ответниците, още по - малко на такива от 2008г.

Безспорно се касае до изключително високорискова дейност, поради което спазването на технологиите и правилата за безопасност във всеки един момент от производствения процес са от изключително значение. В този смисъл е и заключението на вещото лице, от което се установява, че същите не са били спазвани, а и наличните са били формално изготвени.

Предвид горното по разбиране на настоящия съдебен състав взривът е настъпил в резултат на допуснати нарушения в производствения процес и неспазване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от самия работодател, включително и на самите технологични инструкции, утвърдени от работодателя, чиито изисквания са цитирани от вещото лице, като самият работодател е допуснал в производственото помещение да се съхранява нерегламентирано количество взривни вещества и да се извършват животозастрашаващи дейности, като в деня на взрива са се извършвали експериментални изключително рискови операции с цел спестяване на време, в резултат на което е настъпила смъртта на няколко човека, вкл. наследодателя на ищците, и увреждания на други. Съобразно чл.275 от КТ осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е задължение на работодателя, а последица от това неизпълнение на задължението му е имуществената отговорност на същия по КТ. В подкрепа на становището, че не са осигурени безопасни условия на труд са и  показанията на свидетеля Н.Г., който сочи, че на 01.10.2014 г. около 13.30 ч. е бил накаран от М.и Ч. да постави мина с детонатор на струга и да изстърже с ножа детонатора, което никога не е правено. Според свидетеля целта е била да отпадне операцията за развиване на детонатора със специалния ключ, което се е извършвало сравнително бавно, а чрез срязване на детонатора значително да се съкрати времето за изпълнение. По думите му: „Аз направих със страх това, което поискаха от мен след премахването на детонатора, хексогена, който беше вътре в мината, зад детонатора беше станал на прах и Ч. каза Не няма да стане така …“. Този факт показва, че нарушаването на мерките за безопасност са пренебрегвани от ръководителите и дори са инициирани от тях. Този експеримент без предварително осмислен резултат се е извършвал в присъствието на други работници, което е застрашавало живота им.

В случая безспорно по делото е, че смъртта на наследодателите на ищците следва да се класифицира като трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО, а съобразно чл.200 от КТ имуществената отговорност при трудова злополука се носи от работодателя. След като КТ изрично предвижда специален начин на обезщетяване на работниците при трудова злополука, то обезщетение за вреди при трудова злополука не следва да се претендира по ЗОДОВ. В този смисъл е разпоредбата на чл.8,ал.3 от ЗОДОВ. В противен случай ще се стигне до двойно репариране на едни и същи вреди. По делото са представени и доказателства, че пред НОИ от осигурителя „Видекс“ АД е декларирана трудова злополука на 06.10.2014 год., станала на 01.10.2014 година, за М.А...

По делото е представено удостоверение от ЗК“Уника Живот“ АД /стр.307, том 2, по делото/, от което е видно, че M.П.А. е застраховано лице по договор между „Видекс“ АД и ЗК“Уника Живот“ АД. Като във връзка с настъпилата смърт на лицето на 13.10.2014 година са постъпили претенции за изплащане на застрахователно обезщетение. По претенцията за загиналата са изплатени обезщетения на И.А.А. и А.Т.А., като законни наследници.

Освен това в случая смъртта на наследодателите на ищците е настъпила в резултат на взрив, който съобразно посоченото по-горе, не е предизвикан от самоволно взривяване, т.е не в резултат на „авария“ по смисъла на §.1,т.51 от ДР на ЗООС, която представлява внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението, нито е в резултат на неблагоприятното въздействие на фактори на околната среда, каквито са атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи съобразно чл.4 от ЗООС, в който случай би могла да бъде ангажирана отговорността на компетентните органи по чл.10 от ЗООС за опазване на околната среда и здравето на хората, поради което и по тези съображения не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника МОСВ.

За пълнота предвид направеното възражение от ответника МОСВ за погасяване на исковата претенция по давност следва да бъде посочено, че тъй като се касае за незаконосъобразни бездействия, давността за предявяване на иска започва да тече от тяхното преустановяване /Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. В случая исковете се основават на продължаващи незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в непредприети мерки, действия за спиране на дейността по вноса и утилизацията на противопехотните мини, която дейност до взрива не е преустановена. Исковата молба е постъпила в съда с пощенско клеймо от 02.10.2019г., поради което е подадена в 5-годишния срок по чл.110 от ЗЗД от взрива /01.10.2014г./, поради което и исковите претенции не са погасени по давност към момента на предявяването им.

Предвид гореизложените съображения обаче не се установяват предпоставките на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответниците за претендираните вреди.

Предвид установената фактическа обстановка по делото, приложимите разпоредби и конкретните задължения, възложени на ответниците по делото и на други административни органи - неучастващи в настоящото производство /компетентните органи по прилагането на ЗЕКПСОИТДУ, ЗОБВВПИ, ЗЗБУТ, КТ, включително и относно извършването на контрол по тях/, от Държавата е изпълнено основното и задължение, произтичащо от чл.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, а именно предприемане на мерки за опазване на живота на всяко едно лице под нейна юрисдикция. Видно е, че дейността по внос, износ и трансфер на оръжия, свързани с отбраната и дейностите по производство на оръжия, боеприпаси и взривни вещества са подложени на разрешителен режим от страна на държавата, като в нормативните актове са въведени изисквания, отчитащи особеностите на извършваните дейности като високорискови такива. Определени са и административните органи, на които е възложено регулирането на дейността чрез издаване на съответните разрешения, включващи представители на различни министерства, определени са контролните органи и начина на извършване на контрол върху дейностите, включително и след издаване на съответните лицензии, като видно от данните по делото е, че такъв контрол е осъществяван. Не е разписано задължение за административните органи - ответници по делото, за контрол върху производствения процес във всеки един момент от неговото извършване. Отговорността за това е вменена на работодателя с разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ, който от своя страна носи имуществена, административно-наказателна и наказателна отговорност за неспазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Държавата е предвидила механизъм за контрол върху работодателя за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд чрез контролните си органи по ЗЗБУТ и КТ - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която обаче не е ответник в настоящото производство.

С оглед на горното съдът намира, че от държавата, в лицето на посочените ответници, не е извършено нарушение на чл.2 от ЕКПЧ и чл.28 от Конституцията на РБ. В областта на трудовите правоотношения проявление на това основно право е правото на здравословни и безопасни условия на труд по чл.48,ал.5 от Конституцията на РБ. Съгласно Решение № 2 от 08.03.2012г. на КС по к.д.№ 9/2011г. конституционното право на работниците на здравословни и безопасни условия на труд по чл.48,ал.5 от КТ е облечено в законова форма в правила, които се съдържат в КТ, където са въведени стандарти за опазване живота, здравето и работоспособността на работниците. Освен в КТ такива са въведени и в ЗЗБУТ, който е общ закон за провеждане на държавната политика в областта на здравословните и безопасни условия на труд при упражняване на трудова дейност. С двата законодателни акта се материализира прогласеното в чл.48,ал.5 от Конституцията на РБ право на безопасни и здравословни условия на труд като конституционно право на работниците, с което държавата е изпълнила своето задължение, произтичащо от Конституцията и чл.2 от ЕКПЧ в областта на трудовите правоотношения.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че от ответниците по делото не е допуснато нарушение на чл.2 от ЕКПЧ и не се установяват предпоставките на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността им за вреди, поради което предявените от ищците искове за обезщетение за вреди по отношение на ответниците следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

С оглед изхода на спора на основание чл.10,ал.4 от ЗОДОВ ищците следва да заплатят на ответника МОСВ направените по делото разноски в размер на 1267.00 лева, разноски за назначената по делото взриво-техническа експертиза и юрисконсултско възнаграждение за осъществената им защита от юрисконсулти. Същото е определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ, като съдът го определя на 200.00 лева.

На основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищците А.Т.А. и И.А.А. следва да заплатят разноските за производството, изплатени от бюджета на съда, за изготвените по делото съдебно-психиатрични експертизи в размер на по 253,50 лв. от всеки един от тях.

На основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ ищците А.Т.А., И.А.А. и Б.В.Г. следва да заплатят разноските за производството, изплатени от бюджета на съда, за изготвената по делото взриво-техническа експертиза в размер общо на 500.00 лева.

На ответника Администрацията на Министерски съвет не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като искане за заплащането му не е направено до приключване на устните състезания по делото.

Воден от горното, Съдът

                     РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от А.Т.А., И.А.А. и Б.В.Г.,*** срещу Администрацията на Министерския съвет на Република България и Министерство на околната среда и водите , с правно основание чл.203, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за всеки от ищците, вследствие на смъртта на техен близък-M.П.А., причинена вследствие незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на Администрацията на Министерския съвет на Република България и Министерство на околната среда и водите.

ОСЪЖДА А.Т.А., И.А.А. и Б.В.Г.,*** да заплатят на Министерство на околната среда и водите, разноски по делото в размер на 1267.00 лева, от които 1067.00 лева изплатени за възнаграждение на вещо лице по делото и 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Т.А. и И.А. *** да заплатят по сметка на Административен съд В. разноски по делото в размер на 253.50 лева, за всеки един от тях,изплатени от бюджета на съда за съдебно-психиатрична експертиза.

ОСЪЖДА А.Т.А., И.А.А. и Б.В.Г.,*** да заплатят по сметка на Административен съд В. разноски по делото в размер на 500.00 лева, изплатени от бюджета на съда за взриво-техническа експертиза.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: