№ 195
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000554 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба вх. № 266684/21.06.2021 г. на „Юробанк България“ АД – гр. София,
ЕИК *********, подадена чрез ю.к. Н К, срещу решение №
260104/17.05.2021г., постановено по т. д. № 676/2020 г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта, с която, по иск от Б. АНТ. Ш. от гр. Варна,
предявен срещу въззивника, са прогласени за нищожни клаузите на чл. 2, ал.
1 и ал. 3, чл. 3, ал. 5, изр. 1, чл. 6, ал. 2, изр. 1 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от сключен
между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34447/02.04.2008г., на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, и „Юробанк България“ АД – гр. София е осъдено да заплати на Б.
АНТ. Ш. следните суми, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: сумата 6 481.27
швейцарски франка, платени без основание в резултат на едностранно
увеличение на приложимия лихвен процент за периода 07.03.2015г. до
23.02.2020г.; сумата 26 088.73лв., представляваща платена без основание сума
по кредита за периода от 24.02.2015г. до 23.02.2020г. в резултат на разликата
в курса на швейцарския франк в деня на плащането на всяка вноска и в деня
1
на усвояване на кредита; законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на подаване на исковата молба– 24.02.2020г., до окончателното им
изплащане.
Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените
установителен и осъдителни искове да бъде отхвърлени изцяло, ведно с
присъждане на направените съдебно - деловодни разноски за двете
инстанции. В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната част с твърдения за нарушение на материалния
закон и необоснованост. Твърди се неправилност на изводите на
първоинстанционният съд неправилно е възприел, че ищецът е предал или
заплатил на банката присъдените суми, че оспорените процесни договорни
клаузи не са индивидуално договорени, както и че усвояването на кредита в
швейцарски франкове е фиктивно. Излага се, че погрешно е възприето
заключението на вещото лице относно обстоятелството, че банката е
разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, която
не е предоставила на кредитополучателя. Сочи се необоснованост и
нелогичност на извода в обжалваното решение за прехвърляне на потребителя
на валутния курс по процесното кредитно правоотношение. Според
жалбоподателя съдът не е обсъдил представените по делото допълнителни
споразумения, които съставляват индивидуално договаряне, неправилно е
определил размера на надплатената сума към банката в резултат на промяната
в лихвения процент и е кредитирал показанията на свидетели, които нямат
непосредствени впечатления.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Въззиваемият Б. АНТ. Ш., чрез процесуалния си представител - адв.
М.К. от ВАК, представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в
който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно
изложени доводи и съображения.
За да се произнесе по спора съставът на ВОС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал.
2
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявени от Б. АНТ. Ш. от гр.
Варна срещу „Юробанк България“ АД – гр. София.
Ищецът твърди, че в качеството си на кредитополучател е сключил с
ответната банка Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34447/02.04.2008г., обезпечен с ипотека, за сумата от 96 000 евро. Излага, че
кредитът е изтеглен и усвоен в евро и като такъв е следвало да се връща в
евро, а не в друга валута – швейцарски франкове, каквато изобщо не е
усвоявана; през исковите периоди при погасяване на кредита банката е
преизчислявала месечните вноски в швейцарски франкове, прилагайки
определен от нея курс на франка, който от сключване на договора се е
увеличил значително. Оспорва се валидността на клаузите на чл. 2, ал. 1 и ал.
3, чл. 3, ал. 5, изр. 1, чл. 6, ал. 2, изр. 1 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора,
предмет на установителния иск за нищожност, даващи право на банката за
едностранното увеличение на лихвения процент без ясни условия и методика,
и за прехвърляне на валутния риск на потребителя, Твърди се, че оспорените
клаузи не са уговорени индивидуално, същите са неясни и неразбираеми,
банката не е предоставила и предварителна информация на
кредитополучателя за промяна на курса на швейцарския франк и за наличието
на риск от повишаване на размера на погасителните вноски. Според ищеца
клаузите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора са довели до значителна
неравнопоставеност между страните, във вреда на потребителя, с тях е
прехвърлен изцяло валутния риск, а съгласието на потребителя е получено
вследствие на недостатъчна информираност и въвеждането му в заблуда.
