Решение по дело №508/2021 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 25

 

гр. Враца 27.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА  трети  състав, в  публично  заседание  на 13.01.2022 г. /тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при секретаря Даниела Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело № 508 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс  /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от  Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на И.К.Р. ***, против Заповед № 1118/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен  строеж “ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55, кв.27 по плана на гр. *** , ж.к. ***  пред бл. ** .

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването ѝ в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че ответникът неправилно е възприел процесния гараж като строеж, по смисъла на § 5, т 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал характеристиките на обекта, не е описал начина на свързване с терена, възможността да бъде преместван в пространството и използван на друго място, със същото или подобно предназначение. Твърди се, че гаражът носи всички белези на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и се иска отмяна на заповедта за премахването му, като незаконосъобразна, с присъждане на направените по делото разноски.

            В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. От същия по делото е депозирано становище с искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие и изложени бележки по хода на делото и съществото на спора.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а оспорения с нея административен акт, намира за законосъобразен, тъй като гаражите представляват строежи от допълващото застрояване и когато са изградени в нарушение на чл. 148 от ЗУТ следва да бъдат премахнати.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 07.05.2021 г. работна група от трима служители на ответника в състав: * Д. „С. и и.“, **  „К. по с.“ и ** в Д. „С. и и.“ извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в гр. ***, административен адрес: *** , УПИ I-55, кв. 27 по плана на гр.*** и идентификационен № 12259.1010.55 по кадастралната карта на гр. *** . Имотът е собственост на Община Враца, съгласно Акт № **** за частна общинска собственост от 09.07.20** г., вписан в Служба по вписванията Акт № ***, том **, рег. № ****, дело № **** от 13.08.20** г. В хода на проверката е установено, че строежът е изпълнен от неизвестен извършител, с неизвестен възложител, но по служебна информация от О. п. „П. и г.“ ползвател на обекта е жалбоподателят И.К.Р.. Констатирано е, че строежът е V категория и представлява гараж, изграден от LT ламарина, разположен върху част от описания по-горе урегулиран поземлен имот, отреден за „К. о. о.“ в прилежащото предблоково пространство пред бл. ** в ж.к. *** , с площ от 20 кв. м, захранен с ел. енергия, изграден в условията на свързано застрояване и завършен в периода 2012 г. – 2021 г. При проверката не са представени одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга. Установено е, че строежът е извършен в чужд УПИ, без правно основание и без да е разрешен по реда н а ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал.1 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 4/07.05.2021 г., съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 15.06.2021 г., залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община Враца. В административната преписка е представен и Констативен протокол от 14.07.2021 г. /л.29 от делото/, от който е видно, че след извършена справка в деловодството на регистъра на входяща поща в Община Враца и документите по административната преписка по съставения Констативен акт няма  постъпили възражения в законоустановения срок.

            Приемайки констатациите в представения по делото констативен акт, ответникът е издал  оспорената заповед, с която е разпоредил премахването на  строежа  като незаконен.  В заповедта е посочено, че подлежащият на премахване строеж  попада  под правната квалификация на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без  разрешение за строеж.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от известието за доставяне /л. 22 от делото/ заповедта е получена от адресата на 06.08.2021 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 13.08.2021 г., с оглед на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

            Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

            Заповедта  е  издадена  от  Кмета на Община Враца в съответствие с предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и нарушение  на процедурата за установяване на незаконно строителство, каквито доводи са изложени в жалбата. При издаване на заповедта правилно е приложен и материалният закон. На премахване по реда на чл. 225а,  ал. 1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в §5 т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието „строеж“. Не се спори относно извършителя, собственика и ползвателя на гаража, поради което съдът приема тези обстоятелства така, както са установени в заповедта. Като допълнителен аргумент за собствеността и ползването на гаража, жалбоподателя посочва и представя писмо от О. п. „П. и г.“, с което е уведомен, че е поставил преместваем обект – гаражна клетка с площ от 18 кв. м в междублоковото пространство, за което на основание чл. 59 от ЗЗД дължи на ОП „П.и г.“ обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на общинската земя за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., в размер на месечна наемна цена от 16,20 лева, изчислена съгласно утвърдена от ОбС – Враца тарифа.

Спорен е въпросът дали това е строеж  по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито твърдения поддържа оспорващият. Последната разпоредба действително регламентира преместваемите обекти, като според предназначението си са разделени на четири основни групи с изчерпателно изброяване на вида им: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на  страната -  ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021 г., т.е. действаща към момента на издаване на оспорения акт. Анализът на цитираната разпоредба показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за преместваем, следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности. Процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни, търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани с потребностите на обществото. Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са обекти на допълващо застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, като независимо от вида им, в това число и гаражните клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства.  Поради това, независимо от възможността да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се  променя  начина на ползване на земята, което ги определя като „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения с административната преписка Констативен акт, който не е оспорен, по време на проверката, нито след това от оспорващия не са представени никакви строителни книжа - разрешение за строеж и съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед периода на изграждането му – 2012 г. – 2021 г. не са налице и условията за търпимост по §16, нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински имот го прави и неузаконяем.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна. От страна на ответника такива не са поискани, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2  от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.Р. ***, против Заповед № 1118/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен  строеж “ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55, кв.27 по плана на гр.***, ж.к. *** пред бл. ** .

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

АДМ.СЪДИЯ: