Р Е Ш Е Н
И Е
Номер
84 22.03.2019 г. град С. В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав
На
двадесет и втори март 2019 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: М. МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар
Стойка Стоилова
като
разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
въззивно
гражданско дело номер 1066 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.463,
ал.1 и 2 във вр. с чл.462, ал.1 и чл.274- 278 от ГПК.
Делото е образувано по подадена въззивна жалба от
присъединения взискател- физическото лице Б.Р.В., против извършеното по изп.д.№
893/17г. по описа на ЧСИ- К. А.- С., рег.№ .на КЧСИ- С., удостоверено в Протокол за разпределение от 20.12.2018г.,
който му е бил предявен на 22.01.2019г. в 11
ч., в която сочи, че не е доволен от така
извършеното по делото разпределение и го счита за неправилно и
незаконосъобразно, понеже то било извършено от ЧСИ съществено закононарушение в
материално- правните и процесуалните законови разпоредби, свързани с
нормативните правила на чл.136 и чл.137 във вр. с чл.76, ал.2 от ЗЗД и във вр. с чл.455 и чл.456- 457 и във вр. с
чл.460- 462 от ГПК, и по т.3- т.12 от ТТРЗЧСИ,
като сочи по- общо поредица от фактически и правни аргументи в подкрепа на
своята защитна теза, има алтернативни искания и представя няколко негови
варианта за евентуално друго, по- законосъобразно според него разпределение от
извършеното от ЧСИ в атакувания Протокол. Алтернативно моли предвид разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, при
евентуална недостатъчност на събраните в хода на принудителното изпълнение парични суми, последователно да бъдели
покрити първо лихвите, след това разноските и накрая главницата, като счита, че
тогава с посочените от него 9 000 лв. щели да се покрият съответните видове
негови разноски, начислени до 02.11.2017г. Прави и съответните подробно описани оплаквания за прекомерност на присъденото адв. възнаграждение на процесуалния представител- адвокат на
взискателя „С."- ЕООД, гр.С., за неправилно определяне от ЧСИ размера на таксата за опис по т.20 от ТТРЗЧСИ и за прекомерност на адвокатското възнаграждение по т.5 от предложеното от
жалбоподателя разпределение. Счита, че било налице неправилно
и незаконосъобразно извършено разпределение, като който и от посочените три начина
за изчисление да се приемел с включени отразените като платени 9000 лв., се
получавали драстични разлики в изчисленията. Предвид изложеното моли ОС да отмени
извършеното по делото разпределение от ЧСИ с Протокол за разпределение от 20.12.2018 г. по изп.д.№ 893/2017г. по
описа на ЧСИ рег.№ ... К. А. район на действие
Окръжен съд- С., като незаконосъобразно и неправилно, и да се извършело
законосъобразно разпределение от съда, или
да се укажело на ЧСИ да извърши ново законосъобразно разпределение
съгласно мотивите на съда.
Срещу жалбата в законния 3- дневен срок по чл.462, ал.1
и 2 от ГПК е постъпило писмено
Възражение от първоначалния взискател „С." ООД- гр.С., против жалбата на присъединения
взискател Б.Р.В. *** срещу извършеното разпределение на разноските с Протокол за
разпределение от 20.12.2018 г. по и.д. Х№ 893/2017 г. по описа на ЧСИ- К.А.- С., в което сочи, че
атакуваното Постановление на ЧСИ било
правилно и законосъобразно, а частната жалба била изцяло неоснователна и недоказана, като излага подробно
своите фактически и правни съображения в този смисъл.
Постъпили са писмени Мотиви по реда на чл.436, ал.3,
изр.2 от ГПК от страна на ЧСИ- К. А.- С.с рег.№ ... на КЧСИ- С., в които подробно излага своите фактически
и правни становища по спора, като твърди, че всички оплаквания в жалбата били
неоснователни и недоказани, че не бил извършил никакво нарушение на материално-
правни и процесуални законови разпоредби и че направеното от него разпределение
в атакувания му Протокол било напълно обосновано, законосъобразно и правилно.
Поради което моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди неговите
атакувани изпълнителни действия в процесния Протокол от 20.12.2018г., със
законните последици от това.
Приложени са изцяло заверени копия от целите изп.дела
№ 892/2017г. и № 893/2017г.- и двете по описа на ЧСИ- К. А.- С., рег.№ .на КЧСИ-
С..
Въззивният ОС- С., след като обсъди направените в
жалбата оплаквания и искания, като прецени доказателствата по настоящото в.гр.дело
и по приложените цялостни копия от двете изп.д.№ 892/17г. и № 893/17г.- и двете
по описа на ЧСИ- К. А.- С., рег.№ .на КЧСИ- С., като обсъди становищата на
всяка от страните и на ЧСИ, и като взе предвид приложимото материално и
процесуално право по казуса, намира за установено следното :
По принцип
разпределението е акт на съдебния изпълнител/в случая ЧСИ/, с който се определя
редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат
за пълното
или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изп.дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели съгласно разпоредбата на
чл.460 от ГПК, като на такова разпределение подлежи всяко парично
постъпление по сметката на ЧСИ, независимо
от произхода му. При извършването на едно разпределение ЧСИ следва да определи естеството на отделните притезания/привилегировани и/или хирографарни/, и какъв е
техния ред според нормата на чл.136
от ЗЗД. Видно от обжалваното разпределение в това Постановление на ЧСИ, по т.I,
т.II и т.III от същото са били
изрично посочени конкретно сумите по привилегированите вземания- за
разноските по принудителното изпълнение по отношение само на процесния имот съгласно
императивната норма на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, за вземанията на Община- К. за
дължими ДНИ съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД и за вземания на двамата
ипотекарни кредитори съгласно текста на чл.136, ал.1, т.З от ЗЗД. Първо е била посочена
сумата за първия ипотекарен взискател „С."- ЕООД, гр.С. относно вземането му по
изп.д.№ 893/2017г., след което е посочена сумата за втория по ред ипотекарен
взискател- жалбоподателя Б.Р.В. *** относно вземането му по изп.д.№ 922/2018г.,
като изрично е било подчертано, че съгласно
ИЛ по гр.д.№ 3426/2017г. по описа на РС- К. сумата представлява част от парично задължение за връщане на заем, като цялото
е в размер на общо 55 000 лв. и произтича от договор за
паричен заем срещу ипотека. Следователно на основание чл.459 от ГПК за
втория ипотекарен кредитор/жалбоподателя/ Б.Р.В. *** се запазва по сметка на ЧСИ
оставащата сума в размер на 23 455, 81 лв., в която е включена и
дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1773, 79 лв. с ДДС, и
която сума предстои да му се предаде от ЧСИ след представяне от негова страна на
изп.лист за оставащото парично задължение по горепосочения договор за заем. С процесната жалба
жалбоподателят/присъединен взискател/ сезира настоящия ОС- С.с оплаквания против
извършеното с Постановлението на ЧСИ разпределение, поради което съдът следва да
прецени дали същото е законосъобразно, понеже оплакванията на жалбоподателя са твърде
бланкетни от правна страна, без да са подкрепени с конкретни факти и
обстоятелства, нито са посочени конкретни законови разпоредби, които да са били
евентуално нарушени от ЧСИ, а се развиват само различни хипотетични алгебрични хипотези,
схеми и изчисления, свързани с желанието му да бъде удовлетворен
привилегировано от постъпилите от публичната продан на имота на длъжниците суми.
Следователно съдебният контрол върху оспореното разпределение следва да се ограничи само върху тези негови евентуални
пороци, които обуславят неговата цялостна или частична нищожност или
недопустимост по смисъла на закона.
По конкретния казус е
безспорно установено и доказано, че първоначалният взискател „С."- ЕООД, гр.С.
поради наличие на негово неудовлетворено до тогава парично вземане от двамата длъжници В.Д. и В.Д., въз
основа на писмена Молба и приложен издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2121/2017г. по
описа на РС- К., за вземането му по писмен договор за заем № СЗ-1454/17.09.2014г.,
е образувал
и.д.№ 893/2017г. по описа на ЧСИ- К.А.- С., въз основа на обезпечено с учредена
ипотека върху изнесения на публична продан по делото недвижим имот. Освен тези посочени
обезпечени вземания, „С."- ЕООД, гр.С., като първоначален взискател е имал и друго, но
необезпечено вземане от същите двама длъжници В.Д. и В.Д., за което е било образувано предходното
и.д.№ 892/2017г. по описа на същия ЧСИ- К.А.- С., въз основа на издаден ИЛ по аналогично ч.гр.д.№
2122/2017г. по описа на същия РС- К. за сумата 10 702, 60 лв. по подобен писмен Договор
за заем № СЗ-1577/23.11.2016г.
Впоследствие поради
идентичност на страните по двете изп.дела при един и същи ЧСИ, по- ранното
и.д.№ 892/2017г. е било присъединено към по- късното и.д.№ 893/2017г.- и двете по описа на ЧСИ- К.А.- С.,
и с писмена
молба от 02.11.2017г. до ЧСИ- К.А., първоначалният взискател „С."- ЕООД, гр.С.
е поискал от ЧСИ намаляване размера на общото задължение
на двамата длъжници към него със сумата 9 000 лв. конкретно по едното и.д.№ 892/2017г. по описа на ЧСИ К.А., като той в качеството си на първоначален взискател изрично е посочил по кое точно
от двете изп.дела е искал намаление на задължението/по и.д.№ 892/2017г./, в което очевидно са необезпечените
с ипотека задължения по тези 2 бр. изп.дела, като въпросната негова Молба е била
резолирана от ЧСИ със разпореждането : „Намалям
вземането с 9000 лв. към 02.11.2017г. по и.д.№ 892/17г.“
Следователно безспорно е било
намалено вземането само по едното и.д.№ 892/2017г., а не това по другото такова
и.д.№ 893/2017г./по което е взискател жалбоподателя/, както твърди в процесната
си жалба самия жалбоподател/присъединен кредитор/. Безспорно и доказано, постъпила от публичната продан на ипотекирания недвижим
имот парична сума от 9 000 лв. очевидно не е достатъчна да покрие и вземанията на
хирографарните кредитори/какъвто е жалбоподателя В./, каквото се явява намаленото
вземане по и.д.№ 892/2017г. по описа на ЧСИ- К.А., поради което същото правилно
не било включено в направеното и атакувано общо разпределение от ЧСИ. По присъединено изп.д.№
892/2017г. между същите страни, образувано по молба вх.№ 8600/02.08.2017г. и
приложен изпълнителен лист от гр.д.№
2122/2017г. по описа на РС- К., вземането е хирографарно, като видно от текста на тази Молба, първоначалният взискател
„С."- ЕООД, гр.С. изрично е поискал настоящото изп.д.№ 892/2017г. да се присъедини към другото изп.д.№ 893/2017г. Към
последното е било присъединено и по-
рано образуваното трето изп.д.№ 922/2018г., което от своя страна е било образувано по молба вх.№ 12373/15.08.2018г. от първоначалния взискател
по него- жалбоподателя Б.Р.В. *** срещу длъжника В.П.Д., с която то е било препратено от ДСИ при РС- К. по негово
изп.д.№ 20185510402038 и с която
молба изрично се иска то да бъде присъединено към по- рано образуваното изп.д.№
893/2017г. по описа на ЧСИ- К. А.. Следователно безспорното парично вземане на
присъединения взискател Б.Р.В. по настоящото изп.д.№ 892/2017г. на ЧСИ- Кр.А. е
обезпечено вече не с първа по ред, а с втора по ред договорна ипотека от
24.03.2015г. върху същия недвижим имот, собственост на ипотекарната длъжничка В.В.Д..
Доказано е категорично, че проведената
публична продажба на този недвижим имот по настоящото изп.д.№ 892/2017г. за 1- месечния интервал от време/от 08.09.2018г. до
08.10.2018г./, който е бил собственост на длъжничката В.В.Д./1/3 ид.ч. от дворно място в с.Овощник, общ.К., обл.Старозагорска с площ от 1300 кв.м., представляващо УПИ I -
466 в кв.53 по ПУП, одобрен със Заповед № 366/20.12.1990г., заедно и реално с находящите се в южната част на поземления имот постройки- навес с оградни стени,
барбекю-покрито и други подобрения и
приращения/, е бил успешно и окончателно продаден, като с Протокол от
09.10.2018г. за негов безспорен купувач е
бил обявен единствения явил се наддавач „Б."- ЕООД, направил
валидно наддавателно предложение съгласно законовите изисквания по чл.489 от ГПК. Той е внесъл предложената
от него наддавателна цена в
законоустановения срок по чл.492, ал.З от ГПК, поради което и с Постановление
от 15.10.2018г. на основание
чл.496 от ГПК му е бил възложен този продаден недвижим имот за сумата от общо 80 008
лв. В резултата на това е било изготвено
и съответното процесно разпределение от ЧСИ по атакувания Протокол от 20.12.2018г.
Не се спори между страните по делото, че
втория длъжник В.П.Д. на 02.11.2017г.
е извършил извънсъдебно плащане на сумата 9 000 лв., като първоначалния взискател
„С."-
ЕООД, гр.С. с
официална писмена молба вх.№ 11485/02.11.2017г. е поискал спиране на проданта, насрочена за интервала от
време/06.10.2017г.-
06.11.2017г./ по изп.д.№ 893/2017г., като в нея е било посочено изрично да се намали от ЧСИ общото задължение
по изп.д.№ 892/2017г. с тези реално внесени от длъжника В.Д. 9 000 лв. към 02.11.2017г. Следва да се има предвид обаче, че вземането по това
изп.д.№ 893/2017г. не е било по никакъв начин обезпечено, макар то да е действително
между същите страни и да е било присъединено към другото изп.д.№ 893/2017г. Съгласно
законовото изискване на чл.455, ал.2 от ГПК плащането от единия длъжник е било
надлежно отбелязано на изп.лист по гр.д.№ 2122/2017г., същото е било отбелязано и
направено и на другия изп.лист, издаден по другото идентично гр.д.№ 2121/2017г./и
двете по описа на същия РС- К./, и е бил приложен по изп.д.№ 893/2017г., тъй като
по него се е депозирала посочената молба, а и към него е било присъединено второто изп.д.№
892/2018г. на същия ЧСИ- Кр.А.- С.. Следователно това реално извършено извънсъдебното
парично плащане е било за погасяване на необезпеченото вземане на взискателя по изп.д.№
893/2017г. „С."- ЕООД, гр.С., която сума от въпросните 9 000 лв. не
следва и правилно не е приспадната от ЧСИ при разпределението на постъпилата от
продажбата сума, платена по другото
изп.д.№ 892/2017г.
Поради което съдът счита, че атакуваното разпределение е било изготвено от ЧСИ в пълно
съответствие с императивните законови изисквания по чл.460 от процесуалния
закон/ГПК/ и на чл.136 от материалния закон ЗЗД/. Процедурно- то е било надлежно и
своевременно предявено от ЧСИ на длъжника и всички взискатели съгласно правилата
на чл.462, ал.1 от ГПК, за което е съставен и съответния официален писмен Протокол
от 22.01.2019г.
Оплакванията на жалбоподателя относно присъдените и разпределени обикновени такси по т.1.1. и т.1.3., като
част от общите вземания на взискателите, категорично и безспорно не се ползват
със законовата привилегия по чл.136, ал.1,
т.1 от ЗЗД, обикновени такси по
т.1.1. и по т.9 от ТТРЗЧСИ не са били
въобще присъждани, поради което и това
оплакване се явява неоснователно и недоказано, и не следва да бъде уважено, със
законните последици от това.
Оплакването в процесната
жалба за евентуална прекомерност на присъденото адв. възнаграждение на
процесуалния представител на първоначалния взискател „С."- ЕООД, гр.С.
е следвало
да бъде направено от жалбоподателя под формата на писмено искане за намаляване на размера на
възнаграждението по реда на чл.78, ал.5 от ГПК най- напред пред ЧСИ, който има законовото
качество на орган със съответната компетентност да провежда изпълнителното
производство, включително и да извършва преценка по чл.78, ал.5 от ГПК, и едва при негов
евентуален пълен или частичен отказ/писмен или мълчалив/, същият е можело да се
обжалва по надлежния процесуален ред чрез ЧСИ пред ОС- С., което още не е
налице по тези фактически общо 3 бр. присъединени изп.дела.
Относно оплакването на жалбоподателя/присъединен
взискател/ за евентуално неправилно определяне от ЧСИ на размера на таксата за
опис по т.20 от ТТРЗЧСИ- видно от материалите по приложените в пълнота заверени
копия от двете изп.дела, тази такса е начислена от ЧСИ върху по- малката сума измежду
цената на описаната вещ и паричното вземане, в пълно съответствие с правилата на чл.73,
ал.4 от ГПК, действащи към датата на извършване
на описа на 31.08.2017г. Видно от текста на този Протокола за опис от 31.08.2017г., оценката
на недвижимия имот, поставена въз основа на заключението на назначеното от ЧСИ вещо
лице- оценител, е в размер на 100 000 лв., като процесното общо парично вземане към
този момент представлява всъщност един сбор от вземанията на първоначалния взискател „С."- ЕООД по двете изп.д.№
892/2017г. и № 893/2017г. Следователно вземането на присъединения по право взискател и
втори ипотекарен
кредитор съгласно правилата на чл.501 от ГПК в лицето на Община- гр.К., обл.С. за
дължими към
нея ДНИ и ТБО/съгласно приложената от нея Справка/ и вземането на Държавата за
дължимите и публични вземания/съгласно приложените удостоверения от ТД-
НАП- С./, са алгебричен сбор, който очевидно значително надвишава
определената от вещото лице пазарна цена от общо 100 000 лв. на недвижимия имот,
обект на публичната продан. Поради което спорната нормативно определена такса
по т.20 от ТТРЗЧСИ трябва да бъде в размер на 1.5 % върху основата от 100 000
лв.- тоест точно въпросните 1 500 лв. без 20 % ДДС. Обаче реално определената
от ЧСИ такса е в размер на по- малката сума от 1 080 лв. без 20 % ДДС/тоест 1 296
лв. с 20 % ДДС/, което очевидно е по- малко от дължимата такса и представлява допусната
от ЧСИ очевидна техническа грешка/ОФГ/, която с нищо не накърнява правата и
законните интереси на жалбоподателя- присъединен кредитор, тъй като касае само
приходите на самия ЧСИ.
По отношение на
направеното възражение в процесната жалба за евентуална прекомерност на
адвокатското възнаграждение по т.5 от предложеното от жалбоподателя разпределение- същото
е неоснователно с оглед очевидната и доказана фактическа и правна сложност по двете
изп.дела. Същото се явява и процесуално просрочено, тъй като такова искане е можело
и следвало да се извърши значително по- рано по това изп.дело, преди
разпределението на всички суми и задължения, а не едва сега при вече
извършеното разпределение на частично
събраните парични суми от продаденото и осребрено недвижимо имущество на
двамата длъжници. Поради което извършеното
разпределение на разноските с атакувания Протокол за разпределение от 20.12.2018г. от ЧСИ се явява изцяло
правилно и законосъобразно, тъй като с изрична писмена Молба от 02.11.2017г. на първоначалния взискател „С."- ЕООД, дългът на двамата длъжници е бил намален с тези внесени извънсъдебно общо
9 000 лв. относно едното и.д.№ 892/2017г./с първоначален взискател „С."- ЕООД/, а не този по другото и.д.№ 893/2017г./с присъединен взискател-
жалбоподателя В./.
Предвид което и с оглед всички гореизложени
мотиви, следва да се остави без уважение процесната
жалба, като изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се потвърди атакуваното
разпределение с Протокол от 20.12.2018г. на ЧСИ, ведно с всички законни
последици.
С оглед императивната разпоредба на чл.463, ал.2,
изр.1 от ГПК, настоящото съдебно Решение може да се обжалва в законния 1-
седмичен срок от датата на връчването му на всяка от страните по чл.274, ал.2,
изр.1, пр.2 от ГПК, чрез ОС- С.пред ПАС- П..
Ето
защо, предвид гореизложените мотиви и на основание чл.463, ал.1 и 2 във вр. с
чл.462, ал.1 и чл.274- 278 от ГПК, Окръжен съд- С.Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Протокол за разпределение от
20.12.2018г. по изп.д.№ 893/17г.
по описа на ЧСИ- К. А.- С., рег.№ .на КЧСИ- С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- С.пред ПАС- П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
:
|
|