Исковите суми се формират по размер съответно от валутни разлики в курса
на швейцарския франк и от разликите между дължимите договорни лихви по
първоначалния погасителен план и лихвите, начислени и събрани от банката
в резултат на едностранното увеличение на лихвения процент.
Ответното дружество оспорва исковете като излага, че процесният
кредит не е отпуснат в евро, а в швейцарски франкове, в която валута и е
следвало да бъде върнат, а размерът в CHF - 155 619 CHF е посочен в молбата
на кредитополучателя за откупуване на валута и искането за усвояване на
суми по кредита. Сочи се, че договорните клаузи, предмет на установителния
иск, са индивидуално уговорени и не са налице предвидените в чл. 146, ал. 2
от ЗПП основания по чл. 143, вр. чл.146 от ЗЗП, а са налице условията на чл.
3
144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП и тези за прилагане на хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1
от ЗЗП. Навежда доводи, че предметът на договора е ясен, категоричен и
отразява постигнатата обща воля на страните, респ. разпоредбите на договора
не се нуждаят от тълкуване. Излага съображения, че промяната на обменните
курсове е риск, който и двете страни поемат, съгласявайки се плащанията по
съответния договор да се извършват в чужда валута, като за този риск
кредитополучателят е бил уведомен, а служителите на банката не са могли да
знаят или прогнозират динамиката на валутните курсове за дългия период на
договора. Релевирано е възражение за погасяване на претенциите по давност,
с изтичане на тригодишен срок по чл. 111 ЗЗД, а в условие на евентуалност - с
изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, както и допустимо в
обжалваните части като постановено в съответствие с въведения спорен
предмет, ясно очертан от ищеца чрез последователно поддържаните в
исковата молба и в хода на производството твърдения за неравноправност на
клаузи от сключения между страните потребителския договор, както и с
петитумите за прогласяване на тяхната нищожност и за осъждане на
ответника да върне исковите суми, заплатените без основание, като
начислени въз основа на нищожните клаузи.
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение,
възникнало по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34447/02.04.2008г., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 96 000 евро по курс „купува” на
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита /чл.1
от договора/. Договорено е разрешеният кредит да се усвои по блокирана
сметка на кредитополучателя в щвейцарски франкове /чл.2, ал.1/, след което
сумата се превалутира служебно от банката в евро, по кръстосан курс в деня
на усвояването - CHF/EUR и да се преведе по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро /чл. 2, ал. 4/. Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора,
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен
4
и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.
1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на
кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на
дължимите швейцарски франкове по курс „продава” на банката за
швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на
договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава
банката. В чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от договора било постигнато съгласие, че
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро, като се
съгласява банката да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от нея за съответната валута и вид на кредита, а
за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати съответна
комисионна.
В чл. 22, ал. 1 от договора, кредитополучателят е декларирал, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и
превалутирането, могат да имат за последица, включително в случаите на чл.
6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поемат всички вреди
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 на чл.
22 от договора, кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.
6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Между страните са сключени две допълнителни споразумения от
01.09.2009г. и 19.02.2016г., в които са предоговорени съществуващите
задължения, както и надбавката към лихвения процент.
От заключението на вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че предоставянето на сумата по процесния кредитен договор, е
извършено еднократно от банката, на 07.04.2008 г. по блокирана сметка в
5
швейцарски франкове / чл. 2, ал. 1/, за сумата 155 619 CHF с левова
равностойност 191 761.51лв. при курс 1,23225 лева за един франк, след което
сумата е превалутирана служебно от банката в евро, по кръстосан курс в деня
на усвояването - CHF/EUR 1,621029 и е преведена по открита в банката
сметка на кредитополучателя в евро. Според заключението за относимия към
спора период до завеждане на исковата молба всички задължения по договора
за кредит са погасени. Към датата на усвояване на кредита - 07.04.2008 г.
кръстосаният курс на франка към еврото е 1,5872, а към падежа на последна
вноска преди завеждане на иска - 05.02.2020 г., кръстосаният курс е 1,0702
франка за едно евро. От записванията в движенията по разплащателната
сметка, от която се обслужва кредит, се установява, че дължимите месечни
вноски по погасителните планове са заплащани текущо, като сумите за
погасяване са внасяни в брой на каса - в CHF. Разликата между
равностойността на изплатените суми по курс на БНБ в деня на плащане и в
деня на усвояване на кредита в лева е 30 537.15лв., а в евро – 15 613.39 евро.
Вещото лице изчислява разликата между равностойността на изплатените
суми по курс на БНБ в деня на плащане и в деня на усвояване на кредита за
сумата 26 627.46 лв., респ. 13 614,40 евро. За периода от 03.02.2015г. -
05.02.2020г. по сметката са постъпили общо 57 263.91 CHF, които, заедно с
наличността по сметката, са отнесени за погасяване на задължения по
процесния кредит на стойност 57 272 CHF. Равностойността на погасените
задължения в лева и евро по курс на БНБ/кръстосан курс към деня на
плащане, възлиза съответно на 101 110.48 BGN и 51 696.97 EUR. Базовият
лихвен процент е изменян на следните дати и по следния начин: на
07.04.2008г.– 4.50; на 07.07.2008г. – 5.00; на 16.10.2008г. – 6.00; на
07.10.2012г. – 5.75; на 07.03.2016г.– 6.95, като към този момент договорната
надбавка е изменена от 1.15 на „-2.82“ и на 07.03.2017г. БЛП е 6.95, при
договорна надбавка „-0.05“. В случай, че БЛП е останал непроменен от датата
на сключване на договора за кредит до крайната дата на изчисленията -
02.2020, разликата между първоначално определените и действително
събраните задължения по видове е: - 6 481.27 CHF лихва, т.е. разлика между
дължимата и платената в повече лихва; 3 915.13 CHF главница, т. е.
погасената главница би била в по-голям размер; 96,63 CHF годишна
административна такса 0.3%, т. е. платената такса би била в по-малък размер;
и като краен резултат, след компенсация – сумата 2 662.77 CHF съставлява
6
начислени и платени в повече от дължимите парични задължения общо за
периода.
В случая не се спори и се извлича от вида на предоставеният на
физическо лице кредит / ипотечен, за закупуване на жилище/, че същият не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,
поради което кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ответната банка се явява търговец по смисъла на §
13, т. 2 от ДР на ЗЗП поради това, че е сключила договор за ипотечен кредит в
рамките на своята търговска /банкова/ дейност.
Следващите спорни по делото въпроси са: били ли са уговорени
индивидуално процесните оспорени за валидност клаузи, предмет на
установителните искове, прехвърлени ли са изцяло последиците от валутния
риск върху ищеца, съставени ли са клаузите за прехвърлянето на риска и за
правото на банката едностранно да променя договорната лихва, по прозрачен
начин, въз основа на ясни и разбираеми критерии за икономическите
последици, нарушен ли е от ответника принципът на добросъвестност.
Изводът в първоинстанционното решение, че оспорените за валидност
договорните клаузи не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени
предварително от банката – ответник и ищецът не е имал възможност да
влияе върху тяхното съдържание, се възприема от въззивния съд, тъй като
съответстват на разпоредбите на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП и константната
практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 51/04.04.2016г. по т. д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и
решение № 98/25.07.2017г. по т. д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.
