Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
30 ноември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 2545/2022г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.27а от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/.
Делото е образувано по жалбите
на Р.К.Т. и П.Ж.А. срещу заповед №
ЗД/Д-ТХ-В-023/21.10.2022г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Балчик, по силата на която непълнолетния им
син В.Р.Т. е настанен спешно и временно
по административен ред с цел защита живота и здравето му до произнасяне на съда
с решение по чл.28 от ЗЗакрД при баба му Р.Н.Т.. Постоянният адрес за
живеене на детето е гр.Варна, ул.“В.
Д.“ №**, вх.*, ет.* ап.**.
В жалбата си Р.Т. оспорва
заповедта, тъй като смята, че не е налице основанието по чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗакрД, по силата на което детето се настанява извън
семейството му, когато е жертва на насилие и съществува сериозна опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. Смята, че не са налице по отношение на двамата родители
предпоставките по чл.33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето /ППЗЗакрД/ и не е изследвано желанието и
възможността на всеки от двамата родители да го отглеждат, което е нарушение на
чл.35 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Жалбоподателят обвинява майка си Р.Т., че не допуска него и бившата му съпруга П.А.
до семейното им жилище и ги е лишила от достъп до детето им още преди издаване
на обжалвания административен акт. Подчертава се, че до момента детето В. Т. няма нито една противоправна проява и
бракът на двамата съпрузи е прекратен по взаимно съгласие, поради което няма
никаква опасност за непълнолетния им син. Изтъква, че заповедта нарушава
правата на детето по чл.1 ал.2 от ЗЗакрД и иска
нейната отмяна.
Жалбата на П.Ж.А. е дословно и напълно еднакво копие с жалбата на
Р.Т. без нито една разлика в съдържанието, което наумява, че е писана от един и
същ човек. Съдът не намира за необходимо да преповтаря идентичните доводи на П.А.,
които съвпадат с изложените в жалбата на Р.Т.. В съдебното заседание на 30
ноември 2022г. жалбоподателката чрез адв.К. оспорва
разпита на детето В.Т., тъй като е бил проведен в съдебно заседание, за което
смята, че не е била редовно призована. Сочи, че детето В.Т. е под влияние на
баба си и споделеното от него мнение срещу родителите му е внушено от Р.Т.. Подчертава,
че след като родителите Р.Т. и П.А. са вече разведени, заповедта се явява
несъобразена с новото обстоятелство, че те вече поотделно представляват
семейство за сина им и детето може да живее с някой от тях двамата. Смята, че
разпитите на детето са проведени в присъствието на баба му, което е допринесло
до неговото повлияване от нейното мнение, тъй като и двамата са говорили едно и
също. Иска отмяна на обжалвания административен акт.
Съгласно чл.27а от ЗЗакрД, заповедта на
директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27 ал. 1 от същия закон подлежи на
предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от
родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването.
Видно от отбелязването върху
нея, оспорената заповед е била съобщена на 21.10.2022г. - на Р.Т. лично. След проведен телефонен
разговор с П.А., същата е отказала да
отиде в дирекция „Социално подпомагане“ гр.Балчик за
получаване на заповедта и тя ѝ е била изпратена на посочения от нея
адрес, на който я е получила на 03.11.2022г. видно от обратната разписка. Жалбата
на Р.Т. е постъпила 4 ноември 2022г., т.е. на последния ден от срока за обжалване.
Тази на П.А. е постъпила на 16 ноември 2022г. и също е подадена в 14-дневния
срок за обжалване.
Двамата жалбоподатели са
родители на В.Р.Т. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Варна,
съгласно представеното удостоверение за раждане по акт за раждане
№114/09.02.2007г. Като адресати на процесната
заповед имат правен интерес да я оспорят, поради което жалбите им са
процесуално допустими.
За да се произнесе по
съществото на спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Заповед
№ЗД/Д-ТХ-В-023/21.10.2022г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Балчик е издадена на основание чл.27 ал.1 от ЗЗакрД във връзка с чл.25 ал.1 т.4, ал.2 и чл.4 ал.1 т.2 от
ЗЗакрД във връзка с чл.33 ал.1 от ППЗЗакрД,
като с нея непълнолетния В.Т. на 15 години е спешно и временно настанен при
неговата баба Р.Т.. Тази спешна мярка е взета, тъй като на 21.10.2022г. е
регистриран на телефон 112 сигнал
от непълнолетния В.Т. във връзка с нахлуване
от майка му П.А. /която според думите на детето е била в нетрезво състояние/ с взлом
в къщата на баба му вечерта на 20.10.2022г.,
където той е пребивавал. Жалбоподателката П.А. съборила Р.Т. на земята и започнала
да я удря. При опит на В.Т. да ги разтърве, майка му започнала да го дърпа и да
му крещи. При пристигането на полицаите, майката си е била тръгнала. След нея, дошъл баща му, който започнал да отправя
заплахи към сина си В.Т. и към баба му Р.Т..
Детето отново звъннало на телефон 112 и
полицаи пристигнали на адреса, след което съставили протокол за предупреждение
към Р.Т.. Пред социалните работници В.Т. е заявил, че се страхува от майка си и
баща си и не желае да живее с тях. Споделил е, че през годините е направил няколко опита за самоубийство,
заради тяхното поведение. Оплакал се е, че родителите му му оказват психически
натиск да продаде апартамента, който притежава на свое име в близост до Морската
градина във Варна.
С оглед на събрания
доказателствен материал, социалните работници са приели, че В.Т. е жертва на насилие от страна на майка си и на баща
си и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Счели са, че е налице спешна
нужда от закрила на живота и здравето на непълнолетното дете чрез извеждане от семейството му и настаняване при роднина – баба му по бащина линия Р.Т..
Във връзка с издаване на процесната
заповед, социалните работници са съставили доклад за оценка на случая и
предприемане на мярка за закрила спрямо детето с изх.№
СЛ/Д-ТХ-В/450-025/21.10.2022г., в който са изложените следните обстоятелства: Детето
В.Т. е в добро физическо състояние и не
страда от хронични заболявания, няма издадено експертно решение на ТЕЛК.
Посещава редовно училище, където се вписва добре в училищната среда, общува със
съучениците си и има много добър общ успех. Тренира спортна стрелба и е носител
на много спортни награди включително е
републикански шампион по стрелба. По данни на родителите му, В.Т.
посещава психолога Е.С. от Психологичен център „S.O.V.A.“ гр.Варна. В психологичната експертна оценка, изготвена от Е.С.
се сочи, че аналитичната и логическа мисъл на детето надминава изискването за
възрастта му. Има стабилни ценности, съобразява се с обществените норми. Родителите
му са се опитали да го ограничат от единственото нещо, което му дава сигурност
– спорта. В емоционален план, според психолога, непълнолетния В. е силно
стресиран с преобладаващи емоции: страх, тревожност, вина, депресия, които му
причиняват безсъние. Посочено е, че силният страх се основава на реални събития
от близкото и далечно минало, свързани с майка му и баща му. Страхът му е
породен най-вече от чувството за безизходица и безсилие, които са свързани с
непредвидимото поведение и реактивното емоционално състояние на родителите му и
враждебните им междусъпружески отношения. Според
психоложката Е.С., детето е в режим на „опасност“, което го кара да стои в
продължително напрежение. Споделил е пред Е.С., че се чувства спокоен и в
безопасност в къщата на баба си Р.Т. и
има добра доверителна връзка с нея, среща разбиране, подкрепа и грижа от
нейна страна. Съгласно експертната
психологическа оценка, В.Т. е отворен за общуване с родителите си, но усеща, че
липсва разбиране и безопасност в контактуването с тях, което го кара да се затваря
и да блокира достъпа им към себе си. Детето е споделило пред психоложката С.,
че е отгледан предимно от прабаба му и прадядо му, тъй като родителите му са
били много заети. Към баба си Р.Т. проявява привързаност и уважение. От
проведените с него разговори е станало ясно, че не поддържа близки отношения с
родителите на майка си, заради техните междуличностни конфликти. Разказал е
пред психоложката, че още на 7 години е направил опит за самоубийство, след
това на 11 години и в двата случая заради тежки скандали между родителите му в
опит да им помогне да не се убият взаимно. През м.септември
2022г. също е направил опит за самоубийство с газов пистолет след тежък скандал
с баща си.
Според данните доклада на
социалните работници, в средата на лятото на 2022г. майката П.А. напуска
семейното жилище, а в края на летния сезон го напуска и баща му. В. остава да
живее с баба си Р.Т. ***, където живее и понастоящем. Пред социалните
работници, непълнолетния В. е споделил,
че може да разчита за всичко на баба си
и дядо си по бащина линия. В сигнал с №СИГ/Д-ТХ-В/113 от 26.09.2022г. В.Т. е
заявил, че родителите му оказват натиск да продаде апартамента, който баща му
му е дарил през м.август 2018г., и с чиято продажба
той не е съгласен. Посочил е, че е подложен на силен натиск, тормоз и изнудване
от родителите си да получат съгласие му за продажбата. Подчертал е, че не желае
да живее с родителите си, защото се чувства застрашен от тях. Пред ОЗД – Балчик, родителите /и настоящи
жалбоподатели/ не отричат факта, че са поискали от сина си да продаде
апартамента си във Варна, за да закупят със средствата две отделни жилища. В
една от срещите със социалните работници, Р.Т. е споделила, че изразява надежда
отношенията между внука ѝ и родителите му да се подобрят и че за нея е
важно детето, а не имотите. От напускането на семейното жилище на двамата
родители, грижите за детето – подслон, храна, облекло, учебници, транспорт,
емоционална профилактика и др. са поети изцяло от баба му Р.Т.. В разговорите
със социалните работници, жалбоподателите са признали, че по време на брака си
са имали трудни моменти – скандали и насилие, но са твърдели, че синът им не е бил свидетел. В същото време, В. е
разказал пред психолози и социални работници за физическото насилие между
родителите му. Относно емоционална близост, в доклада на социалните работници е
записано, че пред тях В. е споделил, че не желае да общува с родителите си,
заради натиска, който са упражнили върху него с цел да продаде апартамента си в
гр.Варна. Детето е подчертало, че не получава никаква
подкрепа от родителите си, напротив – засипват го с непрекъснати обвинения. Родителите
му го заплашват непрекъснато, че ще го преместят в друго училище и ще му
забранят да се занимава със спортна стрелба. Пред социалните работници, родителите
на В.Т. /жалбоподатели по делото/ за въздигнали същата теза, както и пред съда,
че Р.Т. го манипулира и детето не може да прецени ситуацията. Майката П.А. е
заявила, че ще наложи на сина си решението си да живее с него без да се
съобразява с мнението му. Същата определя брака си с Р.Т. като „токсичен“ и
признава, че е завела срещу него дело за защита от домашно насилие. Самият В. също е заявил, че е бил свидетел на
физическа саморазправа между родителите му, като за брака им казва, че е бил
„тежък“.
В изпълнение на изискването по
чл.26 ал.3 т.1 от ЗЗакрД е изготвен социален доклад,
в който е отразено желанието на Р.Т. да се грижи за внука си В.Т., същата има и
финансовата възможност за това, като е трудово ангажирана – работи като учител и
притежава къща в с.Р., общ.Балчик,
ул.“***“ №*. При справка в Google се установява, че Р.Т. е съавтор на много
учебници по философия и гражданско обучение за ученици от осми до дванадесети
клас. В писмено заявление с
№СЛ/Д-ТХ-В/450-015 от 14.10.2022г. В.Т. също е потвърдил, че е съгласен да
живее при баба си Р.Т., като посочва, че с нея се чувства в безопасност и между
тях има изградена емоционална връзка.
От направената справка относно
постоянен и настоящ адрес на жалбоподателите става ясно, че имат декларирани
два адреса на пребиваване: гр.Варна, ул.“***“ №** вх.*
ет.* ап.** и с.Р., общ.Балчик,
ул.“***“ №*. Жилището във Варна е притежание на Р.Т. съгласно нотариален акт №
56 том VІІ рег.№ 9007 дело 950/2018г. по силата на договор за дарение от Р.К.Т..
В документа за собственост е записано, че имотът е бил дарен жалбоподателя с нотариален акт №125 том ХХХVІІ дело
9148/27.08.1993г. от С.Й.Н. и Н. М. Н., които към него момент са си запазили
безвъзмездно и пожизнено право на ползване. Жалбоподателите не представиха
доказателство за собственост върху жилището в с.Р..
От данните по делото става ясно, че негов собственик е Р.Т..
Бракът между двамата
жалбоподатели е прекратен по взаимно
съгласие с решение №3177/23.10.2022г.,
постановено по гражданско дело №1098/2022г. по описа на Варненския районен съд,
което е влязло в законна сила на 23 октомври 2022г. Разводът на родителите не
се отразява върху законосъобразността на
настаняване на тяхното дете при роднина – баба му по бащина линия. Основанието
за издаване на оспорената заповед разглежда опасността за живота и здравето на
детето, застрашени от всеки от двамата му родители поотделно. Тяхната разделя
не променя констатациите на административния орган за съществуваща сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Още повече, по силата на съдебното решение,
упражняването на родителските права е съвместно между двамата родители, които
нямат право самостоятелно да променят училището на детето и при непостигнато
между тях съгласие по този въпрос са длъжни да се съобразяват с предпочитанието
на сина си. Определеното от съда местоживеене на В.Т. *** ведно с неговата
майка П.А.. Видно от съдебния протокол от заседанието, проведено по
бракоразводното дело, двете страни: П.А. и Р.Т. са били представлявани от общ
процесуален представител – адвокат Й.С., който представлява Р.Т. в настоящото дело.
В писмо от
Териториалното поделение в гр.Балчик на Районна
прокуратура гр.Добрич с изх.№ 3611/04.10.2022г. става
ясно, че е образувана прокурорска преписка №944/2022г. по описа на РП-Добрич
във връзка със сигнал от П.А. срещу Р.Т. с оплакване на агресивно поведение от негова страна проявено
в присъствието на сина им В.Т..
На 26
септември 2022г. в отдел „Закрила на детето“ в гр.Балчик
е постъпил сигнал от В.Т., в който е направил оплакване за осъществен върху
него силен натиск, тормоз и изнудване от
родителите му с цел да получат съгласието му да продаде жилището, което му е
дарено. В сигнала, непълнолетното дете е посочило, че живее в с.Р. с баба си Р.Т. и се чувства в сигурност и спокойствие
с нея. Във връзка с този сигнал е изготвен доклад за оценка, в който е описано
становището на В.Т. да живее и в бъдеще с баба си Р.Т., тъй като не е съгласен
с бракоразводното споразумение на родителите му относно неговото отглеждане. Детето
е отбелязало в сигнала си, че не желае да живее с родителите си, защото се
чувства застрашен от тях. В доклада е записано признанието и на Р.Т. за насилие
между него и П.А. по време на брака им.
По делото е
приложен и самия сигнал на В.Т. от 26.09.2022г., в който е направил оплакване,
че на 22.09.2022г. е бил подложен на силен тормоз от баща си, докато не
изпаднал в нервна криза и се опитал да отнеме живота си с газов пистолет.
Бащата и настоящ жалбоподател е заплашвал сина си В. да продаде жилището във
Варна, но детето е заявило категорично, че не желае да го продава. Отбелязало
е, че не желае да бъде с родителите си, защото се чувства застрашен от тях.
Изявил е желание да живее с баба си.
В доклада
за оценка на постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-ТХ-В/113 от 26.09.2022г., социалните
работници в отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“ –
Балчик са обсъдили подробно разговорите си с В., с майка му П., с баща му Р. и
с баба му Р. и са предложили спрямо детето да бъдат предприети мерки за закрила
по чл.23 и чл.26 от ЗЗкрД.
На
13.10.2022г. в дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Балчик е било проведено заседание на
мултидисциплинарен екип по „Координационният механизъм за взаимодействие при
работа в случаите на деца жертви или в риск от насилие“ с цел екипно обсъждане
на случая на непълнолетния В.Т.. Обсъден е социалния доклад от 13.10.2022г. На
срещата е присъствал и В.Т., който подробно е разказал за срещата с майка си и
баща си, проведена на 22.09.2022г., на която те са го притискали да продаде
апартамента си в гр.Варна. Детето още тогава е
споделило пред екипа много подробно и обстоятелствено как баща му го е заплашвал със смъртни заплахи,
обиждал и притискал с изнудвания, което
му е причинило нервна криза и опит за самоубийство. Посочил е, че не споделя
идеята на родителите му, че Р.Т. изцяло го е контролирала. Изявил е
самостоятелно желание да живее с баба си и е отговорил, че не получава нужната
подкрепа от родителите си. Разказал е, че основната тема на скандалите между
родителите му била фирмата, която притежават
и нейното финансово състояние, както и обвиненията им един към друг, че
се крадат взаимно. В. е споделил пред мултидисциплинарния екип, че друг повод
за скандалите на родителите му били и млади момичета, като е казал, че е виждал
в тях и наркотични вещества, тъй като някои от техните приятелки били
наркоманки. Посочил е, че това датира още когато е бил между 7 и 9 години.
Споделил е, че от 11-годишна възраст съветва
родителите си да се разведат, защото счита любовта им за „отровна“.
Заявил е, че сега го обвиняват за разпадането на брака им. Изразил е мнение, че
би желала да продължи да общува с родителите си само ако те се променят. Ако
продължават да го тормозят, не желае да общува с тях. Оплакал се е, че
родителите му са се опитали да го лишат от единственото нещо, което обича –
спорта, като са го заплашвали, че ще го настанят в кризисен център. На тази
среща, В.Т. е разкрил пред мултидисциплинарния екип, че посещава психолог от
няколко години, защото когато е бил на 11 години леля му, която е
диагностицирана с психично заболяване се е опитала да го убие. В протокола е записано изказването на класния
ръководител на В., който смята, че „нивото на развитие на детето е като за
11-12 клас ученик, ако не и за повече“.
По делото е
наличен и социален доклад №
СЛ/Д-ТХ-В/450-019/14.10.2022г., според който П.А. е поискала на 10.10.2022г.
със сина ѝ да работят специалисти от ЦОП-Балчик, но на проведената с него
среща на 14.10.2022г. той е отказал, като е заявил, че желае да продължи да
работи с психолога Е.С., с която има изградена добра връзка на доверие.
По делото е
приложена експертната оценка на Е.С. от Психологичен център „S.O.V.A.“, според която „Развитието на аналитичната и
логическа мисъл на детето надминава изискванията за възрастта. Способността му
за себерефлексия и обективен самоанализ е
впечатляваща.“. Психоложката счита, че В. е подложен на силен стрес от
враждебните семейни отношения между родителите му и от преживените в далечното
и близко минало травмиращи събития. Отбелязано
е, че детето се чувства спокойно и в безопасност в къщата на баба си и се радва
на разбиране, подкрепа и грижа от нейна страна.
Детето е
представило на 14.10.2022г. в дирекция „Социално подпомагане“ заявление с вх.№
СЛ/Д-ТХ-В/450-013, в което е поискало да живее с баба си в с.Р.,
тъй като с нея се чувства комфортно и в безопасност и тя му предоставя всичко,
то което има нужда. Във връзка с настаняването на В.Т. при баба му Р.Т. е
подадено от нея заявление с изразено съгласие вх.№ СЛ/Д-ТХ-В/450-015 от
14.10.2022г. и декларация по чл.24 от ЗЗкрД с вх.№ СЛ/Д-ТХ-В/450-012 от 14.10.2022г.
Съставен е
план за действие на МДЕ на КМ с №СЛ/Д-ТХ-В/450-010 от 13.10.2022г. за
преодоляване на стреса от преживяното, предпазване от бъдещи рискове от подобно
агресивно родителско поведение и гарантиране в най-голяма степен интересите на
засегнатото дете – В.Р.Т..
На
21.10.2022г. в дирекция „Социално подпомагане“ гр.Балчик е свикана мултидисциплинарна екипна среща на
координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца жертви
или в риск от насилие. На срещата е присъствал и В.Т., който е разказал за
инцидента на 20.10.2022г., когато в 21:15ч. майка му в пияно състояние е
нахлула в жилището в с.Р. след като счупила вратата
се нахвърлила върху баба му, влачила я от третия до първия етаж и я е удряла.
Докато В. се е опитвал да я разтърве, майка му го е дърпала. Той се обадил на
телефон 112 и е направил видео запис на насилието на майка му над баба му.
Когато полицаите дошли, майка му вече си е била тръгнала. След това дошъл и
баща му и започнал да го заплашва да изтрие видео клиповете от сцената на
насилие. Детето отново се обадило на телефон 112 и отзовалите се полицаи са
съставили предупреждение към Р.Т.. Пред екипа на дирекция „Социално
подпомагане“ – Балчик, В.Т. е споделил, че се страхува от майка си, която е
започнала да се алкохолизира все повече и повече и е започнала да пие от рано
сутрин. Видно от записаното в протокола, В.Т. е присъствал на срещата
самостоятелно и едва след като е напуснал помещението, е била поканена за
разговор неговата баба Р.Т.. Нейният разказ за насилието, упражнено от П.А.
вечерта на 20.10.2022г. съвпада с този на детето, което потвърждава истинността
на двата разказа. Също е споделила за
заплахите отправени от Р.Т. да не пускат жалби и В. да изтрие направения клип
на агресивното поведение на майка си П.. По думите на Р.Т., синът ѝ също се е оплакал от
проблемите на П. и я е завел при неговия психиатър д-р Александър Попов в гр.Варна. След прегледа, лекарят потвърдил пред Р.Т., че
бившата му съпруга има външни белези на алкохолизъм и е предложил лечение,
което П. отказала. Самият Р.Т. също е посещавал психиатъра д-р Попов от м.януари до м.април 2022г. във
връзка с остра хипохондрична криза. Участниците в
мултидисциплинарната екипна среща са се обединили единодушно около становището,
че в името на най-добрия интерес на В.Т.
с цел защита на живота и здравето му спрямо него трябва да бъде
предприета мярка за закрила по чл.26 от ЗЗакрД, като
детето бъде спешно настанено в семейството на баба му Р.Т..
Представен
е и доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-ТХ-В/121 от 21.10.2022г.
от служители на дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик, в който отново е
разискван сигнала подаден от В.Т. на 26.09.2022г. за инцидента на насилие,
упражнено от баща му на 22.09.2022г.
върху самия него, в резултат на което В. се е опитал да отнеме живота си с
газов пистолет в състояние на нервно разстройство. Описан е и случая на насилие на П. върху В. и Р.,
осъществено на 21.10.2022г. в притежаваната от Р. ***, където живее и В.. В доклада е направено заключение, че са
налице достатъчно основания за предприемане на спешни мерки за защита живота и
здравето на детето В.Т..
Социалните
работници са съставили план за грижи на дете, настанено в семейство на роднини
във връзка с настаняването на 21.10.2022г. на В. в дома на баба му Р.Т. ***. В
плана са включени грижи за преодоляване на психо-емоционалното състояние на
детето и недопускане на повече опити за самоубийство, както и за преодоляване
на стреса от преживяното с родителите си. Изготвен е и план за действие от
служителите на дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик, обхващащ неговите
всекидневни нужди, здравни и образователни потребности, психологическа
помощ и финансова подкрепа.
От
протоколите от проведените екипни срещи е видно, че В.Т. е присъствал
самостоятелно и след неговото изказване,
той е бил освобождаван от стаята и едва тогава е влизала баба му, което
опровергава твърденията на жалбоподателите, че при разговорите с детето
непрестанно е присъствала и бабата, поради което не можело да се разбере кои са
неговите и кои са нейните думи.
По делото
са налични и многобройни протоколи от проведени разговори между социалните
работници самостоятелно с В.Т., Р.Т., Р.Т. и П.А., от които е видно, че В. и Р.
са останали последователни в изявленията си, докато жалбоподателите Р. и П. са
проявявали пълна незаинтересованост и безотговорност към интересите на детето
си, което се потвърждава и от показанията
на социалните работници И. К. Д.и М.С. Б.,
снети в съдебното заседание на 24 ноември 2022г. по реда на чл.15 ал.4 от ЗЗакрД.
Приобщена е
докладна записка от началника на РУ – Балчик към ОД на МВР – Добрич, от която става ясно, че от проведените беседи
между полицаи и В. и Р. са получени сведения, че П. злоупотребява с алкохол и е
с нарушено психично състояние, което води до агресивното ѝ поведение. В
РУ – Балчик в началото на 2022г. е заведена жалба от П.А. срещу Р.Т. за проява
на агресия срещу нея. И към 25.10.2022г. /датата на докладната записка/ има
заведени в РУ – Балчик няколко жалби от П.
и Р. един срещу други, в които според полицейския началник има изтъкнати факти
за действия от страна на родителите, които поставят непълнолетния им син в риск
за живота му. От самия В.Т. има подадена жалба до РУ – Балчик с вх.№
240000-4184/27.09.2022г. срещу родителите му във връзка с възникнал семеен
скандал, в която има изложени факти за домашно насилие. Има подадена жалба и от
Р.Т. с вх.№ 240000-4184/27.09.2022г. относно възникнал инцидент, посочен и в
жалбата на В., както и в жалбата с вх.№ 240000-4480/12.10.2022г. срещу
родителите му.
От писмо с
вх.№ СЛ/Д-ТХ-В/450-040/31.10.2022г. на началника на РУ – Балчик към ОД на МВР –
Добрич е видно, че Р.Т. е предала в полицейското управление видео файлове и
снимков материал във връзка с възникнал на 20.10.2022г. инцидент на упражнено
върху нея и внука ѝ домашно насилие, които са били приобщени към
преписките, върху които се все още се работи.
Приложена е
и декларация по чл.24 от ППЗЗакрД от Р. П. А. – баба
на В. по майчина линия, в която отказва внукът ѝ да бъде настанен при
нея. Подчертала е, че другата му баба Р.Т. се грижи чудесно за детето и е
по-добре да бъде при нея, отколкото при родителите си.
Приложено е
уведомително писмо от началника на РУ-
Балчик при ОД на МВР – Добрич до дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик с
вх.№ СЛ/Д-ТХ-В/450-028/25.10.2022г. за предоставяне на полицейска закрила на В.Т.
във връзка с негово искане, постъпило на 21.10.2022г., за което е била издадена
заповед на началника на РУ-Балчик с № 240з-97/21.10.2022г., с която е била
предоставена полицейска закрила на детето.
Представено
е второ уведомително писмо от началника на РУ- Балчик
при ОД на МВР – Добрич до дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик с вх.№
СЛ/Д-ТХ-В/450-033/26.10.2022г. за предоставяне на полицейска закрила на
дете във връзка с искане на В.Т., подадено от него на 25.10.2022г. и
предоставена такава със заповед № 240з-112/25.10.2022г. на началника на РУ –
Балчик и решение за предоставяне на полицейска закрила, взето на заседание на
мултидисциплинарен екип, проведено на 21.10.2022г. в дирекция „Социално
подпомагане“ – Балчик.
Както при
първоначално образуваното пред Административен съд – Добрич дело, така и по
настоящото към писмо вх.№ 16833/10.11.2022г. е представено заверено копие от
заповед за незабавна защита №11 / 03.11.2022г., издадена от Районен съд гр.Каварна, с която на основание чл.18 ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие е предоставена мярка на закрила спрямо В.Р.Т., като
е забранено на неговите родители П.Ж.А. и Р.К.Т. да го доближават на разстояние
по-малко от 200 метра. Съгласно чл.19 от Закона за защита от домашното насилие,
заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има незабавно действие.
В тази връзка, настоящият съд е предупредил двамата жалбоподатели няколкократно с разпореждане и протоколно
определение, че не могат да присъстват лично в съдебно заседание, на което ще
бъде изслушан сина им В.Т..
Разпоредбата
на чл.15 от ЗЗакрД
повелява, че в съдебното производство детето се изслушва, ако е навършило
10-годишна възраст и това няма да навреди на неговите интереси. Не случайно
законодателят е приел формата на изслушване, а не на разпит като свидетел. Макар
и в списъка за призоваване В. да е посочен като свидетел, това е направено
поради техническите особености на съдебно-деловодната система, а не поради
качеството, което му се придава от чл.15 на ЗЗакрД. Нормата
на ал.4 на същия член изисква да осигури подходяща обстановка за изслушване на
детето съобразена с неговата възраст. Следователно, законодателят не е включил
като условие изслушването да бъде в съдебна зала и по време на съдебно
заседание, освен ако самото то не е жалбоподател. Разпоредбата на чл.15 ал.4 от
ЗЗакрД подчертава, че на изслушването и
консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ
специалист. Тоест, законът не поставя изискване на изслушването да присъстват
жалбоподателите – в случая, неговите родители. Изслушването можеше да бъде
осъществено и без да се насрочва открито съдебно заседание, в което да е
необходимо да присъстват родителите му. Не трябва да се забравя, че
възможността за изслушване на детето е предвидена в чл.15 от ЗЗакрД в съответствие с разпоредбата на чл.12 и чл.3 от
Конвенцията на ООН за правата на детето, която изисква оценка на най-добрите
интереси на детето, която да включва правото му на свободно изразяване на
своите възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно
по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава
значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето. Следователно,
Конвенцията за правата на детето на ООН предоставя възможност за изслушване на
детето в съдебната и административната процедура единствено и само с цел
охраняване на най-добрите интереси на детето, което е видно от Общ
коментар № 5 (2003 г.) на Комитета за правата на детето към ООН относно общите
мерки за изпълнение на Конвенцията
за правата на детето, точка 12 и Общ коментар № 12 (2009 г.) на Комитета за правата на детето към
ООН относно правото на детето на
изслушване, точка 2. Изложеното сочи, че изслушването на детето не трябва да
бъде свързано с отговаряне на въпроси, обслужващи линията на защита на майката
или бащата, защото както е отбелязано в чл.12 от Конвенцията за правата на
детето на ООН, правото на изслушване е свързано с правото
на детето да изразява своите възгледи
свободно по всички въпроси, отнасящи се до него.
С оглед на
цитираните законови разпоредби на ЗЗакрД и
Конвенцията на ООН за правата на детето /ратифицирана от България/,
законосъобразността на изслушването на В.Т. в съдебното заседание на 24 ноември 2022г.,
не се влия от обстоятелството, че за тази дата
неговата майка и жалбоподателка П.А. е била
редовно призована два дни по-рано, вместо три дни по чл.27а ал.4 от ЗЗакрД.
Иначе казано, изслушването
на детето в съдебната и административната процедура не е предвидено като
процесуална защита на интересите на родителите, особено в случай като настоящия, когато те
обжалват предприетите срещу тях мерки за
закрила на детето. В тази връзка, съвсем разумно и при съобразяване на
най-добрия интерес на детето, неговите родители не са присъствали и при няколкократното
му изслушване от мултидисциплинарния екип към дирекция „Социално подпомагане“ –
Балчик.
Освен това, в настоящия случай жалбоподателите са знаели още на 03.11.2022г., че не могат да приближават сина си на по-малко от 200 м,
предвид издадената срещу тях заповед за незабавна защита. Необходимо е да се
подчертае, че изслушването на детето беше реализирано по инициатива на съда, а
не по искане на жалбоподателите. И административно дело №2639/2022г. по описа
на Варненския административен съд, образувано във връзка с жалбата на П.А. е
било присъединено към настоящото на 21.11.2022г., когато вече е било проведено
първото заседание по това дело.
В
съответствие с правилата на чл.15 ал.4 ал.5 от ЗЗакрД,
при изслушването на В.Т. на 24 ноември 2022г. присъстваха социалните работници
от дирекция „Социално подпомагане“ гр.Балчик – М. С. Б.и И. К. Д., както и Р.Н.Т. – бабата на детето, при която е настанено. Социалният работник Ирена
Димитрова сподели, че в дирекцията са изгледали клиповете от вечерта, когато
жалбоподателката П.А. е нанесла побой над Р.Т. и служителите на дирекцията са
се опитали да разговарят с родителите на В., които обаче не са дали никакви
заявки за съдействие относно изясняване на случая. Предложението за включване в
социална услуга е било отказано от жалбоподателя Р.Т.. Последните разговори с
двамата жалбоподатели били изпълнени от тях със заплахи и обиди към социалните работници и към началника на
отдела „Закрила на детето“. Социалният служител Ирена Димитрова сподели, че при
разговорите с детето, в които е разказвало за побоищата между неговите
родители, то е изпадало в такива състояния, че е било необходимо търсенето на
лекарска помощ. Социалният работник подчерта, че дори само факта, че детето е
било свидетел на домашно насилие между родителите му го превръща автоматично в
жертва на такова. Разказва за нестабилното психично състояние на П.А., което е
имала при срещите със социалните работници включително за заплахите ѝ, че
насила ще накара В. да я уважава. Липсата на всякаква загриженост от родителите
към детето е направило силно впечатление на двете социални служителки.
В съдебното
заседание на 24 ноември 2022г. беше изслушана и Р.Т., която сподели, че П. е
напуснала къщата в с.Р. на 26.07.2022г. с помощта на
полиция. Отбеляза, че двамата жалбоподатели от години се познават с адв.С., който ги е представлявал и консултирал неведнъж във
връзка с дейността на фирмата им. Подчертава, че никога не е гонила П. и Р. от
къщата в с.Р., но те са я напуснали като са оставили В. да живее с баба си. При
изслушването на В., детето посочи в
залата адвокат С. и уточни, че той е присъствал и защитавал двамата му
родители, когато са били извикани и полицаите във връзка със случаите на
домашно насилие на родителите му над Р.Т..
Предвид
възрастта на В., съдът счете, че изслушването му може да бъде извършено в
съдебна зала на 24 ноември 2022г., за което беше съставен и съдебен протокол. С
разпореждане №14860 от 18.11.2022г., съдът е спазил изискванията на чл.15 ал.3
от ЗЗакрД като предварително е дал на детето В.Т. необходимата
информация, която да му помогне да
формира мнението си и го е уведомил за
евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение,
както и за всяко решение на съдебния орган. Детето заяви, че не се нуждае от
присъствието на психолога Е.С. и се чувства напълно спокоен и без нея. Пред
съда, непълнолетния В.Т. разказа подробно за трите си опита за самоубийство,
като при първия е бил едва на 7 години.
Причините били семейни скандали между родителите му, в които се е опитвал да ги
разтърве и е изпаднал в нервен срив. Сподели липсата на всякакво съчувствие от
страна на родителите му. Последният опит да сложи край на живота си, В. свързва
с психологически и физически тормоз от родителите си да продаде жилището, където прабаба му и прадядо му са го отгледали. Детето разказа с
големи подробности за инцидента на 22.09.2022г., когато след изнудване,
внушаване на вина /което също е форма на насилие/, заплахи и обиди, баща му се
е опитал да го принуди да се съгласи да продаде апартамента си. При думите на Р.Т.,
че синът му ще разбере „какво е загуба“, детето извадило газовия пистолет,
който носел със себе си и насочил дулото в слепоочието си. Баща му се опитал да
издърпа оръжието и тогава то гръмнало извън отворената врата на автомобила. В
пистолета е имало само един патрон. След изстрела детето се строполило извън
колата на земята и изпаднало в агония. Баща му Р.Т. /единия от жалбоподателите/
го оставил да лежи в калта и тръгнал с колата. Когато се посъвзел В. тръгнал
към къщата на баба си и щом тя го видяла веднага се обадила на Бърза помощ и на
полицията. По същото време дошли и родителите му и започнали да нагрубяват Р.Т.
и да я удрят. Тя се опитала отново да звънне на полицията, но Р.Т. взел
телефона ѝ и го разбил в стена. Детето сподели, че е изпаднало в шок, но
е успяло да запази този телефон като
доказателство. Полицията отново е била повикана и родителите на В. си тръгнали.
Отново подчерта за липсата на съчувствие към него от страна на родителите му
при вида на неговото емоционално разстройване от видените гледки на насилие. Два дни по-късно двамата
жалбоподатели отново дошли в къщата в с.Р., и тогава
са присъствали и други хора, които са били поканени нагости от баба му. П. и Р.
са се опитали да се настанят насила в къщата и отново била извикана полиция. Физическият
тормоз на родителите му бил заменен с психологически по телефона с отправени
към В. заплахи, че може да им се случи нещастен пътен инцидент с него и баба
му, от който няма да се събудят. В тормоза към детето, родителите въвлекли и съседи /чиито разпит като свидетели
в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя беше поискан от неговия пълномощник/,
които да следят постоянно В. и баба му и да докладват, което улеснявало П. и Р. в упражняването на
телефонно насилие върху детето им. Непълнолетното дете разказа и за спорта,
който тренира и му носи удоволствие, удовлетворение и спокойствие, както и за
ужасните опити на родителите му да го спрат от тренировки включително и чрез
скандали с неговите треньори. Детето се оплака, че баща му е взел компютъра му
и е спрял достъпа до Интернет, което го
е възпрепятствало да довърши училищен проект.
В. заяви, че след издаване на заповедта за незабавна защита срещу
родителите му, не поддържа контакт с тях. Преди това е общувал с тях, но повече
с майка си. Описа майка си като
алкохоличка, която пие по почти литър на ден алкохол, което определя като тежък
алкохолизъм. Сочи я като съучастник на баща си в унищожението на психичното му здраве. Отбеляза, че не иска
да контактува с нея. Обвинява я за нахлуването в дома на баба му, за нанесения
побой над Р.Т. на 20.10.2022г., от който момент В. се е убедил, че отношенията с двамата му
родители „са обречени на провал“. Определи, че и двамата му родители не са на
ниво „нормален родител“ и категоризира отношенията си баща си като „мъртви“ от
доста време. Изтъква, че от поведението на родителите си, си прави извода, че
„те не искат сина си, не искат личността, която да ги цени, уважава и обича“. Сподели,
че са го заплашвали с изразите: „Ще те вържа, докато не се съгласиш да си
коригираш мисленето!“. Подчерта, че не желае да контактува и с баща си, защото
казаното за майка му с още по-силно се отнася и до него. На въпроса на адв.С. дали е вярно, че психоложката Е.С. е казала на В. да
бъде егоист и да не търси родителите си, детето отговори, че това е цитат,
изваден от контекста. Психоложката С. му е казала да мисли повече за себе си,
отколкото за другите, защото години наред В. е търпял домашното насилие между
родителите му и е страдал от опасността в побоите им те да не се убият един
друг. В. убедително заяви, че никой не се е намесвал в поведението му спрямо
неговите родители. Отхвърли твърдението им, че баба му му „дърпа конците като
кукловод“ и че е „с промит мозък“. Заяви, че ако трябва на теста на Тюринг би се подложил за да докаже, че има собствено съзнание
и говори от свое име, а не от нечие друго. Подчерта, че нежеланието му да
контактува с родителите си произтича от него самия, напълно осъзнато е и не му
е внушено от никого. На въпрос на адв.С., В.
отговори, че заедно родителите му са изключително опасни, а поотделно са на
ниво на „среден престъпник“, защото баща му му е причинил какво ли не. Майка му
е демонстрирала, че може да нахлуе насила в чужд дом и да упражни насилие за да
получи това, което иска. Определи майка си като „изключително опасна“. Оплака
се, че го изнудва, иска да го превъзпита и да го накара да прави каквото тя
поиска от него. Сподели, че баща му няколко пъти му е казвал: „Искам да
издъхнеш!“. Характеризира и двамата си родители като „крайно опасни“ за него. Сочи,
че преди години ги е считал за опасни за него в определени състояния, докато
смята, че вече те са в „постоянна ярост 24/7, която не стихва, каквото и да се
прави“. Не се чувства комфортно с тях и затова е поискал ограничителна заповед,
която да им забрани да го доближават. Детето разказа, че родителите му
доброволно са напуснали дома в с.Р., който е
собственост на баба му Р.Т.. Двамата жалбоподатели са казвали неведнъж, че не
искат да се върнат там, но въпреки това баща му е идвал за да ползва пералня,
да се храни. Смята, че родителите му
търсят в този дом само материални
облаги.
В
протоколите от екипните срещи са записани мненията на различни специалисти,
познаващи В., които смятат, че в своето развитие той надминава възрастта си. За
надхвърлящия възрастта интелектуален капацитет на В., споделя и психоложката Е.С.
в свое доклад пред социалните работници. При разговора с детето в съдебното
заседание на 24 ноември 2022г. съдът също се увери във високия му интелект,
който е необичаен за децата на неговата възраст. В своите изказвания по делото
самите жалбоподатели чрез пълномощниците си признават, че В. е достатъчно
голям. Следователно, по делото са налице безспорни доказателства за умствената
и интелектуална зрялост на В., които
оборват твърденията на
жалбоподателите, че той не може да
разсъждава самостоятелно и изговаря
единствено внушенията на баба си. Не трябва да се забравя, че при
изслушването му в съдебното заседание на 24 ноември 2022г. В. е на 15 години и
9 месеца, т.е. на възраст, която позволява самостоятелно мислене и той самия
показа неоспорими умения за ясно, логично, последователно, аналитично и разбираемо изказване.
Завидна е
активността на дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик през 2022г. във връзка
със защитата правата и интересите на непълнолетния В.Т.. Предприетите действия
са описани в таблица за развитие на случая от стр.200 до стр.207 по адм. дело
№676/2022г. по описа на Адм.съд гр.Добрич,
преди изпращането му по компетентност на Административен съд гр.Варна. Държавата,
обаче, е длъжник на децата - жертви и в
риск от домашно насилие, тъй като не е предприела мерки чрез своите институции
още при първия опит за самоубийство на В., когато е бил едва на 7 години и е
бил жертва на домашно насилие в ролята си на свидетел на физическо насилие
между неговите родители. Той е останал незащитен от държавата и при втория си
опит за самоубийство на 11-годишна възраст, отново поради същата причина –
свидетел на скандали и физическа саморазправа между неговите родители и поради
това самия той според международните стандарти се приема като жертва на домашно насилие. В държавите със
засилена закрила на децата, подобни инциденти щяха да бъдат веднага
регистрирани и вероятно щяха да доведат до извеждане на детето от семейната
среда на родителите му в много по-ранна възраст и самите родители отдавна щяха да бъдат лишени
от родителски права.
Въпреки, че
по делото има писма от различни институции, че не разполагат с данни за
регистрирано в миналото насилие върху детето, съдът счита, че са достатъчни сведения
/дадени и от психолог/ в т.ч. и
изказванията на В. в административната и в съдебната процедура, установяващи психическо и физическо насилие на майката и
бащата върху сина им през м.септември и м.октомври 2022г., за да се приеме, че съществува риск за
живота и здравето на детето. Отделно от това, висшия интерес на детето изисква
неговата незабавна защита дори само при възникнало съмнение за упражнен върху него тормоз, като съгласно
международните норми свързани с правата
на детето, в тежест на родителите е да докажат, че се грижат добросъвестно за
неговото физическо и психическо здраве и развитие.
Въз основа
на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При
преценката на законосъобразността на оспорената заповед, съдът смята, че трябва
да се вземе предвид висшия интерес на детето, защитен в чл.3 от Конвенцията на
ООН за правата на детето и развит в Общ коментар №14 (2013) на Комитета по правата на детето към ООН
относно най-добрия интерес на детето като първостепенно съображение. Винаги,
когато трябва да се вземе решение, което засяга конкретно дете, процесът на
вземане на това решение трябва да включва предварителна оценка на възможното
въздействие /положително или отрицателно/ на решението върху съответното дете.
Тоест, оценката за въздействието на решението и определянето на най-добрите
интереси на детето са част от съдебната проверка за материалната
законосъобразност на оспорения административен акт.
„Висшият интерес на детето“ се определя като съвкупност от обстоятелства, сред които
възраст, степен на зрялост на детето, роля на семейството, социални и културни
норми и очаквания, както и индивидуалната история и преживявания на детето.
Разбирането за това какво представлява най-висш интерес на детето силно се
различава в различните общества и дори вътре в тях. Следователно, висшият интерес на детето не представлява
обективен факт. Въпреки, че не може да се приложи универсално определение на „висшия интерес на
детето“, отнасящо се до всяко дете във всякакъв контекст, може ясно да набележат
групи от съображения при определяне на на висшите интереси
на детето, в т.ч.: 1. Всяко едно
действие или решение, имащо за цел да съдейства за висшия интерес на детето,
трябва: да се фокусира върху прилагането на правата на детето от едноименната
Конвенция на ООН; да отчита собствените възгледи на детето; да възприеме холистичен подход при боравенето с всички права; както и да
отчита както краткосрочните, така и дългосрочните интереси. 2. В случаите когато различни права
влизат в конфликт или конкуренция помежду си, като например правото на детето на съвместен живот с родителите му и правото му на социално, духовно и морално
благосъстояние, на физическо и умствено
здраве, висшият интерес на детето
трябва да има ролята на междинен принцип. При възникнали конкуриращи се помежду си претенции между
родители и деца, трябва преди всичко да
се вземе като принципна рамка правото на
детето на закрила, правото му да формира собствени възгледи по въпроси, които
се отнасят до него самия и правото му да води пълноценен и достоен живот в
условия, които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и
улесняват активното му участие в обществото.
Разделянето на детето от родителите му е
допустимо съгласно чл.9 от Конвенцията за правата на детето, когато това е
необходимо за неговия висш интерес. Прекият контакт на детето с двамата
родители също може да бъде ограничен, съгласно цитираната международна норма,
ако това се налага от висшия интерес на детето и най-вече в случаите на
упражнено насилие – физическо или психическо, което в Конвенцията е наречено с
общия термин „малтретиране“. В настоящия казус, събраните данни за упражнено
домашно насилие в различни форми – физическа и психическа потвърждава
основанието за разделяне на детето от родителите и ограничаване на контакта им
с него.
Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателите, че не е взет предвид техния развод, тъй като разпоредбата на
чл.18 от Конвенцията на ООН за правата на детето, вменява и на двамата родители
обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, като неговите висши
интереси трябва да са тяхна основна грижа. Нито един от двамата жалбоподатели
не доказа, че упражнява родителските си права по добросъвестен и благонадежден
начин в името на добруването на детето им.
Отново наблягайки на висшия интерес на
детето, чл.20 от Конвенцията сочи, че детето може да бъде лишено временно или
постоянно от семейната среда на родителите му, когато това се налага с оглед
защитата на висшия му интерес. Държавите – страни по Конвенцията /включително
България/ трябва да осигурят всякакъв вид закрила на детето и да възпрепятстват
всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба,
липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация,
включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си
или на единия от тях. Както от текста на чл.19 от Конвенцията за правата на
детето, така и от общите коментари на Комитата на ООН за правата на детето по прилагането ѝ, става ясно, че
„липсата на грижи“, „небрежно отношение“ и дори пасивната роля на детето като
свидетел на домашна агресия между родителите му са форма на насилие и
представляват грубо нарушение на неговите
права, гарантирани от международното публично право.
Следователно, целта на
понятието „най-добрите интереси на
детето“ е да се гарантира
както пълното и ефективно ползване с всички признати в Конвенцията
права, така и неговото физическото,
умственото, духовното, моралното, психологическото и социалното развитие (Общ
коментар № 5, точка 12 на Комитета за правата на детето към ООН).
Връщайки се към националния Закон за закрила на детето, в неговия
§1 т.5 от Допълнителните разпоредби е дадено определение на понятието
„най-добър интерес на детето“ и той включва преценка на: а) желанията и чувствата
на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
При наличие на конфликт между родителите,
който поставя детето в риск, критериите за най-добрия интерес на детето трябва
да бъдат разглеждани през призмата на: 1) Емоционалните връзки между детето
и другите членове на семейството; 2) Интересите на родителите и
отношението им към детето; 3)
Желанието на родителите дадени отношения да бъдат продължени; 4) Поведение на
всеки от родителите; 5) Семеен статус (женени или разведени); 6) Доходи; 7)
Социален статус и заобикаляща среда; 8) Родителския капацитет на двамата
родители и годността им да отглежда
дадено дете.
От значение за законосъобразността на
мярката за закрила на детето по чл.25 ал.2 във връзка с чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗакрД – извеждане извън семейството му и настаняване в
семейството на роднина, е преценката за психичното състояние на родителите,
способността им да задоволяват физиологичните потребности на детето от храна,
дом, дрехи, потребността му от образование и спорт, здравеопазване,
емоционалната връзка с детето им, а именно способности им за съчувствие,
подкрепа, да оказват разбиране и внимание, обич и грижа. Паралелно с това се
изследва и капацитетът на всеки от родителите да познава детето си - неговите преживявания,
нужди и интереси. В обобщение, определянето на „най-добрия интерес на детето“, включва в себе си едно цялостно и по-пълно изследване
на самия родителски капацитет.
От всичко казано до тук и от материалите
по делото, е видно, че жалбоподателите като родители на В. нямат постоянни
доходи и финансово са зависели през годините от техните родители /баби и
дядовци на детето/. За това свидетелстват и техните признания за прекъснати
контакти между жалбоподателката П. и нейните родители, поради отказа им за
парична подкрепа, както и скандалите
между двамата жалбоподатели /бивши съпрузи/ относно финансовото състояние на
общата им фирма. Физиологичните потребности на детето са поети от баба му Р.Т..
Емоционалната връзка на жалбоподателите с детето им е разрушена в следствие на
упражненото от тях насилие през м.септември и м.октомври 2022г. и преди това е била разрушавана
постепенно от тежките им скандали и побои. В.Т. няколкократно в изявленията си
пред социалните работници и пред съда е подчертал, че родителите му не
проявяват към него съчувствие като даде конкретни примери с изрази и
действия на майка си и на баща си.
Детето подчертава многократно, че те не
проявяват към него подкрепа, разбиране, внимание, обич и грижа. Не само, че не
се интересуват от неговите преживявания, нужди и интереси, но и са се опитали
да ги принизят чрез грубост, скандали, заплахи и изнудване. Опитали са се да го
лишат от спорт, който знаят, че носи удоволствие и радост на детето им. Проявите
на насилие, в което са въвличали през годините като очевидец техния син са му
причинили тежки емоционални кризи и опити за самоубийство. По делото има данни,
че майката страда от алкохолизъм, а бащата е бил с тежко хипохондрично
разстройство, като и двамата са посещавали и са се лекували при психиатър. В същото време от доказателствата
по делото, става ясно, че детето е имало силна емоционална връзка със своите
прабаба и прадядо, които са го отгледали. Понастоящем има неразривна
емоционална връзка с баба си и дядо си по бащина линия. Полицейските доклади за
упражнено от родителите насилие говорят за липсата на желание от тях за
продължаване на отношенията им с В.. Подчертан е техния стремеж за материално
облагодетелстване от продажбата на апартамента, който детето притежава и
осъществения за постигането му тормоз върху В.. Двамата родители са разведени,
като бащата Р. е затвърдил пред социалните работници своята пълна
незаинтересованост към детето В.. Подобна липса на родителска отговорност е
проявила и майката П. по време на административната процедура по издаване на
обжалваната заповед, което е документирано в протоколите на социалните
работници от проведените с нея разговори. Изложеното навежда към заключението
за отсъствие на родителски капацитет у двамата жалбоподатели предвид
горепосочените обективни критерии.
Отделно от липсата на родителски капацитет
за отглеждане поотделно на детето им В., трябва да бъдат взети под внимание и
неговите желания и чувства, които са изразени по категоричен начин както в
административната, така и в съдебната фаза, а именно: детето смята, че
родителите му са изключително опасни за него и не желае да контактува и да
живее с тях. Неговата възраст – 15 години и 9 месеца и умствената му зрялост
/която се споделя от неговия класен ръководител, от психолога, от социалните
служители и от съда/ позволяват да се приеме, че желанието му да живее с баба
си Р.Т. е осъзнато, както самия В. подчертава и взето от него самия
самостоятелно. От значение за психичното и емоционалното му състояние са и
преживяванията на детето от миналото, свързани с побоища между родителите му,
които са го карали да се чувства в безизходица, в безпомощност и в отчаяние. Трите
опита за самоубийство на детето говорят за огромна душевна вреда, която родителите вече са му нанесли, а техните прояви на психически и физически
тормоз и насилие насочват към извода, че тяхното поведение представлява
опасност за детето. Заповедта за незабавна защита срещу
родителите, издадена по искане на детето В. изключва тяхната способност да се
грижат за него.
Настаняването на детето в семейството на
баба му Р.Т. не представлява съществена
промяна на обстоятелствата, защото по думите на В., той е бил отгледан
от прабаба си и от прадядо си, а след тяхната кончина, грижите за него са били
основно от баба му и дядо му по бащина линия. Последицата, която се очертава от
извеждането на В. от семейството на майка му и семейството на баща му е изцяло
благоприятна, защото както самия той подчертава при баба си Р.Т. се чувства в
безопасност, получава обич и грижи и всичко,
от което има нужда.
Казаното формира извода, че съдебното
решението трябва да бъде изцяло съобразено с мнението и желанието на детето,
които в дадения случай напълно съвпадат с
неговия най-добър интерес, според обективните критерии, по които бяха изследвани по-горе.
Изложеното навежда към заключението, че
обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон,
защото кореспондира с висшия интерес на детето В.Т.. По делото се доказаха
основанията за издаването ѝ: детето е било подложено на насилие от своите
родители и е съществувал риск за неговия живот и здраве при съжителстването му
с всеки един от тях. Издаваните заповеди за осигуряване на полицейска закрила и
заповедта за незабавна защита не са достатъчни за да осигурят благосъстоянието
на детето и неговата закрила от родителите му, поради което съвсем законосъобразно
се е наложило издаването на заповедта по чл.27 от ЗЗакрД
във връзка с чл.33 ал.1 от ППЗЗакрД. В хода на
съдебното производство не бяха установени съществени нарушения на
административно-производствените правила, дори напротив, ответникът чрез своите
служители е изследвал обстойно фактическата обстановка, като е спазил
изискванията на чл.35 от АПК, направена е и обстойна преценка на най-добрия
интерес на детето, предприети са адекватни действия и мерки. Самата заповед е
издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗЗакрД и в изискуемата форма. Съдържа нужните реквизити –
фактически и правни основания, а мотивите ѝ са пространно изложени, както
в нейното съдържание, така и в целия материал на административната преписка. Жалбоподателите
не успяха да опровергаят констатациите на административния орган за наличие на
риск за живота и здравето на В. от страна на двамата му родители и не доказаха,
че са полагали нужните грижи за детето си с оглед защитата на неговия висш
интерес и на неговите права.
В обобщение, жалбите на Р.К.Т. и на П.Ж.А. са неоснователни и недоказани.
Липсват основания за отмяната на обжалваната от тях заповед
№
ЗД/Д-ТХ-В-023/21.10.2022г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Балчик.
При този изход на делото,
ответника щеше да има право на разноски, ако беше представляван от юрисконсулт
или адвокат.
Мотивиран от горното и на
основание чл.27а от Закона за закрила на детето, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Р.К.Т. и на П.Ж.А. против заповед № ЗД/Д-ТХ-В-023/21.10.2022г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Балчик.
Решението може да бъде оспорено с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: