№ 13
гр. Велико Търново , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000304 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 283/28.11.2019 година по т. д. № 385/2018 година на Окръжен съд
Русе е признато за установено по отношение на „Обединена българска банка“ АД и „Омега
груп интернешънъл 7“ ЕООД, че В. В. П. не дължи сумата 52 025 лева по Запис на заповед
от 16.06.2015 година.
С посоченото решение „Обединена българска банка“ АД, „Омега груп
интернешънъл 7“ ЕООД са осъдени да заплатят на В. В. П. сумата 2 081 лева – разноски за
платена държавна такса.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Обединена българска банка“ АД
против Решение № 283/28.11.2019 година по т. д. № 385/2018 година на Окръжен съд Русе.
Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон.
Погрешно е заключението на първостепенния съд, че кредиторът по записа на заповед е
„недобросъвестен“. С Анекс № 1/8.08.2016 година не се погасява каузално правоотношение.
1
При тълкуване на съдържанието на посочения анекс в съответствие с чл. 20 от Закона за
задълженията и договорите се установява, че волята на страните е В. В. П. да се освободи
като съдлъжник, което не обуславя извод за погасяване на нейното задължение като авалист
с оглед липсата на изрична уговорка в този смисъл. Цитираното Решение № 105/13.07.2012
година по т. д. № 564/2011 година на Върховен касационен съд на Република България, II т.
о. е неотносимо към спора. В разрез с практиката на Върховен касационен съд на Република
България поведението на „Обединена българска банка“ АД е квалифицирано като
„недобросъвестно“, поради наличие на знание, че авалистът не е страна по договора за
кредит и няма качеството на солидарен длъжник по него. Последното обстоятелство е без
значение и не рефлектира върху действителността на менителничното задължение.
Същевременно знанието очевидно не покрива съдържанието на „недобросъвестност“ –
недобросъвестен е онзи кредитор, който търси повторно плащане на вече погасен дълг.
Възражения, основани на несъществуването на задължението по каузалното
правоотношение, биха били допустими от страна на авалиста, когато той е и страна по
каузалното правоотношение, включително поръчител по същото с оглед акцесорния
характер на поръчителството спрямо задължението, което обезпечава, каквато В. В. П. не е.
Страната, направила възражения, носи тежестта да докаже основателността на същите.
Решаващият състав не е съобразил отсъствието на акцесорност на авала спрямо каузалното
правоотношение, което обезпечава, изключваща на още по-голямо основание наличието на
такава спрямо друго обезпечение – съдлъжничество. Интересът на кредитора в случая е да
се сдобие с две независими едно от друго лични обезпечения, което не противоречи на
закона и добрите нрави. От представения запис на заповед е видно, че плащането по него е
обезпечено чрез поръчителство – авал, представляващо самостоятелна сделка, по силата на
която авалистът поема безусловно задължение да изпълни дълга на друго лице – на
издателя. Налице е самостоятелно задължение, възникващо по силата на едностранно
изявление, независимо от обезпеченото задължение. Поръчителят отговаря съгласно чл. 485
от Търговския закон както и лицето, за което е поръчителствал, и е солидарно отговорен
длъжник по отношение на всички, следващи страната, чието задължение се обезпечава.
Освобождаването на В. В. П. като съдлъжник не предпоставя погасяване на задължението
като авалист, без оглед на факта, че авалът, аналогично на даденото съдлъжничество от
лицето, обезпечава същото каузално правоотношение.
Направено е искане да се отмени Решение № 283/28.11.2019 година по т. д. №
385/2018 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се признае
за установено по отношение на В. В. П., „Обединена българска банка“ АД, „Омега груп
интернешънъл 7“ ЕООД, че В. В. П. дължи 52 025 лева по Запис на заповед от 16.06.2015
година с поемател „Обединена българска банка“ АД; в полза на „Обединена българска
банка“ АД да се присъдят направените разноски пред двете инстанции, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, определено по основание и размер
съобразно чл. 78 от ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Ралица Барашка – процесуален представител на В. В. П., в който са развити
съображения за нейната неоснователност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат Ралица
Барашка – пълномощник на В. В. П., е оспорила въззивната жалба.
Пред втората инстанция не се е явил представител на „Омега груп интернешънъл
7“ ЕООД и не е изразил становище по жалбата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение,
съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 385/2018 година по описа на Окръжен съд
Русе е образувано въз основа на предявени от В. В. П. при условията на субективно
съединяване искове против „Обединена българска банка“ АД, „Омега груп интернешънъл 7“
ЕООД. В исковата молба се излага, че през периода 28.03.2014 година – 14.07.2016 година
В. В. П. била съдружник в „Омега груп интернешънъл 7“ ООД (към момента „Омега груп
интернешънъл 7“ ЕООД). На 16.06.2015 година между „Омега груп интернешънъл 7“ ООД и
„Сибанк“ ЕАД, клон Русе е сключен Договор за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия, с рег. № MS15-00023/16.06.2015 година за 50 000 лева – оборотни средства,
срок за погасяване (при липса на револвиране) – 21.04.2018 година. Съдружниците в
дружеството към 16.06.2015 година – А. С. П., П. В. П., В. В. П., са съдлъжници по договора
за банков кредит. В изпълнение на задължението по точка 6.4. от договора
кредитополучателят „Омега груп интернешънъл 7“ ООД издал запис на заповед за сумата
петдесет и две хиляди двадесет и пет лева (словом), а цифром – 53 052 лева, в полза на
„Сибанк“ ЕАД, авалиран от тримата съдружници – А. С. П., П. В. П., В. В. П.. С Договор от
18.05.2016 година последната прехвърлила дружествените си дялове на останалите
съдружници и напуснала дружеството. Промяната е вписана в Търговския регистър на
14.07.2016 година. С Анекс № 1/8.08.2016година към Договор за банков кредит-овърдрафт
„Малки и средни предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година В. В. П. е освободена като
„съдлъжник“ по договора, като банката има право да претендира вземането си в пълен
размер от кредитополучателя „Омега груп интернешънъл 7“ ООД и останалите съдлъжници
– А. С. П., П. В. П. (чл. 1 от анекса).
Ответникът „Обединена българска банка“ АД е универсален правоприемник на
3
„Сибанк“ АД. Във връзка с отпадането на отговорността на В. В. П. като съдлъжник и
авалист съобразно посочения анекс тя изпратила изрично уведомление до „Обединена
българска банка“ АД и поискала да се извършат съответните отбелязвания върху записа на
заповед с оглед преустановяването на нейната отговорност като авалист. В отговор
получила писмо по електронна поща от 6.11.2017 година от „Обединена българска банка“
АД, в което се сочи, че нейната отговорност като авалист по записа на заповед е отделна
абстрактна сделка, различна от каузалното правоотношение, възникнало по силата на
договора. Впоследствие на 4.12.2018 година В. В. П. в кантората на частен съдебен
изпълнител М. М., с район на действие – Окръжен съд Русе, получила копие от „предявяване
на запис на заповед“, оформено от частния съдебен изпълнител като „връчено при отказ“ с
дата 3.12.2018 година, за сумата 52 025 лева. Записът на заповед не е предявен на В. В. П.
както е описано в документа „предявяване на запис на заповед“. Според В. В. П. въпреки
Анекс № 1/8.08.2016 година към договора за банков кредит „Обединена българска банка“
АД я третира като задължено лице по договора за кредит, което противоречи на закона.
Безспорно е, че с Анекс № 1/8.08.2016 година към договора за банков кредит
представителите на ответниците са заявили своята воля В. В. П. да бъде освободена от
задълженията си като съдлъжник поради загубване качеството на съдружник в „Омега груп
интернешънъл 7“ ООД, с оглед на което единствено тя е встъпила като съдлъжник и е
авалирала записа на заповед. Авалът по записа на заповед е направен от В. В. П. като
физическо лице-съдружник по повод каузалното правоотношение – договора за банков
кредит. От представените писмени доказателства е видно, че записът на заповед и авалът са
обезпечения за редовното и точно изпълнение на задълженията по договора, поети от
съдружник в дружеството-кредитополучател. Вземането по записа на заповед, което
ответникът „Обединена българска банка“ АД претендира да реализира чрез ефекта на
менителничното поръчителство, не съществува. Авалът произтича от конкретно каузално
правоотношение, което към датата на предявяване на записа на заповед е отпаднало
съгласно Анекс № 1/8.08.2016 година. Записът на заповед и авалът са абстрактни сделки, но
и двете са обвързани с каузалната основна сделка (в този смисъл Тълкувателно решение №
4/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България). Отпадането
на отговорността по договора за банков кредит има за последица погасяване на поетото с
гаранционно-обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в направения от В. В.
П. авал на записа на заповед. „Обединена българска банка“ АД не приема възраженията на
В. В. П. за недължимост на сумата по записа на заповед и иска плащане. Поведението и
претенциите на „Обединена българска банка“ АД спрямо В. В. П. създават неяснота и
несигурност в нейните отношения с „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Обединена българска банка“ АД, „Омега груп интернешънъл
7“ ЕООД, че В. В. П. не дължи сумата 52 025 лева по Запис на заповед от 16.06.2015 година;
да присъди в полза на ищцата направените по делото разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
4
„Обединена българска банка“ АД, с който е оспорен предявения против дружеството
отрицателен установителен иск.
Не е постъпил отговор на исковата молба от „Омега груп интернешънъл 7“
ЕООД.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Ралица Барашка –
процесуален представител на В. В. П., с която е изразено становище по доводите, изложени
в отговора на исковата молба; изтъкнато е, че действията на „Обединена българска банка“
АД представляват злоупотреба с право, демонстрират недобросъвестността на банката при
придобиване на ефекта.
Постъпил е допълнителен отговор от „Обединена българска банка“ АД, с който
се поддържа становището на юридическото лице, отразено в отговора на исковата молба;
оспорват се твърденията на В. В. П., че с освобождаването като съдлъжник по договора за
банков кредит отпада нейната отговорност по авалирания запис на заповед; подчертава се,
че страните не са предоговаряли обезпеченията по договора за кредит, нито отговорността
при неизпълнение на договорните задължения за заплащане на задълженията в срок.
Не е депозиран допълнителен отговор от „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД.
В съдебно заседание пред първостепенния съд представителят на „Обединена
българска банка“ АД е оспорил предявения против дружеството отрицателен установителен
иск.
Пред Окръжен съд Русе не се е явил представител на „Омега груп интернешънъл
7“ ЕООД и не е изразил становище по претенцията спрямо юридическото лице.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 283/28.11.2019 година по т. д. № 385/2018 година на Окръжен съд
Русе е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане,
съдът счита, че предявените при условията на субективно съединяване искове са с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
На 16.06.2015 година между „Сибанк“ ЕАД – банка, „Омега груп интернешънъл
7“ ООД – кредитополучател, А. С. П., П. В. П., В. В. П. – съдлъжници, е сключен Договор за
банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-00023, по силата на който
5
банката е предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на
50 000 лева. Съобразно чл. 6.4. от договора кредитополучателят се задължил да издаде запис
на заповед с клауза „без протест“ и с падеж „на предявяване“ в полза на банката за сума,
равна на договорения кредит, заедно с лихви, такси и комисионни. Записът на заповед се
авалира от А. С. П., П. В. П. и В. В. П., които са и съдлъжници по договора за банков
кредит. Към момента на сключване на договора посочените физически лица са съдружници
в „Омега груп интернешънъл 7“ ООД. Последното се ангажирало да сключи договор за
подчинен срочен дълг, неразделна част от Договор за банков кредит-овърдрафт „Малки и
средни предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година, с който за срока на ползване на
кредита кредитополучателят да подчини задълженията си към А. С. П., П. В. П. и В. В. П. в
размер на 100 000 лева спрямо задълженията си към „Сибанк“ ЕАД по кредита. Договор за
подчинен срочен дълг към Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година е подписан на същата дата от „Омега груп
интернешънъл 7“ ООД – дружеството, А. С. П., П. В. П., В. В. П. – кредитори, „Сибанк“
ЕАД – банката.
