Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря Ивелина Вълчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 627/2020 г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от
Г.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против Д.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация 127, ал. 2 от СК за определяне на местоживеенето на детето Ж.Г.Ж.; за предоставяне на родителските
права спрямо детето и определяне на режим на лични отношения на майката с
детето.
В исковата молбата са изложени следните
обстоятелства:
Ищецът твърди, че
през 2005 г. заживели с ответника на семейни начала, от което съжителство имат
едно дете - Ж.Г.Ж., ЕГН **********, роден на *** г. Живели при неговите
родители в гр. Д. в сговор и сравнително добре, като и двамата полагали грижи
за детето с помощта на родителите му. През 2016 г. възникнали първите
разногласия между тях. Ответникът напускала без видими причини жилището, в което
живеели и отсъствала продължително време. През юли 2017 г. тя напуснала
окончателно жилището, в което живеели и той не я е виждал оттогава. Казали му,
че живее в гр. П.. В нейно отсъствие грижите за детето се полагали изцяло от
него с помощта на родителите му. Твърди, че
работи и осигурява един спокоен живот за детето им. При него и родители
му то се чувствало добре, било обгрижено и напълно задоволено. Между него и
детето имало изградена връзка. При него то се чувствало защитено и спокойно.
Посещавало редовно училище. Твърди, че не е лишавал детето от контакти с майка
му. Чували се по телефона.
Предвид
гореизложеното, моли
съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на
детето Ж.Г.Ж.
да бъде при него на адрес: гр. Д., област Варна, ул. ***, както и
да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето.
Моли не бъде
присъдена издръжка от майката Д.А.С. в полза на детето.
Моли да бъде определен следният режим
на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа събота от
месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в неделя и тридесет дни през ваканцията,
когато майката е в отпуск.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Препис от същата с приложенията е връчен на ответника лично
на 10.04.2021 г.
В съдебно
заседание ищецът, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа
исковете и моли съда да ги уважи изцяло. Ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
В съдебно заседание се явява представител на Дирекция
„Социално подпомагане” – П.. Становище на Дирекция ”Социално
подпомагане” – П. е изразено в представен по делото социален доклад.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното и прието по делото като
писмено доказателство - удостоверение за раждане на Ж.Г.Ж., издадено въз основа
на акт за раждане № I-2174/18.10.2007 г. от Община Варна,
както и от служебно направена справка в НБД „Население” се установява, че
детето е родено на *** г. от родители Д.А.С. –
майка, и Г.Ж.Г. - баща.
Според представените по
делото социални доклади /л. 46 и л. 50/, изготвени от Дирекция социално
подпомагане – П. и Дирекция ”Социално подпомагане” – П., след раздялата на
родителите детето не е пожелало да тръгне с нея. Самата тя от години живеела на
семейни начала с друг мъж в дома му в гр. П.. Тя и съжителят и искали детето да
живее при тях, но то не одобрявало това. Майката е твърдяла пред социалните
работници, че не е прекъсвала емоционалната връзка с детето, че се чували
ежедневно по телефона, че изпълнявала негови желания, като му купувала всичко,
което той пожелае – дрехи, обувки, маратонки, ховърборд, часовник. Погрижила се
и за първия учебен ден на детето. Всеки месец му изпращала по 60 лева.
Осъзнавала, че това което прави за детето е много малка част от това, от което
то се нуждае. Пред социалните работници е посочила, че към момента основни
грижи за детето се полагат от неговия баща. Домът, в който живее майката
представлява къща на два етажа, с добри хигиенно - битовите условия. Майката не
работи, а отглежда малкото си дете,родено през месец април 2021 г. съжителят и
работи. В доклада е посочено, че майката скоро е заминала за Германия. Преди
заминаването си същата е споделила, че разполага с възможности да се грижи за
детето, ако родителските права бъдат предоставени на нея. Социалните работници
са установили привързаността на майката към детето и желанието ѝ да го
отглежда в нейното семейство. При проведеното социално проучване от социалните
работници от ДСП – П. същите са изяснили, че срещите между майката и детето са
редки, тъй като същата отглежда малко дете. Двамата обаче се чували ежедневно
по телефона. Бащата също е заживял на семейни начала с друга жена, която имала
дете на 12 години, което се отглеждало от своите баба и дядо. Детето Ж. се
отглежда от своя баща с помощта на родителите му. Детето и останалите членове
на семейството са добро общо здравословно състояние. Въпреки че не били
допуснати в жилището, в което живее детето, поради служебна ангажираност на
бащата извън града, социалните работници посочват, че видимо то е в добро
техническо състояние. Представлявало двуетажна къща, в която Ж. имал
самостоятелна стая на втория етаж. Бащата работи. Семейството има близки и
роднини на територията на гр. Д., с които е в добри взаимоотношения. Посочва
се, че Ж. е записан през учебната 2020/2021 г. в седми клас в СУ „Св. Климент
Охридски” - гр. Д., като редовно посещава учебните занятия и се справя
сравнително добре с усвояването на учебния материал. От страна на социалните
работници е установена привързаността на детето към неговия баща, и желанието
му той да го отглежда. Бащата е заявил, че никога не е ограничавал контактите
на детето с неговата майка и че мнението му е, че Ж. трябва да поддържа добри
взаимоотношения и с двамата си родители. В социалния доклад изрично е уточнено,
че информацията е получена от проведен с бащата телефонен разговор, поради
което социалните работници не са в състояние да изразят становище относно
родителския капацитет на бащата.
В съдебно заседание социалният работник
заяви, че бащата полага нормални
грижи, за нормалното израстване на детето. Същият съжителства с жена, която има
непълнолетно дете. Ж. споделил със социалния работник, че отношенията им с тази
жена са добри. При проучването е установено, че детето е привързано към майката
и бащата.
При изслушването на детето в съдебно
заседание, същото посочи, че живее с баща си от 2017 г., когато майка му
заминала за П.. Чувал се с майка си всеки ден. Заяви, че има възможност, но
няма желание да отиде при майка си, въпреки че се разбира с мъжа, с когото тя
живее. Преди майка му идвала да го види веднъж на 2-3 месеца, изпращала пари,
но сега не било така, тъй като имала малко дете и нямала възможност. Твърди, че
посещава редовно училище, а когато обучението им протичало онлайн разполагал с
необходимата техника, за да бъде в час. С жената, с която живеел баща му и с нейния
син се разбирал добре. Тя се грижела за него. Баба му също помагала на баща му
в отглеждането му. когато споделял с баща си, той го съветвал как да постъпи.
При
изслушването бащата заяви, че няма затруднения в грижите за Ж.. Работата му
била целогодишна и заради Ж. се прибирал поне от септември месец да са заедно.
През това време бил на повикване и работел на частно. Твърди, че жената, с
която живее, еднакво се грижи за нейното и неговото дете. Майка му също живеела
при тях. Тя била в добро здравословно състояние и той можел да разчита на нея
за грижите за Ж.. Детето било добре със здравето. Класният ръководител засега
не му се е обаждал, за това че има някакви проблеми с Ж.. Детето ходело редовно
на училище и се учило сравнително добре. Посочва, че след като завърши училище
го вземал със себе си на ****, на море. Подбирал контактите му с определени
негови приятели. Детето засега го разбирало и се съгласявало.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според
нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат
да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от
районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 от СК.
Производството
по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от
закона материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127,
ал. 2 от СК не поражда последици, които засягат /отричат или признават/
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването
им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне
охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както
в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес.
Спорната съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се
даде възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост,
каквито са тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на децата и
държавната политика за осъществяването ѝ.
Отношенията между родители и деца имат важно
значение, както за семейството и всеки един от членовете му, така и за
обществото. При намеса в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът
следва да отчете всички обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че
постановеният от него съдебен акт да защити в най – голяма степен интересите на
децата. Тези отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на
развитие на едно нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него
задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да
преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е
нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за отглеждането и
възпитанието на децата в по – голям обем и упражняването на родителските
функции.
От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че за детето ж. се полагат грижи, които отговарят
на потребностите му и че бащата притежава необходимия родителски
капацитет. Пред социалните работници ответникът е изразил желание и готовност да
полага грижи за детето, но не се противопоставя упражняването на родителските права по отношение на Ж. да бъде предоставено
на бащата, както и да бъде определено местоживеенето му при бащата на посочения
в исковата молба адрес, предвид обстоятелствата, че след раздялата на
родителите, детето изразило желание и е останало да живее при баща си. Такова е и желанието на ищеца, който може да разчита на помощта на
своите родители и на жената, с която съжителства в грижите за неговото
отглеждане. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
разколебават съда, че това е в интерес на детето, то родителските права следва
да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като местоживеенето на детето
да бъде определено при него.
При
предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия родител,
съдът следва да определи и режим на лични контакти на децата с другия. Режимът
на лични отношения следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи
потребността на децата и от двамата родители. В решение № 217 от
27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на ВКС, IV г.о. се сочи, че
желанието на родителите и децата по въпроса за упражняването на родителските
права и режим на лични контакти не са задължителни за съда. Предвид конкретните данни по делото, че майката
полага грижи за друго малолетно дете и че е заминала за Германия, като
контактите със сина ѝ се свеждат само до разговори по телефона, макар и
ежедневни, съдът намира, че подходящ би
бил следния режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа събота и неделя от
месеца - от 10.00 часа в събота до 12.00 часа в неделя, тридесет дни през
лятната ваканцията, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, по два дни с преспиване за Коледа и Нова
Година, както и по всяко друго време, по взаимна уговорка
между родителите.
Разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК предвижда при определяне
местоживеенето на детето, режима на упражняване на родителски права и лични
контакти, съдът да се произнася и по въпроса за издръжката на детето, дори
такава да не е поискана, както в настоящия случай. Въпросът за размера
на издръжката на детето не е спорен между страните по делото.
Същата следва да се определи с оглед разпоредбите на
чл. 142 и чл. 143 от СК.
Задължението
за издръжка на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на неговото раждане, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК
те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи – чл.
