РЕШЕНИЕ
№117
гр. Враца 23.03.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 22.02.2022 г.
/двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: миглена раденкова
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА и с участието на
прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 15 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Т.т.- В.“ ЕООД – ***, с ЕИК ***, представлявано
от * В. К. Х. – Н., чрез пълномощник – адв. К.К. ***, против Решение № 91 от 11.11.2021
г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 860 по описа на съда за 2021
г., с което е потвърдено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № 11-01-113/13.08.2021
г., издадено от Директора на АДФИ-София.
С цитираното НП на касатора „Т.т.- В.“ ЕООД за нарушение на чл.13 ал.3 т.5 вр. чл.2 ал.2 т.7 от Закон за финансово
управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ и на основание чл.32 ал.2 вр.
чл.35 ал.1 от Закон за държавната
финансова инспекция /ЗДФИ/
е наложена административна санкция - „имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева.
В
касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост, неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение поради противоречие с
процесуални и материални разпоредби. Твърди се, че нито в НП, нито в акта е
посочената датата на извършеното нарушение, което е нарушение на чл.42 ал.1 т.3
и чл.57 ал.1 т.5 пр.2-ро от ЗАНН. Сочи се, че не са събрани доказателства, че „Т.т.- В.“ ЕООД е ЮЛ по смисъла на чл.61 от ТЗ и не попада в хипотезата по
чл.2 ал.2 т.7 от ЗФУКС., че не са посочени нарушени разпоредби на „Системи за
финансово управление и контрол…“ въведени през м.декември на 2008г. Твърди се,
че описанието на изпълнителното деяние не кореспондира с това на чл.13 ал.3 от
ЗФУКПС, че разпоредбата на чл.13 ал.3 т.5 от ЗФУКПС е неприложима за случая, че
дружеството не попада в обхвата на ДФИ. Сочи се, че не е уточнено по чл.32 от
ЗДФИ, коя от трите хипотези по т.1 е нарушена, оспорва компетентността на
органите на АДФИ да издават НП и се твърди, че случая е маловажен. Иска се отмяна на
решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, чрез друг процесуален
представител – адв. Л.В. от ***, по
съображенията изложени в нея и допълнително развити доводи. Твърди се, че
търговското дружество не подлежи на инспекционна дейност по ЗДФИ и не е сред
изрично посочените организации, на които могат да бъдат налагани имуществени
санкции по реда на чл.32 ал.1, ал.2 и чл.35 от ЗДФИ.
Ответникът
– АДФИ гр. София, чрез процесуалния
представител ** Р.М., в депозирано писмено становище оспорва
касационната жалба като неоснователна и развива
доводи за правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Моли за оставяне на решението в сила.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 11-01-113/13.08.2021 г., издадено от Директора на АДФИ-София, с което на касатора „Т.т.- В.“ ЕООД за нарушение на чл.13 ал.3 т.5 вр. чл.2 ал.2 т.7 от ЗФУКПС и на
основание чл.32 ал.2 вр. чл.35 ал.1 ЗДФИ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева, за
това, че на 01.09.2019г. в ***, като организация в публичния сектор по чл.2
ал.2 т.7 от ЗФУКПС и търговско дружество по чл.61 от ТЗ, е сключило
Допълнително споразумение към Договор № 2017-ОП-07/20.12.2017г. за доставка на
нетна активна електрическа енергия за нуждите на дружеството, с което е поето
финансово задължение за заплащане на доставената ел.енергия, без преди
подписване на споразумението да е упражнен предварителен контрол за
законосъобразност, разписан във въведените през м.декември 2008г. Системи за финансово
управление и контрол.Въз основа на подписаното Допълнително споразумение, за
което няма попълнен контролен лист или друг документ, удостоверяващ извършен
предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължението, в
периода от 01.02.2019г. до 31.12.2019г. в дружеството е доставена и платена
електрическа енергия на стойност 139 178.22 лв. без ДДС.
При
осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените
доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание.Изложил е мотиви за доказаност на нарушението,
описано в НП и е потвърдил издаденото НП като законосъобразно. Решението е
правилно.
Решаващият
състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно
съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора
съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на
обективната истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния
закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът подробно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви за
законосъобразност на НП, се споделят от касационната съдебна инстанция, която
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
Следва
да се отбележи, че направените възражения пред касационната инстанция са били
предмет на въззивното производство и по тях решаващият съд е изложил мотиви,
които се споделят от касационния състав. В оспореното решение правилно и
обосновано е прието, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са
довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице и да са го лишили от
възможността адекватно да я организира.
При
анализа на доказателствата по делото се налага извода, че описаното в НП и в АУАН нарушение е допуснато да бъде извършено
от търговското дружество, чиято отговорност е ангажирана. Нарушението е
квалифицирано правилно, а размера на наказанието „имуществена санкция“ е
определен съобразно регламентирания минимален размер за този вид нарушение.
Неоснователно
е възражението на касатора, че не е посочената датата на извършеното нарушение.
Същата е посочена много ясно и в АУАН и в НП, а именно 01.09.2019г. и няма
нарушение на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 пр.2-ро от ЗАНН. Касатора „Т.т.- В.“
ЕООД е ЮЛ по смисъла на чл.61 от ТЗ и попада в хипотезата по чл.2 ал.2 т.7 от
ЗФУКС. От Договора за възлагане на управление № 23/28.09.2018г. е видно, че
правата на едноличен собственик и на Общо събрание на дружеството се упражняват
от Общински Съвет Враца и няма съмнения, че капитала е 100 % собственост на
Община Враца. Посочени са нарушени разпоредби на „Системи за финансово
управление и контрол…“ въведени през м.декември на 2008г., а именно т.5
„Предварителен контрол“ от Инструкцията за поемане на финансов ангажимент при
осъществяване на търговска дейност в дружеството, които са към въведените
Вътрешни правила за въвеждане на Системи за финансово управление и контрол.
Описанието на изпълнителното деяние кореспондира с това на чл.13 ал.3 от ЗФУКПС
и разпоредбата на чл.13 ал.3 т.5 от ЗФУКПС е приложима за случая.
Дружеството попада в обхвата на ДФИ. Търговското
дружество подлежи на инспекционна дейност по ЗДФИ и на него могат да бъдат
налагани имуществени санкции по реда на чл.32 ал.1, ал.2 и чл.35 от ЗДФИ. Действително
не е уточнено по чл.32 от ЗДФИ, коя от трите хипотези по т.1 на ал.1 е
нарушена, но това не е съществено нарушение. Органите на АДФИ са компетентни да
издават НП. Случая не е маловажен, тъй като извършеното деяние е застрашило
обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се
приеме, че същото е административно нарушение, подлежащо на санкциониране.
Засегнати са важни обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при
разходване на публични средства, поради което санкционираното лице не следва да
бъде освободено от административно-наказателна отговорност. В случая правилно и
законосъобразно е становището на въззивния съд, че не са налице пред-поставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка,
касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната
жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е
постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно
прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на административно-наказващия орган АДФИ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалване на наказателни постановления страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица, които са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на административно-наказващия орган в размер на 100 /сто/ лв.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63д ал.4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91 от 11.11.2021 г. на Районен съд – Враца постановено по АНД №
860 по описа на съда за 2021 г., с което е
потвърдено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-113/13.08.2021 г., издадено от
Директора на АДФИ-София.
ОСЪЖДА „Т.т.- В.“ ЕООД – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на АДФИ-София разноските по
делото пред настоящата инстанция – сумата от 100 лв. /сто лева/ за процесуално представителство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.