№ 8678
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231110116391 по описа за 2023 година
Ищцата Н. С. Д. с ЕГН **********, ****, чрез адв. Р. е предявила иск срещу ответника Е. С.
Б. с ЕГН **********, *** по чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС за признаване за установено, че е
собственик на 1/6 ид.ч.от подробно описания имот – ап.18, находящ се в ****, с площ
65,2кв.м., при съседи зелена площ, зелена площ, ап.№17, зелена площ, с избено помещение с
площ 2,52 кв.м. при съседи: зелена площ, коридор, мазе №19, мазе №17, ид.ч. от общите
части на сградата и 3,393% ид.ч. от правото на строеж; по КККР, одобрени със заповед на
ИД при АГКК № РД-18-27/3.4.2012г. представляващ самостоятелен обек с ид. № **** с мазе
№18, в сграда с идентификатор *****
Ищцата твърди, че апартаментът е бил собствен в режим СИО на родителите на страните.
След смъртта на баща им всяка от страните по наследство придобила по 1/6 ид.ч. от
апартамента, съответно майка им – 4/6 ид.ч.. С договор за дарение майката на ищцата й
прехвърлила нейните 4/6 ид.ч., поради което ищцата се легитимирала като собственик на 5/6
ид.ч. Ответникът от 90-те години живеел в чужбина, бил в лоши отношения със
семейството, заявил, че няма интерес към апартамента. В периода 21.9.1999г.-22.8.2015г.
бил с неизвестно за ищцата и майка им местожителство извън страната. През тези 15г.
ответникът криел къде живее от всички роднини. Ключ и самостоятелен достъп до имота
ответникът никога не бил имал. През посочения период процесният апартамент се владеел
изцяло само от ищцата и децата й.
Ищцата твърди, че владее целият апартамента като собствен от 21.9.1999г. до момента. Тъй
като ответникът е в чужбина, спрямо него не е било възможно и необходимо да
демонстрира промяна в намерението за своене на неговата ид.ч. /решение от 24.11.2021г. по
1
гр.д. № 1720/21г. на ВКС, второ ГО/.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не е вярно, че е напуснал пределите на страната и че
адресът му е бил неизвестен за ищцата. Моли искът да бъде отхвърлен.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че е осъществила явно, трайно, спокойно и
непрекъснато владение върху процесната 1/6 ид.ч. от имота в период от 10 години в периода
21.9.1999г.-22.8.2015г., както и че ответникът през този период е бил в чужбина, поради
което ищцата е била лишена от възможността да демонстрира по отношение на него
промяната на намерението си да свои неговата идеална част.
Страните не спорят и от събраните писмени доказателства се установява, че апартаментът е
бил собствен в режим СИО на родителите на страните.
След смъртта на баща им всяка от страните по наследство придобила по 1/6 ид.ч. от
апартамента, съответно майка им – 4/6 ид.ч.. С договор за дарение майката на ищцата й
прехвърлила нейните 4/6 ид.ч., поради което ищцата се легитимирала като собственик на 5/6
ид.ч.
От 2 бр. удостоверения от МВР – ГД Гранична полиция се установява, че ответникът е
преминавал граници със съседни държави в периода 2013г.-2023г., но се е връщал в Р
България в повече случаи в същия ден. Единственият по-продължителен период на
пребиваване в чужбина е от 26.10.2019г. до 3.3.2020г. С втората справка от 29.2.2024г. се
установява, че поради изтекъл срок за съхранение на данни не може да се предостави
справка за период преди 2014г.
От справка от МВР Дирекция Български документи за самоличност се установява, че
ответникът има български документи за самоличност в периода 2000г.-2021г.
От показанията на св. Б.а, майка на страните, се установява, че ищцата ползва целия
апартамент, грижи се за него и го поддържа. Изобщо не са обсъждали вариант ответникът да
ползва апартамента в ***. Ищцата, след като се омъжила, нямало къде да живее и затова
заживяла в апартамента. Ответникът не разполага с ключ от апартамента, работи в чужбина.
Свидетелката го е виждала на погребението на баща му през 1999г. Виждала го е и през
2016г., когато е била в болница.
Като отчита зависимостта на свидетелката от грижите на ищцата, съдът кредитира
показанията й в посочените части, тъй като са последователни, логични и се подкрепят от
събрания доказателствен материал.
От показанията на св. Й. се установява, че е съсед от същия етаж и познава ищцата повече
от 30 години. Ищцата се нанесла в апартамента със семейството си. Тя живеела в имота със
семейството си от 1992-1993г. Съпругът й Д. направил ремонт на апартамента, свидетелят
му помагал. Свидетелят знаел, че ищцата има брат, защото преди да се нанесе ищцата със
семейството си, в апартамента живеела съпругата на брата с детето им. Ищцата се грижи за
апартамента, в момента там живеел синът й, но тя го посещава.
2
Съгласно задължителната съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение
№1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК при наследяване основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на
останалите съсобственици, поради което наследникът е владелец на своите идеални части и
е държател на идеални части на другите сънаследници, което е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тъй като упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, на които се
явява само държател, собственикът следва да превърне с едностранни действия държането
си във владение. Тези действия следва да са такива, че с тях по явен и недвусмислен начин
да се показва отричане на владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите на другите съсобственици
и промяната в намерението поначало следва да се манифестира пред тях и да се осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен в случаите, когато
това е обективно невъзможно.
В процесния случай спорният въпрос е именно дали ищцата е имала възможността да
демонстрира по отношение на отвеника промяната на намерението си да свои неговата
идеална част
Следва да се посочи, че заплащането на сметки, данъци, поддържането и ремонтирането на
имота, както и живеенето в имота от страна на ищцата са все действия, които се
характеризират като действия на управление върху съсобствената вещ. Според дяловете на
съсобствениците, всеки съсобственик разполага с право да управлява общите имоти (арг.
чл.32, ал.1 ЗС), поради което действията на ищцата не са упражняване на фактическа власт
без основание, а напротив – представляват правомерно упражняване на фактическа власт
въз основа на съсобственост върху имотите. Ползването на целия имот, което може да се
възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС, също не може да се възприеме
като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на другия
съсобственик. В настоящия случай при преценка на съвкупните обстоятелства /страните са
брат и сестра, ищцата не е имала друго жилище, където да живее със семейството си,
влошени отношения между страните/ не се установява ищцата да е извършила действия, с
които да е осъществила владение на идеалните части, собственост на ответника. В случая не
може да се приеме, че ищцата е била в обективна невъзможност да доведе до знанието на
другия съсобственик действията, с които демонстрира намерението за своене. Както е
посочено в Решение № 17 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 2923/2016 г., II г. о. на ВКС,
състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради това не може да бъде
прилагано разширително: „То се отнася за случаи, при които съсобствениците или изобщо
не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна
3
отдалеченост във времето и разстоянието. Ето защо, когато съсобствениците се познават, но
живеят в различни населени места в страната, то непосещаването на населеното място,
където е имотът, непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с
които пряко се упражнява правото на собственост, ...., не обуславят обективна пречка
/невъзможност/ за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия
съсобственик, който желае да се ползва от придобивната давност.“ В случая, макар
ответникът да е работил периодично в чужбина, не се установява да е трайно уседнал там и
да е с неизвестен адрес, като от справката от Дирекция БДС е видно, че има и адрес в ****.
Ищцата не е доказва обективна невъзможност да демонстрират намерението за своене, както
и да е осъществила действия, с които да е манифестирала намерение за своене на 1/6 идеална
част на ответника, получена чрез наследствено правоприемство от баща му.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Процесуалният представител на ответника претендира адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ЗА. Сочи, че към списъка с разноски е приложил договор за правна защита и
съдействие от 13.11.2023г., декларация по чл.38 ЗА, удостоверение за актуално състояние и
за регистрация по ЗДДС. Към молба от 12.4.2024г. е приложен единствено списък с
разноски без посочените приложения –договор за правна защита и съдействие от
13.11.2023г., декларация по чл.38 ЗА, удостоверение за актуално състояние и за регистрация
по ЗДДС. Предвид липсата на посочените доказателства по делото /както и в електронната
папка в ЕИСС/ не може да се направи извод, че между ответника и *** е сключен договор за
правна защита и съдействие с уговорка за безплатно процесуално представителство, както и
че дружеството е регистрирано по ЗДДС. Ето защо съдът не следва да присъжда разноски
по реда по чл.38 ЗА.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Д. с ЕГН **********, ****, срещу ответника Е. С. Б. с ЕГН
**********, ***, иск по чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС за признаване за установено, че е
собственик на 1/6 ид.ч.от подробно описания имот – ап.18, находящ се в ****, с площ
65,2кв.м., при съседи зелена площ, зелена площ, ап.№17, зелена площ, с избено помещение с
площ 2,52 кв.м. при съседи: зелена площ, коридор, мазе №19, мазе №17, ид.ч. от общите
части на сградата и 3,393% ид.ч. от правото на строеж; по КККР, одобрени със заповед на
ИД при АГКК № РД-18-27/3.4.2012г. представляващ самостоятелен обек с ид. № **** с мазе
№18, в сграда с идентификатор *****
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
4
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5