РЕШЕНИЕ
Номер 260504 27.04.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд ХІV наказателен състав
На седми декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от
съдията
АНД номер 5990 по описа за 2020 година
намира и приема за установено
следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-003731/13.05.2020г. на ** Група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на С.Б.В. с ЕГН ********** са
наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв. и
ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв.
за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР, са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят моли Съда да
отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по
съображения изложени в жалбата,
допълнителни мотиви и в съдебно заседание от повереник. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Сектор
ПП, ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но в
молба-становище намира жалбата за неоснователна и прави искане за потвърждаване
на НП. В случай на отмяна на НП,
прави възражение за прекомерност на размера на посоченото от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните
и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване,
намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за
разглеждане, а по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 23.04.2020 г. на автомагистрала „Тракия“, в посока Бургас жалбоподателят
управлявал лек автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег.№ **, собственост на свид.Б.Д.В.,***.
Около 02:46 часа в района на 118 км на автомагистралата водачът В. отбил в
аварийната лента, поради настъпила повреда в лекия автомобил, след което се
свързал по телефона с ** си - свид.Б. В., за да потърси помощ за проблема. Междувременно
при извършване на обход по време на нощна смяна, свид.Д.П.К., на длъжност „**“
към ОД на МВР Пловдив, сектор „ПП“, забелязал спрелия на магистралата лек
автомобил и решил да извърши проверка на МПС и неговия водач. В хода на същата
жалбоподателят В. бил тестван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с
фабричен № 0245, който отчел концентрация 0.86 промила алкохол в издишания
въздух. На жалбоподателя бил издаден
талон за медицинско изследване № 0055390, но същият не дал кръв за изследване.
По време на проверката, свид.К. установил още, че управляваното от жалбоподателя
МПС не било представено за годишен технически преглед в срок. След като на
мястото на проверката пристигнал свид.В., авариралия автомобил бил изтеглен на
безопасно място до близката бензиностанция. Там свид.К. съставил АУАН бланков №
138742/23.04.2020 г., в който приел за извършени от жалбоподателя В. нарушения
на чл.5, ал.3, т.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на посочения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка
се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя Д.П.К., разпитан в хода на съдебното
производство като свидетел, от тези на свид.Б.Д.В., както и от писмените доказателства, представени по делото
- АУАН, докладна записка, талон за изследване, справка за преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха, справка за водач/нарушител,
оправомощителни заповеди, които Съдът
възприема и кредитира като последователни и обективни.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
който забранява на водачите на ППС да управляват същите под въздействие на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техните аналози. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата
жалбоподателят е управлявал процесното МПС преди настъпилата повреда в лекия
автомобил. Категорично се доказа, че същият е употребил алкохол, чиято
концентрация в издишвания въздух била 0,86 промила, установена след проверка с
техническо средство за измерване на алкохола в дъха, преминало успешно
последваща проверка. Недоказано в случая остана обстоятелството кога
жалбоподателят е употребил алкохол – преди да предприеме действия по управление
на МПС или след настъпилата авария на МПС. От разпитаните в хода на настоящото
производство свидетели, които не са непосредствени очевидци на нарушението,
това обстоятелство не се установява. При пристигане на мястото на аварията, което по време било след извършената
проверка за употреба на алкохол, свид.В. видял ** си да държи в ръката си бира.
За нея ** му обяснил, че закупил от
близката бензиностанция и докато го чакал изпил още две бири. От своя страна актосъставителят пристигнал на
мястото след като автомобила вече бил спрял, т.е. след като жалбоподателя
преустановил управлението върху МПС и според свид.К. спял в него, като от
момента на преустановяване на управлението на МПС до момента на извършване на
проверката е изминал известен период от време. Полицейският служител не е
възприел управление на МПС от страна на жалбоподателя, нито е извършил
проверката за употреба на алкохол непосредствено след преустановяване
управлението на лекия автомобил. Отделно от това свид.К. сочи в показанията си,
че в автомобила на жалбоподателя имало един кен от бира, но нямал спомен дали
водачът е употребявал алкохол в тяхно присъствие. При това положение,
според настоящата инстанция не може да приеме като доказано налична към
момента на управление на МПС от жалбоподателя на концентрацията на алкохол в
кръвта, което води до недоказаност на нарушението, за което е санкционирано
лицето. Липсата на доказателства, посредством които да се установи по безспорен
и категоричен начин съставомерен елемент от вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, обосновава отмяна на обжалваното НП в
тази му част.
От друга страна безспорно се установи, че на посоченото време и място в
АУАН и НП жалбоподателят е управлявал регистрирано МПС, което не е представено
на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. По
този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП. В
АУАН и в наказателното постановление е посочено, че е установено провереното МПС
да не е било представено за ГТП в срок. Задължението за представяне на ППС на
технически преглед с оглед разпоредбата на чл.147 от ЗДвП е за конкретния
собственик на ППС или определено длъжностно лице, които при неизпълнение на
същото следва да бъдат санкционирани по реда на чл.181 от ЗДвП. В случая и в
акта, и в наказателното постановление изрично е посочено, че провереният
автомобил не е лична собственост на водача. Правилно поради това наказващият
орган не е предприел реализиране на отговорността на същия по изричния текст на
чл.181 от ЗДвП, а го е санкционирал съобразно общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП,
като е посочил вече различно изпълнително деяние, което е относимо към водач
несобственик, който управлява ППС, което не е представено на технически преглед
в срок. Последното също е нарушение, което действително подлежи на
санкциониране по общия текст на чл.185 ЗДвП и в случая е съответно на
действително установената фактическа обстановка. В тази част процесното НП
следва да се потвърди.
Възраженията на жалбоподателя в тази връзка Съдът намира за необосновани, а
твърденията в допълнителните мотиви към жалбата за наличие на стикер и талон за
преминат ГТП за недоказани. Фактите по това нарушение са ясно отразени в АУАН,
който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, не бяха
оборени от самия жалбоподател, нито се ангажираха доказателства в такава
насока.
За горното нарушение законодателят е предвидил санкция, а именно – глоба,
която е във фиксиран размер от 20 лв., поради което няма възможност за преценка
нито от наказващия орган, нито от съда.
В този смисъл за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП правилно е приложен
закона от административнонаказващия орган и в неговата санкционна част.
За пълнота съдът намира за необходимо да се посочи, че не се споделят
възраженията на жалбоподателя относно неточно посочване мястото на нарушението
и наличие на неяснота в какво качество е ангажирана отговорността на
жалбоподателя – в лично качество като извършител или като допустител. Спазено е
изискването за конкретно и непротиворечиво посочване на мястото на извършване
на нарушението, доколкото е посочено за такова АМ „Тракия“ в района на 118 км,
посока Бургас, което място е публично известно и представлява част от
Автомагистрала А1.
Що се касае до възражението за допустителство, съдът намира, че в случая и актосъставителя,
и наказващия орган при описание на нарушението са използвали израза „допуска“,
но не във вложения в закона смисъл за допустителство. Допустителството по своя
обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до
определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието,
което съставлява административно нарушение. В случая приетите за нарушение разпоредби от ЗДвП не
предвиждат осъществяване на състав на административно нарушение под формата на допустителство, което съгласно чл.10 от ЗАНН се наказва само
в случаите, предвидени в съответния закон или указ.
При този изход на спора – отмяна на НП по т.1 и потвърждаване по т.2 и
предвид своевременно направено искане за разноски по делото единствено от
жалбоподателя, следва да му бъдат присъдени такива, но по съразмерност. Ето защо и предвид разпоредбите на чл.18, ал.2,
вр. чл.17, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в която хипотеза попада разгледания случай, следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати за отменената част по т.1 от НП разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., под който минимум съдът не
може да слезе.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-003731/13.05.2020г. на ** Група към ОД
на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, В ЧАСТТА, с която на С.Б.В. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания: ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв. и ЛИШАВАНЕ от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР, са
отнети 10 контролни точки.
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С.Б.В.,
ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв., направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.