Протокол по дело №43760/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13877
Дата: 6 юни 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Мирослава Петрова Илева
Дело: 20221110143760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 13877
гр. София, 01.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
Гражданско дело № 20221110143760 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ИЩЕЦ– В. Н. С., надлежно уведомен, лично не се явява, представлява
се от адв. Б. и адв. Р.Г., с пълномощни по делото.
ОТВЕТНИК – Г.Д.Г.П.“, надлежно уведомен, чрез юрк. С., с
пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА, че е постъпила молба от ищеца от 09.05.2023 г., с която по
указание на съда се представя пълномощно в полза на адв. Б. за завеждане на
искове, както по чл. 344, ал. 1 от т.1 до т.3 от КТ, така и искове на основание
чл. 71, ал. 1, т.1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация.
СЪДЪТ СЧИТА, че с така представеното пълномощно са изпълнени
указанията на съда и исковата молба е редовно предявена по всички искове.
1
ДОКЛАДВА делото съобразно определение от 10.02.2023 г., препис от
което е връчен на страните по делото.

Адв. Б.: Оттегляме иска по чл. 71, ал. 1, т.2 от ЗЗДискр., както и иска по
чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа. Останалите
искове се поддържат.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА уточнителна молба от ищеца от 27.02.2023 г., с
която по указание на съда са уточнени част от предявените претенции. По
отношение на иска по чл. 71, ал. 1, т.3 от ЗЗДискр. е посочено, че се
предявява иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 615,00 лв.
поради това, че ищецът е останал без работа за период по-дълъг от 6 месеца.
Адв. Г.: Твърдим, че искът за обезщетение за имуществени вреди по чл.
71, ал. 1, т.3 от ЗЗДискр. е за оставянето на ищеца без работа за период от 6
месеца, считано от уволнението, в случай че не бъде уважен искът по чл. 344,
ал. 1, т.3 от КТ. Правя искане за увеличаване размера на иска по чл. 71, ал. 1,
т.2 от ЗЗД. Да се счита предявен за сумата от 7615,00 лв.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и че с уточнителната молба от ищеца са
представени документи по опис. Връчен е препис от молбата на ответната
страна.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и 2 бр. молби от ответника. Първата е с вх. номер
от 22.2.2023 г. – представят се документи по опис и молба с вх. номер от
28.03.2023 г. - представени са документи по опис, за които ответникът е бил
задължен от съда по реда на чл. 190 ГПК.

Адв. Г.: Да се приемат представените от ответника документи, като в
хода по същество ще взема отношение по доказателствената им стойност.
Юрк. С.: Моля да се приемат доказателствата, представени с
уточнителна молба от ищеца.

СЪДЪТ СЧИТА, че с оглед изявлението на процесуалния представител
на ищеца за оттегляне на част от исковите претенции производството следва
2
да бъде прекратено в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ и по иска
по чл. 71, ал. 1, т.2 от ЗЗДискр.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в частта по исковете по чл. 344,
ал. 1, т.2 от КТ и по иска по чл. 71, ал. 1, т.2 от ЗЗДискр. на основание чл. 233
от ГПК.
Определението в частта, в която производството по делото се
прекратява подлежи, на обжалване пред СГС от днес.
По искането по реда на чл. 214 ГПК за увеличаване на размера на иска
по чл. 71, ал. 1, т.3 от ЗЗД:

Юрк. С.: Не възразявам да се увеличи размера на посочения иск.
СЪДЪТ СЧИТА за основателно искането по чл. 214 ГПК и

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА увеличение на размера на иска по чл. 71, ал. 1, т.3 от
ЗЗДискр, като същият се счита за предявен за сума в размер на 7615,00 лв.,
която сума представлява обезщетение за оставане без работа на ищеца за
период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовия договор.
СЪДЪТ СЛЕДВА да обяви проекта по делото за окончателен, като в
него се внесат следните промени, а именно: това, че производството по
делото е висящо само по искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.3 от КТ и по искове
по чл. 71, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДискр, както и във връзка с това, че размерът на
иска по чл. 71, ал.1, т. 3 от ЗЗДискр. е за сумата от 7615,00 лв.
С оглед на това
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА проекта за доклад по делото, ведно с направените по-горе
3
уточнения за окончателен.
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, допуснати с
определението на съда, както и документи по опис, представени с
уточнителна молба от ищеца от 27.02.2023 г., както и документи, представени
с 2 бр. молби от ответника, входирани в СРС на 22.02.2023 г. и на 28.03.2023
г.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ СЧИТА, че делото е изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ


Адв. Г.: По отношение представените от ответната страна доказателства
считаме, че част от тях подкрепят нашата защитна теза относно
незаконосъобразност на уволнението на база проявена дискриминация спрямо
ищеца. Ще изложа по-подробно кои от тях ще ползваме в защита на нашата
теза.
1. Видно от представения от ответника трудов договор с № ***21475 от
14.09.2022 г. между ГД Гранична полиция и Александър Любомиров
Тюлев, с ЕГН **********, назначен на освободената от нашия доверител
длъжност „шофьор на лек автомобил до 9 места“, служителят е
значително по-млад от ищеца, роден е през 1974 г. и не е придобил и
съответно не е упражнил правото на пенсия, което е в подкрепа на
нашето твърдение, че работодателят е предпочел да назначи по-млад
човек, който да не е пенсиониран.
2. Видно от представената от ответника типова длъжностна характеристика
за длъжността ‚шофьор на лек автомобил до 9 места“, документът е с №
***-16114 от 16.09.2015 г., изискванията към длъжността, изпълнявани
4
от нашия доверител преди прекратяването на трудовото му
правоотношение и тези към същата длъжност след неговото
освобождаване, както и при назначаването на А.Т., са напълно
идентични, което подкрепя тезата ни за липса на целесъобразност на
уволнението на единия служител и назначаване на друг със същите
изисквания за длъжността.
3. Предвид изложените по-горе фактически обстоятелства- т.1 и т.2
считаме нашето твърдение за липса на целесъобразност на
прекратяването на трудовия договор за доказано. В случая привидно
неутралната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т.10Б от КТ, на чието основание
ответникът е прекратил трудовия договор на В. С., има изцяло
дискриминационен характер, поради пълното отсъствие на необходими и
подходящи средства за осъществяването на целта на разпоредбата.
Посоченото обстоятелство дава индикации за заобикаляне на закона,
злоупотреба с право и поставяне на служителя в положение на непряка
дискриминация в резултат на прилагането на привидно неутрална норма,
както и на релевантната практика на работодателя в тази връзка. Нещо
повече, в представената длъжностна характеристика няма изрично
формулирани изисквания към лицето, заемащо процесната длъжност,
нито по отношение на неговата възраст, нито по отношение това дали е
упражнил или не правото си за пенсия. Работодателят обаче се е позовал
на нормативно установената възможност на чл. 328, ал. 1, т. 10Б от КТ и
е прекратил трудовия договор на ищеца, като с това свое действие е
допуснал проявлението на дискриминационно отношение спрямо него.
Съотношение между формулираните изисквания или по-скоро липсата
на такива конкретни изисквания, от една страна, и от друга -
използваната от работодателя правна възможност, предвидена в нормата
по своето естество представлява по-неблагоприятно третиране на една
част от лицата, отговарящи на изискванията на длъжността, което
покрива изцяло дефиницията за непряка дискриминация по критериите
„лично положение“ и „възраст“.
4. По-нататък, видно от представената от ответната страна справка с рег. №
***7536 от 20.03.2023 г. относно завършено образование и притежавано
свидетелство за правоуправление на МПС на Александър Любомиров
Тюлев, както и професионалната квалификация, така и критериите за
5
правоуправление на назначеното лице са по-ниски и съответно по -
ограничени от тези на вече освободения ищец.
5. Видно от приложения от ответната страна протокол за оценка на
служителите за първия отчетен период на 2021 г. с рег. № ***17617 от
04.08.2021 г., оценките на ищеца през целия период са били максимални.
Също така не е имал наказания по повод изпълняваната от него работа и
функции, което още веднъж дава индикации за липса на целесъобразност
на уволнението, както и за проявено отношение на непряка
дискриминация спрямо него от неговия работодател.
6. Накрая, въз основа на горе изложеното и приложените писмени
доказателства считаме, че е нарушен принципът, заложен в чл. 21 от
ЗЗДискр., съгласно който работодателят прилага еднакви критерии при
осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия
договор по чл. 328, ал. т.т. 2-5, 10 и 11 и чл. 329 от КТ или на служебно
правоотношение съгласно чл.106 без оглед на признаците по чл. 1, ал. 1.
При едностранното прекратяване на трудовия договор работодателят е
допуснал дискриминационно отношение към служителя, обективирано в
липса на целесъобразност на уволнението. Средствата, чрез които е
осъществил прекратяване на правоотношението, нито са необходими,
нито са подходящи, което обосновава установяване на непряка
дискриминация. Уволнението практически е нереално, поради факта, че
работодателят използвайки нормата на този член 328, ал. 1, т.Б от КТ я е
приложил по удобен за него начин, за да осъществи уволнението, без
обаче да спази принципите на липса на дискриминационно отношение. С
това ние считаме, че наредбата е нарушена. Моля да се произнесете с
решение, с което на основание чл. 71, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 4, ал. 2 и
3 от ЗЗДискр. да признаете за установено, че ответникът- ГДГП е
извършил дискриминация основа на признаците „възраст“ и „лично
положение“, като е прекратил трудовото правоотношение с ищеца В. Н.
С., чрез издаване на процесната заповед на главния директор на ГДГП,
както и да признаете уволнението за незаконосъобразно на това
основание. Второ: да осъдите ответника да заплати на доверителя ми
обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. в размер на 7615,00 лв. за
претърпени причинени в резултат на проявеното спрямо ищеца
дискриминационно отношение вреди, ведно с законната лихва, считано
6
от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното плащане на
сумата. Моля да присъдите на доверителя ми разноски, представям
списък.

Адв. Б.: Присъединявам се изцяло към казаното от колегата.
Поддържам и основанието, за което ние твърдим, че именно в проявеното
дискриминационно отношение по посочените от нас признаци, които сме
уточнили с уточняващата молба е проявено дискриминационно отношение
към нашия доверител, от което е последвало и самото незаконно уволнение.
Считам, че е нарушен основният принцип на чл. 21 от ЗЗДискр. В един и
същи месец се уволнява и се обявява конкурсът, който три месеца по-късно се
заема от значително по-млад човек. Доказателствата, които са представени от
ответната страна, го доказват по безспорен начин. Поддържаме и претенцията
за предявения иск за обезщетение.
Юрк. С.: Считам подадената исковата молба и уточнителните молби
към нея за напълно неоснователни и недоказани, като подробни съображения
сме изложили, както в отговора на исковата молба, така и в представените
след това. Моля да ми бъде предоставена възможност за представяне на
писмена защита. По отношение на иска по чл. 344 КТ - същият е
преклудиран, тъй като 2-месечният срок, предвиден по КТ, е изтекъл и в тази
връзка подобен иск не може да обвърже съда и да обоснове постановяването
на решение по същество. Считаме за напълно неоснователни и твърденията,
че при прекратяване на трудовото правоотношение са нарушени принципите
за дискриминация. Идеята на разпоредбата на кодекса, въз основа на която е
прекратен договорът, е да могат да намерят работа и други правоспособни и
трудоспособни лица и по никакъв начин лицето не е дискриминирано, защото
това е общо законодателство и той е бил наясно още при сключване на
трудовия договор, че е съществувала възможност работодателят да прекрати
правоотношението му на това основание. Разпоредбите на кодекса са
справедливи и са израз на политиката на пазара на труда, както и е допустимо
според практиката на ЕСПЧ и на Европейския съюз. Дискриминираща би
била разпоредбата на кодекса, ако подобни лица, които са придобили и
упражнили право на пенсия, са със специална защита от уволнение и не се
освобождават работни места за млади и трудоспособни хора. С оглед
7
казаното, считаме исковете за неоснователни. Претендирам разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Възразявам за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и моля да отхвърлите всички
искове по основание и размер. Моля да се даде възможност за представяне на
писмени бележки.
Адв. Б. : Моля да се даде възможност и на ищеца да представи писмена
защита по делото.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА 10-дневен срок на ищеца и 2-седмичен на ответника за
представяне на писмена защита по делото.

СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:33 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8