„Омега груп интернешънъл 7“ ООД, представлявано от управителя А. С. П.,
издало Запис на заповед на 16.06.2015 година, с падеж на предявяване, с който се задължило
срещу представяне на ценната книга да плати на „Сибанк“ ЕАД или на негова заповед
сумата 53 025.00 лева, изписана с цифри, а словом – 52 025 лева. Записът на заповед е
авалиран от А. С. П., П. В. П., В. В. П., които са и съдлъжници по договора за банков
кредит.
Безспорно е, че членственото правоотношение на В. В. П. в „Омега груп
интернешънъл 7“ ООД е прекратено и тя е заличена като съдружник в Търговския регистър
по партидата на дружеството на 14.07.2016 година.
На 8.08.2016 година „Сибанк“ ЕАД – банката, „Омега груп интернешънъл 7“
ООД – кредитополучател, А. С. П., П. В. П. – съдлъжници, подписали Анекс № 1 към
Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-
00023/16.06.2015 година, с който В. В. П. е освободена като съдлъжник по договора за
банков кредит. В чл. 1 от анекса е посочено, че „Сибанк“ ЕАД има право да претендира
вземането си в пълен размер (главница, лихви, такси, комисионни и разноски) съгласно
договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по
посочения договор за банков кредит от кредитополучателя и останалите съдлъжници. С
анекса са променени част от условията на договора за банков кредит, представителят на
„Сибанк“ ЕАД е дал съгласие за намаляване на размера на сключения договор за подчинен
дълг към Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-
00023/16.06.2015 година на 44 000 лева. Съобразно анекса всички останали клаузи от
Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-
00023/16.06.2015 година, непротиворечащи на анекса, остават непроменени и са в сила
между страните до окончателното изпълнение на задълженията на
6
кредитополучателя/съдлъжника към банката.
На 8.08.2016 година „Сибанк“ ЕАД – банката, „Омега груп интернешънъл 7“
ООД – дружеството, А. С. П., П. В. П. – кредитори, подписали Анекс № 1 към Договора за
подчинен срочен дълг към Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година, с който е намален размера на задължението
по чл. 1 от договора на дружеството към кредитора на 44 000 лева, представителят на
банката е изразил съгласие В. В. П. да отпадне като кредитор по договора.
„Обединена българска банка“ АД е правоприемник на „Сибанк“ ЕАД.
В. В. П. отправила искане до представителя на „Обединена българска банка“ АД
да предприеме действия на основание чл. 60, ал. 6 от Закона за кредитните институции за
отпадане на нейната отговорност като авалист по записа на заповед поради погасяване на
задължението по договора за банков кредит, поето от нея като съдружник в „Омега груп
интернешънъл 7“ ООД. Представител на банката информирал В. В. П. на 6.11.2017 година,
че прекратяването на облигационната връзка с нея по договора за банков кредит няма за
последица освобождаването като авалист по записа на заповед. „Обединена българска
банка“ АД предприела действия по предявяване на записа на заповед на В. В. П. в началото
на месец декември 2018 година.
Записът на заповед е абстрактна сделка – основанието за плащане не е елемент на
съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Същевременно
абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се абсолютизира – обикновено
причината за неговото издаване са каузални отношения. При издаване на записа на заповед
във връзка с конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното
отношение рефлектира върху менителничното задължение. Погасяването на обезпеченото
със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни
способи има за последица погасяване и на поетото с гаранционно-обезпечителна цел
абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. При съвпадане
на страните по менителничната сделка и тези по каузалната възраженията, произтичащи от
каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното
право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя
възражения, основани на каузалните отношения с него. При спор между издателя и
поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно
съществуването на оспореното вземане, обезпечено със записа на заповед. В хипотезата, при
която авалистът също е страна по каузалното правоотношение, или при недобросъвестност
на приносителя или при осъществена злоупотреба с право от страна на последния при
знание за наличието на лични възражения по каузалното правотношение с хонората, е
допустимо противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузалното
правоотношение.
Безспорно установено е, че Записът на заповед от 16.06.2015 година е издаден от
7
„Омега груп интернешънъл 7“ ООД с цел обезпечаване изпълнението на задълженията на
дружеството по Договор за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ №
MS15-00023/16.06.2015 година. Съдружниците в „Омега груп интернешънъл 7“ ООД към
16.06.2015 година са съдлъжници по договора за банков кредит и са авалирали
менителничния ефект. Подписан е и договор за подчинен срочен дълг към договора за
банков кредит, съобразно който физическите лица А. С. П., П. В. П. и В. В. П. са кредитори
на „Омега груп интернешънъл 7“ ООД за сумата 100 000 лева във връзка с предоставени
кредити на дружеството от „Сибанк“ ЕАД. След прекратяване на членственото
правоотношение на В. В. П. с „Омега груп интернешънъл 7“ ООД тя е освободена като
съдлъжник по Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ №
MS15-00023/16.06.2015 година и съответно е престанала да бъде кредитор по Договора за
подчинен срочен дълг към Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година. В чл. 1 от Анекс № 1/8.08.2016 година към
Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-
00023/16.06.2015 година изрично е визирано, че „Сибанк“ ЕАД, чийто правоприемник е
„Обединена българска банка“ АД, има право да претендира вземането си по договора за
кредит в пълен размер „съгласно договорените условия“ и до окончателното погасяване на
всички дължими суми по Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година от кредитополучателя („Омега груп
интернешънъл 7“ ООД) и останалите съдлъжници (А. С. П., П. В. П.). Запазено е действието
на непроменените клаузи от Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година, които не противоречат на Анекс №
1/8.08.2016 година, спрямо страните по сделката – „Сибанк“ ЕАД, „Омега груп
интернешънъл 7“ ООД, А. С. П., П. В. П.. При тълкуване на клаузите на Договора за банков
кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година, Анекс
№ 1/8.08.2016 година към него; Договора за подчинен срочен дълг към Договора за банков
кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година, Анекс
№ 1/8.08.2016 година към последния съобразно чл. 20 от Закона за задълженията и
договорите се налага заключение, че прекратяването на облигационното правоотношение по
Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-
00023/16.06.2015 година с В. В. П. като съдлъжник, респ. отпадането като кредитор по
Договора за подчинен срочен дълг към Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и
средни предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година, има за последица погасяването и на
нейните задължения като авалист по Записа на заповед от 16.06.2015 година, издаден от
„Омега груп интернешънъл 7“ ООД с цел обезпечаване изпълнението на задълженията на
дружеството по Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ №
MS15-00023/16.06.2015 година. Запазването на менителничното поръчителство по записа на
заповед по отношение на В. В. П. противоречи на уговорките, отразени в Анекс №
1/8.08.2016 година към Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година – записът на заповед е авалиран от
физическите лица, които са били съдружници в „Омега груп интернешънъл 7“ ООД към
8
16.06.2015 година и съдлъжници по Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година; облигационната връзка с В. В. П. като
съдлъжник по договора за банков кредит е прекратена на 8.08.2016 година; в Анекс №
1/8.08.2016 година към договора за банков кредит недвусмислено е посочено, че „Сибанк“
АД има право да претендира вземането си в пълен размер „съгласно договорените условия“
и до окончателното погасяване на всички дължими суми по Договора за банков кредит-
овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година от
кредитополучателя („Омега груп интернешънъл 7“ ООД) и останалите съдлъжници (А. С.
П., П. В. П.); с Анекс № 1/8.08.2016 година са променени и част от клаузите на договора за
кредит (срок за изпълнение на условията за усвояване, револвиран е овърдравта по договора
за кредит).
От гореописаното е видно, че В. В. П. е била съдлъжник по договора за банков
кредит, а не само авалист по записа на заповед, издаден за обезпечение изпълнението на
задълженията на „Омега груп интернешънъл 7“ ООД по договора за банков кредит.
Следователно тя е легитимирана да навежда възражения относно фактите, произтичащи или
свързани с каузалното правоотношение. Независимо от изложеното в допълнителната
искова молба тя се е позовала на недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на
„Обединена българска банка“ АД с оглед изразеното становище от представителя на банката
в отговора на исковата молба, че независимо от освобождаването на В. В. П. като
съдлъжник по договора за банков кредит, тя е останала задължена в качеството си на
авалист по записа на заповед от 16.06.2015 година.
Разпоредбите на чл. 485, ал. 1 и чл. 513, ал. 1 и 2 от Търговския закон
обосновават заключение за акцесореност на задължението на авалиста спрямо това на
издателя на менителничния ефект. Нормите, с които са регламентирани изключенията, не
дават основание правилото да се абсолютизира, но и не подлежат на разширително
тълкуване, от което да произтича безусловен извод за самостоятелен характер на
отговорността на авалиста спрямо тази на издателя на записа на заповед, за когото авалът е
даден. Недобросъвестност и злоупотреба с право е налице в хипотезата, при която
предявявайки правата си по ефекта поемателят би получил плащане в противоречие с
породени и противопоставими му като кредитор от длъжника факти и обстоятелства,
относими към съществуването на задължението, за чието наличие кредиторът знае, но
пренебрегва, упражнявайки правата по ефекта. Съобразно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други. С установяването на недължимост по
каузалното правоотношение се препятства събиране на същото вземане, но на основание
абстрактната сделка. В конкретния случай формално е наведено правопогасяващо
относително възражение. Представителите на „Обединена българска банка“ АД знаят, че В.
В. П. е освободена като съдлъжник по договора за банков кредит с Анекс № 1/8.08.2016
година към Договора за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-
9
00023/16.06.2015 година, вследствие на което са погасени и нейните задължения като
авалист по Записа на заповед от 16.06.2015 година, издаден от „Омега груп интернешънъл
7“ ООД с цел обезпечаване изпълнението на задълженията на дружеството по Договора за
банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година,
но без оглед на това са пристъпили към предявяване на записа на заповед на В. В. П. в
началото на месец декември 2018 година. Следователно налице е недобросъвестност и
злоупотреба с право (упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение,
противопоставяне на духа и буквата на закона) от страна на „Обединена българска банка“
АД, а последното е недопустимо от правния ред.
По изложените съображения, съдът счита, че В. В. П. не дължи на „Обединена
българска банка“ АД сумата 52 025 лева като авалист на Записа на заповед от 16.06.2015
година, издаден от „Омега груп интернешънъл 7“ ООД с цел обезпечаване изпълнението на
задълженията на дружеството по Договор за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година. Предявените при условията на субективно
съединяване отрицателни установителни искове за недължимост на посочената сума са
основателни и доказани. Доводите на процесуалния представител на „Обединена българска
банка“ АД за съществуване на задължението на В. В. П. като авалист на Записа на заповед
от 16.06.2015 година, необоснованост на заключенията на първостепенния съд, допуснати
процесуални нарушения от състава на Окръжен съд Русе са неоснователни.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Не е налице нарушение на императивни материалноправни норми от
първоинстанционния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят
неправилност на обжалвания съдебен акт. Решение № 283/28.11.2019 година по т. д. №
385/2018 година на Окръжен съд Русе е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди.
В. В. П. не е направила разноски пред въззивната инстанция, поради което такива
не следва да се присъждат, независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 283/28.11.2019 година по т. д. № 385/2018 година
на Окръжен съд Русе.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11