№ 10192
гр. ****, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110164473 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу Н. С. С. и Л. С. С., с която
са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се
признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 41140/2023 г. по описа на СРС, 85 състав,
а именно: 1 446.34 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 12.2020
г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до окончателното плащане;
233.25 лв. – лихва за забава за периода от 31.01.2021 г. до 11.07.2023 г. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици, възникнало по
силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил в имота
на ответниците топлинна енергия през процесния период, като те не са заплатили в срок
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците
Н. С. С. и Л. С. С., с които оспорват исковете. Признават, че отчитането и разпределението
на топлинна енергия за процесния имот през исковия период е извършено съобразно
нормативните изисквания и приложимите технически правила, като не оспорват
количеството и стойността на доставената топлинна енергия, но оспорват те да имат
качеството на клиенти на топлинна енергия, във връзка с което оспорват да са собственици
1
или носители на вещно право на ползване за част или за целия процесен имот. Не оспорват
размера на мораторната лихва за периода до завеждане на делото, но оспорват претенцията
по основание, като навеждат възражение за неприложимост на чл. 33, ал. 4 от общите
условия на ищеца поради липса на фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия на тяхно име,
както и поради неспазване на срока за отчитане на индивидуалните разпределите на
разходите за отопление, за изготвяне на изравнителна сметка и за издаване на обща фактура.
Считат, че в такъв случай за изпадането в забава е необходима покана, каквато не им е
отправена. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Молят за
отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на ищеца **** не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41140/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение
между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от представения от ищеца Договор № ***, том ІV/**** г. за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /л. 16 – 17/, е видно, че през **** г.
ответникът С. е придобил собствеността върху апартамент № 38, находящ се в ***, чиято
идентичност с процесния имот се установява от Удостоверение с изх. № ****/3/17.01.2014 г.
2
/л. 19/. Възраженията на ответниците, че така представените доказателства са неотносими и
недостатъчни, не могат да бъдат споделени. Същевременно от Удостоверение за граждански
брак /л. 18/ се изяснява, че към момента на придобиването на собствеността върху
апартамента С. е бил в граждански брак с ответницата С.. Ответниците не излагат конкретни
твърдения, нито доказват впоследствие друго лице да е придобило собствеността върху
процесния имот. Ето защо съдът намира за доказано, че те са били собственици на
топлоснабдения имот през целия исков период.
Предвид гореизложеното и доколкото не се твърди и не се установява друго лице да е
сключило последващ нарочен писмен договор с *** за доставка на топлинна енергия в
собствения на ответниците имот, съдът приема, че между ищеца и ответниците е възникнало
по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съществувало през исковия период облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот,
находящ се в ****, с абон. № ****, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи
условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от *** на клиенти в гр. ****, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, по отношение на които с Определение № 14146/01.04.2024 г. на страните е съобщено,
че на съда е служебно известно съдържанието им.
С Определение № 14146/01.04.2024 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че отчитането и разпределението на топлинна енергия за процесния имот през
исковия период е извършено съобразно нормативните изисквания и приложимите
технически правила, като стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 1 446.34
лв. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е доказан по основание и
размер.
По делото се доказа, че ответниците са съпрузи, поради което за задълженията за
доставена в техния имот топлинна енергия намира приложение разпоредбата на чл. 32, ал. 2
СК, респ. те следва да отговарят солидарно за тези задължения.
По възражението за погасяване по давност на ищцовото вземане за стойността на
доставената топлинна енергия съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
В случая предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.07.2023 г., погасени по давност биха били вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди
21.07.2020 г., но такива не са включени в исковия период, поради което възражението за
давност е изцяло неоснователно.
Предвид изложеното и щом ответниците не твърдят и не доказват плащане на цената
на доставената топлинна енергия, искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ е изцяло основателен, като върху главницата те дължат и законната лихва, считано от
21.07.2023 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг на ответниците за стойността на
доставената в имота им топлинна енергия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33,
ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се
дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок.
В случая главното задължение представлява именно изравнителен резултат за двата
отчетни периода, включени в исковия период, за които ответниците изрично признават в
своите отговори, че са издадени общи фактури на 31.07.2021 г. и на 31.07.2022 г. Поради
това и с оглед липсата на извършени плащания в уговорения срок съдът счита, че те са
изпаднали в забава. Възраженията им за неприложимост на клаузата на чл. 33, ал. 4 поради
липса на фактура по чл. 32, ал. 3 на тяхно име, както и поради неспазване на срока за
отчитане на индивидуалните разпределите на разходите за отопление, за изготвяне на
изравнителна сметка и за издаване на обща фактура, са неоснователни, защото името на
лицето, на чието име са издадени общите фактури по чл. 32, ал. 3, е ирелевантно по
отношение на забавата, а другите твърдения не са подкрепени с доказателства. При това
положение за изпадането на ответниците в забава не е необходима покана.
Предвид изложеното и с оглед твърденията на ответниците за датите на издаване на
общите фактури, които съдът възприема, доколкото ищецът не представя общи фактури,
издадени в по-ранни моменти, съдът намира, че началото на забавата е 15.09.2021 г. за
главницата за периода от м. 12.2020 г. до м. 04.2021 г. и 15.09.2022 г. – за главницата за
4
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. Размера на дължимата мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 11.07.2023 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 217.02 лв.
Следователно искът за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия е
частично основателен – за сумата от 217.02 лв. за период на забава от 15.09.2021 г. до
11.07.2023 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер и за останалата част от
периода подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят юрисконсултски възнаграждения за заповедното и исковото производства в
размер на по 100 лв. за всяко.
На ответниците не се дължат разноски, защото отхвърлената част от исковете от
математическа гледна точка е пренебрежимо малка – под 1 % от тяхната цена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: ****, и Л. С. С., ЕГН **********, с адрес: ****,
дължат солидарно на ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, следните
суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 41140/2023 г. по описа на СРС, 85
състав, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 446.34 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 12.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно
със законната лихва от 21.07.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 217.02 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.07.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 217.02
лв. до пълния предявен размер от 233.25 лв. и за периода от 31.01.2021 г. до 14.09.2021 г.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: ****, и Л. С. С., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплатят на ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6