Р Е Ш
Е Н И Е
№ 93
гр.
Силистра, 23 ноември 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, при
участието на представителя на Окръжна
прокуратура Стефка Ганчева като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 98 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Д.Ю.Т. с ЕГН **********, действащ чрез адв. М.С. ***, против Решение №
260005 от 20. 08. 2020 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 145
/ 2020 г., потвърждаващо електронен фиш
(ЕФ) серия К № 3657546, издаден от ОД на МВР
гр. Силистра, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, установено с
автоматизирано техническо средство или система, на касатора е наложена глоба в
размер на 400. 00 лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП.
Касаторът твърди неправилност
на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и допуснати
процесуални нарушения - отменителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По конкретно излага доводи, че
липсвала снимка на разположението на уреда към протокола съгласно изискването
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за
ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, което препятствало да се установи точното
място, на което е поставено мобилното АТСС, а оттам да се прецени истинността
на протокола. Поддържа, че приложената
снимка не е годно доказателство, от което може да се направи индивидуализация
на автомобила, с който е извършено нарушението. Позовавайки се на
обстоятелството, че в представеното удостоверение за одобрен тип е посочено, че
срокът на валидност на мобилната система е до 24. 02. 2020 г. счита, че
мобилното техническо средство, с което е извършено заснемането, не отговаря на
изискванията на чл. 43 от Закона за измерванията. По изложените съображения
моли за отмяна на съдебното решение и на
потвърдения с него електронен фиш, както и за присъждане на разноските,
направени пред двете съдебни инстанции.
Ответната страна ОДМВР гр.
Силистра не е депозирала становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Силистра дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди направените в нея оплаквания
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение е
потвърден електронен фиш, издаден за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на касатора, на основание чл.189, ал. 4, във вр. с
чл.182, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че на 30. 05. 2020 г. в 10:59 часа по ул. „Черно
море“ в с. Нова Черна, обл. Силистра, в посока гр. Силистра – гр. Русе, с
автоматизирано техническо средство е била засечена скорост на движение на лек
автомобил „Форд Фокус” с рег. № РР 5020 АТ от 92 км/ч, при наличие на
ограничение на скоростта от 50 км/ч в населеното място. Превишението на
скоростта е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-М с № 593. При направена справка в АИС
на КАТ е установено, че собственик на автомобила е Д.Ю.Т.. След като е била
приспадната възможната грешка на АТСС, посочена от производителя в
ръководството за експлоатация и е било прието, че скоростта на движение на
автомобила е 89 км/ч, е издаден оспорения електронен фиш.
За да потвърди оспореното
решение съдът е приел, че техническото средство, с което е констатирано
нарушението, е от одобрен тип и надлежно е преминало през метрологичен контрол.
Съдът не е констатирал формално нарушение в производството по налагане на
санкция чрез електронен фиш, за нарушение установено с техническо средство, тъй
като са спазени изискванията на чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и е използван одобрения от Министъра на вътрешните работи образец на ЕФ.
Съдът е счел, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество. Коментирал
е, че в него е описано точно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Направено е позоваване на промяната
в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, регламентираща условията за издаване
на ЕФ за извършено нарушение на правилата за движение. Коментирана е и отмяната
на чл.7
от Наредба № 8121з-532 от 12. 05. 2015 г. Съдът е приел, че превишението от 39
км/ч е безспорно установено чрез заснемане с автоматизирано техническо средство
от одобрен тип – мобилна система за видеоконтрол, тип "TFR1-M" с № 593,
за която от представения протокол № 1-43-19 / 17. 07. 2019 г. е установено, че
е преминала последващата проверка на изправността, като към датата на нейното използване за
установяване на процесното нарушение, не е бил изтекъл едногодишния срок преди
последващата проверка. Изложените доводи в касационната жалба са подробно
коментирани и намерени за неоснователни. По тези съображения съдът е потвърдил изцяло
електронния фиш, като правилен и законосъобразен.
Така постановеното решение е
правилно. Първоинстанционният съд е формирал изводите си въз основа на цялостно
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Не
са били нарушени процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства. При постановяване на обжалваното решение
правилно е приложен материалния закон.
Доводите на касатора за незаконосъобразност
на електронния фиш, аргументирани с твърдението, че не е спазено
изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., а именно да е направена снимка на разположението на
АТС, не могат да бъдат споделени, тъй като в конкретния случай изобщо не е било необходимо изготвянето на
снимка на разположението на уреда. Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда, но това
изискване касае само единия подвид мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са временно разположени
на участък от пътя. По делото не е било спорно, а и се установява от приложения
по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство, че
процесното нарушение е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 593,
която е била прикрепена към превозно
средство (служебен автомобил с рег. № СС 4300 АК), а не е била временно
разположена на пътя.
Неоснователен е и
доводът, че мобилното
техническо средство, с което е извършено заснемането, не отговаря на
изискванията на чл. 43 от Закона за измерванията. В основата на това твърдение стои
смесването на две отделни понятия, каквито са срокът на валидност на
одобряването на типа средства за измерване (чл. 30 ЗИ) и извършването на
последваща проверка на средствата за измерване в употреба (чл. 43 от ЗИ). Действително според
представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
(л. 27 от въззивното производство), издадено от Българския институт по
метрология, относно мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M, срокът на валидност на одобрения тип е до
24. 02. 2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ЗИ обаче когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази
връзка, след като средството за измерване, с което е извършено заснемането на
нарушението - тип "TFR1-M" с № 593, е било от одобрен тип и е в употреба, то на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗИ не е имало пречки за неговото използване.
Съгласно т. 29 от Списъка за определяне
на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, приет със Заповед № А-441 на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011 г., обн.,
ДВ, бр. бр. 85 от 1.11.2011 г., в сила от 1.11.2011 г., периодичността на
проверките при радарните скоростомери е една година. Видно от приложения протокол
№ 1-43-19 / 17.07.2019 г
мобилната система за видеоконтрол, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка на изправността в рамките на около 10
месеца преди нарушението, което означава, че
към датата на нарушението е отговаряла на условията на чл. 43 от ЗИ. В този
смисъл при доказани годност и изправност на техническата система, няма основание да
се приеме, че някои от отразените в електронния фиш параметри са неверни.
Не може да бъде споделено
твърдението, че
приложената снимка не е годно доказателство, от което може да се направи
индивидуализация на автомобила, с който е извършено нарушението. От приложената снимка №
13186, TFR1-M № 593 се установяват без затруднение датата, координатите на
мястото, peгистрационния номер на автомобила и обстоятелствата, при които е
извършено заснемането, като същата е годно доказателствено средство съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, поради което правилно
е била ценена като такова от районния съд.
В заключение на изложеното
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на ТРС е валидно и
допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и
със закона, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260005
от 20. 08. 2020 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 145 / 2020
г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.