Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2348 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
„Т.С.“ ЕАД срещу решение от 14.08.2018 г., изменено в частта за разноските с
решение от 18.10.2019 г., по гр.д. №78427/2017 г. на Софийския районен съд, 170
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В.Н.К.
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от
308,77 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия за периода 31.07.2013 г. - 28.06.2016 г. и за сумата от 5,23
лв., представляваща лихва за забава за периода 31.07.2013 г. - 28.06.2016 г.
върху вземането за дялово разпределение, като ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не са представени доказателства
за датата на изпадане на ответника в забава – публикуването на сметките на
интернет-страницата на дружеството е ноторно известно обстоятелство, както и че
за изпадане в забава по отношение на вземанията за дялово разпределение не е
необходимо отправяне на покана. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло
предявените искове за лихва за забава. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна В.Н.К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по
жалбата и моли първоинстанцинното решение.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Образувано е и по въззивна жалба на
ответника В.Н.К. срещу решение от 14.08.2018 г. по гр.д. №78427/2017 г. на
Софийския районен съд, 170 състав, в частта, в която са уважени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 2209,10 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №27,
находящ се в гр София, ул. „********аб. *****, за периода 01.06.2013 г. -
30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 28.07.2016 г. до окончателното
изплащане, и за сумата от 37,61 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.06.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 28.07.2016 г. до окончателното изплащане, като ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че в първоинстанционното
производство ищецът не е заплатил в цялост дължимата държавна такса. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано наличието на договорни
отношения между страните с предмет – доставка на топлинна енергия, както и
наличието на реално доставена такава през процесния период и нейният размер.
Твърди също, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните
вземания не са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата.
Третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена
топлинна енергия и извършено дялово разпределение за периода мес.06.2013 г. -
мес.04.2015 г., и съответните мораторни лихви върху главниците за периода
31.07.2013 г. - 28.06.2016 г.
В тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да
докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащането.
В първоинстанционното
производство в срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е оспорил наличието на
валидно облигационни отношения и количеството на начислената топлинна енергия.
Релевирал е и възражение за изтекла погасителна давност.
По
жалбата на В.Н.К.:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неплащането на дължимата
държавна такса за предявените искове не се отразява на валидността и
допустимостта на поставеното решение, а води до отговорност за разноски,
съобразно разпоредбата на чл.77 ГПК.
Решението
е частично неправилно по следните съображения:
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.06.2013 г.
– мес.04.2015 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на
която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до обект апартамент №27, находящ се в гр. София, ул.
„********вх.*, с
абонатен *****.
Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за
продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не оспорва, че е собственик на
процесния имот, като това обстоятелство се установява и от представените по
делото нот. акт за продажба на право на строеж №112, т.LLXLVІ, н.д. №28663/03.10.1997 г. и нот.
акт за учредяване на договорна ипотека №194, т.ІІ, н.д. №369/12.09.2008 г. на
нот. Д.К..
Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището
на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му,
съгласно чл.162 ГПК.
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява,
че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с
действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба
при начисляване сумите за имота на ответника. От заключението се установява
още, че за периода мес.06.2013 г. - мес.04.2015 г. начислените и дължими от
ответника суми за ТЕ по фактури е 2391,01 лв., а сумата за връщане е в размер
на 205,25 лв. или стойността на потребената от ответника ТЕ за процесиня период
е в общ размер на сумата от 2185,77 лв., д който размер и искът за доставена
топлинна енергия се явява основателен.
Видно от приетата
по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния период мес.06.2013
г. – мес.04.2015 г. дължимата и незаплатена от ответника сума за топлинна
енергия при съобразяване на сумите за изравняване възлиза на 2209,10 лв., в
която сума обаче е включена сума за доплащане от изравняване в размер на 54,71
лв. през мес.10 и 12.2015 г., които са извън процесния период. От заключението
се установява още, че размерът на начислените суми за отчет на уредите за
дялово разпределение за процесния период са в общ размер на сумата от 37,61
лв., до който размер и искът за дялово разпределение се явява основателен.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е тригодишна.
За периода 01.06.2013
г. - 14.03.2014 г. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., съгласно които купувачите
на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата /прогнозна/ сума в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията за
цената на доставената топлинна енергия за периода мес.06.2013 г. – мес.02.2014
г. не са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им
до датата на подаване на заявлението – 28.07.2016 г. не е изтекъл тригодишния
срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
При новите Общи
условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., клиентите заплащат топлинната енергия
по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите
когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда
на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия,
следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за мес.03.2014 г. -
мес.04.2015 г. не се явяват погасени по давност, тъй като от датата на
настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението не е
изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
По жалбата на
„Т.С.“ ЕАД:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава за погасяването му.
Съгласно
ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по отношение на
вземанията за топлинна нерегия за периода мес.06.2013 г. - мес.02.2014 г. по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от
ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.
Общият размер на
законната лихва върху сумите на месечните главници за периода мес.06.2013 г. -
мес.02.2014 г. възлиза на сумата от 50,29 лв. за периода 31.07.2013 г. –
28.06.2016 г., видно от приетото по делото заключение на ССчЕ.
Съгласно чл.33 ал.1
и ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се
дължи лихва за забава, като съгласно чл.33 ал.5 от новите ОУ, обезщетение за
забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32
ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
От страна на ищеца,
чиято е доказателствената тежест за това, не са ангажирани доказателства за
датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му, поради което не
може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава в плащането на
задължението за периода мес.03.2014 г. - мес.04.2015 г., респ. от кой момент.
По отношение на
лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение настоящият въззивен
състав споделя изцяло решаващия извод на първоинстанционния съд за недължимост
поради липсата на представена покана от страна на ищеца за заплащане на тези
задължения, с оглед разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД.
Поради изложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за
цена на потребена топлинна енергия за разликата над сумата от 2185,77 лв. до
пълния присъден размер от 2209,10 лв., както и в частта, в която е отхвърлен
искът за лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
сумата от 50,29 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен до посочения размер. В останалата част, в която
искът за главница за топлинна енергия е уважен над посочения по-горе размер, в
която искът за главница за дялово разпределение е уважен за пълния предявен размер, в която искът за
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата
над посочения по-горе размер, и в която искът за лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение е отхвърлен изцяло, решението следва да бъде
потвърдено. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати разноски на ищеца за исковото производството пред СРС за
разликата над сумата от 595,66 лв. и за заповедното производство за разликата
над сумата от 322,44 лв., като решението не следва да бъде отменяно в частта за
присъденото юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят допълнително разноски за исковото производството пред СРС в размер
на сумата от 4,74 лв.
На
страните не следва да бъдат присъждани разноски във въззивното производство, с
оглед частичната основателност и на двете въззивни жалби.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №470283 от 14.08.2018
г., изменено в частта за разноските с решение от 18.10.2019 г., постановено по
гр.д. №78427/2017 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, в
частта, в която
е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, срещу В.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, установителен
иск с правно основание чл.422
ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 2185,77 лв.
до пълния присъден размер от 2209,10 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №27, находящ се в гр София,
ул. „********аб. *****, за периода 01.06.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 28.07.2016 г. до окончателното изплащане, и в частта, в която В.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в исковото
производство за разликата над сумата от 595,66 лв. и в заповедното производство
за разликата над сумата от 322,44 лв., и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, срещу В.Н.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 2185,77 лв. до
пълния присъден размер от 2209,10 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №27, находящ се в гр София,
ул. „********аб. *****, за периода 01.06.2013 г. - 30.04.2015 г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №42337/2016 г. по описа
на СРС, 75 състав.
ОТМЕНЯ
решение №470283 от 14.08.2018 г., изменено в
частта за разноските с решение от 18.10.2019 г., постановено по гр.д.
№78427/2017 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление:***, срещу В.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 50,29 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода 31.07.2013 г. - 28.06.2016 г., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че В.Н.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата
от 50,29 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода 31.07.2013 г. - 28.06.2016 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №42337/2016 г. по
описа на СРС, 75 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 4,74 лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.