142, ал. 1 от СК, като минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете през 2021 г. е в размер
на 162.50 лева месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2
от ПМС
№ 331/26.11.2020 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, в сила от 01.01.2021 г. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес на децата, съобразно
възрастта и потребностите им, гарантира стабилност в ежедневието им и
съответства на доходите на родителя.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят съобразно обикновените условия за живот за
тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Другият
критерий е възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер съдът
отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали
последното има задължение към други лица.
С биологичното израстване на
детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло, съпътствани от
здравни, образователни, социални потребности, спортни занимания и др., за
задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към момента
детето Ж. е на 13 години, същото е ученик, което означава, че детето се намира във възраст, в
която расте и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, учебни
материали и пособия. Изброените потребности на детето са обичайните за неговата
възраст, като няма данни същото да има специфични нужди. В Конвенцията за правата
на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС
от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991
г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен
стандарт, съответстващ на нуждите за неговото физическо, умствено, духовно,
морално и социално развитие. Следователно съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени,
духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитието
на детето. Съдът отчита и факта, че понастоящем икономическата обстановка в
страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на стоките и
услугите, като темпът на нарастването им е устойчив.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 от СК
задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им
задължение да се грижат за децата си. Според задължителните разяснения
в т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд,
възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. В тази връзка следва да се отчете
фактът, че ответникът е в трудоспособна възраст, в която би следвало да
осъществява трудови функции с цел да осигурява издръжката на малолетното си дете. От доказателствата по делото се
установява, че майката не работи, тъй като отглежда
невръстно дете, родено от друга връзка. Това обаче не я освобождава
от задължението ѝ да издържа детето Ж., така както бащата,
който също живее и работи в условията на финансова криза, и полага усилия, за
да издържа детето им. По делото има
данни, че преди раждането на детето от настоящата си връзка, майката е купувала
желани от сина си вещи, както и е превеждала всеки месец по 60 лева на сина си.
Същата обаче сама е заявила пред социалните работници, че това съвсем не е
достатъчно за пълноценното задоволяване на всички потребности на детето. При
изслушването детето откровено разказа, че преди майка му е изпращала пари, но
вече не е така. Тъй като понастоящем майката не полага никакви грижи за детето,
а фактически всички грижи са поети от бащата, то тя следва да бъде задължена да
поеме част от финансовата издръжка на детето. Същевременно, следва да се
отчете, че майката не работи, тъй като отглежда друго малолетно дете. При определяне на възможностите за заплащане на
издръжка не следва да се имат предвид други парични задължения на родителите,
извън задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с
разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от СК и чл. 141 от СК. В случая по делото не
е спорно наличието на друго задължение на майката да се грижи и издържа друг
свой ненавършил пълнолетие низходящ.
Бащата работи, като
по делото не е установен размерът на месечното му трудово възнаграждение, но е
установено, че същият няма задължения за издръжка към други свои непълнолетни
низходящи. Ето защо съдът приема, че месечният му доход от трудово
възнаграждение е в размер поне в рамките на минималната работна заплата за
страната, която за 2021 г. е 650 лева. Същият,
независимо от обстоятелството, че полага непосредствените грижи за детето, също
има задължение да го издържа.
При
съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната,
пазара на работна ръка и размера на минималната работна заплата през 2021,
предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при
съобразяване на нуждите и благополучието на малолетното дете, съдът намира, че
към 2021 г. за задоволяване на потребностите на детето общият размер на
необходимата месечна издръжка, дължима от бащата и майката, е в рамките на около
400 лева.
Същата следва да се разпредели като 165 лева от тях се следва да се заплащат от
майката, а остатъкът да се поеме от бащата. Посоченият размер
на издръжката е реален с оглед възрастта и потребностите
на детето, както и същите са във възможностите на всеки
здрав родител, който желае да работи и да участва в грижите за детето си.
Ето защо
майката следва да бъде осъдена да заплаща на малолетното си дете, чрез неговия
баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 165 лева, с падеж до
10-то число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на
настоящото решение до настъпване на законови основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
На основание чл.
242 ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта, с която се уважава иска за присъждане на
издръжка.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Ж.Г.Ж., ЕГН **********,
роден на *** г.,
на бащата Г.Ж.Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Ж.Г.Ж., ЕГН **********
при бащата Г.Ж.Г.,
ЕГН **********,
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с детето Ж.Г.Ж., ЕГН **********, както
следва: всяка първа събота и
неделя от месеца - от 10.00 часа в събота до 12.00 часа в неделя, тридесет дни
през лятната ваканцията, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, по два дни с преспиване за Коледа и Нова Година, както и по всяко друго време, по взаимна уговорка между родителите, като при
осъществяване на режима на лични отношения взима детето от дома на бащата и го
връща там.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на
малолетното дете Ж.Г.Ж., ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител Г.Ж.Г., ЕГН ********** месечна издръжка
в размер на 165 лева /сто шестдесет и пет лева/, с падеж до 10-то
число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на настоящото
решение до настъпване на законови основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС – П. сумата в общ размер на 237.60
лева, представляваща дължима по делото държавна такса съобразно присъдената
издръжка, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Постановява на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
При неплащане на присъдената държавна такса в
едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението, да се издаде
изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването му.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: