№ 1557
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110216889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „Х. К.“ АД, ЕИК №№№№№,
представлявано от М. Р. С. – изпълнителен директор чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Ц.Ф. от АК-Хасково срещу
наказателно постановление № 38-124/02.11.2021 г., издадено от П. К. Т. –
председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, с което
на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари /ЗМИП, обн. в ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г./ на търговското дружество е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15,
ал. 1 ЗМИП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. В условията на евентуалност са наведени
доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно
1
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от адв. Ц.Ф., с пълномощно по делото, която поддържа
жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от М. А. -
юрист, с приложено пълномощно, която оспорва жалбата и пледира за пълна
доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква
конкретни аргументи. Отправена е молба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят „Х. К.“ АД, ЕИК №№№№№ е финансова
институция по смисъла на Закона за кредитните институции и като се такъв се
явява задължено лице по чл. 4, т. 3 ЗМИП.
Със заповед рег. № ФР-9-30/04.03.2021 г. на директора на САД
„Финансово разузнаване“ ДАНС е разпоредено извършването на проверка на
търговско дружество „Х. К.“ АД с цел установяване изпълнението на
задълженията на финансовата институция, съгл. изискванията на ЗМИП в
периода 01.01.2020 г. – 28.02.2021 г.
В хода на проверката е установено, че на 18.06.2021 г. в гр. София,
2
чрез официалната интернет страница на дружеството-въззивник, е сключен
индивидуален договор за потребителски кредит „Х. К. безкрай“ с №
2020061800643 между „Х. К.“ АД - кредитор и С. Р. В. Х., ЕГН №№№№ –
кредитополучател, представляван от пълномощника си – адв. А. Ф. от АК-
Пловдив, от който момент между страните е възникнало делово
взаимоотношение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП.
Служителите на ДАНС констатирали, че във връзка с
необходимостта от идентификация на кредитополучателя С. Х. дружеството
не е снело копие от официалния му документ за самоличност, преди
установяване на делови взаимоотношения.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен
протокол с рег. № ФР-10-5042/11.08.2021 г., като препис от него е връчен на
изпълнителния директор на търговското дружество М. С. на същата
дата.
С акт за установяване на административно нарушение № ФР-10-
5047/11.08.2021 г., съставен от М. Г. М. – експерт в отдел „Контрол върху
задължените лица“ при ДАНС и в присъствието на Р. А. Т. – свидетел при
установяване на нарушението и Г. К. М. – свидетел при съставянето на акта е
констатирано, че на 18.06.2020 г. в гр. София, в качеството си на задължено
лице по чл. 4, т. 3 ЗМИП, жалбоподателят „Х. К.“ АД не е идентифицирало С.
Р. В. Х. – кредитополучател по договор за потребителски кредит „Х. К.
безкрай“ с № 2020061800643, сключен посредством интернет страницата на
кредитната институция, чрез представяне на копие на официален документ за
самоличност, преди установяване на делови взаимоотношения.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 53, ал. 7 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП, като след съставянето му препис е връчен
на представляващия дружеството-въззивник.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 38-124/02.11.2021 г. от П. К. Т. – председател на ДАНС, с
което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМИП, при цялостно възпроизвеждане
на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Х. К.“ АД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15,
ал. 1 ЗМИП.
3
Препис от НП е връчен на представляващия дружеството-
жалбоподател на 10.11.2021 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана пред наказващия орган на 17.11.2021 г., видно от
поставения печат върху нея.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля М.М.
детерминираните в акта фактически положения бяха доказани по категоричен
и безспорен начин. Показанията на актосъставителя са логични,
последователни и вътрешно балансирани, като същите кореспондират по
еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства, което пък обезпредметява тяхното
задълбочено аналитично обсъждане. Нещо повече – между страните не се
спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и
материален закон.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и
отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
4
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства, относими към назначаването,
респективно за встъпването в длъжност на актосъставителя и наказващия
орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка
несъответно на обективната реалност е твърдението в жалбата за нарушаване
на разпоредба на чл. 40 ЗАНН. Една от основните гаранции за
законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя,
предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да
бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от
чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат
на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за
достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е
извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на
гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от
наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП
пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
5
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно. В тази връзка, от
приложената по делото заповед рег. № ФР-9-30/04.03.2021 г. на директора на
САД „Финансово разузнаване“ ДАНС е видно, че е била сформирана група за
извършване на проверка на кредитната институция, в чийто състав влиза и
отразеният в АУАН свидетел – Р. Т.. При това положение, след като
свидетелят Т. е бил част от проверяващия екип, то посоченото лице е взело
участие при установяване на твърдяното нарушение, а не единствено при
съставянето на акта. Ето защо, полагането на подпис в АУАН и от страна на
служителя Г. М. – в качеството на свидетел при неговото съставяне по
никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността му, а напротив –
представлява допълнителна гаранция относно достоверното отразяване на
твърдените фактически положения.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 5-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
имуществената на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Х. К.“ АД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП, като на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМИП му е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
18.06.2020 г. в гр. София, в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 3
ЗМИП, жалбоподателят „Х. К.“ АД не е идентифицирало С. Р. В. Х. –
6
кредитополучател по договор за потребителски кредит „Х. К. безкрай“ с №
2020061800643, сключен посредством интернет страницата на кредитната
институция, чрез представяне на копие на официален документ за
самоличност, преди установяване на делови взаимоотношения. С
демонстрираното противоправно бездействие въззивникът не е изпълнил
правното си задължение по чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1
ЗМИП, където е ситуирано изискването за прилагане на мерките за
комплексна проверка, в частност идентификация на физическите лица чрез
представяне на копие на официален документ за самоличност, преди
установяване на делови взаимоотношения, в случаите, когато подлежащото
на идентификация физическо лице не присъства.
Този съдебен състав не споделя изложената в жалбата трактовка, че
доколкото процесният договор за кредит е бил сключен чрез пълномощник,
то идентификацията на кредитополучателя С. Р. В. Х. е била потвърдена от
друго задължено лице, с което са изпълнени изискванията на чл 55, ал. 1, т. 2
ЗМИП. Както уместно отбелязва процесуалният представител на наказващия
орган – М. А. на етапа на съдебното следствие, потвърждението на
идентификацията от друго задължено лице по чл. 4 ЗМИП е предвидено от
законодателя като способ за проверка на вече събраните идентификационни
данни по чл. 52-54 ЗМИП, но същият не би могъл да се използва като сурогат
на първоначалната идентификация, в частност на изискването за представяне
на копие от официалния документ за самоличност на клиента.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 116, ал. 1, т. 3
ЗМИП, която препраща пряко към визираното в разпоредбата на чл. 53, ал. 7
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП правно задължение. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
7
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
5 000,00 /пет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че предвидената от законодателя санкция при първо нарушение
за лица по чл. 4, т. 3 ЗМИП в разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от посочения
нормативен акт е относително определена в границата от 5000,00 лв. до 50
000,00 лв. В конкретния случай административнонаказващият орган
добросъвестно е преценил обуславящите отговорността обстоятелства и
обосновано е наложил санкция в предвидения от закона минимален размер,
отчитайки липсата на отегчаващи факти. Ето защо, определеното наказание
не е явно несправедливо, пропорционално е на извършеното нарушение, като
същото е от естество да изпълни и легитимните цели на санкцията по чл. 12
ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/: “Не се допуска
определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба
(имуществена санкция б.м.)…”, поради което е юридически невъзможно
същата да бъде индивидуализирана под фиксирания в закона
минимум.
Липсват и основания за третиране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия
Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на
дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие
е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление /административно
8
нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./
от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други
смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази
връзка, принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по на чл. 53,
ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП не се изисква настъпването на
вредни последици, но макар и формално по своята конструкция,
неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по
степен обществена опасност, доколкото не се отличава съществено от
нарушенията от посочения вид и имайки предвид характера на засегнатите
обществени отношения, свързани с необходимостта от прилагане на мерките
за превенция за използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари. Твърденията в жалбата, че са налице „многобройни
смекчаващи обстоятелства“ не съответства на обективната действителност,
като в случая отсъстват фактически данни дори и за последващо изпълнение
на визираното правно задължение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-жалбоподател е
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид
9
изхода на делото, отчитайки степента на неговата фактическа и правна
сложност, обема на доказателствения материал, отправените множество
възражения в жалбата, наложили тяхното обсъждане, както и осъщественото
процесуално представителство на въззиваемата страна пред СРС, на
основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на ДАНС юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от
Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 38-
124/02.11.2021 г. , издадено от П. К. Т. – председател на Държавна агенция
„Национална сигурност“ /ДАНС/, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП, обн. в ДВ бр. 27 от
27.03.2018 г./ на търговско дружество „Х. К.“ АД, ЕИК №№№№№,
представлявано от М. Р. С. – изпълнителен директор е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
търговско дружество „Х. К.“ АД, ЕИК №№№№№ да заплати на Държавна
агенция „Национална сигурност“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11