Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260346 03.06.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 14344 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Д.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на
битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 06.07.2016 г. до 16.06.2020 г., в
размер на 1005,61 ( хиляда и пет лева и 61 ст.)
лева, за обект, с адрес: гр. П., ул. „Л.” **, както и за обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение, считано от
падежа на всяка вноска в периода от
30.09.2016 г. до 30.06.2020 г. в размер на
145,62 лв. (сто четиридесет и пет лева и 62 ст.), ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение **** г., до окончателното ѝ заплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № *** от *** г. по ч.гр.д. № **** г. на Районен
съд – П.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) на основание
чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ.
Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената
питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване на предявените искове за
вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.
Изложено е, че отчет в имота на потребителя е извършван при липса на измервателно
устройство, т.е при условията на чл.23, ал.5 от ОУ, одобрени от КЕВР.
Ответникът, чрез назначения
особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани
и иска тяхното отхвърляне. Твърди липса на облигационно правоотношение между
него и ищеца, доколкото оспорва, че ответникът е собственик или ползвател на
имота. При евентуалност възразява за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима,
а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са
следните:
За да бъдат уважени предявените
искове, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните юридически факти: 1. наличието на действително правоотношение по
договор за доставка на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата
на което доставчикът се е задължил да
достави процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената
продажна цена и 2) установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за
питейно-битови нужди в твърдяното количество на потребителя.
Ищецът не ангажира доказателства
за наличието на възникнали между него и ответника облигационни отношения. За да
е налице договор за доставка на битово-комунални услуги за питейна вода и
отвеждане на канална вода е необходимо да се докаже, че ответникът е собственик
или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък че между него и ищеца е
сключен договор.
Подобен извод не може да бъде
направен. В настоящото производство правото на собственост подлежи на
установяване като юридически факт, а не като вещно право, доколкото предявеният
иск не е иск за собственост, а облигационен иск. Следователно за да бъде уважен
искът е достатъчно ищецът да докаже, че ответницата се легитимира като
собственик въз основан на титул за собственост, данъчна декларация или друг акт
съдържащ нейно изявление, че е собственик. Ищецът се домогва да докаже
твърдението си, че ответникът е собственик на водоснабдения имот чрез отразеното
в кадастралните регистри, като представя кадастрална скица. В нея е посочено,
че собственици на процесния имот са С. Н. К. и Н. Д. К., при равни квоти.
Последните са родители на ответницата, видно от представените удостоверения за
роднински връзки и наследници. В кадастралната скица (л.6) обаче не посочено въз основа на какъв акт за собственост родителите на
ответницата са отразени като собственици на имота. Според чл. 2, ал.2, т.1 ЗКИР
кадастърът обхваща данни за правото на
собственост върху недвижимите имоти, а според чл.
55, ал.1 ЗКИР агенцията по геодезия, картография и кадастър извършва при
поискване услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като
предоставя официални документи и справки в електронна форма и/или в писмен и
графичен вид. Източниците, от които се попълват данните в кадастъра са уредени
в Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според чл. 25,
ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. данните за собствениците и
носителите на ограничени вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти
се записват въз основа на акта, от който черпят правата си, или въз основа
на източници, които съдържат данни за акт, от който лицето черпи правата си.
Анализът на нормативната уредба
сочи на извод, че кадастърът съставлява съвкупност от данни за техническите
характеристики на имотите и лицата, които легитимират като техни собственици. Кадастралните
данни не доказват принадлежността на правото на собственост. Тези данни се извличат от източниците, посочени в Наредба
№ РД-02-20-5/15.12.2016 г., а извадката от кадастъра има характер на официален
удостоверителен документ единствено относно факта, че данните в кадастъра
изхождат от източника, който посочен в него, т.е. че подобен източник
съществува. В хипотезата, при която едно лице е отразено като собственик на
недвижим имот, без да се съдържат данни въз основа на какъв акт за собственост
е извършено отразяването, то следва да се приеме, че в кадастъра не се съдържат
данни, че това лице разполага с акт за собственост, т.е. същото не може да се
приеме, че се легитимира като собственик.
Ето защо по делото не фигурират
доказателства, че родителите на ответницата се легитимират като собственици на
процесния имот. Поради което и съдът не може да приеме, че правото на
собственост е преминало в патримониума на ответницата по наследство. Отделно от
горното, следва да се изтъкне и това, че по делото са представени
доказателства, че е открито наследство единствено на бащата на ответницата,
който е оставил за наследници преживяла съпруга и четири деца. Тоест, при нито
едно положение, ответницата не би отговаряла за цялото задължение, което освен
всичко други е и частично погасено по давност. Няма данни ответницата изобщо да
е приела наследство на своя баща, факт, който ищецът следваше да установи в
процеса, като съдът не дължи указания по провеждане на процедурата по чл. 51 ЗН. ( решение № 101/08.10.2019 г. по
гр.д. № 2260/2018 г. на ВКС, IV г.о.). От разпита на инкасаторът, отчитал процесния имот, се установява, че
същият никога не влизал в имота, като изводът, че в него няма водомер е
направен без да са събрани данни по надлежния ред. Следва да се отбележи и
това, че в кадастрална скица имотът е отразен като селскостопанска сграда, а в
разпитът си инкасаторът очевидно говори за жилищен имот, като доставеното
количество ВиК услуги е начислено: „за двама души по тарифа“, макар да става
въпрос за стопанска постройка, която не може да се използва за жилищни нужди.
С оглед изложеното по-горе, се
налага краен извод за отхвърляне на предявения иск като недоказан.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на
битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 06.07.2016 г. до 16.06.2020 г., в
размер на 1005,61 ( хиляда и пет лева и 61 ст.)
лева, за обект, с адрес: гр. П., ул. „Л.” **, както и за обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение, считано от
падежа на всяка вноска в периода от
30.09.2016 г. до 30.06.2020 г. в размер
на 145,62 лв. (сто четиридесет и пет лева и 62 ст.), ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение *** г., до окончателното ѝ заплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № ** от ***
г. по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд – П.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.