Решение по дело №1316/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от В. Я. Ч., чрез адв. С. П. от АК-Пловдив, против Решение № 98/23.04.2025 г., постановено по АНД № 90 по описа за 2025 година на Районен съд - Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В тази връзка се твърди, че не бил установен съществен елемент от процесното административно нарушение - дали описаният в обжалвания Електронен фиш (ЕФ) автомобил и заснетият такъв на статичното изображение бил един и същ. В приложеното към преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се явявало доказателствено средство за обстоятелствата по упражнения с АТСС видеоконтрол, липсвало отбелязване на регистрационния номер на заснетото МПС, а от предоставеното статично изображение не можело да се разчетат цифрите и буквите на същия, в разрез с изискването на чл. 189, ал. 15 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Неустановяването на съществен елемент от обективната страна на административното нарушение, какъвто било превозното средство, засечено с АТСС да превишава ограничението на скоростта, правило деянието недоказано и представлявало достатъчно основание ЕФ да бъде отменен.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 98/23.04.2025 г., постановено по АНД № 90 по описа за 2025 година на Районен съд - Хасково, както и обжалвания ЕФ Серия К № 10271220, издаден от ОДМВР - Хасково.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 98/23.04.2025 г. по АНД № 90/2025 г. Районен съд - Хасково е потвърдил ЕФ Серия К № 10271220, издаден от ОДМВР-Хасково, с който на В. Я. Ч., като законен представител на „Пано-Тех“ ЕООД на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание – ,,Глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е посочил най-напред, че съставеният ЕФ е отговарял на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Мотивирал се е още, че използваното в случая автоматизирано техническо средство ARHCAM S1- № 11743с7 е било от одобрен тип, в съответствие с метрологичните изисквания и технически изправно. Представени са и снимка на разположението на това техническо средство, както и протокол за използването му, при издаването на който не са допуснати нарушения, водещи до извод за опорочаване на предвидената процедура. Съдът е приел, че процедура по издаване на ЕФ е била правилно проведена, доколкото нарушението е установено и заснето с годно техническо средство в отсъствието на контролен орган и нарушител. На следващо място, нямало спор, че на посочената в ЕФ дата описаният в него автомобил е бил собственост на дружество - собственост на жалбоподателя, и е бил управляван от същия. Посочил е и че в представените указания за използването на техническото средство, при заснемането на няколко движещи се моторни превозни средства, техническото средство засича скоростта на движение на МПС, което попада в обхвата на автоматично поставените отметки под, над и от двете страни на снимката. В случая видно от тези отметки, в обхвата на техническото средство е попаднал, изчислена му е скоростта на движение и е заснет именно автомобила на жалбоподателя - с рег. № [рег. номер], поради което районният съд не е намерил за основателни съмненията за това на кой автомобил е била засечената от техническото средство скорост. По отношение на наложеното наказание е посочил, че е съобразено с разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба от 100 лв. на всеки водач, който превиши разрешената скорост извън населено място – за превишаване от 21 до 30 km/h.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, подробно е обсъдил същите, както и всички наведени от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на процесуални правила са неоснователни.

Всъщност единственото конкретно възражение на касатора е за недоказаност на процесното административно нарушение поради неустановеност на съществен елемент от неговата обективна страна, доколкото от приложеното към преписката статично изображение не можело да се разчетат цифрите и буквите на регистрационния номер на заснетото МПС.

Следва да се има предвид, че въззивната инстанция е дала правилен и законосъобразен отговор на това възражение, който следва да се сподели напълно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН съдът препраща към мотивите в тази им част.

Освен това настоящият съдебен състав не възприема изложените от касатора доводи в тази връзка, тъй като от приложения по преписка снимков материал се установява регистрационният номер на заснетото МПС. От същия е видно, че той е [рег. номер], който съответства напълно на този, посочен в обжалвания ЕФ и който е на МПС, собственост на „Пано-Тех“ ЕООД, а негов законен представител е В. Я. Ч.. При това положение следва да се приеме, че противно на поддържаното в касационната жалба, авторството на процесното деяние е безспорно установено по делото.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираната от касатора съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като касае различни от фактическа страна казуси.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/23.04.2025 г., постановено по АНД № 90 по описа за 2025 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.