Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 19.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, в публично заседание
на 11.01.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.4121/16 г. за да се
произнесе, взема предвид:
ИСК с правно осн. чл.127 ал. 2 и чл.143, ал.1 от СК.
Ищцата Р.П.И. ***, е предявила срещу М.О.Н. ***,
искове за определяне на родителска отговорност и за издръжка за минало време по
чл.127 ал.2 от СК и по чл. 149 вр. чл.143 ал.2 от СК, по отношение на малолетното дете К.М.Н. род.
на ***г. Твърди, че детето е родено от съжителството й с ответника, но на
24.10.2013г. те са се разделили, понастоящем той живее с друга жена в гр. Т., а
тя има дете от друг мъж. Твърди, че понастоящем живее с двете си деца при
родителите си, като ответникът не е търсил контакт с детето и не е давал
издръжка за него. Твърди, че детето е издържано от нея, а след прекратяване на
трудовите й правоотношения през м. април 2014г. и до момента – от нейните
родители. Твърди, че получава доходи общо в размер на 180 лв.– от майчинството
за второто дете и детски надбавки. Твърди, че детето К. посещава детска градина,
за което тя заплаща такса, консумативи, то има нужда от дрехи, обувки,
лекарства, играчки и тези нужди се поемат от нейните родители. Детето е
привързано към нея, поради което желае да й бъдат предоставени права за него,
на ответника да се определи режим на лични отношения, който да не включва
последователни дни с преспиване през годината, претендира издръжка за детето от
150 лв. месечно, една година преди предявяване на иска и за бъдеще време.
Съдът е посочил на страните, че
служебно ще се произнесе и относно местоживеенето на детето, а в с.з. ищцата е
уточнила, че желае местоживеенето на детето да е при нея– на адреса на
родителите й в ****
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е
представил по делото писмен отговор, в който е посочил, че не оспорва, че
страните са разделени, не оспорва искането за предоставяне на родителските
права за детето К. на майката. Твърди, че не може да дава издръжка повече от
110 лв. месечно, считано от 06.06.2016г. Твърди, че живее в жилището на
приятелката си, която е с 90 % ТНР и има дете на 11 години, което живее с тях. Твърди,
че изплаща издръжка от 100лв.месечно и на друго свое дете– М.М.О.. Счита, че по
делото липсват данни за нужда от допълнителни средства за детето. За
претенцията за минало време заявява, че е плащал издръжка от по 100 лв.
месечно, но не е запазил пощенските записи, а ще предостави доказателства в
съдебно заседание. Твърди, че детето е живяло при него за известен период от
време в края на 2015г. Моли съда да му определи конкретен режим на лични
контакти с детето с преспиване, тъй като детето познава обстановката в дома му,
в близки отношения е с другото дете, което ответника отглежда.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
намери за установено следното: От представеното удостоверение за раждане по акт
№ 0325/06.06.2011г. на Община Т., е видно, че детето К. М.Н. с ЕГН **********,
е малолетно към момента, и е с майка – ищцата Р.П.И., и баща – ответникът М.О.Н..
Безспорно по делото е, че страните не са сключвали граждански брак, а са живели
на съпружески начала до 24.10.2013г., от което съжителство е родено детето,
както и че към датата на подаване на исковата молба и до последното по делото
заседание детето се отглежда от майката в дома на родителите й в ****, което се
установява и от представеното от ищцата Удостоверение за постоянен адрес с
Изх.№ 01-779/17.05.2016г. на Община П., и от свидетелските показания на майката
на ищцата – И.И.И.. Видно от представената по делото служебна бележка №
168/02.06.2016г. от ОДЗ №1 ,,Славейче”- П., детето К., е записано в детска
градина ,,Славейче”, считано от 01.06.2016г., като за престоя му там се заплаща
нормативно определена месечна такса от 48.00 лв. за пълен месец. Видно от
представената по делото Здравна карта за дете, издадена от д-р М.С., специалист
по детски болести, детето К. е в добро здравословно състояние, с направени ваксинации и имунизации. От
свидетелските показания на бабата на детето и майка на ищцата И.И.И., се
установява, че ищцата, заедно с двете си деца живее в апартамента на родителите
си от 10.05.2016г. Свидетелката сочи, че детето К. посещава детска градина,
откакто са дошли да живеят в дома им. Твърди, че с мъжа си помагат на дъщеря си в отглеждането на децата, тъй
като тя е студентка и се налага да отсъства във връзка с посещението на лекции
и изпити, но през повечето време е с децата. Твърди, че детето К. не познава
ответника като свой баща, а смята за такъв бащата на другото дете на ищцата.
Свидетелката твърди, че ответникът е гледал детето 1-2 седмици в Т. и го е върнал
на майката, тъй като не се е справял с отглеждането му. Твърди, че откакто
детето е при тях ответникът не го е търсил, не е идвал при него и не е пращал
пари.
От представеното по делото Удостоверение за
декларирани данни изх.№ 150191600209655 / 30.05.2016г. на ТД на НАП- В.Т. и от
представените в съдебно заседание, проведено на
11.01.2017г. и приети от съда Удостоверение за декларирани данни и справка-
данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2014г.,
справка- данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.,
справка- данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.01.2016г. до 31.05.2016г.
издадени от ТД на НАП В.Т., е видно, че ищцата Р.П.И. е безработна от
01.05.2014г. и продължава да е безработна към дата 31.05.2016г. От представения
в съдебно заседание, проведено на 11.01.2017г., оригинал на удостоверение за
раждане по акт за раждане № 633/26.08.2015г. съдът констатира, че ищцата има и
друго дете – В.В.В., с баща В.С.В..
От представеното с отговора на исковата молба копие от
трудов договор № 87/02.10.2015г. е видно, че основното месечно трудово
възнаграждение на ответника е било уговорено в размер на 400.00 лв. към датата
на сключване на договора. Видно от приложеното по делото копие от Решение № 354/11.06.2015г.
на РС Т., ответникът има още едно дете - М.М.Н., на което е осъден да изплаща
издръжка в размер на 100 лв. месечно, считано от 09.02.2015г. Съгласно служебна
бележка с изх.№24/03.11.2016г., издадена от ДГ №9 ,,Приказка” в гр. Т., се
установява, че детето К. М.Н. е било записано в същата за периода от
23.11.2015г. до 04.12.2015г., включително. С отговора си ответникът е приложил
като писмени доказателства и два броя удостоверения за настоящ адрес на Н.Т.А.
и Д.Е.М., удостоверение за прекратен брак между Н.Т.А. и Е.М.А. с изх.№2461/31.102013г.,
Епикриза и ЕР№ 2379/06.10.2016, с които се установява наличието на 90 % трайно
намалена работоспособност на Н.Т.А.. Същите съдът смята, че не следва да има
предвид при определяне на издръжката, с оглед липсата на относимост на твърденията
на ответника, че издържа приятелката си Н.Т.А. и дъщеря й Д.Е.М., доколкото
тези лица не са в реда на лицата, които имат право на издръжка по чл. 141 от СК, и даването на издръжка за тях е морален негов избор, а не законоустановено
задължение като издръжката за непълнолетни деца.
Социалното проучване на ДСП–П. установява,
че след раздялата на родителите, която е настъпила на 23.10.2013г., детето К.
се отглежда от майката, която след раздялата заживява на семейни начала в гр. В.
с друго лице, от което има още едно дете – В.В.В.. От май месец на 2016г. Р.И.
заедно с двете си деца се премества да живее в апартамента на родителите си,
който се намира в **** Социалното проучване сочи, че майката е мотивирана, има
необходимите жилищни условия, финансова възможност и родителски капацитет за
отглеждането на детето К.. Осигурена й е подкрепяща среда за отглеждането на
детето от страна на родителите й.
Изслушана по делото беше ищцата, която се яви лично и
заяви, че желае да отглежда детето и иска да й бъдат предоставени родителските
права. Посочи, че детето иска да живее с нея, а не с бащата, който няма условия
и желание да отглежда детето К.. Посочи, че детето има силна връзка с братчето
си, както и с баба си и дядо си, в чиито дом живее.
При така събраните доказателства, съдът
прави следните изводи: По предявения иск на осн. чл.127 ал.2 от СК, уреждащ
изцяло въпросите касаещи родителската грижа за децата, ищецът следва да докаже
възможността си да отглежда децата и нуждите на самите деца. Воден от принципа,
че предоставянето на родителски права следва да бъде разглеждано в интерес на
децата, както и съобразно критериите дадени в ППВС № 1/1974 г., съдът прави следните
изводи: Относно родителските и възпитателски качества на всеки един от двамата
родители, съдът намира, че с по-добри такива качества към момента е майката на
детето, която след раздялата с бащата, е поела изцяло грижите за детето. Друг
критерий - битовата и социална среда, осигурени от родителите за отглеждане на
детето, също сочи майката като по-подходящия родител към момента, т.к. тази
среда е домът на родителите й, които й помагат с отглеждането на децата. Бащата
не проявява заинтересованост към детето, не го търси. От двете страни
единствено бащата получава трудови доходи, майката е безработна от месец април
2014г. и единствените й доходи към момента са майчинските и детските надбавки,
които получава, общо в размер на 180 лв. За личностните характеристики на двете
страни - от доказателствата по делото се установява, че единствено майката е
заинтересован родител. Данните по делото свидетелстват, че здравословното
състояние на детето, отглеждано при нея, е добро. При майката също така се
установи, че са налице подпомагащи лица за отглеждане на детето – нейните
родители, които подкрепят нея и двете й деца морално и финансово.
Поради гореизложеното, като взе предвид и
обстоятелството, че само майката към момента ясно и недвусмислено е изразила
желание да поеме родителската грижа за детето, и се е грижила за него повече
от три години сама, съдът намира, че
упражняването на родителските права върху детето К. следва да се предостави на
майката, и да се постанови то да живее при нея. Предявеният от ищцата иск се
явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
При това положение, на ответника следва
да се определи режим на лични контакти с детето, който не следва да бъде
разширен с оглед твърденията на майката, че след фактическата раздяла от 24.10.2013г.
до момента, бащата не се е интересувал от детето и почти не е контактувал с
него, и липсата на доказателства от ответника в обратната насока, а именно: всяка
първа и трета събота от месеца, от 09.00 часа до 18.00 часа, по
местожителството на бащата, както и 20 дни през лятоот, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
По иска за определяне
на издръжка за детето от бащата, съдът намира, че за детето безспорно се правят
социално-битови разходи за храна, отопление, дрехи, обувки, лекарства, както и
за заплащане таксата в детската градина, която то посещава. С оглед ниската
възраст на детето – 5 години, съдът намира, че детето има средно месечна нужда
от средства в размер на 250.00 лв. Следва да се отбележи, че задължението за
издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител е безусловно, и не зависи от
обстоятелството дали родителят реализира доходи или не, което важи и за двамата
родители. В случая са налице данни, че ответникът има сключен преди 2 години
трудов договор с основно месечно трудово възнаграждение от 400 лв. и е осъден
да плаща издръжка на първото си дете- М.М.О. в размер на 100 лв. месечно.
Същевременно обаче, въпреки изричните указания на съда, че представените
доказателства не са достатъчни за определяне на неговите доходи и имущество и
задължението да представи такива на осн. чл. 190 ал. 1 от ГПК, ответникът не
доказа действителното си имуществено състояние в настоящия процес /следва да се
има предвид, че по делото той има множество адреси и не е ясно дали притежава
собствено жилище и колко на брой/. При изричните указания на съда, че при
непредставяне на изисканите доказателства, ще бъде приложена нормата на чл. 190
ал. 2 във вр.с чл. 161 от ГПК, и при непредставяне на каквито и да било допълнително
доказателства освен трудовия договор, съдът приема, че ответникът може да поеме
част от определените месечни нужди на детето К. в размер на 135.00лв., а
остатъка от 115.00лв. от така определената средно месечна нужда следва да се
поеме от майката Р.П.И.. Ответникът следва да поеме по-голяма сума, т.к. не
полага непосредствените грижи за детето, а и е единствения родител, който
получава реално доход от полаган труд към момента, и съответно следва да бъде
осъден да заплаща издръжка в размер на 135.00 лв. - от датата на подаване на
исковата молба – 06.06.2016г. до настъпване на основания за нейното
прекратяване или изменение. Претенцията за горницата над 135.00лв. до размер на
150.00лв., като недоказана, следва да се отхвърли. Следва да се определи падеж,
на който издръжката е дължима, който следва да бъде в началото на месеца – до
5-то число на текущия месец, с оглед осигуряване на нуждата на детето именно за
месеца, за който тя му е определена.
Отправено е искане и на осн. чл. 149 от СК - за
заплащане на издръжка за минало време. Съдът намира, че с оглед на
обстоятелството, че ответникът не представи доказателства за това, че е плащал
твърдяната от него издръжка в размер на 100 лв. месечно, следва да се приеме за
доказано твърдението на ищцата, че за периода от една година преди предявяване
на исковата молба, издръжка от ответника не е давана. За този период, нуждите
на детето са били по-ниски, по-нисък е бил и размерът на минималната работна
заплата, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати за този
период по-ниска месечна издръжка - по 110 лв. на месец или общо сумата от 1320
лв. за периода 06.06.2015г. - 06.06.2016г.
За разликата до претендираните по 150лв. месечно за една година /или
общо 1800лв/ преди предявяване на иска, претенцията следва да се отхвърли, като
недоказана.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ПлРС ДТ върху размера на присъдените издръжки за бъдеще
време в размер на 194.40лв и ДТ върху
издръжката за минало време – 52.80лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на
издаване на изп.лист.
Разноски по делото не се претендират, поради което
такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
На осн. чл. 127 ал. 2 от СК, ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на малолетното дете К.М.Н. ЕГН **********, на майката Р.П.И., ЕГН **********, и определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето– при майката в ****
ОПРЕДЕЛЯ на бащата М.О.Н. ЕГН **********,***,
режим на лични контакти с малолетното
дете К.М.Н. ЕГН **********– всяка първа и трета събота от месеца, от 09.00 часа
до 18.00 часа, по местожителството на бащата, както и 20 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА М.О.Н. ЕГН **********,***, да
заплаща на Р.П.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното
дете К.М.Н. ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 135.00лв., платима до 5-то число на текущия месец,
считано от 06.06.2016г. до настъпване на законни причини за нейното изменение и
прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на всяка една вноска, като
претенцията до размер на 150.00лв. месечно, като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.О.Н. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.И.,
ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете К.М.Н.
ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 1320 лв. за периода
06.06.2015г. - 06.06.2016г., като претенцията до размер на 1800лв. месечно,
като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.О.Н. ЕГН **********,***, да
заплати в полза на ПлРС, ДТ върху размера на присъдените издръжки за бъдеще
време в размер на 194.40лв и ДТ върху
издръжката за минало време – 52.80лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на
издаване на изп.лист.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски
ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се изпрати на ДСП ОЗД гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: