Номер 312501.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т. Кирякова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502582 по описа за 2020 година
за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна жалба вх.
№54459/11.08.2020г. на В. М. Н. , ЕГН **********, Варна, чрез адв.С. С. от
ВАК срещу определение №9799/2020г., постановено по ГД №7153/2020г. на
ВРС, XVIII състав, с което съдът е прекратил производството по делото
поради неотстраняване на нередовности в исковата молба съгласно чл.129,
ал.3 ГПК.
С жалбата се излага, че постановеното определение е неправилно поради
нередовност на извършено от съда процесуално действие по уведомяване на
страната за констатирани в исковата молба /и уточняваща молба/ пропуски, с
което определение се прегражда производството по делото. Твърди се
нарушаване на процесуалния и материалния закон, с което се нарушават
конституционни права на страната съгл.чл.4 ог КРБ, чл.45 и чл.57 от същата.
Твърди се по същество, че спорът се свежда до това дали съдът следва да
уведомява адресата за постановени от него акт или страната следи сама за
хода на процесуалните действия, съотв.постановените разпореждания на съда.
Твърди се, че въпреки постановено от ВРС разпореждане №25334/2020г., не е
изпращане съобщение до страната. Жалбоподателят се позовава на
необходимостта от връчване акта на съда съгласно правната доктрина и
практика като поддържа, че това е закономерен извод и от разпоредбата на
чл.100 ГПК. Излага, че след като е продължил по молба на ищеца срока за
1
извършване на дължимо /съобр.указанията на съда/ процесуално действие,
съдът не е уведомил изрично страната, а е счел за нейно служебно задължение
да се интересува от дължимото процесуално поведение и определения нов
срок. Съдът не е уведомил страната за постановено разпореждане
№25334/2020г. Излагат се доводи, че по този начин, администрирайки делото
да не съобщава на страната за постановено в закрито заседание разпореждане,
съдът злепоставя законово защитими субективни права на ищеца. Горните
обстоятелства, според жалбоподателя, са довели до незаконосъобразно
прекратяване на делото поради неизпълнение указанията на съда. Поради
това счита определението за прекратяване на производството за
необосновано и неправилно. Претендира отмяната му и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия ведно със задължаване на
съда да извърши дължимото уведомяване на страната съгласно чл.100 и чл.7,
ал.2 ГПК.
Към ЧЖ е постъпила и уточняваща молба вх.№206991/18.08.2020г., с
която в допълнение жалбоподателят чрез адв.С. излага, че по делото липсва
удостоверяване как и кога страната е узнала за постановения от съда в
закрито заседание съдебен акт по чл.63 ГПК. Подчертава се относимостта
към повдигнатия въпрос на разпоредбата на чл.100 ГПК и предвидената там
писмена форма на процесуални действия, извършени извън съдебно
заседание.
Съдът намира депозираната частна жалба за редовна и производството
по нея за допустимо. Същата е подадена от надлежна страна, чрез редовно
упълномощен процесуален представител, в законовия срок и при наличие на
изискуемите реквизити.
За да се произнесе по ЧЖ съдът констатира, че производството пред
ВРС е било образувано по искова молба на В. М. Н. чрез адв.С. за
установяване нищожността на решение от 25.05.2020г. на Общото събрание
на Земеделска кооперация „Слънчево –Припек -94” и в частта, в която е взето
решение за изключване на В. М. Н. като член-кооператор, при допуснати
сериозни процесуални нарушения при свикването и провеждането на
събранието, които водят до неговата незаконосъобразност.
С определение от 01.07.2020г. съдът е оставил производството по делото
2
без движение с указания до ищеца да посочи дали предявява иск за отмяна на
взетото решение на ОСК от 23.05.2020г. за изключването му като член-
кооператор или иска установяване нищожността на същото решение,
евентеулно въведе основанията за претендираната нищожност по смисъла на
чл.26 ЗЗД; да представи доказателства за внесена дължима за производството
държавна такса по неоценяем иск от 80.00 лева. Това указание на съда е
надлежно съобщено на страната чрез пълномощника на 13.07.2020г. като в
срок – на 17.07.2020г., с молба вх.№47876/17.07.2020г. ищецът е уточнил
характера на предявения иск по чл.58 от ЗК като е поискал преюдициално
произнасяне от съда относно действителността на същото решение на
кооперацията. С молбата е поискано удължаване на срока за внасяне на
определената от съда държавна такса от 80 лева по сметка на съда. С
разпореждане върху самата молба, от 20.07.2020г. съдът е продължил срока
за отстраняване нередовността до 31.07.2020г. /петък/. С определение от
03.08.2020г., след изтичане на предоставения срок и липса на депозирана
молба от ищеца с изпълнение в цялост на съдебното разпореждане,
производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Съдът намира постановеното определение за правилно и
законосъобразно. Не са налице основания за отмяна на съдебния акт.
Съгласно чл.63 от ГПК, законните и определените от съда срокове могат да
бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена
преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Съгласно чл.2,
предложение второ от ГПК, продълженият срок тече от изтичането на
първоначалния. Не е налице изключението по ал.3 на същата разпоредба.
Съгласно първоначално определения от съда срок, страната е следвало да
изпълни разпореждането до 20.07.2020г. вкл./понеделник/, но съобразно
нейна молба от 17.07.2020г., срокът е продължен при това с почти две
седмици до 31.07.20г. Налице е изрична императивна процесуална норма за
течене на новия/продължен/ срок, считано от изтичане на първоначалния, т.е.
след 20.07.2020г.
В съдебната практика няма спор, че при искане за издаване на съдебно
удостоверение, поискалата го страна сама следи за неговото издаване.
Относно приложението на чл.63 ГПК и липсата на задължение на съда да
съобщи на страната за продължаването на срока е формирана константна
3
практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, която е
съобразена от районния съд и не се налага да бъде променяна – определение
№ 150/02.03.2010 г. по ч. гр. дело № 109/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
определение № 425/21.06.2010 г. по ч. т. дело № 441/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о., определение по ч. гр. д. № 84/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №
385/04.10.2010 г. по ч. гр. дело № 374/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение
№ 342/26.04.2010 г. по ч. т. дело № 304/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
определение № 191/14.03.2011 г. по ч. т. дело № 143/2011 г. на ВКС, ТК, I т.
о., определение № 213/16.02.2011 г. по ч. т. дело № 824/2010 г. на ВКС, ТК, II
т. о., определение № 570/14.07.2010 г. по ч. т. дело № 495/2010 г., ВКС, ТК, ІІ
т. о., определение № 193/11.04.2011 г. по ч. гр. дело № 103/2011 г. на ВКС,
ГК, III г. о., определение № 408/28.05.2012 г. по ч. т. дело № 339/2011 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и други. В посочените съдебни актове е прието, че поради
изрично установения в чл.63, ал.2 ГПК начален момент, от който тече
новоопределеният срок, за съда не съществува задължение да съобщава на
страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е
продължен; новият срок започва да тече от изтичане на първоначалния и това
означава, че страната сама е длъжна да следи за началото и за края на срока.
Препис от разпореждането за продължаване на срока не следва да се изпраща
и тъй като разпореждането не подлежи на самостоятелен инстанционен
контрол. /арг. от чл.7, ал.2 ГПК/ Така и в случая, след като страната е
поискала продължаване на срока е следвало сама да следи за произнасяне на
съда по молбата. Тази дейност се обема и от дължимата квалифицирана
адвокатска защита по делото. Не е налице нарушаване на разпоредбите на
чл.100 /относно страната/ и чл.101 от ГПК както и на чл.7 от ГПК. Освен
това, за пълнота, съдът намира, че в случая страната е следвало да се
информира за произнасянето на съда по молбата и с оглед изтеклия
двукратно на първоначалния срок до постановяване на определението за
прекратяване на производството. Касае се не до невалидно процесуално
действие на съда, а до добросъвестно упражняване на процесуални права
както от страна на съда, така и от страната доколкото именно това предполага
процесуалното правоотношение.
Въз основа на изложеното, съставът на ВОС намира за правилно и
законосъобразно постановеното определение на ВРС, което следва да бъде
4
потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение –№9799/03.08.2020г., постановено по ГД
№7153/2020г. по описа на XVIII състав на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от
връчването му на страната с ЧЖ пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5