Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260240 03.04.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела Грозева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 13443 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с основание чл.124 ал.1 ГПК.
Ищцата П.М.Р. твърди, че между нея и ответника е бил сключен договорнза заем от *******. Договорът предвиждал, че тя ще получи сумата 1000 лв. които следвало да върне общо 1728 лв. в срок то 20.10.2019г. В тази сума се включвала освен възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, съобразно приложения погасителен план. Р. твърди, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и с разпоредбите на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК. Предвид това ищцата моли съда да прогласи за нищожни клаузите на договора относно възнаградителната лихва и възнаграждение за допълнителни услуги.
Ответникът "Айзаем. БГ" ООД счита, че договорът е валиден, тъй като е сключен съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит. Поради това счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът намери за установено следното:
Не спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че на ****** ищцата сключил с ответника договор за заем /лист 20/. По силата на същия ищцата получила от банката заем в размер на 1000 лева, която сума следвало да бъде върната на осем месечни вноски от по 216 лв. Определен бил годишен лихвен процент от 41,03 пункта и годишен процент на разходите - 49,71 пункта. От съдържанието на погасителния план е видно, че в стойността на месечните плащания било включено и възнаграждение за допълнителна услуга в общ размер на 568,08 лв. Възнаграждението е било договорено в чл.4 от сключения заедно с договора за заем договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг / лист 39/. С него Р. възложила на дружеството да извърши действия във връзка с изготвяне на удостоверение относно изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо приложение за оценка на имущественото състояние възможност за поемане на задължения от страна на възложителя - чл.1 от договора.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между страните е сключен договор за заем, като от самия текст на договора е видно, че ответницата е удостоверила, че е получила сумата. Не се спори също, че е бил сключен и договор за изготвяне на кредитен рейтинг, като дължимото възнаграждение по същия е било включено в погасителния план по договора за заем. По този начин, възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга е станало част от общо дължимата сума по договора, което е изрично записано в него / лист 20 /.
Неоснователни са
доводите на представителя на ищцата, че е налице нищожност на клаузата от
договора уреждаща размер на възнаградителната лихва, тъй като тя противоречала
на добрите нрави. В тази връзка следва да се отчита, че цитираната от
представителя на ответника практика на Върховния касационен съд, е постановена
преди да бъде приета нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй
като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на
разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на
законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се надхвърля
ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19, ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на
разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение –
по-малък от петкратния размер на законната лихва.
Основателни
са доводите, че сумата уговорена като възнаграждение по споразумението за
допълнителни услуги е била недължимо платена.
Съгласно
чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не
могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на
кредита. Съдът счита, че посочените в договора за издаване на удостоверение за
кредитен рейтинг, действия на ответника, не могат да бъдат определение като
„допълнителни услуги“ по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. Проучването
на имущественото състояние на кредитополучателя е действие което е изцяло в
интерес на кредитодателя. Следва да се има предвид и това, че съгласно договора
кредитният рейтинг в случая се изготвя по методика на заемодателя и ползва
ищцата в процеса на предоставяне на предоставяне на заема. По начина по който е
уговорено съдържанието на договора за допълнителни
услуги, създава привидност, че замополучателят не бил могъл да получи заема,
без да възложи изготвянето на кредитен рейтинг. В случая допълнителното
споразумение противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде
условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане,
което не е свързано с разходи на заемодателя във връзка с предоставяне на
кредита. Същността на таксите по чл.10а ЗПК е те да покрият разходите по
допълнителни услуги. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона,
като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на
допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като
по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на
годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че таксата
по размер съставлява 56,80% от главницата. Последното налага извод, че клаузата
уреждаща възнаграждение за допълнителна услуга е и неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това
прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи само досежно прогласяване нищожността на клаузата уреждаща задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ищецът дължи на ответника
разноски в размер на 410 лева.
Присъждане на разноски в полза на ответника не се следва, тъй като няма представени доказателства за извършени разходи във връзка с представителството по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
осн. чл.124, ал.1 ГПК, предявен от П.М.Р. ЕГН ********** с адрес *** против "Айзаем.
БГ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот
Хитов бл. 118, вх. Д, ет.1, ап.123 за признаване на установено, че клаузата на
договора за заем № ********** /*******,
с която е уговорено заплащане на възнаградителна лихва в размер на 41,03%
годишно, е нищожна поради противоречие със добрите нрави.
ПРИЗНАВА за установено, по иска с осн. чл.124 ал.1 ГПК, предявен П.М.Р. ЕГН ********** с
адрес *** против "Айзаем. БГ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх. Д, ет.1, ап.123, че
съглашението между ищеца и ответника за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги – проучване и изготвяна не удостоверение за кредитен
рейтинг, предмет на договор от *********, сключен във връзка с договора за заем
№ **********/****** е нищожно, тъй като е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП.
ОСЪЖДА от "Айзаем. БГ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх. Д, ет.1, ап.123 да заплати на П.М.Р. ЕГН ********** с адрес *** против на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.