Договорът за кредит е изготвен предварително от ответната банка и
доказателствената тежест, че оспорените клаузи са договорени индивидуално,
се носи от ответника съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В конкретния случай от
събраните доказателства не се установява, че ищецът е могъл да влияе върху
съдържанието им и че в резултат на преговори относно конкретните клаузи е
постигнато взаимното съгласие между страните.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Процесните
7
договорни клаузи на чл. 6, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и относимата към
тях клауза на чл. 20, ал. 1 относно превалутирането при погасяването на
кредита по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/еврото
и поемането на валутния риск от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към лева/еврото не отговарят на
изискването за яснота и разбираемост. Ответната банка не е предоставила на
кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в чуждестранна
валута достатъчна информация, която би му позволи да извърши разумна
преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо
чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита. Предоставената от
банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху
размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на
повишаването им, не води до извод, че потребителят е достатъчно
информиран по смисъла на тълкуването на горепосочените правни норми.
Кредитополучателят е физическо лице – потребител и е сключил
договор за кредит за покупка на недвижим имот – апартамент в швейцарски
франкове, като по делото липсват доказателства имотът да е купен при
заплатена цена в швейцарски франкове, нито са налице данни, че за
извършване на покупката са били необходими швейцарски франкове. В
същото време в договора е предвидена клауза, възпрепятстваща реалното
предоставяне на потребителя на необходимия му паричен ресурс в
швейцарски франкове, предвид наличието на блокирана сметка. Потребителят
е приел предложението на банката за кредитен лимит в швейцарски франкове
в размер на равностойността в швейцарски франкове на определена сума в
евро като по-изгоден с оглед по-ниския лихвен процент и предположението за
стабилност на швейцарския франк като една от основните световни валути.
Потребителят е икономически по-слабата страна в преддоговорното и
впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка,
както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на
информираност. Поради това ответната банка като икономически по-силната
страна в правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и
8
познания относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския
франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало
при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на потребителя
достатъчна информация относно прогнозите за промяната на швейцарския
франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато
информация банката следва да разполага, предвид професионалната й
дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за
минимализиране на валутния риск. Липсват доказателства, че банката е
представила на кредитополучателя подобна информация и че му е разяснила
реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в
швейцарски франкове.
Кредитополучателят не е имал възможност на база на предоставената
му от ответната банка информация относно възможните промени в
обменните курсове да вземе решение, основано на добра информираност, и да
направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи - договор за
кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или договор за
кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид липсата на
информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения от валутния
риск, който поема със сключването на договора за кредит в чуждестранна
валута, и се е съгласил с установените предварително от търговеца /банката/
условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на изявленията в
чл. 22, ал. 2 от договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 - 22 от договора“.
С непредоставянето на необходимата информация на потребителя
банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение клаузите на чл. 6, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 3, както и
чл. 22, ал. 1 и ал. 2 са довели до значителна неравнопоставеност между
страните.
Потребителят не е защитен и от клаузата на чл. 20 от договора, тъй като
упражняването на правото на превалутиране на кредита е предпоставено от
9
съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя
икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при
неизгоден валутен курс за кредитополучателя. Налице е значителна
неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията,
произтичащи от договора, тъй като ако банката беше постъпила
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че
относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се съгласил
с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана валута
и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. Поради
това, че с посочените клаузи се прехвърля върху потребителя изцяло
валутният риск в негова вреда, то се създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл.
143, т. 18 /ред. преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015г., т. е. към момента на
сключване на договора/ - в този смисъл решение № 32/29.01.2021г. по т. дело
№ 2184/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.
Съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Предвид
изложените съображения се налага извод, че договорните клаузи във връзка с
прехвърляне на валутния риск изцяло на кредитополучателя, са
неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени в договора за кредит
в чуждестранна валута, последиците от тях са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя, същите не са съставени по прозрачен
начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от преминаване на валутния
риск върху него, сключени са в нарушение на принципа за добросъвестност и
създават във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора.
Във въззивната жалба се акцентира върху липсата на достатъчно
обективни данни за предвидимост при договарянето относно неблагоприятни
колебания на валутния курс дори за самата банка. Дори и това да е така,
добросъвестността е изисквала банката да разясни чувствителните за
потребителя особености на кредитирането във валута, в която той не
10
получава доходи и тя не е необходима за целта на кредитирането – за
закупуване на имот с цена в евро, като обяви, че динамиката е
непрогнозируема и съответно високо рискова. Данни за подобно
информиране по делото няма. Клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. 1 от договора е
проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2
от договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева/еврото като
резервна валута на страната, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, приета по
изложените по-горе съображения за неравноправна.
Предвид неравноправния им характер, посочените клаузи се явяват
нищожни на основание чл. 143, т. 18 /ред. преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015г./
във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за прогласяване на нищожността на тяхната нищожност правилно е уважен.
По отношение валидността на клаузата на чл. 3, ал. 5, към която е
относим и чл. 6, ал. 3 от договора за кредит, с които е предвидена възможност
банката да промени едностранно, без постигане на изрична уговорка с
кредитополучателя, размера на базовия лихвен процент /БЛП/, по който
начин се изменя „автоматично“ дължимата възнаградителна лихва и
съответно месечната анюитетна вноска, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
въззивният съд приема следното:
В договора липсват изчерпателно уговорени обективни обстоятелства за
промяна на БЛП, които не зависят от волята на кредитора; начинът на
формиране на лихвения процент не е установен и уговорен в договора; липсва
ясна методика за промяна на лихвата, която да позволява както понижаване,
така и повишаване на уговорената лихва; липсва описана методика, при която
може да се променя размерът на възнаградителната лихва, нито са
определени обективни критерии, при които се поражда потестативното право
на банката едностранно да измени лихвения процент; банката не е установила
обстоятелства от обективно естество /извън волята и контрола на страните/ за
изменение на възнаградителната лихва, т. е. размер на промяната на БЛП при
изменение на съответния обективен показател, нито правната възможност да
бъде намаляван БЛП при снижаване на нефиксиран индекс, формиращ
възнаградителната лихва.
11
Съгласно константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана
в решение № 77/22.04.2015г. по гр. дело № 4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о.,
решение № 424/02.12.2015г. по гр. дело № 1899/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 51/04.04.2016г. по т. дело № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т.о.,
решение № 165/02.12.2016г. по т. дело № 1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 201/02.03.2017г. по т. д. № 2780/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други
съдебни актове, критериите за определяне, че една договорна клауза,
включително клаузата за едностранно изменение на договорената
възнаградителна лихва, е неравноправна, са следните: клаузата да не е
индивидуално уговорена; да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията– съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните, и да е сключена
във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или
от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй
като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от
неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят
на този критерий за изключване общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и
потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация
как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за
да може на свой ред да реагира по най–уместния начин. По смисъла на
посочените съдебни актове уговорката в договор за банков кредит,
предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения
лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и
когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства,
които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед
общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП.
12
При уговорка със съдържанието на оспорената клауза на чл. 3, ал. 5 от
договора за кредит, действащият базов лихвен процент на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, а в чл. 6, ал. 3 е предвидено в случай, че
по време на действието на договора банката промени базовия лихвен процент
на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в ал. 1, се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
Посочените клаузи не са индивидуално договорени и в процесния договор за
кредит не се съдържат условията, регламентиращи методиката, по която
банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на
кредита, т. е. не са инкорпорирани условията, вътрешните правила на банката,
изисквани от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, приложима за процесния
договор за кредит. В договора за кредит и в посочените клаузи не се съдържа
ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който
предвид настъпилите изменения например в съответния финансов индекс или
валутен курс или други обективни причини, ще се формира новият базов
лихвен процент. Липсата на посочена конкретна методика или формула
/математически алгоритъм/, или правила, определящи начина и факторите, по
които БЛП ще бъде променян, създава възможност банката – кредитор
произволно да променя размера на лихвите по кредита. При липсата на данни
за начина на изменение на БЛП кредитополучателят не би могъл да направи
прогноза или самостоятелни изчисления, което е в противоречие с
изискването за добросъвестна търговска практика, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на банката – кредитодател и
потребителя – кредитополучател във вреда на последния, който е
икономически по-слабата страна по договора. В този смисъл, доколкото
определянето на БЛП може да бъде извършено въз основа на методика на
кредитодателя, която не е публично известна и достъпна и не е известна и на
кредитополучателя по процесния договор, то клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6,
ал. 3 от договора са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП /ред.
преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015г., т. е. към момента на сключване на договора/
– допускат търговецът или доставчикът едностранно да промени условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание.
13
Изцяло без значение за преценката на добросъвестността при
договарянето са отношенията, развили се между страните след сключване на
договора, на които въззивникът се позовава. Сключените между страните
допълнителни споразумения не биха могли да се тълкуват като изрично
потвърждаване на неиндивидуално договаряне на поемане на валутен риск и
на право за едностранна промяна на лихвен процент, тъй като не съдържат
каквото и да е признание, че на кредитополучателя е разяснено правото му да
се ползват от потребителска закрила и той съзнателно се отказват от него,
потвърждавайки обвързаността си с тази сделка в цялост ( т. 36 от решение на
СЕС по дело С472/11 ECLI: EU: C: 2013: 88).
По оплакванията във въззивната жалба, че осъдителните искове по чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД са уважени, без да е установено ищецът да е
предал или платил на банката каквито и да било суми, настоящият състав
съобрази следното:
Погасяването на кредита е осъществявано от разплащателната сметка,
посочена в чл. 2, ал. 1 от договора, чиито титуляр е кредитополучателят Б.
АНТ. Ш.. Установено е по безпорен начин от експертизата, че всички
начислени от банката задължения за процесния период, са погасени от
сметката на кредитополучателя. През изследвания период от 24.02.2015г. до
23.02.2020г. сметката е захранвана всеки месец чрез вноски на каса с вносител
Даринка Панчева Ш.а – майка на ищеца, посочена в заявлението за жилищно-
ипотечен кредит като лице за контакт и подписала допълнителното
споразумение от 19.02.2016г. като пълномощник на кредитополучателя. С
необсъждането на това обстоятелство от първоинстанционния съд при
формиране на правни идводи за наличието на фактическия състав по
предявения кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД,
първоинстанционният съд не е допуснал соченото във въззивната жалба
нарушение. След като титуляр на сметката, от която се обслужва кредита, е
кредитополучателят - ищец, са ирелевантни фактите относно начина, по
който тя е захранвана с необходимите наличности за погасяване на паричните
задължения към банката – чрез вноска на каса или чрез банков превод, лично
от кредитополучателя или от роднина, близък, работодател, и т. н. Без
значение за спора между банката и кредитополучателя са и вътрешните
отношения между кредитора и фактическия вносител.
14
Съставът на въззивния съд намира, че осъдителните искове, с
разглеждането на к оито е сезиран, са доказани по основание, до размерите,
уважени от окръжния съд, като съображенията за този извод са следните:
Установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно
превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франкове по
курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро и поемане на
целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към лев/евро само от кредитополучателя -
потребител позволява да се възстанови правното и фактическото положение
на потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи.
Договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без нещожните клаузи
предвид разпоредбата на чл. 430 ТЗ, съгласно която с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
При уговорка за предоставяне на кредитен лимит в равностойността на
швейцарски франкове на 96 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е
предоставена към момента на усвояване на кредита, и установяване на
нищожност поради неравноправност на клаузите за прехвърляне на риска
единствено в тежест на на потребителя, то кредитът следва да бъде върнат в
уговорения размер и валута – равностойността на швейцарски франкове на 96
000 евро по първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза кръстосаният
курс на франка към еврото към датата на усвояване на кредита е 1,5872, а
размерът на надплатените суми само за процесния период поради промяната
на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
лев/евро по варианта с отчитане на курса на франка в деня на усвояване на
кредита, като се съобразят и надплатените суми на второто заявено
основание– поради едностранна промяна на лихвения процент, възлиза на
сумата, за която е уважен от окръжния съд вторият осъдителен иск –
26 088.73 лв.
15
Произтичащата от чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП нищожност на
уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката –
кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не
обуславя нищожност и на уговорката в същата или друга клауза за заплащане
от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от
БЛП с точно определен към датата на сключване на договора размер в
проценти и посочената договорна надбавка. В посочения смисъл е
константната практика на ВКС, обективирана в решение № 92/09.09.2019г. по
т. д. № 2481/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. Установяването на неравноправния
характер на клаузите за едностранна промяна на БЛП в конкретния случай
позволява да се възстанови правното и фактическото положение на
потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи.
Изпълнено е и изискването на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, тъй като договорът за кредит
може да се прилага и изпълнява и без клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3.
Следователно в хипотезата на неравноправност на договорните клаузи,
предвиждащи възможност банката да промени едностранно, без постигане на
изрична уговорка с кредитополучателя, респективно без ясно и разбираемо
посочена методика за изменение на размера на БЛП, по който начин се
изменя дължимата възнаградителна лихва и съответно месечната анюитетна
вноска, приложимата договорна възнаградителна лихва е в първоначално
уговорения размер – БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата /4.5%/
плюс договорна надбавка от 1.15 пункта, т. е. 5.65%..
При размерът на лихвата по първоначалния погасителен план при ГЛП
5,65% върху главницата от 155 619 CHF, разликата между първоначално
определените лихви и действително събраните суми от разплащателната
сметка на кредотополучателя за договорна лихви за процесния период,
считано от 07.03.2015г. до подаване на исковата молба, възлиза на сумата
6481.27 швейцарски франка, за която първият осъдителен иск правилно е
уважен. Не се възприема от състава соченото от въззивника наличие на
основание за извършване на компенсация на надвнесени лихви с евентуално
дължима главница за същия период. Размерът на тази осъдителна претенция е
формиран именно от разликата между събраните от банката и действително
дължими лихви, а не от разлики в размери на анюитетни вноски. Погасените в
повече суми в резултат на други нищожни клаузи, с които на
16
кредитополучателя се прехвърля изцяло валутният риск, е заявена за
присъждане с втория осъдителен кондикционен иск, а всички начислени от
банката суми за главница до завеждане на исковата молба са били погасени,
респ. непогасени по договора за кредит са само вземания за главица с
ненастъпил падеж и няма основание за компенсация.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемия за присъждане съдебно – деловодни разноски, с прилагане на
списък по чл. 80 ГПК, въззивното дружество следва да бъде осъдено да
заплати сумата 3 500 лв., представляваща заплатено от насрещната страна
адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ за тази инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260104/17.05.2021г., постановено по т. д.
№ 676/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната част, с
която, по иск от Б. АНТ. Ш. от гр. Варна, предявен срещу въззивника, са
прогласени за нищожни клаузите на чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 5, изр. 1, чл.
6, ал. 2, изр. 1 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от сключен между страните Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 34447/02.04.2008г., на основание
чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и „Юробанк
България“ АД – гр. София е осъдено да заплати на Б. АНТ. Ш. следните суми,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: сумата 6 481.27 швейцарски франка,
платени без основание в резултат на едностранно увеличение на приложимия
лихвен процент за периода 07.03.2015г. до 23.02.2020г.; сумата 26 088.73лв.,
представляваща платена без основание сума по кредита за периода от
24.02.2015г. до 23.02.2020г. в резултат на разликата в курса на швейцарския
франк в деня на плащането на всяка вноска и в деня на усвояване на кредита;
законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на
исковата молба– 24.02.2020г., до окончателното им изплащане.
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и
17
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260, да заплати на
Б. АНТ. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Георги Раковски“ № 76,
сумата 3 500лв. ( три хиляди и петстотин лева), представляваща направени
съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18