Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2265                                04.06.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 16321 по описа за 2015 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Б.Ф.Р. твърди, че с ответника са сключили договор за продажба на недвижим имот на 20.12.2012 г., по който ищецът бил купувач, а ответникът - продавач. На същата дата, на която бил сключен договорът, било постигнато и споразумение, по силата на което купувачът дава на продавача заем в размер на 17 250 лева за срок до 20.06.2013 г. Твърди се, че с влязло в сила решение договорът за продажба е обявен за нищожен поради това, че представлява обезпечение извън предвидените в закона и е сключен в нарушение на чл.152 ЗЗД. Предвид това, че след обявяване на нищожността сумата по договора за заем не била върната, въпреки настъпването на падежа, ищецът претендира ответникът да му върне сумата 17250 лева, а за забавата върху нея и законна лихва в размер на 4301,94 лв. за времето от 21.06.2013г. – 03.12.2015г. В хода на производството ищецът е предприел действия по изменение на претенцията, като след допускането му претендира 14 662 лева –главница и 3660,64 лева лихва.

Ответникът В.С.Н. / с предишни имена Т.С.Н. – лист 50 на делото/ оспорва иска. Прави възражение, че има насрещно вземане, с което иска да се извърши прихващане. Твърди, че в периода през който настоящото производство е било спряно, е постановено решение по гр. дело № 3683/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд. С него направеното и по това дело възражение за прихващане било уважено. По силата на споразумение от 20.12.2012г. претендираната сума за главница била намалена със сумата 2588 лева, присъдена по делото в полза на В.С.Н..

Съдът намери за установено следното:

            На 20.12.2012г. между ищеца и ответника е сключено споразумение по силата на което Р. предал на В.Н. сумата 17250 лева, която следвало да бъде върната до 20.06.2013г. Страните се споразумели, че на датата на сключване на договора ответникът Н. ще прехвърли на ищеца Р. правото на собственост върху недвижим имот – къща с двор на административен адрес с. Б.**********, като в случай, че сумата не бъде върната имотът ще бъде задържан от ищеца / лист 6/.

            На същата дата 20.12.2012г. бил сключен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № *********. на ********** с който ответникът ( който към онзи момент е с имена Т.Н.) прехвърлил на ищеца Б.Р. правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижим имот УПИ ***** с площ 670 кв.м., ведно със застроената в имота жилищна сградата на един етаж с застроена площ  66 кв.м. и изба с площ 15 кв.м. / лист 5/.

            Установява се, че договорът за продажба е бил прогласен за нищожен с решение от 05.11.2014г., постановено по гр. д. № 2495/2014г. по описа на Пловдивския районен съд противоречие със закона – чл.152 ЗЗД тъй като съставлява съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона – че ще стане собственик на вещ, ако задължението не бъде изпълнено / лист 7/. Решението е влязло в сила на 11.07.2015г.

            С решение № 1192 от 10.04.2018г., постановено по гр. д. № 3683/2017г. по описа на Пловдивския районен съд е било извършено прихващане на предявеното с първоначално заведената искова молба вземане по договора за заем - 17250 лв. с вземане на ответника за 2558 лв. - сума представляваща обезщетение за ползване без правно основание на една втора ид.ч. от недвижимия имот, предмет на договор за продажба /лист 227/. С оглед така извършеното прихващане ищецът по делото е предприел изменение на иска, чрез намаляването му до описаните по-горе суми.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника е налице правоотношение по договор за заем. Предоставянето на сумата се установява от представения по делото договор, като, съобразно чл.240, ал. 1 ЗЗД, за заемополучателя възниква задължение да върне заетата сума. Обстоятелството, че обезпечаването на така сключения договор за заем е било осъществено посредством фидуциарна сделка, което чл. 152 ЗЗД забранява в отношенията между лица които не са търговци, не е се отразява на валидността на договора за заем. Това е така, защото обезпечителното правоотношение е акцесорно по отношение на главното. От това следва, че нищожността на уговорката за обезпечаване на главното задължение не може да му се отрази. Ето защо договорът за заем е валиден и поражда правно действие в отношенията между ищеца и ответника. Задължението на ответника да върне заетата сума на падежа съществува и искът за претендираната главница - 14 662лв. е основателен.

            Основателен е и искът за присъждане на обезпечение за забава в размер на законната лихва. То се дължи по силата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и следва да бъде начислено за периода от датата следваща падежа –  21.06.2013г. до подаване на исковата молба - 03.12.2015г. Размерът му възлиза на  3656,56 лв. Ето защо този иск следва да се уважи до тази сума, като за разликата до претендираните  3660,64 лв. бъде отхвърлен.

             На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 2128,08 лева. Не се следва присъждане на сумата внесена от ищеца за особен представител, тъй като такъв не е назначаван и същата не е била използвана / ответникът е извършвал лично процесуални действия/.

Водим от горното, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА В.С.Н. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Б.Ф.Р.  ЕГН **********, с адрес ***, на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумите: 14 662 лв./ четиринадесет хиляди шестстотин шестдесет и два лева/, дължима по договор за заем от 20.12.2012г.; 3656,56 лв. /три хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 56 ст./ обезщетение за забава за периода от 21.06.2013г. до 03.12.2015г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2015г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до претендираните 3660,64 лв.

 

ОСЪЖДА В.С.Н. да заплати на Б.Ф.Р., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2128,08лв. /две хиляди сто двадесет и осем лева и 8 ст. /, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД